- Г-н Мавровски, според вас най-големият проблем на българското свиневъдство и животновъдство е нерегламентираният внос. Моля, кажете какво точно имате предвид. Защо нерегламентиран, откъде и какви животни?
- Страната е залята от вносни суровини за месопреработвателната промишленост. От една страна, това е разбираемо - без този внос предприятията няма как да съществуват, защото няма достатъчно българско месо. Проблемът е, че част от вносните суровини не отговарят на информацията върху етикета, като в някои случаи се цели дори и данъчна измама. Случаите са лесни за разкриване. Въпрос на желание е да се въведе ред. Ако това се направи, ще бъде предпоставка за повишаване на продажбите при месопроизводителите ни с добра производствена практика.
Нерегламентиран внос има и заради него българските живи животни се изкупуват под себестойност. Въпрос на време е свиневъдният бранш да реагира. Ако страната сведе до минимум проблемния внос и приоритизира и субсидира адекватно родните животновъди, скоро може да излезем от спиралата на непрестанен спад на производството. Неотдавна бях на летището в Мюнхен. Още при кацането там ми замириса на крави от близка ферма.
В България има проблем с нерегламентиран внос не само на месо, но и на живи свине. Всеки с достъп до интернет може да види стотици обяви за продажба на свине без документи, вкл. от породи, които не се отглеждат в България. За съжаление контролните органи не забелязват този очевиден факт.
- Вероятно подобна е ситуацията и с плодовете и зеленчуците. Вие споменахте, че имате преки наблюдения от митницата в Свиленград.
- На българо-турската граница при Свиленград има доказан нерегламентиран внос на морски продукти, зеленчуци и плодове, включително с различни забранени пестициди, както и на препарати за растителна защита, забранени за употреба в ЕС. Контролът трябва да се повиши в цялата страна. Включително и на пристанищата. Ако действията на НАП и Икономическа полиция се съчетаят с адекватни действия на БАБХ, ще се правят всекидневни разкрития. Отговорността за сегашната ситуация в сектора е на ръководството на БАБХ. Освен това страната ни губи десетки милиони от товаро-разтоварната дейност на ГКПП Капитан Андреево. Спомням си случаите, в които границата оставаше блокирана заради отказа на частните оператори да извършват товаро-разтоварната дейност. Тогава държавата пое тази дейност и с приходите за по-малко от година можеше да се построи нова детска болница. После, неясно защо, товаренето и разтоварването на тировете беше дадено отново на частници срещу смешен наем. Това е парадокс, още повече че тази тема е пряко свързана с националната и европейската сигурност.
- Как ще обясните толкова драстичен спад на производството на българско свинско месо?
- Всичко е държавна политика. Ако управляващите се грижат за националния интерес, има лостовете да направят необходимите промени и да увеличат субсидиите. Освен това е необходимо да се работи за информираност на населението, което да разбере ползите от консумацията на прясно свинско месо. Това ще промени пазара и съответно консумацията на замразени меса ще е много по-ограничена. Производството се определя от търсенето. Ако българският потребител търси прясно българско месо, до няколко години страната ще промени тенденцията. България има потенциала да се превърне в износител. Имаме огромно зърнопроизводство, което е благоприятен фактор за развитие на животновъдството.
- Подобна е ситуацията и с агнешкото, ето че се оказа, че за Великден са внесени близо 800 т агнешко, за да задоволят националния пазар?
- За съжаление нашето производство и на агнешко месо силно намалява. Ако неправилното разпределение на пасища, несъизмеримото с ЕС субсидиране и финансирането на стопанства с виртуални животни продължи, скоро изобщо няма да има овцевъдство. Истинските животновъди трябва да се освободят от административните тежести и да получат по-голяма подкрепа от държавата. За съжаление те са толкова малко на брой, че в някои общини ги познавам поименно. В много от случаите малките производители не успяват да се снабдят с пасища и след време се предават.
Освен това престъпните схеми с виртуални животни, които разкрихме с екипа ми съвместно със службите, са истински бич. За жалост виртуалните животни продължават да съществуват и днес, а контролните органи не се опитват да ги спрат.
- Според вас при извънредна ситуация може да бъде заплашена националната сигурност по отношение на храните. Може ли да се аргументирате?
- Цяла Европа се готви за извънредна ситуация. Видяхме какво се случи при избухването на войната в Украйна. Щетата е върху цялото животновъдство и зърнопроизводство. Извънредна ситуация може да възникне и заради климатичните промени, както и заради инфекциозно заболяване - видяхме ситуацията с COVID-19. Внимателно следя и ситуацията със заболяването шап. Разпространението му може да доведе до драстични икономически промени в Европа.
При извънредна ситуация държавата е длъжна да защити и осигури изхранването на населението. При сегашното производство в животновъдството не можем да се изхранваме със собствени ресурси. Зеленчукопроизводството също е в катастрофално състояние. Родните производители са подложени на геноцид. Вносът се превърна в приоритет. Ако той по някаква причина спре, ще гладуваме.
