- Доц. Божилов, с ваши колеги от Софийския университет открихте нови екзопланети. Какво все пак означава това от гледна точка на науката, колкото и Космосът да ни изглежда далече?
- Космосът е най-голямата загадка, която вълнува хората от дълбока древност. Като представител на екипа на катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет с колегите работим с едни от най-интересните обекти, които могат да изследват астрономите както в България, така и по света. Две са направленията, които бих маркирал като основни приноси. Едното е свързано с изследването на далечни екзопланети. Такава е всяка една планета, която обикаля около звезда, която не е Слънцето. От миналата година у нас работи научна група в рамките на проекта EXO-RESTART, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ с ръководител д-р Трифон Трифонов. Вече имаме 12 научни публикации само за първата година от изпълнението на проекта и няколко открити екзопланети, последните четири такива са буквално в рамките на предишния месец. Второто направление, което е много интересно и по което български учени работят на предния фронт наравно с колеги от цял свят, е изследването на така наречените активни галактични ядра. В сърцето всяка една голяма галактика, включително и в Млечния път, има огромен свръхмасивен обект. Това е така наречената свръхмасивна черна дупка. Понякога, ако има вещество, което попада към тази черна дупка, то се ускорява до много високи скорости и това води до отделяне на енергия под формата на струя. Тогава този обект се нарича галактика с активно ядро. На практика това означава, че ако насочите телескоп към активно галактично ядро, ще видите как блясъкът на сърцето на галактиката засенчва светлината на всички звезди в тази галактика. Това е изключително мощен феномен в Космоса. Изследването на активни галактични ядра е област, в която българските астрономи, както от Софийския университет, така и от Института по астрономия с НАО-Рожен към БАН, имат голям брой ключови научни приноси в международно партньорство с учени от цял свят.
- Колко време може да отнема едно такова откритие и работата по такъв проект?
- Научната работа рядко се случва бързо. По отношение на Космоса имаме няколко ключови предимства от България. Едно от тях е, че страната ни разполага с много добра обсерватория в Рожен. В последните години, благодарение на Министерството на образованието и науката и т.нар. Национална пътна карта за научна инфраструктура у нас се изпълнява проектът РАЦИО - Регионален астрономически център за изследване и образование. По този проект са закупени нови телескопи за Националната астрономическа обсерватория в Рожен, за Софийския и за Шуменския университет. Трите организации са партньори по проекта. Това на практика означава, че за първи път от 1981 година българските астрономи разполагат с качествени нови телескопи, с които продължаваме да се конкурираме на предния фронт на науката както в търсенето на екзопланети, така и в изследването на активни галактични ядра и много други интересни наблюдателни задачи. Конкретно за екзопланетите - намирането на нов свят в Космоса зависи от това с какви данни разполагаме. Съвременната наука е международна и сътрудничеството е незаменимо. Ще дам пример с една от статиите, която публикувахме през месец февруари в рамките на проекта EXO-RESTART. Става дума за две новооткрити екзопланети, които са много по-масивни от Юпитер и се намират в т.нар. 2:1 орбитален резонанс около звезда на 936 светлинни години от нас. Последното означава, че по-близката планета прави две обиколки около своята звезда, докато по-далечната прави само една. Откритието е изключително ценно, тъй като това е едва втората такава система в света и е направено с данни от наземни и космически телескопи от международната колаборация WINE. Тя съчетава екипи от Института по астрономия „Макс Планк“ в Хайделберг, Германия, Католическия университет в Чили, Научния институт за Космическия телескоп (STScI) в САЩ и други. Наблюдателните данни, на база на които с колегите доказваме, че има две нови екзопланети около съответната звезда, са събирани и анализирани в продължение на около 18 месеца, след което, разбира се, написахме и научна публикация за откритието. Тя бе приета в едно от най-престижните списания в света в тази област - Astrophysical Journal Letters. Това е само едно от доказателствата, че науката у нас и конкретно астрономията разполага с много добра възможност за върхови открития. Благодарение на проекта EXO-RESTART например България смело стъпва на картата на екзопланетната астрономия. Най-важното нещо обаче, за да прави човек наука, е вдъхновение, любопитство и никога да не спира да търси отговори на въпросите за това как работи нашият свят.
