- Доц. Буруджиева, какво според вас провали в последния момент договорката и избора за шеф на Столичния общински съвет (СОС) миналата седмица?
- Договорките са твърде крехки за разлика от силата на разделителните линии. В това се състоят нещата. Когато се договарят политически субекти без доверие помежду си, най-малките проблеми и различия водят до драматичен изход. Дори и да изберат председател, това няма да доведе до Общински съвет, който може да работи заедно заради всичко, което се случва след вота.
Наблюдаваме една нетърпимост към другия и нежелание да си сътрудничат. На преден план излиза желанието да се договорят за някакъв вариант. Не виждам перспектива в разговорите между партиите в СОС, които да са на база какво заедно ще правят, а не само за подкрепа. Това означава сила на разделението, а не на единодушието.
Общинският съвет в София трябва да избере нов шеф на 8 февруари
- През уикенда кметът Васил Терзиев постави две условия към ГЕРБ, за да работят с тях. Доколко ГЕРБ са склонни да приемат тези условия и да се стигне до компромис?
- За ГЕРБ и националният компромис, и софийският са в ущърб на тяхната политическа партия. Това е истината. Не е обратното, което е парадоксът. Защото мина времето, в което компромисите се правеха от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ). Виждате, че сега въпросът е как ГЕРБ да направи компромис с тях в София. Нямам представа докога и колко ГЕРБ са склонни да жертват партията си в името на химерично общо благо.
- Тогава идеята за временен шеф на СОС до приемането на бюджета или до евровота доколко е стабилно решение?
- Много по-стабилно, отколкото да се избере друг вариант на ръководство. Трябва да е ясно - няма стабилно, легитимно управление с мнозинство в СОС. Затова много отдавана трябваше да се избере ръководство по примера на парламента в 47-ото народно събрание - най-възрастният да оглави.
Можеше и ПП-ДБ да вървят към компромисни варианти. Например да издигнат и подкрепят Вили Лилков от „Синя София“. Тяхното заинатяване от началото води до това. Сега каквито и опити да се правят, е късно. Нужни са други фактори, влияят също други фактори. Не може да има стабилно мнозинство в СОС, дори и да договорят такова и да се избере председател на Общинския съвет. Още повече, че се чакат резултатите от втората проверка на изборните протоколи в София, която назначи съда.
- Казахте, че са нужни други фактори. Какви са те?
- Натрупани разногласия в национален мащаб, натрупан негативизъм към този тип коалиране, действия, които в последния момент могат да взривят договорката. В ситуация, когато нямаш мнозинство и е ясно, че зависиш от разговорите от партньорство, колкото по-бързо се проведат такива, толкова по-добре.
Или всички ще спечелят, или всички ще загубят. Няма шанс в ситуацията в София единият да спечели, а другият да загуби. Затова трябваше по съвсем друг начин да се подходи. Надявах се, че като не разбират от политика, то поне разбират от това как се водят преговори, от управление, от процесите в обществото и дори икономиката. Теорията за решаване на конфликти се ползва и в икономиката.
- Споменахте, че дори и да си изберат председател, това няма да доведе до стабилно мнозинство в СОС. Това означава ли, че изборите са решението?
- Не,няма да са решение. Политическият процес в България е в това състояние, защото нямаме силно изразени, мощни, доминиращи и лидиращи този процес партии, както през 90-те години или до преди 4-5 г. Тогава можеше една формация с още един партньор да направи коалиция. Сега всеки има чувството, че е по-значим от другия.
Това не създава условия за лесно взимане на решения в коалиционно управление. Нови избори в София едва ли ще разположат играчите по драстично различен начин в СОС. Няма да има някой, който да е близко до мнозинство и да е нужна малка подкрепа. Ще се налагат по-сериозни коалиции.
Това, което биха донесели изборите и проверките на резултата на вота от съда, са важни за две неща. Първо - да разберем, че с машините за гласуване могат да се правят далавери. Второ - да разберем, че тези, които сме избрали, са истински легитимни, а не резултат от ала-бала процедури.
Това ще даде самочувствие на политическите субекти да се договарят. Това, което показват проверките на изборните протоколи в София от втория тур, е в ущърб и на двамата кандидати - Васил Терзиев и Ваня Григорова. Интересно е какво се е случило и на първи тур, ако така са неясни резултатите и разминаването на данните.
- Как ще коментирате битката между Румен Радев и Делян Пеевски, в която прокуратурата влезе като арбитър. Кой от двамата ще надделее в тази битка?
