П овече от три десетилетия след избухването на демокрацията у нас и четвърт век след смъртта на бившия генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет - Тодор Живков, 1/3 от българите все още си искат социализма, начело с Тато. Това показва изследване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ).
25 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА МУ: Потомците на Тато се събират в София
В анкетата са участвали 1000 души от цялата страна, което прави извадката за пълнолетното население представителна.
На въпрос: “Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически периоди бихте искали да живеете?”, 32,6% посочват времето на Тодор Живков.
Носталгичните за времената на соца са със силно изразени национално-патриотични нагласи и повечето са живели по времето на Живков. В анкетата 53% от интервюираните на възраст над 59 години си искат социализма.
60% от нискообразованите и 57% от крайно бедните. Повечето са жители на села или малки градове.Този профил са описали в обобщените си данни от НЦПИ.
На второ място по предпочитания е ранната демокрация, т.е веднага след 1989 година, която е избрана от 28,1% от респондентите. Те са на възраст между 30 и 39 години, с добро образование и висок стандарт на живот, живеят в столицата или в областните центрове.
Има и такива, които предпочитат времето на царете Борис III (8%) и Фердинанд (2%), но те са много назад в класацията.
Тодор Живков излиза на предна позиция и в още една статистика - тази за личностите, допринесли в най-голяма степен за развитието на България. Там Тато е 7-ми по ред ( с 6% ).
За част от българите той явно е по-важен за историята ни от хан Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.
Най-важните събития, случили се в България след 1989 г. досега, според мнението на пълнолетните български граждани, са три: присъединяването на България към Европейския съюз (39 %); присъединяването на България към НАТО (16 %); преходът в България след 1989 г. (10 %).
В отговор на въпроса: „Кои личности в българската история са допринесли в най-голяма степен за развитието на България?“, пълнолетните български граждани поставят начело две от най-значимите фигури на българското Възраждане – Апостола на свободата Васил Левски (39 %) и българския поет и революционер Христо Ботев (28 %).
Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17%, и авторът на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски (9 %).
Проучването е проведено в периода 6-20 юни 2023 г. и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани. Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.
