- Госпожо Гонева, възможно ли е да се обвържат социалните помощи с линията на бедност и как би могло да стане това?
- Не само е възможно, но е и нужно, дори задължително. Отдавна по европейска линия се изисква подобна обвързаност от България, а в момента е налице и ЗИД на Закона за социалните помощи, в който се предприемат точно такива стъпки. А как би могло да стане - много просто, като вместо върху ГМД (гарантирания минимален доход) критериите за достъпа и по определен ред размерът на подкрепата стъпва върху размера на линията на бедност (ЛБ) за съответната година. Разбира се, директен скок направо към 100% от ЛБ вместо ГМД е невъзможен, но в рамките на непродължителен според КНСБ срок от време това може и трябва да стане. Този подход ще изисква доста повече средства да заделя държавата за целите на подпомагането. Но пак повтарям, да се направи тази промяна, е нужно и неизбежно, още повече че това е едно от условията за финансирането по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.
- Какво е вашето мнение, трябва ли обвързването на социалните помощи да е 30% от линията на бедност, която сега е 413 лв.?
- КНСБ счита, че дори и като първа стъпка, е добре да сме по-амбициозни, макар че разбираме трудността на задачата. Както отбелязах, ние си даваме сметка, че скок директно на самата ЛБ е непосилен, може би дори няма и да е достатъчно разумен. Впрочем тези 30 на сто, за които ме питате, няма да бъдат от настоящата линия на бедност, защото промените се очаква да влязат в сила през 2023 г., когато равнището на националната линия на бедност ще бъде различно и би трябвало тъкмо тя да се вземе предвид.
- Ако се приеме подобно обвързване, няма ли да се наложи генерална реформа на системата за социално подпомагане?
- Такава реформа е по принцип необходима, защото програмите за социална подкрепа са множество и разнородни, често на едни и същи лица, семейства, домакинства се натрупват редица програми за подпомагане, което създава проблеми при тяхното администриране, контрол и пр. Още през 2020 г. беше договорено, в т.ч. в Народното събрание, че е необходимо законодателството по подпомагането да се кодифицира, да се въведе единен подход за определяне на достъпа (според КНСБ трябва да е базиран на Линията на бедност и на Европейската препоръка за минимален доход) и голяма част от програмите да се консолидират. Така че връзка има, но не единствено преминаването към ЛБ е причината да се пристъпи към нов подход на структуриране на законодателството по социалното подпомагане, обективизирането на подкрепата и улесняване на администрирането, управлението и контрола.
- Смятате ли, че пенсионната система трябва да се основава изцяло на осигурителния принос?
- О, да. Няма друга логика. Осигуряването е система, която изисква личен принос на осигурените лица и един от най-важните принципи, на които са базирани правилата за неговото функциониране, е принципът „принос-права“. Принципът на солидарност също е приложим, но с мярка и не в нарушение на общовалидните изисквания за достъп до права.
- Как гледате на тезата, че пенсиите трябва да се увеличават според Швейцарското правило, трябва ли да се промени формулата предвид нарасналата инфлация?
- Това твърдение е неточно. Швейцарското правило се прилага за осъвременяване на пенсиите, т.е. вече отпуснатите пенсии се увеличават с оглед запазване в известна степен на тяхната покупателна способност, както и с оглед нарастването на общественото богатство, ако мога така да се изразя, макар че в нашия закон се държи сметка не за нарастването на брутния вътрешен продукт, а на приходите в системата чрез повишаване на средния осигурителен доход. Това също е правилен подход. Но прилагането на Швейцарското правило според КНСБ е втора линия на подобряване адекватността на пенсиите. Основният начин за увеличението им е повишаването на приноса на всяка година осигурителен стаж. Последните години, както забелязвате, този принос нараства и вече е установен на 1,35 за всяка година ефективен стаж на лицата. Тези два начина трябва да се прилагат регулярно и едновременно, за да може постепенно, но постоянно пенсиите да повишават своята адекватност и по този начин всички пенсионери да могат да живеят достойно.
Ситуацията с инфлацията през настоящата година е извънредна, ако мога така да се изразя. Тя би трябвало според нас да се овладява чрез специфични и целеви мерки на правителството, а не чрез стандартния подход на увеличение и осъвременяване на пенсиите. Всъщност инфлацията през настоящата година ще формира част от процента, който участва в Швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите през следващата година, каквото е правилото по закон. Но така или иначе в момента се налагат известни мерки в подкрепа на всички доходи, не само на пенсиите, именно във връзка с неочаквано високата инфлация.
- Трябва ли хората с най-ниски пенсии да се подпомагат със социални плащания извън пенсионната система?
- Всички хора, независимо какъв е техният източник на доходи - пенсии, трудови възнаграждения, обезщетения и пр., ако това, което получават, е под един минимум, който е възприет на национално ниво, би трябвало да имат право на подкрепа чрез подпомагането. Тук отново трябва да се има предвид както линията на бедност в страната, така и изискванията на Европейската препоръка за минимален доход. Много важно е също така да се разработи концепцията за енергийна бедност, както и критерии и подходи за достъп до услуги от първа необходимост, като например минимално количество вода за питейни и битови нужди. Тези проблеми също ще бъдат обект на работата по кодификация на законодателството на социалното подпомагане.
