- Г-жо Христова, демографското състояние на страната ли провокира основния дисбаланс в икономиката, който рефлектира и върху пенсионната система?
- Няма как. Демографската ситуация е голямата обективна причина за това състояние. Двете основни последици от демографската криза, в която се намираме, са от една страна, намаляването на населението, в това число тази част, която е в трудоспособна възраст, която произвежда продукти и плаща осигурителни вноски. От друга страна, е застаряването на населението, заради което се поддържа едно стандартно високо ниво на хората в третата възраст, които потребяват своите пенсионни права. За тях са необходими по-големи разходи и от социалните и здравните фондове заради редица заболявания, свързани със стареенето. Това определено създава проблеми на държавата.
- Кой трябва да се притеснява най-много от ситуацията, защото няма тенденция за промяна в следващите 50 години?
- Точно така, проблемът ще се задълбочи. Важно е обаче да не пропусна да кажа следното: проблемите в пенсионната система са големи, но те са за държавата и не са за хората. Не трябва да са за хората, защото държавата още преди години им е направила закон – Кодекса за социално осигуряване (КСО), а преди това и друга, по-стара нормативна уредба. И в закона се казва, че ако се внасят еди-какъв си процентен дял от доходите пенсионни вноски всеки месец и ако те се внасят между 32 и 38 години и при достигане на една определена възраст, се получава пенсия. Ясно са посочени критериите, при които човек може да се ползва от своите осигурителни права, които са свързани с осигурителния му принос.
- Ръстът на пенсиите в последните години успех ли е или създава някакъв риск за бъдещето на пенсионната система, каквито мнения се чуват?
- Това, което се случва в последните години, е, че дефицитът стана много голям. Говорим за пенсионноосигурителна система, но осигурителните вноски от няколко години вече стигат само наполовина, за да се изплащат пенсиите. Примерът за 2025 година е показателен. Необходими са ни за пенсии 24 млрд. лв., а от осигурителните вноски на работещите ще съберем 12 млрд. лв. Останалите 12 млрд. ще трябва да ги даде държавата от централния бюджет. Ще ги вземе от данъците на хората, включително от тези, които плащат самите пенсионери като потребители, защото и те плащат ДДС. Така настъпва дори едно противоречие между поколенията. По-младото поколение казва, че това са 12 милиарда, които могат да бъдат вложени в образование, здравеопазване, инфраструктура, култура и т.н. Да, така е, но както казах, пенсионерите са изпълнили това, което е предвидила държавата, за да ползват своите права. Въпросът е, че в последните 4 години много ударно се взеха и реализираха едни популистки политически решения, бих казала дори неразумни. Те са свързани с това, че в този период политиците се чувстваха почти постоянно в предизборна ситуация и търсеха начини да се харесат на избирателите. Особено ударно се увеличаваше минималната пенсия, което дебалансира системата. Минималната пенсия твърде много се доближи до средната.
- Не е ли справедливо да се дава най-много на най-бедните?
- Факт е, че минималната пенсия се взима от хора, които не са инвестирали в своето образование, които са имали малък финансов принос в системата. Най-често са работили дълго време на половин работен ден. Те обаче вземат тази минимална пенсия, която беше увеличавана няколко пъти, без всякаква връзка с основния принцип на пенсионната система. Твърдя, че всички тези решения в последните 4-5 години бяха взети, без да са базирани на този основен принцип. А той е, че осигурителното право на човека, неговата пенсия трябва да е в съответствие с неговия осигурителен принос. Това се прекъсна и доведе до големи дисбаланси, до липса на мотивация у по-младите хора, които са на пазара на труда и от които имаме надежда да събираме достатъчно вноски. Липсва и мотивация за осигурителна култура. Работещите днес си казват: „Ами и който не се е осигурявал достатъчно и той взема нещо“. Защото освен всичко в България се борави с едно понятие „гарантирана минимална пенсия“. Това значи, че човек, като дойде момент да се пенсионира и му се сметне пенсията по формулата, по която се изчислява, много често сумата, която трябва да получи, е по-малка от минималната пенсия. И се казва, че по етични съображения човек не може да получава толкова малко пари. Мисля, че около 530 000 души взимат такава гарантирана минимална пенсия. От това доближаване на минималната пенсия до средната пък се създава едно усещане за несправедливост при хора, които са инвестирали в своето образование и дълги години са изпълнявали отговорен труд. Те са имали сериозен финансов принос в системата и сега са ощетени.
