- Здравейте, Нишан! Само 400 гласа не ви достигнаха на изборите, за да станете общински съветник в Лондон. Честито за този резултат, защото си е постижение. Вие доволен ли сте от това представяне?
- Първо искам да ви благодаря за вниманието и подкрепата. Това беше много важна за мен задача. Все пак има 320 000 граждани на България, които живеят във Великобритания. Това са данни от министерството на вътрешните работи на Острова. Според тях толкова хора са подали документи за статут на уседналост. Това е всъщност единствената официална статистика за броя на българите във Великобритания, защото от години насам в публичното пространство циркулираха данни от 50 000-350 000 души. Но все още има и една голяма група, която не е кандидатствала. Те са или временно пребиваващи, пътуващи между двете държави. В същото време нямаме представителство на политическо ниво - нямаме депутат, нямаме общински съветник, по всички етажи на държавната йерархия. Аз работя в тази система от 14 години. Единственият българин, с когото съм се запознал в държавния сектор, е една дама. И това за толкова години. Може да има някъде друг, но не съм чувал. Така нямаме представителство на всички нива, което е огромен проблем за нас, защото българската общност бе идентифицирана приоритетно от кмета на Лондон, и то поради определени причини. Реално все още не можем да участваме във вземането на решения, които ни касаят. Това беше и причината да се включа в този вот. Опитваме се да променим това в Енфийлд. Затова мога да кажа, че въпреки загубата, няма да се откажа и ще кандидатствам на следващите избори. 400 гласа разлика между първото място и мен не е никак лошо постижение. Важно беше посланието, което исках да отправя.
- Вие в деня на самия вот ли гласувахте?
- Гласувах по пощата няколко дни преди самия вот. Тук има такава възможност. Между другото нямаше никакви индикации предварително как ще се развият нещата конкретно в Енфийлд. Причините са няколко. На първо място през определен период от време границите на избирателния район се променят. А такива промени са нанесени съвсем скоро. Така че няма нови данни - нито от кметството, нито от партиите, така че не знаехме какви са тенденциите. Няма и сондажи на локално ниво. Има в национално и те са в полза на лейбъристката партия. Освен това в района, в който бях номиниран, по принцип живеят много българи - 25 000. А населението на Енфийлд е 320 000 души. Той е огромен и затова е разделен на подрайони. Но точно в тази част, в която се кандидатирах, почти няма българи. Така че не можех да разчитам на българска подкрепа.
- Тоест разчитахте на гласовете на местните хора?
- Да, 10 000 семейства живеят в този избирателен район. Това е изключително космополитна част на Лондон. Има представители на 250 общности в Уайтуебс и това усложнява още повече нещата. Въпросът не беше в това да стигнеш просто до леви, десни, независими, а до 250 общности. Това е много по-трудна задача. Понеже Лондон е уникален град в своята космополитност, е сложно посланията ти да стигнат до всички. Тук има практика да се звъни от врата на врата, да се представиш кой си. Имайте предвид, че през последните два месеца съм разговарял с 2560 семейства. Физически не е възможно да обхванеш 10 000 семейства.
- От колко години живеете в Лондон и защо точно сега решихте да се включите в политиката?
- Живея от 23 години в Лондон. Роден съм във Варна. Завърших Кингстън юнивърсити и почти целият ми професионален път е минал в сферата на местната власт. Работил съм за някои от най-големите кметства в Лондон, напоследък се занимавам и с програми за социална интеграция. Подкрепяме общности, които са определени като приоритетни от кмета на Лондон. Една от тях е българската. Също така съм работил за националната здравна служба на Великобритания. Не съм бил представител на политическа партия, но като цяло работата ми е свързана с политиката. Сега се опитах да бъдем представени на политическо ниво, защото проблемите на българската общност се увеличават. Особено след Брекзит.
- Какво се промени след Брекзит за българите там?
