- Адвокат Марковски, на практика какво се случва с делата, които се разглеждаха от спецсъдилищата?
- Ситуацията не е никак проста със закриването на спецправосъдието. За всички дела за организирани престъпни групи, които са започнали в специализирания съд, тоест даден е ход на делото, вече е прочетен обвинителен акт, тези дела се довършват от Софийския градски съд като първа инстанция. Делата от специализирания апелативен съд се довършват от Софийския апелативен съд като втора инстанция. А всички незапочнати дела ще се гледат в различните окръжни съдилища.
- А делата за корупция?
- Софийският градски съд се занимава с делата срещу народни представители, срещу хора, които заемат отговорни длъжности, кметове. Тази конкретна специализирана компетентност СГС я имаше преди създаването на специализирания наказателен съд. Така че тази стара компетентност се явява и нова вече с последните промени в НПК.
- Чисто физически в сградата на спецсъда на ул. „Черковна“ ли ще се доглеждат тези дела или в Съдебната палата?
- Доколкото имам информация, без да го твърдя със сигурност, е, че има идея да се ползва сградата на спецсъда, защото обемът на папките е огромен - ако тръгне преместването им, трябват тирове. Става въпрос за огромни обеми. Но трябва да кажем, че има принцип на неизменност на съдебния състав, т.е. съдиите, които са започнали наказателното дело, те трябва да го довършат. Няма значение къде са преназначени. Същото важи за съдебните заседатели.
- Ще има ли спорове за подсъдност?
- Ще има. Споровете за подсъдност ще произтекат от това, че понякога обвинението е, че организираната престъпна група е действала на територията на различни населени места в страната. Тогава вече се преценява къде е довършена престъпната дейност. Ако групата например е продавала наркотици в София, Бургас и Добрич. Преценява се на кое място е завършила дейността на престъпната група. И според тази преценка някой път е възможно да възникне спор за подсъдността. Например прокурорът да каже: „Аз твърдя, че последното престъпление е извършено в Добрич, не в София.“ Тогава се повдига спор за подсъдност.
- Пред кой орган се повдига спорът за подсъдност и от кого?
- Спорът за подсъдност се повдига пред Върховния касационен съд. Той се запознава с всички материали по делото, вижда какво е обвинението и казва в кой съдебен район то трябва да се гледа. След като ВКС се произнесе, решението е задължително и делото се изпраща в посочения съдебен район. Искането за подсъдност се повдига във фазата на досъдебното производство от наблюдаващия прокурор по делото в окръжната прокуратура, където то е изпратено.
- Цялата тази процедура ще води ли до забавяне на наказателното дело?
- Да, ще води до голямо забавяне, до голямо натоварване на Върховния касационен съд за произнасяне по подсъдност. Няма да са едно и две такива искания, а голям обем от такива искания, което ще забави правосъдието категорично.
- Това ли е един от елементите на вероятен хаос?
- За този хаос говореше главният прокурор Иван Гешев. В интервюта каза, че това е един от най-големите проблеми - за подсъдността, което неминуемо ще се отрази на срока на произнасяне от съда, т.е. правораздаването ще бъде блокирано. Блокиране е много крайна дума. Трябва да сме малко по-балансирани в преценката. Няма да блокира правосъдието, точната дума е, че ще бъде затруднено и забавено с определено време. Един спор за подсъдност може да отнеме месец-два, зависи от натовареността на ВКС.
- Има ли опасност в окръжните съдилища, където отиват делата за организирана престъпност, да няма специализация за разглеждането им?
- Всеки наказателен съдия и прокурор има строго професионален профил в областта на наказателното право и правораздаване. Така че включително и обвиненията за организирани престъпни групи не са нещо извън Наказателния кодекс. Всеки съдия ще се справи с такава казуистика, тя не е нещо, което да е непонятно за наказателните съдии. Преди спецсъда всички организирани престъпни групи минаваха през Софийския градски съд. Липсата на профилиране няма да се отрази на качеството на правосъдието, защото всеки наказателен съдия има профил да се занимава с наказателно право. За прокурорите е същото. Разбира се, най-голям опит събраха магистратите от специализираното правораздаване. Те имат богат опит, но това не значи, че няма да има качество на тези дела, които са в окръжните съдилища в страната. Окръжният съд е една съдебна летва, която е висока. Там са хора с много голям юридически стаж, компетентни, интелигентни, опитни, с години практика в наказателното право. Така че тези дела няма да ги затруднят. Тяхното качество няма да е по-лошо от това в специализирания съд.
- Защо беше тази паника от закриването на спецправосъдието?
- Създава се една паника. Моето мнение по въпроса - беше ли добре да закрият спецправосъдието - не, не беше добре да го закрият. Започнаха много политически лица да се упражняват върху системата на българското наказателно правораздаване. Тази структура беше съгласувана и с европейските партньори. Специализираният съд е създаден по т.нар. модел съд Антимафия в Италия. Този профил не е необичаен за страните - членки на ЕС. Напротив, с малки изключения всяка европейска страна разполага със специализиран съд. Ако имаха някаква идея да го преструктурират, да му сменят името, хем да не се разминат с политическите си платформи и обещания към избирателите, от друга страна, да съхранят структурата, която работеше добре. Говореше се, че била „бухалка“, имало поръчкови дела, но юристите трябва да говорят с факти, не политическо говорене. Факт е, че в специализирания съд се вкараха дела, които са с такива мащаби и такива обвиняеми, които никой преди това не си е помислял, че могат да попаднат в обсега на българското правосъдие. За това не може да се отрече, че огромни икономически интереси са засегнати с факта, че има обвинение към лица, които са развили огромен корпоративен бизнес за милиарди. Докато няма влязла в сила присъда, те са невинни. Но е факт, че спецпрокуратурата изправи пред съда лица с огромен бизнес.