- В случая пенсията се оказва вид социална помощ, което не би трябвало да е така, нали?
- Не трябва да бъде така. Това е пенсия. Хората вече отдавна не гледат на пенсионната система като на осигурителна, а като на нещо, което държавата евентуално ще им даде. Смятат, че с пенсионната система трябва да се решават всички социални проблеми. Стига се дотук, защото и другата система, която трябва да се случи, тази на социалното подпомагане и социалните помощи не функционира добре. Тя трябва да е в силна връзка и координация с осигурителната. На тези хора не трябва да им се допълва пак от бюджета, за да взимат всички тази гарантирана минимална пенсия. Когато на човек му е нисък доходът, не може да се справи сам, няма близки, които да му помагат, тогава държавата е длъжна да го подпомогне и подкрепи. Но това ще се случи вече по критерии, защото това са публични пари. Ще се изследва неговият имуществен и финансов статус. Така трябва да бъде. Защото сега тези хора са в пенсионната система. Те могат да взимат минимална пенсия, но никой не е наясно дали нямат доходи от наеми, от рента, от някаква стопанска дейност... В крайна сметка тези социални служби са точно за това, да изследват тези въпроси.
- Как може да се изчисли колко са тези, които взимат коректна пенсия спрямо осигурителния принос?
- Имаме в момента 2 050 000 пенсионери. При сметката на първо място трябва да се извадят хората с гарантирана минимална пенсия, които, както казахме, са около 530 000. След това трябва да се извадят хората със социална пенсия за старост. Това също няма нищо общо с осигурителния принос, а е вид социална помощ и ако наистина човек има проблеми, нека му се помогне със социална помощ, а не да се нарича пенсия и да е в Националния осигурителен институт (НОИ). Социалната пенсия за инвалидност също няма нищо общо с осигурителен принос. Тя е финансова подкрепа от държавата за това, че човекът е с увреждане и не може да участва в труда. Много категории трябва да се извадят, за да се направи тази сметка, и накрая ще се види какво остава за тези, които взимат пари само за осигурителен стаж и достигната възраст.
- Разяснителната информационна кампания за въвеждането на еврото закъснява, а за масовия пенсионер навярно е още по-трудно да се ориентира и да е наясно какво трябва да очаква...
- Въпросът е изключително важен и много наболял вече. Създавайки условия да влезем в еврозоната, даваме и жертви и изпитваме трудности. В последния бюджет основните параметри бяха насочени към това дефицитът да се ограничи до 3%, а инфлацията да се поддържа в определени граници. Изпуснахме целия дебат за това този бюджет с какво ще промени живота на хората, как ще допринесе за добри условия за правене на бизнес... Действително членството ни в еврозоната е стратегическа задача, но хората не са подготвени. Непрекъснато ме питат какво ще стане с пенсиите, ще ги преизчисляват ли, ще ги променят ли... Навярно има някаква кампания, но очевидно не е ефективна и не стига до различните целеви групи. Първо трябва да се каже, че никой няма намерение да намалява доходите на хората, когато приемем еврото. Това, което получават в левове, ще се преизчисли в евро според курса, към който и сега през валутния борд сме вързани. Не би следвало да се очакват големи сътресения, но трябва да обърнем внимание за ролята на държавата, която трябва да следи за спекулативно повишение на цените. Сигурно ще има такова, но държавните контролни органи трябва да се намесят и да следят и за подвеждаща информация, за това дали се плаща за това, което си мислим, че купуваме. Надявам се тази кампания в следващите месеци да бъде много усилена.
- Не ви ли се струва, че все още хората се нуждаят от разяснения и по отношение на допълнителното и доброволно пенсионно осигуряване и т.нар. втори стълб?
