- Г-н Цеков, изненада ли ви извънредното обръщение на президента Румен Радев? Защо точно на 9 май, защо сега се предлага референдум за еврото?
- Има нещо странно във веригата от събития, което изглежда като поведение на зависим човек, който е активиран отнякъде. В някои меродавни среди във Вашингтон се смята, че става дума за зависимости от външни фактори, които са чужди на българските и европейските интереси, съчетани с лични характеропатии тип "провинциален наполеончо". С поведението си Радев дава основание да се замислим върху подобни оценки. Съдете сами: до онзи ден той обясняваше публично, че референдум за еврото е недопустим и противоконституционен. Изведнъж, все едно някой му натисна копчето и по спешност в един празничен ден – 9 май, Деня на Европа и Деня на победата, той прави – забележете! - "извънредно" обръщение и обявява, че предлага такъв референдум. Кой му натисна бутона? И това става в момент, когато е обект на остри критики за аферата "Боташ" и за скандала с F-16 Block 70 - сякаш за отмъщение към управляващите.
- Първата ви реакция беше, че това предложение трябва да бъде отхвърлено от Народното събрание поради противоконституционност. Има ли право парламентът да откаже на Радев и няма ли това да налее вода в мелницата на един бъдещ политически проект?
- Това е не само първата, а константната реакция, защото този въпрос е безспорен и ясен от конституционно гледище – не може да има референдум с предмет, който е вече уреден в ратифициран и влязъл в сила международен договор. Никакво значение няма формулировката на въпроса. Независимо какво се пита - "дали" или "кога" да се въведе еврото - и двата въпроса имат своя еднозначен отговор в присъединителния договор. Присъединяването е вече извършено по силата на договора - т.е. въпрос "дали" вече не съществува в правния мир. Не съществува и въпрос "кога" - в договора е уредено кога - практическото въвеждане зависи от покриването на конвергентните критерии, което се установява по определен в договора ред от Съвета на ЕС, ЕК и ЕП. Когато критериите са удовлетворени, тогава се въвежда еврото. Прочее привел съм необходимите конституционни аргументи в правното мнение, което ми поиска Конституционният съд по делото срещу предния опит за референдум за еврото. Тези аргументи бяха възприети и доразвити от КС. Хубаво е не само да се четат, но и да се вниква в това с необходимата компетентност. Радев и кохортата му не са го сторили. Комично некомпетентни са опорките за еврото, които сричат малцината амбулантни "анализатори", които работят за Радев.
- Ако сега бяхте част от правния съвет на президента Радев, щяхте ли да изпреварите Крум Зарков и да си подадете и вие оставката? Щяхте ли да се опитате да разговаряте с президента, да го разубедите?
- Нека уточним нещо много съществено. Зарков не е член на правния съвет, а е щатен служител в администрацията на президента – секретар по правни въпроси. Правният съвет е нещо съвсем различно - не е на щат в тази администрация, съставен е по правило от авторитетни юристи, които не са част от екипа на президента, не са на заплата при него, може даже да не го подкрепят политически и като избиратели, но дават своите правни знания и опит в името на държавността. Бил съм за кратко член на правния съвет по покана на проф. Емилия Друмева, но подадох оставка тъкмо заради антиконституционния дух, който започна да се проявява при Радев. Той разруши конституционния статус, който му е отреден - на неутрална и арбитражна власт, която е отдалечена от партиите и се намесва в условията на криза и конфликти между тях, за да се гарантира националният интерес. Вместо това Радев, особено през втория си мандат, се превърна в предводител на кохорта от ретроградни интереси, която воюва с партиите в името на домогването и експлоатацията на изпълнителната власт. Примерът с грабежа на века – "Боташ", не е изолиран. Четирите години под сянката на юмрука бяха години на хаос, безвремие и ерозия на държавността. Не беше сложен камък върху камък.
- Кой съветва в момента Румен Радев да предприема такива ходове?
- Не знам и не ме интересува. Важно е кой е президентът и какъв политически капацитет има. Съветниците са без значение. Не вярвам в мита за лошия цар и добрите съветници, както и в огледалния мит – за добрия цар и лошите съветници.
- Какво се промени във възгледите на Радев и защо си противоречи сам – добре си спомняме аргументите му по време на срещата с „Възраждане“?
- Единственото обяснение са потенциалните зависимости, които голяма част от обществеността подозира и които вече споменах.
- По какво искането за новия референдум се различава от това на "Възраждане"?
