- Д-р Шиков, вече няколко дни текат извънредни проверки от инспектори на Българската агенция по безопасност на храните. На великденски продукти ли са основно тези инспекции?
- С моя заповед и по разпореждане на министъра на земеделието г-н Явор Гечев засилваме контрола по отношение на вносните продукти от трети страни. Става дума за яйцата и агнешкото месо. И до момента, и в предишни години такъв внос е имало, но сега с настояване на принципала ни – Министерството на земеделието и храните – ние засилваме контрола. Това е така не защото не вярваме на документите, с които тези продукти се придвижват, най-вероятно всичко ще бъде наред с тях. Целта ни е да успокоим обществеността и българските потребители. Агенцията по безопасност на храните ще прави проверки и няма да освобождаваме съответните пратки, докато не излязат резултатите. Ще направим изследвания на въпросните продукти в различни направления в наши лаборатории. Докато не станат готови резултатите, няма да ги освободим от възбраната, която ще им бъде предварително наложена.
- От кои държави идват яйцата?
- Основно, говорейки за трети страни, вносът на яйца е от Украйна. Всяка година традиционно има и от Полша, тази страна е силен производител на кокоши яйца.
- Откъде се очаква да бъде агнешкото месо за празничната трапеза?
- Българските представители на браншовите организации по отношение на агнешкото месо настояват много сериозно да се намали вносът от трети страни с оглед на това да се заложи на българското. Аз също съм привърженик на това на българската трапеза да има основно български храни. Друг е въпросът дали нашите производители ще могат да задоволят нуждите на потребителя за този празник. Основно се очаква да влиза агнешко месо, трупно, охладено и замразено, от Македония. Замразеното основно идва от Нова Зеландия, така че охладеното ще го очакваме да бъде основно от Македония, така, както е било и предишни години. Какво количество ще дойде не мога да кажа точно, но идва, категорично заявявам, от одобрени производители. Те са одобрени за внос от Европейския съюз. Изглежда обаче, че българските производители на агнешко месо са чувствителни за вноса от Македония.
- Каква е ситуацията при козунаците? Българско производство ли ще бъдат и ще има ли и продукти, произведени с украинско брашно?
- Точно брашното явно е проблемът. За момента нямаме информация дали ще имаме внос на козунаци. Когато говорим за внос, е хубаво да се уточнява и дали той е от трети страни. Защото другата ситуация представлява вътрешнообщностна търговия. Не мога да кажа конкретно. Министърът на земеделието и храните присъстваше на протестите на зърнопроизводителите. Какво количество брашно, как се внася и откъде – не можем да дадем отговор на тези въпроси. Ние можем да кажем категорично, че откъдето и да е внесено или предоставено от вътрешнообщностната ни търговия, ние от Агенцията по безопасност на храните ще следим за качеството му и за безопасността му.
- В тази връзка - има много българи, които обичат да ходят на пазар в съседни държави – Македония, Сърбия, Турция. Оттам те купуват евтини хранителни продукти като кашкавал, сирене, месо, яйца. Как се контролира след това внасянето на тези продукти у нас?
- Разпоредил съм с поредна заповед към пограничния контрол, изпратил съм и официално писмо към агенция „Митници“, към техните поделения, които са на граничните ни контролно-пропускателни пунктове, че когато говорим за подобни продукти като яйца, козунаци, месо, макар и за лични нужди, при проверките да ни информират. След това месото ще се изземва и ще се унищожава. Това се налага поради факта, че наблюдаваме непорочни практики. Например от Турция конкретно с няколко курса на ден, макар и в малки количества яйца от по две и по три кори, в крайна сметка накрая се събират доста големи количества, отиват в български складове, на територията на страната и в следващия момент се предоставят на потребителите. Това не е безопасно. Съхраняването и техният произход са съмнителни и има риск за здравето на хората.
- Какво показаха последните извънредни проверки в търговските вериги? Какви са най-честите нарушения? Има ли проблеми при етикетирането, продукти с изтекъл срок на годност?
