- Адвокат Рангелов, как ще коментирате решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да възобнови процедурата за избор на главен прокурор? Защо го прави сега?
- Още с освобождаването на господин Гешев от позицията на главен прокурор и избора на господин Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор Прокурорската колегия беше длъжна в 7-дневен срок да предложи на Пленума на ВСС да стартира процедура по избор на нов главен прокурор, нещо, което те тогава направиха. И след това спряха процедурата във връзка с исканията на г-н Гешев до Конституционния съд и заради промените в Закона за съдебната власт, с които бяха отменени резултатите от избора на професионална квота на прокурори и съдии.
Освен това имаше и промени в конституцията, които също бяха оспорени и изходът от това оспорване също не беше ясен. Всичко това доведе до забавяне на тази процедура.
След като приключиха конституционните дела със съответните решения на Конституционния съд, тази процедура трябва да продължи своето развитие, независимо че тя се осъществява от ВСС с изтекъл мандат. Няма ограничение органи с изтекъл мандат да не могат да изпълняват функциите, които са им разписани по конституция и закон само за това, че мандатът им е изтекъл.
- Как ще коментирате възраженията този състав на ВСС да проведе избора на главен прокурор?
- Има едно съвпадение, което със сигурност не е толкова случайно – на политически момент, че точно сега се прави, когато все още има голямо влияние върху ВСС като цяло и върху Прокурорската колегия в частност. Това означава, че най-вероятно, независимо какви предложения има, все пак ще бъде избран прокурор, който по някакъв начин ще остане зависим политически. Това е както донякъде съвпадение, така и активирано точно в този момент, защото много добре е преценено, че технологично времето, за което може да бъде избран главен прокурор, е около 4 месеца при спазване на всички изисквания на Закона за съдебната власт. В средата на януари 2025 г. би следвало да се състои този избор. Същевременно след парламентарните избори на 27 октомври, независимо какви мнозинства ще се формират, е видимо, че много трудно ще се сформира мнозинство за избор на парламентарна квота на членове на ВСС до избора на главен прокурор в средата на януари. А освен парламентарната квота предстои да се проведат нови избори и за професионалната квота на прокурори и съдии. Още повече че тези избори са обжалваеми пред Върховния административен съд – тричленен и петчленен състав, което изисква време.
Така стартираната процедура за избор на главен прокурор най-вероятно ще приключи успешно, ако не се случат някаква сериозни политически сътресения. Ако разсъждаваме от позиция на сегашната обществено-политическа ситуация и ситуацията в самата съдебна система, не би трябвало изборът на главен прокурор да не се случи.
Прокурорската колегия и съответно ВСС не просто имат право те са длъжни по Закона за съдебната власт да проведат тази процедура. Обстоятелствата, които са довели до спирането на процедурата, са отпаднали.
- Какви ще бъдат кандидатите за главен прокурор според вас?
- Остава проблемът за сравнително тесния кръг на субектите, които могат да предлагат кандидати за главен прокурор – те са затворени между трима членове на Прокурорската колегия и министъра на правосъдието. Сегашният министър на правосъдието само временно е такъв, по същество той е следовател, т.е. министърът на правосъдието косвено също е част от прокуратурата.
А правомощията, които бяха дадени на различни неправителствени организации, научни институти според моето мнение са по-скоро за замазване очите на обществото, че и то има някакъв дял, влияние в избора на главен прокурор.
- Дефект ли е този стеснен кръг от хора, които могат да предлагат кандидати за главен прокурор?
- То не е същински правен дефект, а обществен дефект, политически дефект. Защото, ако се разшири този кръг от субекти, тогава обществото ще бъде по-спокойно, че има различни виждания от различни общности за това какъв трябва да бъде главният прокурор. И вероятността да бъде избран наистина очакваният като компетентност, морал и независимост главен прокурор може да се реализира. Сега изглеждат доста нагласени нещата. Сега на мен ми се струва много малко вероятно за главен прокурор да бъде избрано посочено лице извън прокурорската общност, а такова разрешение на проблема не би било лошо. Например от научните среди с доказан авторитет и липса на зависимости би бил по-приемлив от човек от системата, който е неизбежно обвързан с определени зависимости. Няма как да е другояче, защото се иска минимум 15 г. юридически стаж и той вероятно ще е преминал само в прокуратурата. В случая според мен обществото ще остане с пълно основание със съмнения, че изборът е направен така, както диктуват интересите на определени политически кръгове.
- Справедливо ли е намаляването на гласовете за избор на главен прокурор на 13, като тези за председатели на ВКС и ВАС остават 17?
- Не смятам нито че това е справедливо, нито че допринася за необходимия авторитет на тази институция. Прокуратурата е един от елементите от гръбнака на държавата. Това намаляване на гласовете беше конюнктурно във връзка с действията срещу господин Гешев и не е добро разрешение за авторитета на самата прокуратура и въобще на съдебната власт. Вярно, че не е противоконституционно, но начинът на избор поставя на друго, по-ниско стъпало по авторитет самия главен прокурор по отношение на другите две институции – ВКС и ВАС, а и прокуратурата като цяло. За намаляването на мандата на главния прокурор от 7 на 5 г. не успяха да преодолеят тази пречка, защото мандатът е конституционно закрепен и си остава 7-годишен.
