- Г-н Сърменов, поздравления за церемонията „Златен Кукерикон“. Беше едно изключително интересно събитие. Вие ли измислихте всичко, тъй като знаем, че вече имате голям опит и в сценарии, и в режисура?
- Моя е идеята за раздаването на тези награди и всяка година аз пиша сценария. Всичко това, което правя, е на базата на Сатиричното кабаре. Вземам теми от кабарето и ги развивам като отделни и самостоятелни представления. Политическата тема, която в момента е много вълнуваща за всички ни, присъства в кабарето. Миналата година темата беше „Образование и учители“. Имали сме и лекари, и медии. Ние сме Сатиричният театър и трябва темите да са актуални, нещо, което в момента се случва и ни вълнува. На всичкото отгоре трябва да бъде и с чувство за хумор, и с иронията, и със сатирата, които са в основата. Това е нашето верую.
- Сякаш в днешни дни стана по-лесно да разплачеш някого, отколкото да го разсмееш. Трудно ли е да усмихнете българина?
- Тук не става въпрос само за усмихване. Тук говорим най-вече за сатира. Да се замислим над някои неща, да се види човек в огледалото, това е по-трудното. Иначе усмивката също не е лесна, но тя е един етап. След това е етапът, които нас ни вълнува, а именно сатирата. Затова и вчера всичко беше в насоката как един народ не може да намери себе си. Как се бори с джендърството или с усещането ни за смисъл в Европа и как всеки си има собствената си битка - един иска да сменя буквите, друг всички да реват. България не може да се обедини. Възрастните хора са вечно недоволни, обиждат и крещят по другите, но въпреки всичко нещо се случва в тази държава. Има и стойностни неща.
- За колко време написахте сценария?
- Сценарият беше готов още през декември. Не знаех тогава, че толкова актуални ще бъдем с днешна дата. Лекичко го пипнах. За министъра на спорта до последно писах текстове. Това е сатирата, толкова чувствителна трябва да бъде към времето и ситуациите, че да не ти дава възможност да се отпуснеш и да кажеш: „Ами то така е, така ще си го оставя“.
- Вие бяхте страхотен като баба Калина, и то в партньорство с дядо Сашо, в който се превъплъти Александра Сърчаджиева. Като цяло поздравления за целия екип на Сатирата.
- Тази линия е на съпротива, в тези двама възрастни хора, продавачи на знаменца. Има смисъл в образите им. Те не харесват никого, всички са тъпанари, но искат да изкарат пари от тях (смее се). Което сигурно не се разбира на първо четене, но на втори план тези неща седят. Имаме страхотен колектив, екипът с такава любов всеки път го прави. Песните се репетират много отдавна. Има доста мои песни на „Контрол“, всички бяха тематично подбрани. Щастлив съм, че всички се запалват и за нас не е просто да раздадем едни награди, а шоу.
- Вие сте от хората, които нямат притеснение да нарекат нещата с истинските им имена. Сега обаче не ви ли притесни фактът, че може някой политик да се припознае в образите, които сте поставили на сцената?
- Защо да ме притеснява? То за това е направено, да се припознаят и да се видят. Няма нищо страшно да се видиш и някой да ти признае, че не си прав. Лошото е, че те сигурно ще се видят, но никой няма да си признае. Аз искам и народът да се припознае, не само политиците. Много е лесно да ги обвиняваме само тях, ама те са наш плод. Ние сме ги създали. Народът, който вика горе и долу.
-Неведнъж сме си говорили, че винаги гласувате. Защо обаче все повече хора, и то млади, се отказаха да отидат до урните и да дадат своя глас миналата седмица?
- За това имаше специално място на наградите и за факта, че младите оглупяват. Няма кой да им даде пример и всъщност бъдещето ни е доста глупаво. Те си мислят, така наречените ни политици, че когато ги държим по-глупавички и немислещи, те ще бъдат лесно манипулируеми. Да, но това е бумеранг и той започна да ни се връща. Ето сега ти не можеш да ги накараш да излязат от миришещите на манджа къщи - вмирисани и спарени точно по тази причина, че главите са кухи. Те не могат да разделят сеното на две магарета. Не е възможно един народ, който живя две години в една ситуация, да не може да си извади изводи и на изборите ние да гледаме как хора, които въобще не трябваше да ги има на политическата сцена, са си там. Та виждаме бумеранг. Въпросът е, че ние мислещите, тези, които все още са останали здравомислещи, трябва да подходим прагматично и да поемем като личен ангажимент да обясняваме, да говорим, да даваме пример.
- А не е ли крайно време да спрем да правим глупавите хора известни? Или за всичко са виновни социалните мрежи?
- Ние не можем да спрем като Северна Корея интернета. Ние сме част от Европа и от този свят. Въпросът е да измислим как той да ни служи, а не да ни пречи. Ако се засили образователната система и се помисли по какъв начин емоциите на тези млади хора да бъдат завладени в друга посока, сигурно няма да се стига до такива ситуации. И в разумните общества винаги ще има лумпени, въпросът е в процента. Въпросът е колко, по какъв начин и как. Смятам, че ние в България това трябва да мислим, а не как да спрем интернета, за да не стават някакви идиоти известни. Семейната среда също е много важна. Ако оттам се тръгне правилно и е добре подредена ценностната система, при децата няма как да има клатушкане. Всичко е въпрос и на възпитание, на среда.
- Днес как ще отпразнувате имения си ден?
- Имам представление, имам и репетиция. Постановката е „Всички обичат Гари“, ужасно тежко за мен. Репетицията пък е за нов спектакъл, на който готвим премиера, и ще съм на сцената на Сатирата за празника ми. Ще намеря време да отида на църква, винаги го правя. Аз обожавам този празник. Това е един от празниците, от дните в годината с най-голяма надежда, зареден си и започваш да усещаш слънцето и някак да си мислиш, че всичко ще се оправи.
- Кръстен ли сте на някого - баба, дядо?
- Не, на никого не съм кръстен. Всъщност съм кръстен на Калин Орела. Аз имам сериозно отношение към орлите. И това, което казах по време на Кукерикона, и това, което съм написал в моноспектакъла на Явор Борисов „Тъп оптимист“, там имам една друга част за орлите - как обучават своите деца, своите орлета да летят. Много поучително нещо са животните. Аз и затова така се грижа като орлица за екипа си (смее се).
- Поне на Великден ще имате ли време за почивка или отново ще сте на работа?
- Ще работя, защото на 14 и 15 април влизам в студио да монтирам за спектакъла, премиерата му е на 23 и 24 април. „Луди за връзване“се казва. Това е по една френска пиеса, написа от Боряна Пашева. Много съм доволен, че има прекрасни български текстове. Разбира се, тази е по френска пиеса, но почти няма нищо общо с нея, само на идейно ниво. Много се радвам, че Сатиричният театър започва да събира сатиромислещи хора около себе си.
Това е той:
*Роден е на 25.05.1963 г. в София
*Завършва кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство в класа на Гриша Островски
*През октомври 2017 г. е избран за директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“
*Баща е на три дъщери
Елизабет Методиева