- Ако проследим част от изказванията на част от парламентаристите, би трябвало да приемем, че г-н Пеевски не говори само от свое име, а от това на редица парламентаристи в Народното събрание. Битката изглежда в нова фаза. Още при първия мандат на Радев имаше война между институциите.
Но тя бе между президента и изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет и премиера. Тя имаше различни измерения. При премиер и президент има взаимодействащи функции, трябва да се разделят представителството и контролът. Президентът има много квоти. Тази битка от днешна гледна точка изглеждаше нормална.
Макар че не е нормално да има война между институциите. Сега битката се пренася между две институции, които не трябва да воюват - НС и президента. Тук нещата изглеждат драстично лоши за политическия процес. Оставям настрана езика, на който се говори от двете страни, епитетите, недомлъвките и споменаване на странични имена.
Нещата изглеждат отблъскващи за гражданите. Те не водят до полза нито за единия, нито за другия. Който и да надделее, ще е пирова победа. Като ефект върху политическия процес целта на тази битка е да се измести президентът от полето, в което той влезе заради слабостите на самите партии. Да се вкара отново в рамките на една представителна власт. Да се приключи с възможността президентът да има намеса или влияние в другите власти.„
Президентът вижда алтернатива за нова партия
- Кой има ползва от тази битка?
- Един такъв конфликт може да доведе до наместване на всяка от властите на позицията, където трябва да бъде. Но в България нищо не е толкова оптимистично и подозрението е, че винаги се крият интереси и цели. Ще се стигне до поредното доказателство за всеки българин, че институциите ни не функционират по най-демократичен начин.
Това отдръпване от политиката ще бъде по-сериозният резултат, отколкото ефектът върху нов политически субект около Радев. Има ясни условия по зараждането, функционирането, успеха или неуспеха на една политическа формация. Начело не просто трябва да застане някой с висока популярност и рейтинг, а такъв, който ще води битката и ще се ангажира изцяло.
Докато президентът си стои в президентството, а близки около него лица или кръгове правят проекти, е некоректно да се коментира сериозност на такъв политически субект на сцената. Това няма да е за първи път. Редица субекти, когато се формираха, се говореше как ще се наместят. Има ясна обществена логика на подкрепа или на привличането на подкрепа към такива субекти. Няма такава ситуация на вдигане на вълна. Не очаквам нищо изумително около един бъдещ проект.
- Наистина ли има страх от партиите в НС и извън парламента от нова партия около Радев?
- Какъв страх да има, и то в ДПС, която си има ясно електорално присъствие. Много трудно се поддава на трусове, особено от партия, която не е възникнала. Става въпрос за политически дискурс, който нагнетява емоциите.
- Преди дни съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че с регулаторите ще се действа по-бавно, но сигурно. Това ще повлияе ли на ротацията, или ще остане за след това като договорка?
- Всяка договорка е обвързана с друга. Нямат един с друг настоящите партньори. Може и да обвържат двата процеса, може и да се случи, докато чакат президента да задейства процедурата по смяна на правителството. Президентът е този, който връчва мандатите и приема папки с имена на министри. Това е една конституционна процедура и президентът може да я забави. Не мисля, че партньорите ще могат да чакат безкрайно за регулаторите.
Не виждам да има сътресения по повод промените в кабинета. Там като че ли нещата са договорени. Смяната на кабинета се чака със спокойствие и не назряват тежки конфликти. Жуженето около някои от фигурите в кабинета създава напрежение, но решението е взето. По същия начин стои и въпросът за разпределението на квотите в регулаторите. Още не са изчистени персоналните решения - въртят се преговори.
Пример е сега ротацията на НС. По друг начин стои и оформянето на евролистите. Всяка партия се опитва основния си кадрови състав да бъде реализиран - в регулаторите, в листите за ЕП, в различните нива на изпълнителната власт. Това може да предизвика напрежение, но като цяло нагласата на партиите, които подкрепят правителството, е да гарантират спокойствие до евроизборите, до окончателното решение за Шенген и до по-реални стъпки за приемането на еврото.
Тези цели за тях са по-важни, отколкото да се разстройва правителството. След лятото напрежението ще нараства, защото ще се повдигне въпросът за парите в бюджета - доколко ги има, доколко ги няма. Ако ГЕРБ не поеме по-сериозна отговорност - персонална в кабинета, ще е знак, че ще продължат досегашната си позиция - да се дистанцират от всички грешки и проблеми, сътворени от ПП-ДБ. Един слаб резултат на ПП-ДБ на евровота ще е добра основа за ГЕРБ да претендира за друг вариант на властта въобще.