- По същината си не се различава. Предметът е същият. Противоконституционно е.
- Колко гласа ще са необходими на Радев, за да прокара искането за референдум и има ли изобщо шанс това да се случи? Какви са процедурите?
- Президентът може само да предлага. Но решението зависи единствено и само от Народното събрание. То е длъжно да се произнесе. Обикновено мнозинство е необходимо, за да бъде подкрепено предложението, но няма да се получи.
- Ще стигне ли този казус по някакъв начин до Конституционния съд?
- Възможно е. И резултатът ще е същият като с предното предложение по същата тема.
- Чуха се много коментари от рода на „народът срещу Радев“, в същото време той изрично подчерта, че иска да се чуе гласът на народа. Кой ще победи в процеса „Народът срещу народа“ и кои политици ще са в ролята на съдебни заседатели?
- Да, Радев заявил, че бил искал еврото да бъдело въведено, цитирам - "с убедителен национален консенсус". За негово сведение този консенсус вече беше осъществен през 2005 г. Членството в ЕС, включително въвеждането на еврото, бяха постигнати с пълен национален консенсус. Възможно най-убедителен и институционално закрепен. Свидетелствам и лично за това в качеството си на член на двете временни парламентарни комисии в 39-ото НС - за конституционните промени, свързани с европейското членство и за ратификацията на присъединителния договор. Но по-важни са историческите факти, които свидетелстват за националния консенсус по този въпрос и освен това имат и конституционно значение. 39-ото народно събрание беше избрано при изключително висока избирателна активност - цели 67%. Толкова висока демократична легитимност! Всички партии, получили парламентарно представителство, без изключение! - се явиха на изборите с водещ приоритет пълноправното членство в ЕС с всички негови атрибути, в т.ч. еврото. Присъединителният договор беше ратифициран от 39-ото НС на 11 май 2005 г. в тържествено заседание и в присъствието на държавния глава, патриарха на БПЦ и ръководителите на другите вероизповедания, с почти пълно единодушие. От общо 234 гласували: "за" - 231, "против" - 1, "въздържали се" - 2. Преди ратификацията никой – нито партии, нито неправителствени организации, нито държавни институции или граждански групи - никой не е обявявал искания за референдум и не е настоявал за това пред субектите, които по силата на тогава действащия Закон за допитване до народа от 1996 г. (определено число народни представители, МС и президента) бяха оправомощени да предлагат национален референдум. Нито дума, нито стон, нито писъмце, нито подписка с такива искания. Защото хората масово бяха гласували за това в парламентарните избори и институциите изпълняваха тяхната воля. Европейското членство с всички негови атрибути и етапи, в т.ч. въвеждането на еврото, беше общонационална кауза. И кой поставя днес под съмнение този убедителен и осъществен национален консенсус? Един президент, чиято демократична легитимност е в пъти по-ниска от демократичната легитимност на 39-ото народно събрание - избран през 2021 г., на историческото дъно на избирателната активност за президентски вот - 34,84%, от които около две трети са гласували за него. Този президент ли ще поставя под въпрос националния консенсус от 2005 г. за европейския път на България? Той ли ще иска да връща часовника на България назад? Това е нелепо.
- От първите реакции на политически лидери стана ясно, че най-малко три партии подкрепят искането на Радев – за „Възраждане“ и „Величие“ е ясно, но реакцията на Слави Трифонов не е ли странна, след като „Има такъв народ“ са част от управляващата коалиция?
- За Слави Трифонов е нормално да бъде последователен в своята радикална позиция, че всичко трябва да се решава на референдуми. Това обаче няма нищо общо с демокрацията. Навсякъде в демократичния свят е установена представителната демокрация, а пряката е само допълващ способ за упражняване на властта. Това е така, защото институциите са мястото, където по пътя на обсъжданията, експертните разговори, преговорите, се постига баланс между разнопосочните социални интереси. Но позицията на Слави ще бъде по-нюансирана, защото ИТН са твърдо за еврото.
- Може ли да се стигне до прегрупиране на партиите и ще има ли такива, които да заложат на президентската карта и да си стиснат ръцете с Радев? Откъде биха дошли гласове за Радев и кои формации рискуват да отпаднат от парламента, ако неговият проект се реализира?
