- Адвокат Марковски, преди година в интервю пред „Телеграф” казахте, че увеличаването на наказанията за пияни и дрогирани шофьори не е панацея. Те вече са увеличени и дори се искат нови увеличения и още промени. Как ще го коментирате?
- През последните 10 г. Законът за движение по пътищата е променян над 25 пъти. Аз станах лош пророк. Вдигнаха наказанията, почнаха да конфискуват коли, присъждат се стойности на автомобили, но проблемът не се решава. И той няма да се реши, ако не се подходи комплексно във всички посоки - трябва да има изключителен контрол и превенция на пътя, за да се отговори на пътните предизвикателства на джигитите. Война е, няма спор.
Трябват комплексни мерки срещу войната по пътищата
Трябва да се въоръжи Пътна полиция с достатъчно камери за скоростта, трябва да се въведе кръвен тест на място от пътните полицаи. Ето, дадоха им новите модели дрегери, дръг чековете 5000 за наркотици, те са добри, там няма фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати, поне аз не съм чувал за такъв случай.
Златният стандарт за установяване на употреба на алкохол и наркотици в човешкия организъм е кръвният тест. Трябва да се инвестират пари в Пътна полиция, да се оборудват с техника пътните полицаи, да се вдигне заплащането на труда им, за да няма корупция. Мизерията тласка към корупция. Разбира се, и постоянен контрол.
В тези неща трябва да е фокусът. Виждате, че се избиваме по пътищата. Четенето на тежки наказания не спира джигитите.
- Сега даването на кръвна проба от шофьорите не е задължително.
- В Наредбата за установяването на употреба на алкохол и наркотици зад волана е записано, че ако шофьорът откаже да даде кръвна проба, се приема за достоверен резултатът от дрегера. Трябва да направят задължителен кръвния тест.
В някои хипотези отказът на шофьора да даде кръв може да бъде продиктуван от някакъв здравословен проблем - тогава трябва да се предоставят документи. Такива водачи трябва да държат в колата си медицински документи за такова заболяване и да ги представят при проверката на пътя, за да не дадат кръв.
- Толкова ли са малко лабораториите, че да се правят кръвни тестове на място?
- Малко са сертифицираните лаборатории, в София са във ВМА и в Окръжна болница. Там правят изследванията. Трябва да има повече сертифицирани лаборатории, ако искаме бързина на тестовете.
- Трябва ли да се променят закони след граждански протести?
- Гражданското негодувание си има своите основания - на хората им дойде до гуша от това, което става на пътя. Разбираемо е. Държавата трябва да отговори решително на енергията на народния гняв, която се отприщи. Трябва да се вземат комплексни мерки, каквито вече изброих. И още да вдигнат наказанията, пак няма да се решат проблемите.
Не е хубаво да се пипа и променя закон, за да отговориш на обществените очаквания след конкретен случай. Звучи ми много политически това нещо - да задоволим електората. Не трябва да се стига до разгневяването на хората, а не след това да им се хвърля нещо, за да бъдат успокоени.
Няма нужда от толкова законови промени, има добра нормативна база, има добри закони. Трябват превенция, контрол и ускоряване на експертизите.
- Защо дела за катастрофи продължават с години?
- Те зациклят и продължават с години, защото не могат да бъдат изготвени заключения. Трябва да има по-добър бюджет, за да се плаща на експертите. Всеки ден разговарям с колеги - например вещите лица в Столичната дирекция на вътрешните работи не поемат експертизи, защото им влачат парите по година и половина.
Не могат да си получат парите за този висококвалифициран труд. Те не правят експертизи, защото не им ги плащат. В транспортния отдел на СДВР няма бюджетни средства да се разплащат навреме с експертите.
Ще дам пример - имам дело, което в досъдебното производство от година и девет месеца чака автотехническа експертиза. Хората вече се отчаяха - баща им е прегазен от шофьор, който е употребил кокаин. Починал е на място. И сме още на ниво досъдебно производство.
- Как така?
- Всеки път, като звънна на разследващия полицай в СДВР да питам за експертизата, той ми казва, че още я чака. И понеже този случай не са го дали по телевизията, нещата си стоят. Когато медиите отразят някой случай, се работи по-бързо. Когато стане някоя трагедия и журналистите започнат да говорят за нея, случаят има раздвижване.
Ако не направите обществено достояние тежка катастрофа със загинал, по делото няма експертно заключение в рамките на една година. Но не може да бъдете навсякъде и за всяко дело да правите репортаж. Излиза обаче, че за да се работи, трябва да снимате всяко дело.
