- Проф. Буланов, излезе класирането с новоприетите студенти в Медицинския факултет на Медицинския университет в София, какво обобщение може да се направи?
- Както и в предходните години, интересът към лекарската професия е много висок. Анализът на оценките и успеха, който са постигнали кандидат-студентите и тази година, говори за една оспорвана конкурсна надпревара. Възможността за прием на студенти държавна поръчка в нашия факултет е 180 души – 90 мъже и 90 жени. Кандидатите за тези места се състезават помежду си с изпит по биология и химия, оценките от гимназията и оценката от матурата по български език и литература. Освен 180-те студенти държавна поръчка приемаме още 370 човека в платена форма на обучение. Но състезанието за местата държавна поръчка е най-оспорвано. За едно място се борят средно 7-8 души. При момичетата надпреварата е малко по-оспорвана, тъй като те са повече. Почти 10 за 1 място.
- Какви резултати показаха на конкурсните изпити това лято?
- Изпитите по биология и химия са много сериозни. Обичайно кандидатите се готвят за тях най-малко една, по-често две, а нерядко и три години. Полагат упорито тежък интелектуален труд. Повечето се явяват на изпити на повече от две места. Изпитният период е време на силен стрес и интелектуално усилие в една сравнително незряла възраст. Голямо значение има емоционалната устойчивост и шансът да се паднат по-добре усвоени въпроси и теми. Тази година при максимален бал 42 при мъжете на първо класиране минималният бал е 34,17, а максималният е 41,85. При момичетата минималният бал е 39.03. Това не са изненадващо високи цифри поради силната конкуренция.
- Колко трябва да изкара кандидат, за да се надява, че ще бъде приет да следва медицина?
- Анализът на числата показва, че при пълно 6 преди конкурсните изпити, за да бъдат приети медицина, мъжете трябва да постигнат най-малко „много добър 4,70“ по двете дисциплини, а жените „отличен 5,50“. Това означава, че конкуренцията „на входа“ на медицинските факултети е доста висока. Възможността при медицинските училища да се прави селекция на амбициозни и мотивирани млади хора чрез конкурс е твърде важна, защото обучителният процес по медицина е дълъг и много тежък, а обучителният процес на лекаря след завършването е още по-дълъг. Той продължава през целия професионален живот.
- Според вашите наблюдения кои стават най-добрите лекари, отличниците или тези, които влизат и завършват на ръба?
- Отличният успех в нашите науки е нещо много позитивно, но същевременно трудно постижимо. Успешният кандидатстудентски конкурс е много сериозна победа, но трябва да се знае, че това е само един старт. Оттук-насетне обемът материал, който се преподава между първи и шести курс, е толкова много, че наистина е много трудно да се научи всичко. Целта на обучението е да се усвои добре онази теоретична основа и практически минимум, които да дадат възможност на завършилия лекар да има една широка биомедицинска и медикоклинична подготовка. На първо място, да прецени коя специалност му допада и иска да работи. След това да има възможност да се развива в дадената специалност и да трупа опит. Според мен няма ясен паралел и зависимост между високия успех от следването и реализацията на лекаря. По време на следването нещата са сравнително ясни и канализирани - има учебници, упражнения и лекции, четене и полагане на изпити. След завършването факторите, които влияят върху професионалната реализация до периода, в който един лекар е вече самостоятелен, изграден специалист или пък експерт, са твърде много. По време на специализацията и след това огромно значение има в каква среда ще попадне човек. Дали тази специалност ще импонира на характера му, на навиците в ежедневието, на семейната среда и мн. др. Понякога не чак толкова добри студенти стават изключително добри лекари. Същевременно има такива с отличен успех от следването, които след това не успяват да намерят своя път. При всички положения високият успех и полагането на усилия в усвояването на материята по време на следването е плюс. Това, което не е усвоено, рано или късно лекарят трябва да си го допрочете, допреговори...
- Каква подготовка е нужна, за да се постигнат необходимите резултати от кандидатите?