- В момента извършваме заедно със служители на Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите съвместни проверки. Те показват, че по отношение на ценообразуването, въпреки че ние нямаме отношение към него, казал съм каква е нашата компетенция, показват, че има нарушения. Инспекторите от комисията за защита на потребителите, където и да влязат, по техни коментари, винаги излизат с нарушения и с установени незаконосъобразни практики. Ние при тези съвместни инспекции установяваме далеч по-малки нарушения по нашата компетенция. Просто защото, пак казвам, нашият контрол е всекидневен, ежеседмичен, ежемесечен, постоянен. И ако нашите проверки, за които казвам, че са постоянни, бихме установявали толкова на брой несъответствия, това недвусмислено би означавало, че агенцията не си е вършила работата през другите периоди от годината. Нашите констатации са далеч по-малко. Все още по отношение на проследяване, документи за произход, съхранение се случва да попадаме и на обекти, в които се откриват такива нарушения. Но те са вече далеч по-малко.
- Прилага ли се вече в България разпоредбата от Европейския съюз за използване на смлени насекоми в храните? Какви са изискванията за етикетите?
- Към момента няма заявени за внос в нашата страна подобни субстрати и продукти, това показват и данните на дирекцията "Контрол на фуражите и страничните животински продукти“ в Българската агенция по безопасност на храните. Така че в момента не можем да мислим в тази посока, както и да се произвеждат храни с такива субстрати.
- Преди време имаше проблем с недостиг на ветеринарни лекари около малките населени места у нас. Стои ли още той и ако да, как би могъл да бъде решен?
- Аз съм от 1998 година дипломиран ветеринарен лекар и още със завършването си влязох във ветеринарната практика. Оттогава имам поглед върху проблемите на ветеринарномедицинската профилактика и лечение. Видно и ясно за всички е, че е все по-голям проблемът по отношение обезпечаването на ветеринарните специалисти във всяка една точка на нашата родина. Проблемът е повсеместен, проблемът е в посока нежеланието, за жалост, казвам го със съжаление, на кандидат-колегите, на които им предстои да завършат в нашите два ветеринарномедицински факултета в страната, да се реализират като ветеринарни лекари по продуктивни животни. Основно се насочват във ветеринарномедицинските клиники и амбулатории за домашни любимци, евентуално и в държавния сектор, но малко хора отиват на терен. Този проблем се задълбочава според мен. Опитваме се всячески да го решим. Ние като институци, проведохме вече няколко срещи в Стара Загора. Предполагам, че скоро ще направим среща и в Лесотехническия университет в София. Целта на тези срещи беше да убеждаваме колегите студенти и по-скоро да им предоставим информация за добрите страни на ветеринарната практика като такава. Да ги информираме във всеки един момент къде имаме нужда от ветеринарномедицински специалисти по места и да им предоставим пълната информация за естеството на работата.
- Как може да се реши проблемът с незаконната продажба на домашни любимци, както и нерегламентираното им развъждане?
- Това е проблем, заради който скоро имахме една открита, отворена среща на територията на централното управление на Българската агенция по безопасност на храните. Бяхме поканили представителите на различни нестопански организации и институции с тази идея – да търсим съдействие, помощ от тяхна страна за този нерешен и категорично труден казус за решаване. Подчертавам, че това не би трябвало да е единствената среща. Във връзка с този казус съм писал официални писма до министъра на земеделието и храните с искане за промяна в законодателството на основните закони. Става дума за два закона, които имат отношение към този казус. Това са законът за ветеринарномедицинската дейност и законът за защита на животните. Това са два основни, фундаментални закона, единият от които – Законът за защита на животните - откакто е приет от 2008 година, не е претърпял нито една поправка до момента. Той има крещяща нужда от корекция, за да може да отговори на предизвикателствата и на точно такива незаконни практики, които в последните години се налагат сред обществото.
Това е той:
- Д-р Иван Шиков е роден през 1971 година
- Той е дипломиран ветеринарен лекар от Тракийския университет – Стара Загора. През 2014 година защитава магистърска степен в направление „Ветеринарна администрация“
Професионалният му стаж започва през 1998 година като регистриран ветеринарен лекар в частната практика
През 2006 година започва работа в Националната ветеринарномедицинска служба - - Експерт е в Районната ветеринарномедицинска служба в Пловдив
От 2013 година до 2014 година е директор на Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив
През следващите 6 години кариерата му продължава в частната практика. Занимава се с продуктивни животни и домашни любимци
От средата на 2021 година отново заема директорския пост в Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив
През октомври 2022 година е назначен за заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, а през декември поема поста изпълнителен директор
- Ползва английски и руски език
Ралица Димитрова