Това са фактите, хората трябва да ги знаят, трябва да кажем на глас тези неща. Говори се какво ли не в публичното пространство, а има елементарни неща като заплащането на експертизи, които, ако се решат, нещата ще тръгнат.
От друга страна, трябва да се знае, че изготвянето на автотехническо заключение не може да стане от днес за утре, то е трудоемко. Наказателният процес не може да работи добре без експертизи. Това са обективните доказателства по наказателното дело - експертните доказателства. Ако на експертите се плаща навреме, тогава нещата ще вървят.
- Възможно ли е терминът „убийство на пътя“ да стане юридически?
- Вече се нагледахме на всякакви законодателни промени. Причиняването на смърт чрез пътнотранспортно произшествие на разговорен език е умъртвяване на пътя, но убийство на пътя да се квалифицира като юридическо понятие, ми се струва ненужно и неправилно. Въпросът с умисъла е юридически деликатен.
При последната практика на Върховния касационен съд по делото за смъртта на Милен Цветков се направи пробив - квалифицирането като умишлени на деяния в пътнотранспортно произшествие. Знаете, че първата съдебна инстанция прие, че това деяние е извършено в условията на евентуален умисъл, Апелативният съд оправда подсъдимия за това, че деянието е неумишлено, тоест че е непредпазливо.
Кристиян Николов в съда
ВКС въведе нова съдебна практика, с която се приема, че когато има комплексна преценка - шофиране след употреба на комбинация от наркотици, изключително висока скорост и непредприемане на действия за предотвратяване на катастрофата, както и много високата концентрация на алкохол в организма, тогава вече може да се говори, че деянието е извършено в условията на евентуален умисъл.
Разликата между престъпната самонадеяност, която е по-тежката форма на непредпазливостта, и евентуалния умисъл е много тънка. Тоест престъпната самонадеяност и евентуалният умисъл са тънко юридическо положение, гранични са. С новата практика деянията, които можеха да се квалифицират като престъпна самонадеяност, вече са квалифицирани като евентуален умисъл, което е умишлено престъпление - за него наказанията са по-тежки.
- Защо тогава виновният за смъртта на Милен Цветков получи само 9 г. затвор?
- Дадоха му 9 г. затвор, защото съдът е приел, че има многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Подхождайки към личността на подсъдимия и към доказателствата, съдът е приел, че това е справедливото наказание - то е под минималния праг.
- Това решение на ВКС би ли повлияло на присъдите при следващи подобни дела?
- Интересно е да видим оттук нататък дали други съдебни състави в наказателното отделение на ВКС ще споделят тази практика. Според мен ще има много съдии, които ще приемат, че тези деяния не могат да се квалифицират като умишлени. И ще изложат, разбира се, своите мотиви. Смятам, че ще има интересен сблъсък на разнородна съдебна практика във ВКС, което неминуемо ще доведе до тълкувателно решение, което да уеднакви практиката.
- Може ли да бъде бързо дело за смърт на пътя?
- Има технологично време. В никой случай не може скоростта да е за сметка на качеството, защото ако прокурорът не предостави пред съда качествени доказателства, опитният адвокат ще ги събори.
- Трябва ли тези дела да се гледат от съда с приоритет?
- Наказателно-процесуалният кодекс е разписал хипотезите, при които дела се гледат с приоритет - това са дела с хора, задържани под стража. Не може да има други критерии. Ако при смърт на пътя има задържан в ареста, това дело може да влезе в тази процедурна рамка.
- Трудоемки ли са делата за катастрофи?
- Да, трудоемки са. Пътнотранспортните наказателни дела са много деликатна и фина юридическа материя. Има много тънкости в тях, много експертни моменти. Квалифицираният адвокат трябва да е много добре подготвен, особено когато става въпрос за автотехнически експертизи. Трябва да има знанията, погледа върху задачите и отговорите на експертизата. Понякога се принуждаваме да учим формули, за да видим дали излиза скорост на движение и т.н. Занимаваме се и с физика.
Специално автотехническите експертизи в досъдебното производство са огромен проблем. В съдебното производство е различно - съдът плаща експертизите и затова, като ги назначи, стават навреме - вещите лица са доволни и си ги правят. Значи може.
Това е той:
Адвокат Димитър Марковски практикува от 2003 г. гражданско право и граждански процес, наказателно право и наказателен процес, застрахователно право, административно право
Член е на Софийската адвокатска колегия
Участвал е в над 50 процеса за тежки убийства - сред тях делото „Килърите“, за смъртта на сестри Белнейски, за колата бомба пред къщата на несебърския бос Димитър Желязков (Митьо Очите), за смъртта на Николай Радев - Отвертката, бивш бодигард на Братя Галеви, и много други.
Мария Кадийска
