- Лейт. Чучуков, как избраха да пратят точно вас на курса за рейнджъри в САЩ? Знаем, че той освен че е най-трудният, но и се води като най-елитен може би в цял свят.
- От нашето командване всяка година или през една се изпращат хора за участие в курса. В случая тази година се отпусна място за един офицер. Подборът е да се покрие физическия тим тест тук, в България. За целта идват пратеници от посолството и преценяват. Трябва да се покрие и тест по английски.
- Какво включваше физическият тест?
- В него са включени лицеви опори, коремни преси и 5 мили бягане. Особено лицевите опори са много специфични, те са т.нар. рейнджърски. Първо, че са по-интензивни, но и самите инструктори са много педантични, докато ги правим. Гледат за стойката на тялото, дали си в права линия, ако не си, не ги броят.
- Колко души от Специалните сили се състезавахте за това място?
- Не знам първоначално колко са искали, но накрая останахме двама и тогава се явихме на физическия тест. В крайна сметка избраха мен.
- Готвихте ли се предварително по някакъв по-специфичен начин?
- Да. Опитах се да се запозная с тяхната терминология за тактика, планиране, понеже колкото и да е, те използват доста съкращения, трябваше да стопя езиковата бариера.
- Вече на място в САЩ какво ви учиха?
- 90% от курса беше планиране на дадена операция - дали ще бъде засада или рейд, а след това я изпълнявахме. Този процес се въртеше всеки ден и на това ни оценяваха. Първата фаза беше по-интензивна и тя беше ситото, на което отпаднаха много хора.
- Всички гледат филми за рейнджъри от сорта на „Редник Джейн“, „Тримата крале“ и т.н., но не им е много ясно как тренират щатските бойци. Може ли да разкажете как е в действителност?
- Първоначално започнахме 500 души. Първата седмица е наречена „адската седмица“, там е много натоварено. В неделя отидохме в лагера и в понеделник ни събудиха в 2 ч. през нощта, след това започнахме физическия тест. След него директно отидохме на езерото, където преминахме водно оцеляване. От първата седмица започнахме и ориентирането, което също беше голям фактор за оценяване. За малко време трябва да намериш 5 точки - търсенето става през деня и през нощта. Повлия и 12 мили (около 19 км) марш с екипировка и оръжие.
- Колко килограма оръжие и екипировка носихте, докато тичате тези 19 км?
- Около 30-40 кг. Трябваше да ги пробягаме тези километри за под 3 часа. Това изигра голяма роля при ситото особено за представителките на нежния пол. Доста отпаднаха точно там.
- На кое друго изпитание отпаднаха много претенденти?
- Още първия ден на лицевите опори. Аз за първи път виждам толкова да се държи на детайлите и на изпълнението. Като пример ще ви кажа, че дори само тялото да не ти е изправено, да има някаква гънка, двама души седят до теб и го забелязват. Реално не ти я броят, ако видят, че си огънат. За около 1,5 минути човек трябва да си стегне всеки мускул на тялото, да не се огъва, да не мърда позицията на тялото.
- Вие притеснявахте ли се?
- В началото да, особено когато започнахме планиранията и изпълнението на операциите. Всеки ден идват сутринта и избират нови хора, които ще бъдат оценявани от инструкторите. Слагат ги на командирски длъжности и участват в планирането на операциите. Бяха ми казали, че от гледна точка на езиковата бариера няма да бъдем поставяни в ролята на взводни командири. Да, ама още на второто планиране ми казаха, че трябва да брифирам.
- Коя беше операцията, за която бяхте избран за командир?
- Курсът е от три фази. За всяка от тях всеки трябваше да има поне по едно оценяване. Аз имах по две или общо 6 оценки. Те бяха различни. Най-високата ми беше дадена като взводен командир в последната фаза. Операцията се проведе в база „Флорида“ в блатата. Задачата на моя взвод беше да изпълним рейд на едно летище. На нея ни обединиха всички 4 взвода и станахме около 45 човека.
- Реално вие командвахте всичките 45 човека?
- Да, точно така. Сценарият за летището беше да стигнем до него, да направим рейд на сградите с цел да изземем важни документи и да неутрализираме терористите.
- С тази операция ли грабнахте инструкторите и успяхте да отвеете конкуренцията за рейнджър №1, дори самите американци?
- Да.
.
- Военни от колко нации имаше в щатския курс?