- Какво е сбъркано в нашата политика по отношение на осигуряване на хранителни суровини?
- Проблемите са най-вече липсата на контрол и недостатъчните субсидии за реалните производители на храни. Има политически чадъри и интереси, които покровителстват измамниците. Именно това ни води до настоящата ситуация на свито производство и липса на продоволствена сигурност.
- Дълги години преработвателите на мляко и месо, но също и фермерите се оплакваха от крайно рестриктивните наредби на МЗХ, но също и от БАБХ, които сякаш работят повече за унищожение на българските ферми и преработватели. Каква е вашата гледна точка?
- Основният проблем е липсата на дългосрочна политика в областта на земеделието. В Германия например няма да видите такова еднородно земеделие и рестрикции в животновъдството. Освен това в нашата страна няма адекватен контрол - проверките се осъществяват в едни и същи обекти. Ротацията при официалните ветеринарни лекари, която в качеството си на заместник изпълнителен директор на БАБХ въведох с цел ограничения на корупционните практики в агенцията, бе отменена от следващото ръководство. Именно ротацията на проверяващите води до разкриване на лошите практики в сектора.
За съжаление се наблюдава и отблъскване на млади ветеринарни лекари от практиката с продуктивни животни. Причината в някои случаи е корупция на най-ниски нива. Вместо да се наемат млади ветеринарни лекари, на пенсионери се разрешава да обслужват множество ферми. Служителите на БАБХ не виждат проблем в това, а в някои случаи дори си делят държавното подпомагане с тези пенсионери. Има случаи също на подкупи от страна на практикуващи ветеринарни лекари към техни колеги от поделенията на БАБХ с цел отпускане на повече средства по държавната профилактична програма. На някои места държавни служители контролират свои роднини производители. Тоест създадени са цели семейни предприятия. Именно корупцията на дребно нанася най-голяма щета на държавата в този сектор. Така се отблъскват страхотни млади специалисти, които не могат да намерят добра работа в България и емигрират.
- Вие споменахте, че личните стопанства могат да поемат част от осигуряване на българско месо, визирайки ИБС. Моля обяснете как това да стане, като за индустриалните ферми и БАБХ те са най-големите виновници за разпространение на зарази?
- Всички стопанства са част от нашето културно наследство и национална сигурност. Затова трябва да се съхранят и развиват.
В случая имам предвид фамилните ферми. Те са нещо различно от личните стопанства, които са за осигуряване на нуждите от храна на едно семейство и имат социална функция. За да се получи адекватна политика и една фамилна ферма да може да се изхранва и поддържа стандарт, е необходимо да се повиши разрешеният брой на отглежданите свине майки в стопанствата от 10 на 30, дори на 50 свине майки. Източнобалканската свиня е нископродуктивна и ражда между 4-8 прасенца. С изкуствено осеменяване сме достигали до 10. Затова трябва да се отглеждат повече майки. Ние от Националното сдружение за развъждане на традиционни и местни породи свине официално поискахме от МЗХ промяна в законодателството в този смисъл. Вече една година реакция няма. Ако искаме да спасим породата Източнобалканска свиня, е необходимо да се отнесем с необходимата сериозност към задачата.
- Как си обяснявате, защо чак сега обществото разбира, че за да имаме българско месо на националния пазар, са ни нужни кланици? Какво се е случвало до този момент, че за този проблем не се говореше?
- Определено има големи месопреработватели, които могат да инвестират и в големи транжорни. Но, както споменах, културата на потребителя следва да се промени, за да се търси повече прясно месо. Българските месопреработватели също трябва да искат да работят с българско месо. Мненията против са от лица, работещи на 100% с вносни замразени меса. Разбира се, че е по-лесно да си поръчаш доставката, вместо да се занимаваш с българските производители.
- Какво трябва БАБХ да направи за шапа, както и самите граждани?
- При сегашната методика на работа трябва да се помисли по-скоро за промяна в начина на комуникация. Определено имаме проблем в общуването между контролните органи от БАБХ и фермерите. Стопаните са нормални хора с бизнеси, които осигуряват продоволствената сигурност на страната. Към тях е необходимо да се подходи внимателно. На първо място те трябва да бъдат информирани за опасността и да знаят как да предпазят животните. При евентуален случай на заболяване за съжаление животните се унищожават. Заболяването може да се разпространи и в по-големи мащаби от очакваното. Затова трябва да сме готови с план за действие при извънредна ситуация. Към момента не личи да имаме такъв.
Това е той:
- Завършил е висше образование със специалност „Ветеринарна медицина“ в Тракийския университет, Стара Загора
- Понастоящем работи в секция „Генетика“ към Факултета по ветеринарна медицина в Тракийския университет
- Бил е зам.-изпълнителен директор на БАБХ
- Роден е в Плевен на 26.07.1986 г.
- Член е на Българския ветеринарен съюз (БВС) и на Пчеларски съюз, Плевен
- Участва в редица научни конференции, симпозиуми и дискусии в страната и чужбина
Светлана Трифоновска