- Не само за българската общност, а всички граждани на Европейския съюз трябваше да получат нов статут, което за голяма част от българите беше огромно препятствие. Това е свързано с предоставяне на документи, а една част от българите не можаха да ги предоставят. Освен това пандемията също оказа огромно отражение върху българската общност. Една част от сънародниците ни напуснаха Лондон, защото в България им беше по-лесно да оцелеят. По този начин не им се налагаше да плащат и наеми. Това доведе обаче до друг проблем. Тези, които останаха във Великобритания, успяха да получат статут, а другите закъсняха и не можаха да кандидатстват. Другият проблем, който възникна след пандемията, е, че много българи не са регистрирани при личен лекар. Само в Енфийлд има 16 000 души. И се оказва, че по време на най-голямата здравна криза в света, хиляди нямат достъп до здравеопазване, не се знае ваксинирани ли са или не. Това е огромен проблем. Основното, което се промени след Брекзит за българите, е, че правата им буквално бяха отнети. Така ако нямаш статут, нямаш достъп до системата за социално подпомагане. Това се промени като цяло. Консервативната партия във Великобритания прие преди доста години враждебна политика спрямо емигрантите - най-вече срещу българи и румънци. Тя бе подкрепяна и финансово, и медийно. Във вестниците имаше заглавия с огромни букви от типа „Българите идват!“. Това имаше огромно отражение върху нас, върху начина, по който държавата гледаше на нас. Искам точно това да променим. Ако имаме представителство в кметството на политическо ниво, ситуацията ще бъде различна за нас. То се управлява от Лейбъристката партия, която ни подкрепя. Но липсата на политическо представителство е осезаемо. Почти всички общности в Енфийлд имат представителство, ние не.
- Идвате ли си често в България, кога се прибрахте за последно?
- Идвах си за последно преди няколко месеца, но две години преди това не успях да пътувам заради ограниченията. Особено във Великобритания мерките бяха изключително стриктни. По принцип отношението към пандемията тук беше много по-различно от България. Смея да твърдя това, наблюдавайки случващото се. Над 85% от хората във Великобритания са ваксинирани. Изобщо не стоеше като въпрос дали да се имунизираш или не. Аз не мога да си обясня защо в България имаше такъв дебат. При нас в определени периоди имаше дори призив да не се напускат жилищата. Улиците буквално бяха пусти. Досега не бях виждал града, в който живеят 15 милиона, такъв.
- Променена ли е България според вас?
- Да. И за добро, и за лошо. Има големи контрасти, които наблюдавам всеки път. И те се засилват непрекъснато. Когато се прибрах във Варна, в кварталния магазин се шокирах от цените на продуктите. Те бяха по-високи от веригите в Лондон. Шокираха ме и отношенията между хората. Направи ми впечатление, че са изключително изнервени и притеснени. Дори бих казал агресивни. Видях лоша инфраструктура, бездомни кучета. Но има и положителни неща - строят се много нови обекти. Това до някаква степен е индикация, че държавата се развива икономически. Но в Лондон има огромна средна класа. Вярно е, че това е един от градовете с най-много милиардери. Разбира се, срещат се и бездомници, но това е рядкост. А в България не забелязах да има средна класа. Видях много скъпи коли и хора, които ровят в кофите за боклук. В 21-ви век.
- Стоял ли е при вас изобщо на дневен ред въпросът да се връщате в България?
- Някога да. Имах предложения в България, но колкото повече живееш в чужбина, пускаш корени там. Завършил съм университет в Лондон, имам добре платена работа. Не искам да прозвучи нескромно, но процесът по връщане е сложен. Много трудна беше адаптацията ми във Великобритания преди 23 години. Това е различна култура, среда, манталитет. Тогава България не беше и в Европейския съюз. Но мисля, че едно евентуално връщане би било още по-трудно за мен. А и реално работя нещо, което в България като професия не съществува. В момента предоставяме практическа помощ на приоритетни общности. Българската е такава, но е добре да имаме представителство на политическо ниво. Само така гласът ни ще може да се чува. Надявам се това, което правим, да стигне и до други българи във Великобритания и ако има други добре образовани хора, да помислят за политическа кариера в Обединеното кралство.
Това е той:
Нишан Джингозян е роден във Варна
Завършил е Техническия университет в морската столица и Кингстън юнивърсити в Лондон
Работи в системата на държавната администрация във Великобритания. Член на работна група към Foreign and Commonwealth Office във Великобритания и на работна група към ПЕС - PES Migration and Integration Network
Основател на Eastern European Forum, UK
Яна Йорданова