А гласовете за избор на главен прокурор не са закрепени в конституцията и затова успяха да прокарат промяната в Закона за съдебната власт.
- Ако КС не беше потвърдил тази промяна в ЗСВ за 13 гласа, щеше ли Гешев да се върне на поста?
- Не. Ако по някаква причина Конституционният съд се беше произнесъл, че е противоконституционно мнозинството за избор на главен прокурор да е обикновено, а за другите да е квалифицирано, решението на КС не връща нещата назад, то действа само занапред. Г-н Гешев вече е уволнен при онзи закон. Тези, които са направили промяната в Закона за съдебната власт, са били спокойни, знаейки, че решенията на КС действат само занапред. Все едно им е било дали ще отменят промяната или не.
А сега обикновеното мнозинство за избор на главен прокурор върши необходимата работа на същите политически интереси.
- Има ли законово ограничение колко може да работи един орган след приключване на мандата?
- Няма ограничение. Нито за ВСС, нито за Инспектората на ВСС. Инспекторите в инспектората са встъпили в длъжност от 14 март 2016 г. - 8 години и половина вече. Ако продължи политическият хаос и напролет имаме парламентарни избори, ще направят 10 г. при 5-годишен мандат.
- При невъзможност да се избере скоро нов ВСС не е ли по-добре да има главен прокурор с редовен мандат?
- По-добре е да има човек с перспектива от 7-годишен мандат, за да може да реформира прокуратурата по-дълго време. Защото сегашният изпълняващ функциите главен прокурор на практика няма хоризонт и действа според казуса – възниква казус – решава го, той няма основание да има някаква визионерска представа как да се развива прокуратурата, включително и промени в НПК, в Закона за съдебната власт. Промени, продиктувани не от неговото актуално състояние „днес съм тук - утре ме няма”, а че днес е тук и още много години напред ще бъде така.
- Какво ще стане, ако бъде избран главен прокурор, който не се харесва на бъдещите управляващи?
- Сега си личи, че една част от политическата класа определено не харесва стартирането на процедурата за избор на главен прокурор. Да речем, че в средата на януари изберат главен прокурор, който обаче по-голямата част от управляващите смята, че не е подходящият човек и при избран нов ВСС той винаги може да намери на неподходящия главен прокурор някакъв недостатък – например, че уронва престижа на съдебната власт. Всяка дума, ако бъде хиперболизирана и извадена от контекст, може да бъде причина да се направят констатации, че този главен прокурор уронва престижа на съдебната власт. Г-н Гешев си отиде заради един израз, който не беше съвсем абсолютно точно адресиран – „политически боклуци”, и беше преувеличен. Същото може да се случи на всеки, освен ако новият главен прокурор не е крайно мълчалив, нищо не казва, никога не дава интервюта и никога не изразява становища. Искам да кажа, че веднъж извратен, законът отваря вратите нататък за нови подобни извращения и това превръща съдебната система в нещо нестабилно, нещо хаотично. И когато нарушенията се правят точно на върха на съдебната система, как може да се очаква надолу по другите звена законът да се спазва? Това е разграждащо.
- Защо според вас Конституционният съд остави в сила измененията в конституцията по отношение на правомощието на президента да съставя служебно правителство?
- Според мен основната причина е, че гласовете на новоизбраните конституционни съдии попречиха и тези промени в конституцията да бъдат отменени. Получи се паритет – 6 на 6 гласа, което значи, че няма решение. Това обаче остави отворена възможността в бъдеще да се атакува тази промяна в конституцията. Вече се видяха недостатъците на промените с ограничения брой лица, между които президентът може да избира служебен премиер. Оказа се, че между тези лица има доста умни хора, които не желаят да станат служебни министър-председатели, защото това е само беля. Много хора отказват да притежават властта, а някои, когато я получат – разбират, че не знаят какво да правят с нея.
Наистина тези промени са абсолютно неудачни, неработещи. Не съм съгласен с тезата, че старите правила дават прекомерна власт на президента, защото не такава е била идеята на онези конституционалисти, които са съставили конституцията. Те са очаквали една по-стабилна политическа система. Кой е можел да си представи в ония години, че ще се правят избор след избор в рамките на най-късото технологично време. В тази светлина особено ясно личеше, че тези промени в конституцията не са добри.
- Кой отговаря за служебното правителство?
- Когато президентът има широк кръг на избор, той може да отговаря за това правителство. Сега за служебното правителство президентът не отговаря, но и парламентът не отговаря. Никой не отговаря. Няма такава хипотеза, при която едно правителство да не носи отговорност пред никого. Що за държава е това, при положение че има разделение на властите – власт власт възпира. На практика служебното правителство в момента може да сключва договори, които са дългосрочни и неизгодни, като изключим онези договори, които са със специфичен международен характер, за които трябва одобрение на НС.
Конституционните промени бяха много вредни и аз съм съгласен с политиците, които призовават да се върне конституцията такава, каквато беше до промените. Това може да стане с конституционно мнозинство в парламента или с ново искане до Конституционния съд.
Това е той:
Завършил е Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“
Работи като адвокат повече от 30 години в областта на наказателното право
Защитава клиенти по много дела с голям обществен интерес и голямо обществено значение
Мария Кадийска