- С какво е по-различна една екзопланета, продължавате ли да търсите и такива, където може да има зараждане на някакъв живот?
- Изследването на екзопланети е изключително важно, както за разбирането за образуването на Слънчевата система и оттам за формирането на всички планети, така и за да разберем дали животът на Земята е уникален. За момента има открити 5300 екзопланети. Техният брой обаче се увеличава буквално всеки месец или дори по-често. Някои от тези екзопланети са много различни от Земята. Всъщност повечето светове, които учените откриват, са газови гиганти - много по-големи или по-масивни от газовия гигант Юпитер. Причината за това е свързана с начините, по които се търси нова планета в Космоса. За разлика от звездите планетите не светят със своя светлина и тяхното намиране е много трудно. Пряк метод за откриване на екзопланетата е нейното директно заснемане с телескоп. Но това е много рядко и трудно. С напредъка на телескопската техника се надявам да има повече директни снимки на екзопланети. В повечето случаи обаче става дума за индиректни методи за откриване на езкопланети. При един от тях имаме например планета, която преминава пред диска на своята звезда - явление, което се нарича пасаж. По време на пасаж планетата блокира част от звездната светлина и тази промяна в блясъка се измерва от астрономите. По този начин може да се каже какъв е размерът на една екзопланета. Вторият непряк начин, който е използван най-често, е свързан с това, че както звездата влияе гравитационно на планетата, така и планетата влияе гравитационно на звездата и съответно тя лекичко се премества по оста на зрение спрямо нас. Изместването води до промяна в наблюдавания спектър, т.е. в светлината на звездата, която достига до астрономическите ни уреди. Така може да се пресметне колко е масата на екзопланетата, която причинява съответното отместване в спектъра на звездата. Ако съчетаем пасажни данни с данни от втория метод, който се нарича метод на лъчевите скорости, можем да определим както размера, така и масата на една екзопланета, а оттам и нейната плътност. Така можем да кажем дали е подобна на Земята. В началото на тази година например беше открита скалиста екзопланета с твърда повърхност, която е с размери, близки до Земята, и се намира само на 30 светлинни години от нас. Това е Wolf 1069b. Освен това тази екзопланета се намира на такова място, че топлината, която получава, би позволила на повърхността й да тече вода. Това откритие е направено с участието на д-р Трифон Трифонов, отново в рамките на проекта EXO-RESTART. Откритието на Wolf 1069b означава, че може би Млечният път е изпълнен с планети близнаци на Земята. Просто трябват още повече инвестиции в такъв тип изследвания, за да могат да бъдат открити и изучени по-голям брой земеподобни екзопланети. Тогава ще знаем дали Земята е уникална или пък някъде там, в Космоса, има и други форми на живот, били те и само микроорганизми.
- Тоест търсите друга, подобна на Земята планета?
- Точно така. Търсенето на други земеподобни планети е ключова задача на всички учени в тази област.
- Може ли да се каже колко екзопланети са открити от български учени?
- Трудно е да се каже колко точно планети са открити от български астрономи, защото много от тях работят по целия свят. Ще дам пример. В Харвардския университет директор на Харвардската "Инициатива за произхода на живота“ е проф. Димитър Съсълов, който е един от най-известните и успешни български астрономи. Други наши колеги работят в областта на екзопланетите, като например д-р Веселин Костов от НАСА. Така че много специалисти работят по най-различни институции по света. Само в рамките на проекта EXO-RESTART за последната година има 12 научни публикации и в почти всяка една от тях има открита поне по една нова планета - така че смело можем да кажем, че имаме десетки, дори стотици открити екзопланети с участието на наши учени.
- С какво Космосът става все по-привлекателен, а лунният туризъм?