- Това, което традиционно се потвърждава, е по-високият резултат на тези, които идват от профилираните паралелки с биология и химия в гимназиите. За това, което очаква студентите особено в първи и втори курс, много позитивно влияние има обучението в такива паралелки. Там също става селекция на деца със склонност и потенциал да усвояват медикобиологичната материя. Съществуването на такива профили в средното образование е предпоставка учениците да се подготвят по-добре за наистина тежкото обучение, което ги очаква в първи и втори курс на медицинските университети. Според мен това се отнася не само за медицината, а навсякъде, където се кандидатства с биология и химия, както и с физика, математика, география и т.н.
- Сътрудничите ли си с тези средни училища, в които има профилирана подготовка по биология и химия?
- Всички структури на университета, включително и нашият факултет, правят инициативи, при които се осъществяват срещи с учениците от последните класове на гимназиите. В последните години и студентските организации при провеждането на студентските конгреси организират специални образователни и научни сесии, в които участват цели паралелки от профилираните с биология и химия училища. Преподаватели презентират лекарската професия и медикобиологичните науки от една по професионална гледна точка, представят системата на обучение, пътя на лекаря от старта в студентските години до потенциалните професионални върхове. Така бъдещите студенти придобиват представа какво представлява обучението по медицина и какви възможности дава лекарската професия след това. Тази година например Ректоратът на МУ – София, организира среща, на която бяха представени и университетските болници, участваха изпълнителните директори на болниците и изявени лекари, които представиха на бъдещите кандидат-студенти популярно и на достъпно ниво какво представлява една такава болница и какво я отличава от болниците, които нямат статут да лекуват и едновременно с това да обучават студенти.
- И при университетските болници ли надделява нуждата да са конкурентни като бизнес организации?
- Темата е много интересна и обширна. Държавните и общинските болници са търговски дружества, както и почти всички лечебни заведения в страната. Те са поставени в условия на търговски и пазарни взаимоотношения, изцяло зависими от приходите по клинични пътеки, процедури и т.н. Моите лични наблюдения през тези почти 35 години, в които работя като лекар, са, че за медицината, пациентите и по-голямата част от лекарите не се постигна и почувства полза и удовлетворение от реорганизациите в здравеопазването след края на 90-те години. Изкривяванията в медицинските дейности, особено през първите 15 години, бяха много сериозни. Днес повечето болнични мениджъри се стремят към името на болницата да има наименованието „университетска“, защото обществото и пациентите знаят, че в академичните структури експертното ниво е по-високо. И е естествено пациентите да желаят да бъдат лекувани в такива болници. Логично е да доловим елемента „комерсиализация“ в тази посока на мисли, но за съжаление успоредно с това върви и процесът на девалвация на това наименование. Така или иначе поставянето на лечебните заведения в характерната според мен само за България „пазарна среда“ не е в полза на обучението на студентите по медицина. Считам, че е точно обратното, но не бих искал да критикувам, защото самото лекарското съсловие, част от което съм и аз, допусна тази реалност. В днешните времена синхронът между болницата като търговско дружество и висшето училище със своите студенти, които има задължението да обучава, не се постига лесно. Обучението на студентите по медицина след втори курс ежедневно протича в болнична среда, сред пациентите, в лабораториите, в операционните и т.н. от преподаватели, които са същевременно и лекари в болницата. В този смисъл дори един много бегъл поглед към Кодекса на труда ще подскаже немалко проблемни ситуации, свързани например с това, че докато лекарят провежда практическото обучение на студентите в болнична среда, той е лекар с конкретни задължения, но същевременно изпълнява и функция на преподавател по задълженията си да обучава студенти по клиничната дисциплина. За щастие общността между университетските болници и Медицински университет – София, е сплотена общност от съмишленици, които изповядват сходни ценности и принципи и приемат диагностично-лечебната, преподавателската и научната дейност като едно неделимо цяло.
- Затова ли има такова текучество на специалисти и на места недостиг на лекари и медицински работници, макар и вашият факултет, а и другите в страната да са конкурентни на световно ниво?
