Х удожничка намира сюжетите за платната си изцяло в... сънищата си. Това разкри за „Телеграф“ самият творец Антония Тоцева, чието творчество се базира само на изображения, които й се явяват насън.
„Не мога да кажа кога точно започна всичко. Беше първи или втори курс в университета, когато тези сънища започнаха“, разказва Антония, която е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В един момент сънищата станали постоянни и авторката решила да ги пресътвори с четка и бои.
Подсъзнателно
Постепенно откривала удоволствие в рисуването, а сюжетите от сънищата идвали с такава честота, че буквално не можела да насмогне да ги нарисува. „Сънувам постоянно. Почти всяка нощ. В сънищата ми няма подвижни сюжети. Те са просто визии. Сънувам ги като готови картини, така както биха изглеждали в реалността“, споделя Антония. Визиите са различни като съдържание и стил, но животинският свят е сред често присънващите се линии. На платната й често може да се открият птици. Подводният свят също има значимо присъствие.
Памет
„Образите се генерират с много висока скорост заради честите сънища. Съзнанието ми обаче е така устроено, че мога да ги съхранявам с години. Като на твърд диск в ума ми. Подредени по папки, достъпни, с години може да престоят, преди да се претворят в платно. Имам например сънища на повече от 10 години, които още не съм нарисувала, но ги помня съвсем ясно и във всеки един момент бих могла да ги започна“, разкрива авторката. „До голяма степен това е и заради фотографската ми памет. Дори и в училище така учех. Почти не отварях учебници у дома. Видех ли нещо на черната дъска, просто го „фотографирах“ и вече бе научено. Всичко, което видя, ми се запечатва мигом“, обяснява Антония.
Сюжети
Сюжетите й почти никога не са свързани с реални минали изживявания. Изключенията са съвсем малко, а сред тях е платното „Лодки в Палермо“. То било повлияно от цикъл картини на майка й, в които Антония се влюбила и после, обагрени от подсъзнанието й, се появили преобразени в съня й. Всъщност, макар и самоука като техника, художничката съзнава, че в гените й тече силен творчески заряд. И открива генезиса на таланта си още в баба си – знаков и магнетичен образ от детството й. „Навремето, когато са си построили жилището в Русе, нейният брат, архитект, я предизвиква да декорира голите стени. И тя го прави по много артистичен начин“, описва Антония, която е израснала в града край Дунава. Именно в този далечен интериорен опит на баба си открива и мотивите за първите си картини. Изкуство е белязало и родителите й, по професия строителни инженери. За майка си Антония казва, че рисува „фантастично“. „Баща ми пък е истински родопчанин, певец по душа и талант, тенор... И до днес е част от състава на хор „Дунавски звуци“ и дори пътува по турнета в чужбина с тях“, описва Антония събирателната нишка на творчество и талант в семейната си история.
Техника
Иначе описва себе си като „пълен лаик“ в техниката. Рисува от съвсем малка, но не повече от типичните детски сюжети - момиченца, семейства, къщички... По нищо не личи, че някъде напред предстои творчески път. В шести клас обаче, изненадващо и за самата себе си, разбира, че четката всъщност й се отдава. „Спечелих конкурс за детска рисунка на тема „Ян Бибиян“ и картината ми бе изпратена на изложба в Япония. Бях много впечатлена от самата себе си“, припомня си художничката. После в Английска гимназия „Гео Милев“ - Русе, рисувала с удоволствие, но без да влага повече време и усилия от изискващото се в учебната програма и идеите на учителката си Ирена Парашкевова. При нея учила литография, суха игла, рисунки на архитектурни елементи.
Обяснение
Личното творчество обаче дошло едва със сънищата. „Нямам никакво обяснение за тях. Не съм и търсила. Приемам ги като част от себе си и не търся първопричина или логика“, казва артистът. Досега зад себе си е оставила 30 платна и множество други обекти, сред които нарисувани чаши, пана, съдове, бутилки, както и дрехи и обувки. Има вече и две корици на книги, както и рисунки на стена. Гордее се конкретно с природната картина, с която обогатила фасадата на хижа „Момчил юнак“ в любимото си кътче на България – смолянския дял на Родопите. Това обаче открива нов детайл в творческата й нагласа. „Трябва да го сънувам, за да го пресътворя“, вече знае Антония и признава, че й е трудно да работи „по поръчка“. „С кориците на книгите бе лесно – нямаше конкретно задание от писателя. Чета съдържанието и просто изчаквам, докато подходящи образи се явят насън. В момента обаче имам две поръчки за рисунка на стена, при които възложителите имат ясни и конкретни представи за изображението. Когато имам строги рамки, не знам как бих се справила. Още чакам визиите да ми се явят в главата, за да си представя как точно бих го нарисувала“, разказва Антония.
С годините Антония развива и своите технически предпочитания. Дълго работила само с акварел. По-късно пробвала и маслени бои, но днес вече е установила, че акрилната техника е най-подходяща за нея – най-вече заради бързото изсъхване и възможността за лесни корекции впоследствие.
Лодки в Палермо е сред малкото творби на авторката, провокирани от реалността
Пример
Като най-вдъхновяващ пример за себе си в историята на изобразителното изкуство Антония посочва Салвадор Дали: „Още като ученичка творчеството му ме изумяваше. Имахме негови репродукции вкъщи. Харесва ми това, че говори повече с картините си и в тях всеки може да намери това, което иска да намери“.
За изкуството си Антония е категорична, че иска то да поражда положителна емоция. „За мен изкуството трябва да излъчва, а не да поглъща. Има автори, чиито творби не излъчват нищо, а някак си те карат да потъваш в тях. Искам от творбите ми да струи енергия, позитивизъм, мисъл. Да раждат усещане, но то да е определено в положителния спектър на емоциите, а не в отрицателния“, завършва художничката.
Мечтае за собствена изложба
От скоро Антония има и ясна творческа цел – би искала да направи изложба със свои картини. Все още обмисля как да се случи това заради различните мотиви в творбите си. „Обединяващата линия са сънищата, но продуктите на тези сънища са крайно различни като стил и съдържание. В различни етапи сънувам различни неща и това би затруднило намирането на тема на изложбата поне засега“. Затова планът й е до изложба да се стигне едва когато се натрупат достатъчно картини на сходна тема.
Подводният свят е често застъпен в творчеството на Антония.
Деян Дянков
