М онумент, в който ще бъде инсталиран оригиналният първи български космически спътник „Интеркосмос България 1300“, ще бъде поставен в парк „Артилерийски“ в Стара Загора.
Това заяви астрономът и дългогодишен шеф на обсерватория „Юрий Гагарин“ в Града на липите Алексей Стоев.
Идеята
Той припомни, че идеята е отпреди близо 2 години. Предложението идва от граждански клуб ЛИПА. Идейният проект бил изработен от внучките на проф. Митко Гогошев, ръководител на някогашната Базова обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания при БАН - младите архитекти Пламена и Цветелина Гогошеви. Първоначално смятали по този начин да отбележат 40-годишнината от изстрелването на апарата, но нещата някак затънали в бюрократичните процедури. Наскоро било определено мястото на монумента. Той е в близост до последния, излетял от някогашното старозагорско военно летище, вертолет. Прототипът на спътника е собственост на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН, чието ръководство е заявило готовност да го предостави за реализация на идеята.
Пари
Двете авторки, които са започнали вече да работят по техническия проект, предлагат зрителите да получават информация за сателита чрез захранвани с помощта на велоергонометри диодни инсталации. Първоначалните пресмятания показват, че ще бъдат необходими около 20 000 лева за реализация на начинанието, в момента са събрани малко над 5000 лв.
Изстрелването на сателита е част от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания в рамките на програма „България – 1300”. В разработките активно участват учени като Кирил Серафимов, Димитър Мишев, Митко Гогошев и Иван Кутиев. Осъществяването й е станало възможно с активното партньорство на Института за космически изследвания при Руската академия на науките. Спътникът е бил изведен в околоземна орбита с ракетата "Восток-2М" от космодрума край град Плесецк в Архангелска област, Русия. Той е тежал 1500 кг и е обикалял около Земята на височина между 825 и 906 км.
Космонавтът
Години по-късно първият български космонавт Георги Иванов ще заяви категорично: „Нямаше да има полет, ако нямаше научна програма за него, създадена от нашите учени”. Космическият полет е само върхът на една пирамида, в нейната основа стоят всички учени и специалисти, които създават и програмите, и приборите, и системите за изследванията. В програмата на нашия полет с Рукавишников влизаха 27 експеримента, проектите и апаратурите за които бяха разработени в България - като "Спектър 15", "Дъга". След полета руснаците дадоха цели два спътника на България, които бяха наситени изцяло с българска апаратура, създадена от нашите учени, професори и академици - акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, Митко Гогошев, те бяха ръководители на научните програми. Дори само това доказва високото равнище на българската наука, което беше оценено от партньорите ни в програмата "Интеркосмос".
ДС арестувала един от авторите му
Близки на професор Гогошев, който почина през 1997 г., припомнят, че през 1983 година той е бил арестуван от агенти на някогашната Държавна сигурност. Подозирали го, че работи за американското разузнаване. При задържането му на летището в София, преди да излети за САЩ за участие в международна конференция, в ръчния му багаж били намерени няколко материала с гриф „Строго секретно“, което предизвикало и образуването на досъдебно производство. Напразно Гогошев обяснявал, че всички тези материали (снимки на Земята от космоса) всъщност са му били предоставени от американски учени и че те са направени от техни спътници! Старозагорецът прекарал няколко денонощия в ареста, наложила се пряката намеса на тогавашния шеф на отдел „Промишленост и транспорт“ при ЦК на БКП Стоян Марков, за да бъдат свалени обвиненията срещу Гогошев и Кирил Серафимов в престъпление спрямо „държавната тайна“.
Въпреки премеждията роденият в монтанското село Златия учен успява да стане професор през 1984 година, като продължава работата си по международния проект „Вега“ за изследване на Халеевата комета. През 1995 г. е избран за член на Международната академия по астронавтика, Американското планетарно дружество и Нюйоркската академия на науките. Изнася лекции в Германия, Канада, САЩ, Индия, Гърция и другаде почти до смъртта си на 5 февруари 1997 г.
Христо Христов