- В големите градове в България, където е концентрирано населението и има достатъчно болници независимо от собствеността им, със сигурност има достатъчно лекари. Недостигът на лекари е по-скоро за някои медицински специалности и в определени населени места и се дължи според мен на липсата на хармония между основни елементи в системата на здравеопазването, което направи тези специалности непривлекателни. Но в големите градове, където се концентрират пациентите за диагностика и лечение, където има възможност за хоспитализации и специализации - лекари има. Демографският дисбаланс, свързан с деиндустриализацията на страната, от една страна, и изчезването на по-малките болници в резултат на поетапните реформи в здравеопазването, които се правят в последните 20 години, правят липсата на лекари и сестри на някои места драстична. Благодаря ви за оценката на Медицинския факултет като конкурент на световно ниво. Трябва да подчертая, че това високо ниво се дължи на клиничните преподаватели, които работят в университетските болници, и на академичния състав на Медикобиологичния комплекс на Медицинския факултет.
- Коства ли ви усилия да накарате някои от най-изявените лекари да се ангажират и с преподавателска дейност?
- Имам щастието да работя и да се развивам в Медицинския факултет на МУ - София, където екипната работа е на изключително високо ниво. Академичното развитие на практикуващите лекари подпомага изключително много тяхната професионална компетентност. Това са хора, които трябва да бъдат много добре подготвени професионално освен за тяхната пряка клинична работа с пациенти, но и да поддържат едно много високо ниво на теоретична подготовка, да познават съвременното състояние на своята специалност. Това е необходимо условие, за да бъдат добри ментори и да обучават студентите и младите лекари. Съчетаването на тези качества е типично за академичните кадри в Медицинския факултет. За тях професионалният перфекционизъм, преподавателската и научната дейност са житейска мисия.
- Значи има силна конкуренция сред желаещите да заемат и академична длъжност?
- Да. Конкуренцията е сериозна. Тук навлизаме в сферата на висшето образование и развитието на академичния състав. Тук също има сериозни реформи, резултатите от които специално за системата на висшето образование по медицина не са от най-добрите. Но така или иначе има ясни критерии за започване на академична кариера. Академичната позиция е желана, защото дава възможност за професионално израстване и работа в среда на клинични и научноизследователски структури, достъп до преподаване, достъп до национални и международни научноизследователски проекти и мн. други фактори, които са предпоставка наред с всичко останало за постигане на по-добро социално и обществено положение. Практикуването на медицината е нещо много хубаво, но без истински научни търсения то ще се развива дотам, докъдето са възможностите на дадения лекар с отделния пациент. Напредъкът в медицината се дължи на науката съвместно с клиничната работа във всичките ѝ форми.
- От лична гледна точка след толкова години в професията как ще илюстрирате напредъка в медицината в последните десетилетия?
- През 1985 г. започнах да следвам медицина, значи говорим за почти 40 години. Поглеждайки назад във времето, в съзнанието ми се открояват събития и факти в две посоки. От една страна, напредъкът на технологиите в медицината е колосален. Може би бяхме втори или трети курс, когато в България се внесе и заработи първият апарат за ултразвукова диагностика на коремните органи. В началото на 90-те години се появи първият скенер, 4-5 години по-късно - първият ядрено-магнитен резонанс. Това бяха буквално революционни събития в медицинските среди. И тези апарати бяха по един брой в страната немалко време. Днес те са много, много пъти по-добри от онези тогава и са стотици. Изобщо не можеше да се говори за ендоваскуларна терапия, интраутробни манипулации и фетална хирургия, таргетна терапия и много, много други. Да не говорим за генетична диагностика, секвениране, имунологична диагностика, патобиохимия и т.н. Технологиите в биомедицинските изследвания и в диагностиката са неизмерими с това, което беше тогава. Няма област на клиничната медицина и биомедицинските изследвания, където технологичният напредък да не е подобрил многократно, може да се каже десетки пъти повече възможностите за диагностика, лечение и наука. От друга страна, това, което не се променя, е човекът. Болестите са същите, симптомите, човешкото страдание. Разбира се, има разкрити нови патогенетични механизми на много от болестите, нови терапии. Има установени много генетични и други причини за болестите, но новооткритите болести в сравнение с напредъка в прецизността на диагностиката и ефекта от терапиите не са така впечатляващо много. Нашите предци в медицината са били не по-малко агресивни към науката и откривателството. А болният човек е същият и колкото и да напредва технологията, която ползваме, живият контакт и преценката на лекаря са водещи. Това не се променя и от наличието на изкуствен интелект, на който ще разчитаме да събира и селектира информация и да помага при вземането на решения. Аз съм силно песимистичен, че това ще промени човешкия фактор в клиничната медицина, където се взимат решения за действие. И ако го промени, дали ще за добро. Пациентът иска това, което е искал и преди 40, и преди 200 години - професионално подготвен лекар, медицинска грижа, адекватна диагностика, правилно лечение, човешко отношение. Това не се изменя и е част от възпитанието, което се опитваме да дадем на нашите студенти. Да не забравят фокуса на нашата професия - човека.