Парламентът трябва да обнови регулаторите
- Доколко е важно дали с първия или втория мандат ще бъде реализиран кабинетът при ротацията?
- Влага се и символика. Ако е с мандата на ГЕРБ, то те са тези, които поемат сериозната отговорност. Мандатоносителят показва кой носи отговорността за кабинета. Ако иска да я поеме цялата, ГЕРБ ще настоява МС да се формира с първия мандат. Желанието на ПП-ДБ да е с техния мандат няма такава дълбочина.
За сметка на това винаги се въртим в сферата на символика. Подобна е ситуацията и в София - да бием ГЕРБ и кметът да е наш. А дали ще работи СОС, е друг въпрос. Ако ГЕРБ не иска да поеме тази отговорност за правителството, ще остави ПП-ДБ да си лежат в облаците на тази символика.
Така обаче ГЕРБ ще се изправи пред тежка електорална загуба, защото напрежението в тази партия ескалира заради търпението, с което се дава власт на други формации. Все едно футболен отбор, който е по-добър и трябва да излезе на терена. Но накрая излиза вторият отбор, а публиката е тежко разочарована.
- Как разчитате това изместване на Никола Минчев от ротацията и смяната му с Атанас Атанасов - амбиция на последния или истинско желание на ПП-ДБ да добър резултат на евровота, поставяйки Минчев начело на листата?
- Минчев беше кандидатурата за шеф на НС. Той е доказал се като председател на парламента и юрист. Досега не е показвал апетита за международна дейност. Според мен това е амбицията на г-н Атанасов, което търси като признание. Очакването беше да оглави някой от регулаторите. Има обаче определен политически профил. При всички положения Минчев е едно от печелившите лица на ПП и добър вариант за водач на листа.
- Доколко мнозинството ще приложи принципа да няма ярки политически лица в регулаторите, както стана с Конституционния съд (КС)?
- Няма да се снеме напрежението около конкретните фигури, дори и да не са толкова ярки политически лица. В България винаги се правят опити да се намерят зависимости. Добре ще е да се намират професионалисти. В Европа ключовото нещо, което гарантира спокойствието и доверието на обществото, е кой точно номинира кандидатите и кой ги избира.
У нас няма доверие кой ги избира. Но поне процедурата и номинациите да бъдат прозрачни и максимално публични, за да запазим имената на професионалистите, които ще се съгласят за тези постове в регулаторите. Това е голям проблем в политиката - сериозните експерти не желаят да се докосват до политиката, защото следват негативни реакции и даден човек да се оплюе. Много е грозен този подход.
Всички обичаме да се взираме в политиците. Няма как да имаме свестни хора в политиката, докато така подхождаме към всеки. Надявам се да се изберат повече професионалисти, които да си вършат работата.
- Казахте прозрачни процедури, такава ли беше тази за КС?
- Те се предлагат от партиите, процедурата е ясна. Там има квоти и ясни бройки. Гражданските кандидати трябва да се реализират през президентската квота, защото той представлява цялата нация. Би трябвало там процедурата да е силна. Конституцията е политически закон. Това, че някой е съдия по граждански дела, не го прави добър конституционалист.
В повечето страни в Европа КС се избира от парламентаристи. При регулаторите обаче няма квоти. Там НС избира и парламентът трябва да направи прозрачни и публични процедури.
- Как евровотът ще пренареди картината?
- Очертава се засилване на крайнодесни, антисистемни и популистки партии. Тези избори ще излъчат един Европейски парламент, който ще започне дебат по основните въпроси за формиране на съюза и начина за неговото развитие в бъдеще. Българите трябва да разберат залога на евровота. И тези партии, които успеят да донесат това послание до избирателите, ще имат по-добри резултати.
Досега българите са ги възприемали като избори с ниска активност. ПП-ДБ не се справи добре с местните избори. ГЕРБ показва стабилизация, но ще опитат да покажат, че излизат от кризата. Успоредно с това е „Възраждане“ , които също искат добро представяне. ДПС ще търси стабилна изява. Битката на партиите на евровота ще бъде сериозна.
Коя е тя:
Доцент по политически комуникации и доктор по социология
Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“
Специализира политически комуникации във Франция и Белгия
Тихомира Михайлова