- Забавянето на делата ще помогне ли на обвиняеми и подсъдими бизнесмени и олигарси?
- Делата срещу тях не се изхвърлят в кофата. Те ще бъдат довършвани и гледани пак от тези съдии. Факт е, че ще има доста време, докато големите наказателни процеси пак започнат, но ще си завършат със съответните съдебни актове. Затварянето на спецправосъдието не блокира тези дела, нито ги прекратява автоматично. Прокуратурата е най-чувствителна за това, че този бавеж винаги се отразява благоприятно върху правното положение на подсъдимия, което е юридически факт. Например едно дело, ако се е забавило с години по независещи от подсъдимия причини, ако съдът го намери за виновен, ще му смекчи наказателната отговорност. Няма опция да се прекрати започнато дело. Те може да не носят наказателна отговорност, ако изтече абсолютната давност. Но давността по обвиненията, които са повдигнати на т.нар. олигарси, е огромна - над 20 г. Обективно невъзможно е съдът да не се произнесе по наказателно дело над 20 г. Но ако едно досъдебно производство е излязло извън рамките на 2-годишния срок за разследване, тогава обвиняемият има право да подаде искане до съда, който да изиска делото и да задължи прокуратурата до 6 месеца да напише обвинителен акт. Ако това не се случи, съдът служебно може да прекрати едно дело.
- Как ще коментирате тревожната ситуация с пияните и дрогирани шофьори и тяхната наказателна отговорност?
- Този проблем не съществува от вчера, но напоследък сме свидетели на зверски катастрофи. Употреба на алкохол, на наркотици, комбинирани употреби. Много се спекулира, че наказанията били ниски и те затова правят каквото си искат. Не е така. Ако говорим за делото на Георги Семерджиев като последния фрапантен случай на ПТП - там максимумът на санкцията стига до 20 г. лишаване от свобода, толкова е и за умишлено убийство. Има тежки санкции. Панацея за решаването на проблема не са високите наказания. И да ги вдигнат с още 10 г., практиката е показала, че това не решава проблема. Превенцията се крие в много други моменти - засилен контрол на пътнопроверяващите органи, постоянни проверки, масово оборудване на катаджиите с дрегери за наркотици. На българина, като му бръкнеш в джоба със солена глоба, като му вземеш книжката за дълго време, статистиката ще стане друга според мен. Много хора не знаят, че ако са лишени от правото да карат кола и бъдат заловени да шофират, отиват на съд с обвинителен акт. Мислят си, че като ги хванат да карат с отнета книжка, ще им съставят втори акт.
- А отнемането на автомобил?
- Отнемането на автомобила за мен е крайност. Това е драстично посегателство срещу правото на собственост. В голям процент от случаите тази кола не е на името на шофьора. За мен най-важни са строгостта на пътния контрол и системните проверки.
- Необходими ли са промени в Закона за движение по пътищата?
- Законът за движение по пътищата е много стар закон, той е хубаво написан, стабилен е, има добра юридическа основа. Правилникът за приложение на закона, който е добре написан. Закони в България бол, въпросът е да ги спазваме.
- Има ли нужда от спешни промени в Наказателния кодекс?
- Специално текстовете за престъпления против транспорта са добри. Те са стари, но работещи текстове. Санкциите според мен са съобразени с обществената опасност на такъв вид престъпления. Все пак говорим за непредпазливи престъпления. Може да си пил, да си употребил наркотици, като седнеш зад волана, нарушаваш закона, но ти не целиш да убиваш. Видяхте, че прокуратурата пробва едно дело - на Милен Цветков, но съдът оправда подсъдимия Кристиян Николов за това, че деянието е извършено умишлено.
В българския Наказателен кодекс има санкции за непредпазливи транспортни произшествия, които са над тези за умишлени убийства в други държави - членки на ЕС.
- Кои са най-трудните дела за един адвокат като вас?
- Понякога и най-простото дело се оказва изключително трудоемко и сложно. Може би делата за ПТП са доста трудоемки, доста специални, доста профилирани. По тях трябва много добра юридическа и техническа експертиза на всички участници в процеса и на защитници, разбира се. Има и тежки дела за убийство. Имал съм дела с по 16-17 експертизи. Делата за умишлени убийства са изключително трудоемки, защото обхващат много голям набор от експертизи. Давам пример с делото за убийството на сестрите Белнейски - там имахме над 28 експертизи, включително и от чужбина.
- Какво е юридическото ви мнение - необходимо ли е да се променя КПКОНПИ, като се раздели на две и се въведе разследващ инспектор?
- Чух за тази идея. Аз смятам, че това е абсолютно излишно. Това почва да размива функциите и правомощията на прокуратурата. Започва да има дъх на противоконституционност. Много опасно е, когато се изземват функции на прокуратурата, която е държавното обвинение. Това според мен не е необходимо и не е полезно.
Това е той:
Адвокат Димитър Марковски практикува от 2003 г. гражданско право и граждански процес, наказателно право и наказателен процес, застрахователно право, административно право
Член е на Софийската адвокатска колегия
Участвал е в над 50 процеса за тежки убийства - сред тях делото „Килърите“, за смъртта на сестри Белнейски, за колата бомба пред къщата на несебърския бос Димитър Желязков (Митьо Очите), за смъртта на Николай Радев - Отвертката, бивш бодигард на братя Галеви, и много други.
Мария Кадийска