- Изследвайки Космоса, можем да намерим отговор на един от най- големите въпроси, които са вълнували всички още от зората на човешката цивилизация - а той е дали сме сами във Вселената. Затова начинът да разберем дали това е така, е да открием планети близнаци на Земята, да разкрием състава на тяхната атмосфера и да проверим дали там има условия на живот. Друг основен въпрос, свързан с Космоса, е как се е появила Вселената. Изследването на близкия Космос - на Луната и в скоро време и на Марс, е ключова възможност, за да намерим отговори на подобни въпроси. Това може да стане най-вече с пилотирани мисии, както е програмата „Артемида“ на американската космическа агенция НАСА. В близките десет години също така може да има пилотирана мисия до Марс, както предлага Илон Мъск. Завладяването на Космоса не спира да е част от научната фантастика, но вече и част от предния фронт на науката. Доскоро космическите мисии бяха невероятно скъпо начинание, достъпно само за огромни държави или съюзи между държави. Но в последните 20 години бе направена революция в космическия сектор благодарение на Илон Мъск и други визионери, които инвестираха лични средства, за да направят частни компании, които успяха да създадат космически ракети за многократна употреба. По този начин цената на достъпа до Космоса спадна многократно и вече е достъпна за всеки бизнесмен или институция с достатъчно мащабна визия и възможности. В тази насока ми се иска да видя повече български космически стартъпи, повече мисии, които да използват тази възможност, защото Космосът е наистина все по-достъпен.
- Затова ли лунният туризъм става все по-атрактивен?
- Луната е място, на което може да се тестват инженерни технологии, които след това да бъдат приложени към мисии до Марс. Затова изследването на Луната е изключително важно, освен това тя е богата и на ресурси. Там имаме например титаниев диоксид, който се използва за различни пигменти, силициеви съединения, които се използват в микроелектрониката. Имаме и воден лед - през 2018 година стана ясно, че на южния полюс на Луната има големи количества воден лед, което пък улеснява бъдещата колонизация там - например чрез пилотирани мисии, които биха могли да създадат постоянна база на Луната. Също така, когато изучаваме Луната, на практика вземаме проби от ранната Слънчева система. Луната се е образувала благодарение на удар на гигантска планета със Земята само 50 милиона години след раждането на Слънчевата система. Тук, на Земята, нямаме толкова стари скали. Така че вземането на лунни проби ни дава поглед към миналото на Слънчевата система. Още по-ранен поглед пък ни дават проби от астероиди и комети. Затова роботизирани и пилотирани мисии до Луната са важни, за да разберем повече за миналото на Слънчевата система и за начина, по който планетите и техните спътници са се образували.
- И ще помогне и за изучаването на Марс, нали така?
- Точно така, тестването на технологии на Луната ще помогне и за изучаването на Марс. Нека тук споменем и че Американската космическа агенция НАСА, която планира в близките две-три години да изпрати хора, които да стъпят отново на Луната. Това е изключително важно, защото от 1972 година не е имало пилотирани мисии дотам.
- Между другото забелязва се голям интерес сред децата към астрономията, към звездите, как да стане по-достъпна науката за тях?
- За мен е много важно да вдъхновяваме децата. А за да стане това, от Катедрата по астрономия към Физическия факултет на Софийския университет организираме много дейности за популяризиране на астрономията и астрофизиката. Пример за това е кръжокът по астрономия, който провеждаме всеки четвъртък. На 16 март гост ще бъде д-р Трифон Трифонов, който ще разкаже за българските открития на екзопланети. Имаме и Ден на отворени врати на Физическия факултет на 22 април, както и много други събития, насочени към популяризация на науката към обществото.
Това е той:
Доц. Владимир Божилов е преподавател в катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“
Носител е на докторска степен по астрофизика и астрономия, като основните му научни интереси са към изучаването на активните галактични ядра, космологията, екзопланетите и търсенето на живот извън Земята
Най-новата му научнопопулярна книга е „Непознатата Вселена: В търсене на отговори на най-големите космически загадки" (изд. „Оз books“)
Яна Йорданова
