С кандална статуя на Венера в центъра на Варна бе премахната преди време заради порнографско излъчване - в гънките под дрехата й прозирал пенис. Детайлът в средата на тялото на богинята, който уж е част от облеклото, макар и да прилича удивително на друго, доведе до общото мнение, че за символ на Варна е натрапен хермафродит, а не символ на красотата. И че това е подигравка с града и неговите хора. Паметници на Ленин, Сталин, Димитров и други комунистически водачи пък прашасват в музейни складове и депа в цялата страна. Една част от тях могат да се видят в Музея на социзкуството в София.
Няколко месеца след откриването на Венера във Варна лично тогавашният кметът Кирил Йорданов, който преряза лентата, издаде заповед за премахването на статуята. Спорната мраморната скулптура, тежаща повече от 1 тон, бе прибрана в склад на фирмата дарител и повече от 10 години събира прах там.
Сталин
Във Варна има останали 64 монумента на комунистическия режим. Бяха с 12 повече, които обаче са свалени с решение на общинския съвет през май 1993 г. и оставени на отговорно пазене. Това са първите премахнати паметници, сред които и монумент на Сталин в Морската градина, който бе съборен. Компания им правят също свалените бюстове на Георги Димитров и Васил Коларов. Ставало е дума за премахването на Пантеона и на Паметника на съветската армия, но те са твърде големи, а и хората вече са свикнали с тях.
Вожд
Монументална каменна фигура на Ленин, дело на родената в Чирпан именита ваятелка Мара Георгиева (1905-1989), вече три десетилетия е захвърлена в общински склад край Стара Загора. Високата 4,4 м мраморна творба е била нарязана на 4 части през 1990 година и скрита от очите на обществеността по решение на някогашните градски съветници веднага след промените. Сходна съдба има и каменната фигура на червеноармеец, работа на Андрей Николов от края на 40-те години, която е била проектирана за столичния паметник на Съветската армия. През 1960 година тя е била монтирана на източния изход на града, където остава до средата на 90-те години и оцелява само защото жителят на село Сладък кладенец Радослав Велев за своя сметка я демонтира и закарва в селския си двор. Останки от Сталинов монумент, издигнат през 1950 година, можеха да бъдат видени до преди десетина години насред ливада, където впоследствие бе построен магазин от голяма търговска верига.
Коларов
Бронзова фигура на видния комунистически деец Васил Коларов в цял ръст с малки повреди лежи вече близо 30 години в склад на общината до градския кучкарник. През 2014 година страшна мълва плъзна с вожда, след като "тялото" му изчезна, а едновременно с това се появи бронзов паметник на Тодор Колев. Според мълвата Адама, както знаят в Шумен гениалния артист, бил направен от претопения Коларов, но това беше опровергано.
Паметниците на Ленин и на Георги Димитров, извисявали се в Русе допреди трийсетина години, сега стоят захвърлени в терен на местното предприятие „Паркстрой“. През годините на социализма фигурата на Ленин в цял ръст се е намирала при днешното кръгово кръстовище до полицията, а на Георги Димитров - пред сградата на Операта. Паметниците са премахнати след промените през 1989 г. При демонтажа са отрязани краката на скулптурата на вожда на пролетарската революция.
Тези, които искат да видят как е изглеждал паметникът на Ленин в Русе, могат да направят това в недалечното село Новград. Там все още стои монументът на Владимир Илич, който е копие на русенския и е изработен от същия скулптор - Борис Караджа.
Толбухин
Бронзовият бюст-паметник на маршал Фьодор Толбухин прашасва в склад в Добрич. Той е монтиран през 1959 г. в градинката до Органовата зала. Негов автор е скулпторът Иван Димов. В продължение на 41 години град Добрич неизменно носи името на съветския военачалник маршал Толбухин. На 25 септември 1990 г. бива върнато предишното име - Добрич. И до ден-днешен обаче регистрационните табели на автомобилите в област Добрич са с ТХ.
След политическото решение скулптурите от времето на социализма да бъдат премахнати голяма част от монументите стоят в складове повече от 20 години. Там са бюстовете на Михаил Андреев, Петър Сарийски, Добри Орлов, Димитър Дончев - Доктора, Велико Маринов и Димитър Ганев. В самия гробищен парк са паметниците на Киро Стефанов, Георги Кроснев, Стойко Георгиев, Борис Стефанов, както и барелефи на Киро Стефанов и Добри Орлов. Изчезнал е паметникът на Донка Христова, убита през 1937 г., който стоеше пред Младежкия дом. Повечето от тези личности са всъщност борци против румънската окупация в Добруджа, продължила до 1940 г., а не антифашистки деятели, и са загинали преди 9 септември 1944 година.
Възстановяват Незнайния македонски четник
Един от знаковите за историята на Горна Джумая, днешен Благоевград, паметник на Незнайния македонски четник е на път да бъде възстановен. На 5 август миналата година в регионалния исторически музей се основа инициативен комитет за възстановяване на монумента. Един от инициаторите и автор на обновения проект е скулпторът Андрей Врабчев от сдружението „Татковина“. Община Благоевград трябва да избере мястото, където да бъде поставен възстановеният паметник, а средствата вече се събират чрез дарения от фирми, организации и частни лица. Срокът за построяване на паметника е до август 2023 г. и ще бъде издялан от камък.
На 2 август 1933 г. паметникът на Незнайния македонски четник е открит само няколко месеца след Великия Македонски събор, проведен на 12 февруари 1933 г. в Горна Джумая. Дело е на изявените скулптори Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров - единият е роден в Охрид, а другият - във Варна. Шиваров е автор и на скулпторите на братя Евлоги и Христо Георгиеви, които красят стълбите пред Софийския университет.
Няколко дни преди 9 септември 1947 година по късна доба и само за една нощ паметникът на Незнайния македонски четник е разрушен, натрошен на парчета и заровен до читалището на площад „Македония“ в тогавашната Горна Джумая.
Музеят в Кюстендил показва едва 8% от експонатите си
Между 8 и 10% от експонатите има възможност да покаже регионалният исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ - Кюстендил. Това обяви пред „Телеграф“ директорът на културното звено Валентин Дебочички. Той подчерта, че тази година музеят отбелязва 125 години от създаването на първата такава институция в областния град. Това е музейната сбирка към педагогическото училище, открита на 3 януари 1897 г. „Нашият музей действително е един от първите и най-старите в страната. В резултат на тази дълга над 100-годишна история във фондовете му са събрани хиляди движими културни ценности. Конкретно фондът на РИМ- Кюстендил разполага с 58 905 експоната, а останалите материали в научно- спомагателния фонд са 59 490. За съжаление РИМ няма обща историческа експозиция, тъй като предоставената им сграда - бивш тютюнев склад, все още не е адаптирана и реновирана.
*По темата работиха: Добромир Радушев, Христо Христов, Красимир Крумов, Румен Жерев, Жанета Йорданова, Ива Димитрова, Северина Димитрова