- Да, така е. В този втори стълб е капиталовият и инвестиционният. В него парите на човека са си в негова лична сметка. Вторият стълб беше замислен в началото на пенсионната реформа като допълваща пенсия за тази по първия или т.нар. солидарен стълб. Идеята беше да има все по-голям коефициент на заместване. Вторият стълб все още не е показал своите функции в пълния си вид, защото за пенсията по първия се осигуряваме 35-40 години, докато вторият стълб де юре и де факто е просъществувал 20 години. Изобщо не е ясно какви точно суми ще се съберат. Там също са необходими анализ, важни и задълбочени решения с промени. Но политическата нестабилност води до това, че никой няма време и намерение да направи необходимите промени, които най-вероятно ще засегнат и интереси. Трябва да се види вноската, която сега е 5% и е такава от много години, колко и кога ще нарасне. Беше предвидено да стане 10%. Второ трябва да се помисли за разходите за управлението на тези средства на човека по втория стълб. Има такса при влизането в универсалния пенсионен фонд, после има разходи за управление на парите, има разходи за конкретни инвестиции... Трябва да се види дали не са прекалено много тези разходи. Трябват промени и в начина на инвестиране на тези пари и да се види дали държавата дава достатъчно възможности за инвестиране. От години хората, които следят темата, очакват да се въведат т.нар. мултифондове. При тях всеки човек, който има партида във втория стълб, ще може да си договори къде да се инвестира. По-младите ще са склонни на повече риск с цел по-голяма доходност, други ще подхождат умерено, а тези, на които скоро им предстои пенсия, ще предпочитат по-консервативен подход. Това са единствените пари, свързани с пенсия, които са лични и които се наследяват от наследниците. Различни са начините да ги получи човек, особено ако се пенсионира в този, все още кратък период, в който е отделял такава вноска. В момента вариантите са, ако парите са много малко, да се вземат накуп. Ако са в съотношение до 10 минимални пенсии, да се договори получаване им всеки месец за определен период, и ако са повече, да има добавка, която да си върви към пенсията пожизнено.
- Какво може да доведе до повишение на осигуровките и данъците?
- При тази проблемна ситуация с финансовата устойчивост на пенсионната система няма как да не се сложи на масата за обществено-политически дебат темата за размера на осигурителните вноски. Тя обаче е много деликатна и тежка. Вече е налице този дефицит и това прекомерно нарастване на разходите. Очевидно е, че за тях трябва да се осигури приходна част. Как да стане? Единият начин е с ръст на пенсионната вноска. Аз твърдя, че тя и сега не е ниска. Тя е 19,8% от дохода всеки месец и към нея добавяме 8% здравна осигуровка, а и други вноски за общо заболяване, майчинство и т.н. Мисля, че осигурителната тежест не е малка за разлика от данъчната, която, слава Богу, е 10% и е ниска в България. Промени в тази посока не могат да станат изведнъж, а след тежък и болезнен дебат.
- Какво е важно да се отбележи от това, което бе направено с бюджет 2025?
- Не бе увеличен размерът на осигуровките, но се повиши минималният осигурителен доход, който е равен на минималната заплата, която нарасна с 15,3%. Така се увеличи основата, от която се взима този процент и повече пари се взимат в бюджета. Така се намалява разполагаемият доход на хората, които внасят 40% от тази вноска, а се увеличава и разходът, и цената на труда за работодателите, които внасят 60%. Получи се едно изземване повече, защото се вдигна и максималният осигурителен доход от 3750 лева на 4130 лв. Тук също хората си задават въпроса защо това е размерът, с какво е свързан, има ли някакъв принцип при определянето му, в съотношение ли е с максималната пенсия, която остана 3400 лв... За съжаление се изгуби връзката „право - принос“ и настъпиха много големи проблеми в системата.
- Евентуалното членство в еврозоната ще ограничи ли проблемите или ще ги задълбочи и ще наложи увеличение на данъчната тежест или осигурителните вноски?
- Аз си мисля, че няма да се променят съотношенията, които си ги имаме по закон. Защото това е българското законодателство. Но от разговорите ми с финансисти и доколкото и аз съм изследвала тези процеси и в качеството ми на евродепутат, съм установила, че в еврозоната изключително много се държи на строги правила. Това ще допринесе за това да се правят по-сериозни анализи и да се взимат по-отговорни решения и тяхното спазване.
ТОВА Е ТЯ:
От 2001 г. работи в Министерството на труда и социалната политика
На 17 юли 2003 г. е избрана за ресорен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски
След изборите през 2005 г. е избрана за депутат от групата на НДСВ в 39-ото народно събрание
Избрана е за наблюдател в Европейския парламент, а след 1 януари 2007 г. и за евродепутат до провеждането на избори
В Европейския парламент е член на Комисията по заетост и социални въпроси
През 2009 г. е избрана и за председател на НДСВ. Оттегля се от лидерския пост заради изборната загуба на парламентарните избори през 2013 г.
Людмил Христов