- Конкретно в хирургията по същия начин ли стоят нещата?
- Ситуацията в хирургията е аналогична. Нашата наука и клинични решения се базират на точната и ранна диагностика, за която стана дума по-горе. Технологията скокообразно напредна. Ако сравняваме с 90-те години, сега е десетки пъти по-развита. Един много елементарен пример – ако през 80-те години се използваха 100% конци за връзване на кръвоносните съдове, сега има апаратура за фузия на тъканите, която може да работи без конци. Да не говорим за развитието на лапароскопската и роботизираната хирургия, които са буквално нова ера в хирургичната практика. Същевременно целта на една оперативна интервенция, принципите и етапите на хирургичната операция както в миналото, така и сега са едни и същи. Ролята и отговорността на хирурга е същата.
- България как се вписва като принос и усвояване на новите технологии?
- Спрямо икономическите възможности и резултати на държавата според мен нещата в медицината като цяло стоят добре. В България, общо взето, се прави всичко, което се прави и по света. Тук новостите традиционно идват малко по-късно, но с времето този срок се скъсява. Зад всичко обаче стои човешкият фактор и огромният ангажимент на държавата е чрез нас - висшите училища по медицина, в комбинация с болниците да правим така, че да обучаваме и селектираме хора, които да стават добри лекари.
- На какво отдавате засиленото присъствие на лекари в политиката?
- Българските лекари са високообразовани и достойни личности. И то не само в медицинските пластове на познанието. Същевременно в тях традиционно е възпитавано чувство за дълг – както към пациента, така и към обществото. Това са хора, обучавани да работят не за себе си, а за другите. Част от тях имат силно изразена склонност към обществена изява и работа в помощ на обществото, тъй като характерът на нашата професия е предпоставка за това. Успоредно с това много от тях са популярни и разпознаваеми хора, които вдъхват респект и доверие. Това мисля, че помага в изборния процес, чрез който се навлиза в политиката. От друга страна, сферата на здравеопазването далеч не е най-хармонично развитата. Напротив, много малко са доволните от сегашното ѝ състояние. Считам, че медиците биха били много полезни в политиката по направленията здравеопазване и висше образование по медицина, дори нещо повече – мисля, че без тях вероятността за погрешни политически решения ще бъде много висока.
- Как ще коментирате състоянието на сградния фонд в здравеопазването, което засяга и вашия факултет?
- За времето, от което имам спомени, последният болничен комплекс, който е построила държавата в София, е новата сграда на Военномедицинска академия, която е завършена през 1980 г. След това няма построена съвременна многопрофилна болница повече от 40 години. Не зная дали е така, защото няма нужда, или причината е друга. Всъщност има още една постройка - новото крило в болница „Св. Екатерина“, което го строиха над 20 години и то не е самостоятелна болнична сграда. Наистина е трудно съвременна медицина с модерна апаратура да се развива в стари сгради с остаряла сградна инфраструктура. Хубавото е, че в нашия факултет и университета като цяло въпреки инфраструктурните трудности, които за нас са много сериозни, успяваме да съхраним традициите в обучението и да прибавяме всичко ново благодарение на преподавателите.