- Каква според вас би трябвало да е формулата за увеличение на пенсиите на работещите пенсионери?
- Тази, която според закона действа и в момента - всяка допълнителна година осигурителен стаж също допринася с 1,35 в размера на пенсията.
- Много икономисти и финансисти казват, че не трябва да се вдига минималната пенсия, а да се допълват най-ниските пенсии със социални плащания, какво мислите по този въпрос?
- Известно е, че у нас всички разбират от осигуряване и преди всичко от пенсии. Това е и любимата тема на политиците, за да покажат социална загриженост. Понякога се дава трибуна и на хора, които не са виждали пенсионно решение и нямат идея какво представлява пенсионното производство, и те дават най-различни съвети, но така е - в демократична държава всеки може да изразява мнение по каквото намери за добре.
Минималната пенсия е присъщ „атрибут“ на пенсионните системи, основани на солидарен принцип. Съществуването й е предвидено и в 102 Конвенця на МОТ. Солидарността в осигуряването се проявява и в наличието на минимални гаранции по отношение на осигурителните плащания за хора, които изпълняват изискванията на закона, но са работили на ниски заплати, защото такава им е квалификацията. Така че няма логика, нито е справедливо, когато десетки години си работил и си бил стриктен към осигурителните си задължения, когато придобиеш право на пенсия, тя да е с размер, който не ти дава възможност да живееш нормално и да трябва да се обръщаш към втората защитна мрежа - социалното подпомагане.
Освен това нека напомним, че пенсията е функция от заплатата, която си получавал по време на трудовата си дейност и върху която си се осигурявал. Следователно много важно е да се държи сметка дали равнището на минималната работна заплата в страната дава възможност да се генерира минимална пенсия, която пък да е достатъчно адекватна. КНСБ ежегодно подчертава тази връзка и винаги когато спорим или по бюджета на ДОО, или по нивото на МРЗ за страната, тази зависимост се изтъква. Т.е. освен всички други аргументи, които изтъкваме за увеличение на МРЗ, връзката й с възможната пенсия винаги присъства. Така че трябва да се върви в тази посока, както и да прилагаме методите на повишаване адекватността на пенсиите, които КНСБ отстоява - увеличаването на приноса на всяка година осигурителен стаж и ежегодното осъвременяване на пенсиите паралелно.
- Как може да се свие ножицата между старите и новите пенсии и по какъв начин може да се случи това, за да няма ощетени?
- Аз не споделям тезата, че има стари и нови пенсии. Терминът стари обикновено се обвързва с ниски по размер пенсии, но това далеч не е така. Има пенсии, отпуснати преди десетилетия, които са толкова високи, че и до днес са ограничени от действащия таван на пенсиите.
В съзвучие с отговора на предходния ви въпрос ще кажа, че по принцип ниските пенсии са резултат от ниски заплати, а високите - от високи заплати. Има, разбира се, и нюанси. По отношение на българската пенсионна система не бива да забравяме, че тя преживя хиперинфлация, когато пенсиите бяха стотици хиляди левове, преживя парична реформа, претърпя и дълбока пенсионна реформа. И всичко това в условията на много дълбоки обществено-икономически трансформации, в т.ч. сериозни финансови затруднения на страната ни. Това даде определен отпечатък, който трудно се изживява все още. Според мен причините някои хора да се чувстват ощетени е в това, че увеличението на минималната пенсия, а и на останалите пенсии се прави нередовно и твърде предпазливо. А би трябвало да се прави регулярно, т.е. ежегодно, поне според нас. Тогава и по-малките стъпки ще дават по-добър резултат.
- Какво мислите за работещите бедни, тоест хората, които работят на минимална заплата, още повече че в средносрочната прогноза на правителството тя няма да се увеличава?
- Мисля, че това намерение няма да бъде спазено и МРЗ ще бъде увеличена. Правителството има препоръка и по линия на Европейския процес в рамките на мерките за борба срещу риска от бедност да предприеме действия за решително намаляване на работещите бедни. Така че КНСБ като организация, а и аз лично сме оптимисти, че правителството ще промени мнението си за повишаването на МРЗ за страната.
- Трябва ли да се увеличава максималният осигурителен доход?
- Ще ви отговоря съвсем ясно - да, и то ежегодно.
Коя е тя:
Дългогодишен национален секретар на КНСБ, отговарящ по въпросите на социалната сигурност
Преминала е квалификации по пенсионно осигуряване в страните от ЦИЕ и Латинска Америка, както и профсъюзни квалификационни тренинги по достоен труд в Центъра на МОТ в Торино
Притежава теоретически познания и практически опит в областта на солидарните и капиталовите осигурителни системи, както и по програмите от втората защитна мрежа (социалното подпомагане)
Представя КНСБ в системата на Националния тристранен съвет,
Надзорния съвет на НОИ, в работните органи по социална защита на Европейската конфедерация на профсъюзите
От името на българските синдикати е титулярен член на Комитета за социална закрила към Европейската комисия
Член на българския Икономически и социален съвет
Сияна Севова
