0

- Г-н Димитров, екипът на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столичната община се включи още от самото начало в търсенето на 12-годишния Сашко. Колко дни вече търсите?

- Четири дни участваме в издирването, днес е петият ден от изчезването (вчера - б.р.), а ние сме ангажирани от четири дни. По заповед на кмета Йорданка Фандъкова рано сутринта след нощта, в която детето е изчезнало, се организирахме и сутринта бяхме на място с три екипа. Единият от тях е за търсене и спасяване с малка термокамера, вторият е алпийски отряд с четири човека, който трябваше да премине през опасни скалисти местности. Той трябваше да провери дали няма някакво падане, да не е паднало момчето. Служителите от този екип са запознати с търсене в пресечни планински терени. Третият екип беше с дрон, който е съоръжен с камера. Тя може да открива обекти на два километра в диаметър. В неделя бяхме 25 души в планината с по-голямото претърсване през деня. Минахме много райони, като в последните три дни работихме и по сигнали на полицията в различни места на Перник и в околните села и квартали. Бяхме разпределени така, че екипите ни да се движат с полицията, като обработвахме техните сигнали. Например видяно е детето еди-къде си, в целия периметър обикновено има шахти, има убежища, има отвори за топлофикация и ВиК и ние сме там и работим.

- Проверявахте ли шахтите?

- Проверяваме с телескопична камера, която се пуска в отвора. Камерата е със звук с много добро качество. С нея се вижда абсолютно всичко, което се намира вътре. Голямата обзорна камера, която вижда на два километра, тя също е с много добра резолюция. С нея се откриват абсолютно всички обекти в претърсвания периметър и с нея прохождаме пътищата в планината и встрани от тях.

- Каква беше местността, която обхождахте?

- Местността е стръмен планински терен с много дерета, с борова гора, някъде има и нови насаждения. Теренът е труден. Таму където е така наречената писта, защото навремето е имало писта преди години, цял Перник се вижда оттам. Има труднодостъпни места. В периметъра от пистата към белодробната болница „Свети Пантелей“, към нея се влиза от пътя между Перник и Радомир, проверихме всички местности около нея. Там е любимата полянка на момчето за разходки. Тя се намира вдясно и проходихме много пъти целия терен. Последния път, в понеделник, обхождахме с хеликоптер на Гранична полиция. Имахме радиовръзка по тетра система с хеликоптера. Ние претърсвахме отдолу, хеликоптерът минаваше отгоре на обозначените от нас места. Досега такава операция не знам да се е провеждала. Смятам, че свършихме много работа, но за голямо съжаление без резултат. Претърсихме всички места, на които може да се предположи, че момчето е отишло.

- Участвахте ли в проверка на камери?

- Перник си има видеонаблюдение, което се извършва с 400 камери. Това ми разказа кметът на Перник Станислав Владимиров. Общината, другите институции и частни домове имат камери и те са многократно проверени, ние не сме участвали в тази дейност.

- Как смятате, защо в издирването не може да се открие каквато и да било следа?

- Като човек, който от 14 години е на „улицата“, така да се каже. Участвал съм в десетки издирвания и спасявания. Като началник на „Гражданска защита“ съм имал успешна акция със спасено дете, тогава търсихме 12 часа и акцията беше успешна. Лично аз смятам, че пускането на доброволците в първата вечер е грешка. Хиляди хора с УКВ-та, с АТВ-та, с джипове отъпкаха и заметоха всички следи. Когато има търсене и спасяване на дете в пресечена местност, трябва да се спре всякакво движение на хора в посоката, където се предполага, че е изчезнало детето. Най-добра работа могат да свършат само СОПТ – Специализираният отряд за борба с тероризма с техниката, с която разполага. После идваме ние - Столична община с техниката, с която разполагаме за търсене и спасяване. На трето място са алпинисти, алпийски спасители от Планинската спасителна служба с планински кучета и най-вече в търсенето се включват ловните дружинки с кучетата си. Това са службите, които трябва да отидат на място и да участват в търсенето. Когато действията на тези служби не доведат до успех, тогава се прави физическо претърсване, но само с жандармерия. Другите хора, доброволците, могат да отидат в централната градска част и да покрият местата в града, където има вероятност момчето да е избягало и да се е скрило. В планината имахме случаи да срещнем доброволци, които са се изгубили и трябваше ние да ги упътваме и да им помагаме. Пак казвам, така не се прави. Кучетата не могат да направят нищо, защото следите на детето са изгубени и покрити с миризмите на десетки други хора. Още в първата вечер това е грешка. Кучето просто не може да открие следата. Да вземем и термокамерата, и дрона с термокамерата. Ние няма как да различим, евентуално детето от други фигури на хора. С хеликоптера е по същия начин. Той различава живо същество, но не може да определи кое е. След като гората е пълна с хора, на практика малко вероятно е да се открие търсеният обект.

- Има ли други неща, които отчитате като грешка при търсенето на момчето?

- Има и друго. Сигналът, подаден от страна на родителя, е много забавен. Подаден е три, четири часа, след като момчето е изчезнало.