- В последните години се вмени много административна работа на лекарите, за която вероятно също подготвяте студентите, така ли е?
- Обучението на студентите след втори курс се провежда в болнична среда. Те присъстват ежедневно при отделните етапи по пътя на пациента в една болница – консултиране на болния, приемане, диагностичен процес, лечебен процес, визитации, изписване, виждат как се пишат медицинските досиета на пациентите и т.н. Тоест те са с лекаря преподавател през време на неговата клинична работа, в която има много административни писмени задължения, но всичко е планирано и се провежда постепенно по определена учебна програма. Така че студентите много добре се запознават с всичко това. Истина е, че клиничната работа на лекаря буквално се описва от самия него в процеса на медицинската дейност. Винаги и навсякъде по света е така. Това, което ще се прави и се прави на пациента, се описва най-подробно. С въвеждането на електронните болнични системи тази дейност в началото бе доста трудна и необичайна, защото и системите бяха доста несъвършени. В последните години обаче се видя, че ползите са повече и всъщност така се улеснява работата, създават се леснодостъпни бази с данни, а и контролът върху медицинската дейност е по-ефективен.
- Има ли хора от чуждестранните студенти, които остават да работят тук?
- Няма такава тенденция. Хората идват тук да учат, за да отидат да работят в страните си или другаде. Тук образованието по медицина е със значително по-ниски такси, отколкото в западния свят. А качеството на обучение е достатъчно добро и дипломите са валидни в ЕС.
- Кои са най-екзотичните страни, от които идват?
- Основните групи традиционно са студентите от Гърция, Великобритания, Германия. Миналата година се дипломираха студенти от 31 държави. Като по далечни мога да спомена Индия, Пакистан, Судан, Египет, Йордания, Нигерия, Япония.
- А може ли студенти да покрият недостига на сестри и санитари?
- Откакто професиите медицинска сестра, акушерка, рентгенов лаборант и т.н. бяха регламентирани като регулирани професии, студентите по медицина нямат право да работят като медицински сестри. При моето поколение студентите масово работеха като санитари, а след 4-ти курс и като медицински сестри. Така се подпомагахме финансово и опознавахме специалностите, които ни харесваха. По време на ковид пандемията нуждата от човешка работна ръка в клиниките и особено в реанимациите бе огромна и тогава много студенти работеха като доброволци и като болногледачи. Тази тенденция продължава и сега, което е много радостно. Отговорът на въпроса ви е, че студентите категорично не могат да компенсират недостига на медицински сестри и санитари. И не е редно да го компенсират. И като болногледачи те нямат правата на сестрите и не следва да извършват манипулации, но по време на дежурства и смени имат възможност да са близо до хората, които го правят, и да трупат опит в болнична среда. От друга страна, един студент по медицина трудно може да работи каквото и да е по време на следването. Учебните занятия са задължителни и са средно по 6-7 часа ежедневно, а четенето е, меко казано, много. Студентите работят основно нощно време, в събота и неделя. Но всички лекари сме радостни, когато студентите идват и работят под каквато и да е форма, и ние стимулираме това, защото това са младежи, които имат интерес към специалността, имаме възможност да ги опознаем, да ги тестваме в определени ситуации. Това е един от начините за подбор на бъдещи специалисти. В болниците на някои държави дори волунтиерството се приема като традиция и е задължителен тестов период.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден на 8 май 1965 година в София
- Завършва Медицинския университет в София през 1991 г.
- До 1995 г. работи в клиниката по Спешна неврохирургия на ВМА
- От 1996 г. започва академичното му развитие в МУ - София, където последователно е асистент, старши асистент и главен асистент в Катедрата по обща и оперативна хирургия
- От 2012 г. е доцент по хирургия, а от 2020 г. е професор
- Бил е зам.-директор по лечебната дейност на УМБАЛ „Александровска“, за кратко и директор
- През 2020 г. е избран за декан на Медицинския факултет
Людмил Христов