- От САЩ, Молдова, Египет, Тайланд, България. Всички бяхме заедно. За да получиш наградата, се гледаше накрая първо да нямаш отрицателни оценки. Имаше и друг момент. Накрая на всяка фаза във взвода си правихме оценки всеки на всеки. Най-високата е 1, най-ниската - 15 в скалата. Гледаха се командирските качества, работата в екип, дали би отишъл на мисия с този човек, доверяваш ли му се. Всеки попълваше за колегите си и накрая се сумираха процентите. Ако накрая са под 60, отпадаш.
- Кой беше най-големият ви конкурент за първото място?
- На второ място се класира капитан от американските сухопътни войски. Първоначално, като започнахме 500 човека, бяхме разделени в три батальона – Алфа, Браво и Чарли. Ние бяхме в Браво, а момчетата, които завършиха втори и трети, са от Алфа. Нямах много голям достъп с тях. Там обаче се сприятелих и досега се чуваме с момчето от Египет, което е завършило американския курс за тюлени, и с капитана от техните специални сили - т.нар. Зелени барети. Тях двамата ги чувствах като конкуренция, но и като приятели. Особено на човека от зелените барети му се удаваше всичко - брифиране, планиране. Нашият взвод накрая се превърна в едно семейство.
- Курсът е 3 месеца. Какво научихте сам за себе си, което дотогава не знаехте?
- Че сам никога няма да успееш. Ако не работиш в екип, нямаш шанс, дори да си най-добрият, да знаеш всичко, няма ли ги хората с теб, няма да стигнеш доникъде. На разговорен език си мъртъв.
- Сега, след като станахте и щатски рейнджър, какво следва оттук нататък? Тази диплома дава ли ви предимство у нас?
- Само двама човека от България сме завършили този курс. За мен това е много хубава база, фундамент, върху който мога да продължавам да градя. Не са ме повишили, но ме наградиха с уникална награда - плакет и нож. На него освен моето име е изписан девизът на рейнджъра, който повтаряхме всеки ден в САЩ. Вече в България ме наградиха с три медала, единият е „За вярна служба под знамената IV степен“. Що се отнася до опита, аз ще продължа да го предавам в моя отряд. Имаме идея с другото момче, изкарало курса, да помагаме в подготовката на кандидати, които също искат да отидат там.
- Кое ви беше най-трудно в Щатите в личен план?
- Храната ме мъчеше (смее се). Аз обичам хубавата храна, а там беше пакетирана. Първо, че беше малко, второ и в такъв вид. Всичко идваше с натрупване - сънят, храната. Липсваше ми много семейството и приятелката ми. Там в продължение на 3 месеца нямахме телефони, нямахме връзка. Реално в базите, в които оставахме за по 1 ден да се подготвим между фазите и да се изперем, имаше платени телефони. Чух се с тях около три пъти.
- Много млади хора сега ще четат и ще се питат - кое е различното между филмите и между истинското обучение за рейнджър, което сте преминали. Защото сме свикнали да виждаме екшън, бързина, смели хора и много действия.
- По филмите не е изобразен целият процес на една операция. Нещата ги гледаме в следната последователност - решават, отиват, удрят лошите и това е. А в действителност не се случва така. За да направиш операция, ти трябва време да планираш, да разузнаеш и накрая се стига до действията, които виждаме в екшъните, при които всички ахват, като гледат.
- Преди ахването има доста работа...
- Да, доста (смее се).
- Лейтенант Чучуков, военната професия не е много желана от младите хора. Вие защо влязохте в армията и как попаднахте в Специалните сили, които са много елитно звено?
- Аз го реших в 10-и клас. Чух за Националния военен университет, разрових се, разпитах, защото нямаме никой военен във фамилията. Та след като разпитах приятели, ми хареса. Исках да се занимавам с такова нещо и то да е в полза на България. Малко са професиите, които работят в нейна полза и ако се случи нещо, не дай си боже, ще я защитават. А и съм от рода на дядо Ильо войвода, то си ми е в кръвта.
- Как се виждате след 10 години?
- Надявам се да вървя по стълбичката нагоре в офицерската кариера, да продължавам да трупам опит, да надграждам. Това е само едно начало. Надявам се да продължавам в същия дух и ако мога, да достигна до най-високите нива във военната професия. Да работя в полза на военното дело и да продължавам да съм в Съвместното командване на Специалните операции.
Това е той
Роден е на 31 октомври 1996 г. в Кюстендил
Завършил е Националния военен университет „Васил Левски“
През 2020 г. е приет и служи в Съвместното командване на Специалните сили в БА
Преди броени дни лейт. Чучуков се дипломира като първенец в елитното училище за рейнджъри US Army Ranger School. Той е сред малкото чужденци, успели да завършат изключително трудния курс за рейнджъри в САЩ. След като се прибра в България, го поздрави лично щатският посланик у нас Херо Мустафа
Виктория Пенкова