- Дали не се е опитвал сам да го открие?

- Аз смятам, че четири часа е много, за да смяташ, че детето е някъде около теб. Ние сме намирали деца в парковете, но майките, които обикновено ги губят, се обаждат на седмата минута. Подават сигнал към полицията и ние отиваме на място, след като полицията ни повика. Започваме да претърсваме. Много пъти сме откривали изгубени деца в Южния парк например. Бащата е знаел, че момчето е бягало и друг път. При предишното му бягство са го намерили на 15 километра оттам, където е бил. Така че можело е да се каже, че това дете е склонно да преминава големи разстояния. Аз като експерт си задавам този въпрос и не мога да си отговоря. Питам се, защо бащата се активира вечерта и търсенето се случва само през нощта. При това той търси помощ само с доброволци. А сутринта в 7,30 часа, когато се организира щабът по търсенето, той не е там да каже какви са неговите версии за това къде може да е отишло детето, за да можем да обработим всички възможности? Защо призовава нощно време доброволци да търсят, когато е абсолютно забранено да се проверяват следи с малък ресурс, с изморен ресурс, с неподготвени хора. Нито една от службите не рискува да прати собствени служители да се занимават с търсене и спасяване през нощта. Ние дори пожари преустановяваме понякога да гасим през нощта, защото е прекалено опасно за служителите. А той се активизира през нощта в търсенето. Не знам, според мен трябва да се работи повече с бащата.

- Трудно е да се зададе такъв въпрос, но според вас какви са шансовете да се открие Александър?

- Има шанс да се намери, ако детето е в градски условия. На място, където има храна и вода. Без храна и вода, ако е в планински участък, няма какво да търсим повече. Само в градски условия и ако някой е приютил това дете и го гледа, има шанс. При такава акция, при толкова хиляди хора, на такъв участък, който не е малък - 15-20 километра в диаметър, не се откри следа. В понеделник пращахме екип на Витоша от страната на София, горе откъм хижа „Селимица“, да не би да е в тази част на планината, но нямаше резултат и там.

- Ще продължите ли да участвате в търсенето?

- От вторник нататък ще се задействаме само по поискване към кмета и тя ще прецени дали да се включат нашите сили. Дано го открият, дай Боже.

- Наскоро участвахте в международно учение в Черна гора, как се представихте?

- Участвахме на 10 октомври в Черна гора и се върнахме. Бяхме първите пристигнали. Представянето ни оценяваха 250 експерти по търсене и спасяване от Европейския съюз, отзивите са изключително добри. Ние бяхме на терен с 13 автомобила и 18 души. 25 часа пътувахме, направихме лагер и четири часа след нас дойде гръцкият тим, който е най-добрият в Европа. В самото учение навсякъде бяхме много добри и това се призна, получихме най-големите оценки. Сега бях в Брюксел, за да отчета проекта и благодарение на нашето участие, проектите на ЕС в тази област ще продължат. Учението беше оценено като най-добро до момента и с най-смислено изпълнение на задачите. Брюксел настоява проектът да продължи, а ние предложихме догодина София да е домакин на подобно международно учение, като се разиграе наводнение.

- Как се движат дейностите по превенция?

- Продължаваме с обучение на деца на нашия полигон. Догодина обученията ще продължат, модулът е много полезен. Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ е с численост 46 души. Постоянно на дневно дежурство има 10-11 екипа. Имаме парамедици със санитарен автомобил с цялостно реанимационно обслужване. Парамедиците са и алпинисти, а алпинистите с всички сертификати са 6-има, те участват във всички спасителни мисии в пресечени местности. Всички служители са обучени за оказване на първа помощ и за всякакви видове спасяване. Наша гордост е полигонът със седемте си модула. В него е единствената класна стая, имитираща земетресение.

- По какво работите в момента?

- За момента работим по проект, наречен „Хармония“, предстои среща в Хелзинки, с която ще продължим работата по проекта. В момента подготвяме споразумение с Института по роботика в БАН. Ще използваме техните безпилотни самолети за наблюдение на реките. Те могат да заснемат територия на голямо разстояние и без пряка видимост. Идеята е да се уточнят местата, където има затлачване в коритата от отпадъци, паднали дървета и други препятствия.

- Как се подготвяте за зимата?

- Има дъждове, има и зими, подготвяме се с екипите. Знаем си работата. Задължително правим превенция на реките с почистването на коритата, действаме по сигнали на районните администрации.

Кой е той:

Красимир Димитров е роден на 30.12.1971 г. в Перник

Завършил е Великотърновския университет със специалност “Социални дейности”, бакалавър

Магистър от Медицинска академия – София, и магистър по национална сигурност във Военната академия “Г. С. Раковски”

Работил е в Министерството на здравеопазването, бил е ръководител на център 112 МДПБА и началник на “Гражданска защита“ в София

Директор “Сигурност” в Столичната община и директор на дирекция “Аварийна помощ и превенция”

Награждаван е с почетен знак на София