- Радев е в пълна изолация от демократичния свят вече близо десетилетие. С това, което направи сега, той сам си сложи черен печат занапред. Каквито и гласове да получи, той ще се провали, защото зад него стоят ретроградни интереси, които искат да видят български „Путин“ и „България – Беларус на Балканите. Това е обречено на провал. Нима мислите, че е случайно, че от неговата кохорта започнаха скоротечно да бягат хора като Пеканов, Зарков? Дадена е парола, че там каузата е губеща.
- Колко партии ще влязат в следващия парламент според вас и какви ще са тенденциите – към окрупняване или към раздробяване?
- Още поне няколко години ще се запази тази фрагментация, ако не се промени изборното законодателство.
- Кои политически сили оползотвориха най-добре присъствието си в сегашното НС и кои са най-безлични като присъствие?
- Големият успех е за партиите, които излъчиха и подкрепят правителството. Това е важна крачка към нормализацията, която очакват гражданите. Останалите са в ролята на деструктивни фактори. България има нужда от развитие, а не да бъде заложник на маниакалните обсесии на няколко политически котерии.
- На хоризонта се задават няколко нови вота на недоверие, а инициаторите им вече си извиват ръцете взаимно и си поставят условия кой кого ще подкрепи, при условие че... Каква е целта на тази поредица от вотове, които изглеждат безсмислени и обречени?
- Целта е да имитират дейност, защото нямат идеи и капацитет да правят сериозна опозиционна парламентарна политика.
- Справя ли се Наталия Киселова като председател на Народното събрание и има ли основание в исканията за оставката й, които зачестяват?
- Разликата между читанката и реалната политика е от земята до небето. Допусна грешки, но все още има шанс да се стабилизира.
- Неведнъж лидерът на ГЕРБ, а и коалиционните му партньори намекват, че се прицелват в пълен мандат. Ще съумеят ли да го постигнат и при какви условия ще се случи това?
- Те имат потенциал за пълен мандат и за България е най-добре да го оползотворят. Стига експерименти. Стига юмруци, истерии и простащини. Властта се получава и легитимира с избори, а не с протести на този или онзи.
- Ще останат ли заедно „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ на фона на процесите, които текат там?
- Това ще има все по-малко значение за България. В контекста на геополитическите промени, краха на либерал-прогресизма, деглобализацията те са от грешната страна на историята.
- Повече печели или повече губи БСП от това, че не е в опозиция?
- Участието им в правителството е може би най-разумното решение, което тази партия е взимала от връщането на мандата на Николай Добрев насам.
- Кой ще си прави компания в битка за гласове с Корнелия Нинова в периферията на следващи избори?
- Не ги следя, защото нямат значение за България.
- Някои политици и грантополучатели у нас още не са преодолели шока от избора на Доналд Тръмп, но това си е най-вече техен проблем. Какви поуки трябва да си извадим от американските избори и по-добре ли са организирани те в сравнение с нашите?
- Нашите са по-добре организирани в сравнение с много от отделните щати в САЩ. Там организацията на изборите не е федерална, а щатска компетенция. България и Европа трябва да се постараят да научат новия език на администрацията във Вашингтон, за да защитават по-успешно европейските и националнити интереси. Сега те не го разбират.
- По повод избора на новия папа се появи приятна карикатура с дим във вид на перчема на Тръмп. Как ще коментирате този избор, ако трябва да сме сериозни?
- Винаги изборът на папа е имал глобално значение, защото римският папа не е само духовен водач на голяма част от християнството - римокатолическото, но и много влиятелна политическа фигура – държавен глава на Ватикана. А Ватиканът е изключително могъщ властови център, разполагащ с ресурси, напластявани векове наред.
- Един от последните анализи в социологическата агенция „Галъп интернешънъл Болкан“, която е вече ваша собственост, беше за недоверието в изборния процес. Има ли поне малко оптимизъм у вас в тази посока или на следващите избори ще има още повече гъбари в гората?
- Има – хората искат стабилно управление. Това може да върне постепенно желанието им да участват в избори.
Това е той:
- Роден е през 1972 г.
- Доктор (2016) и хабилитиран преподавател, доцент (2023) по конституционно право.
- Бил е старши съветник в Правната дирекция на Народното събрание (1996-2001).
- Депутат в 39-ото НС (2001-2005).
- Главен секретар на омбудсмана на Република България (2005-2010).
- Президент (1999-2015) за България на Световната асоциация на юристите.
- Основател на Института за модерна политика.
- Съсобственик на агенция „Галъп интернешънъл Болкан“.
- Автор на монографии и научни публикации в областта на конституционното право и политическите науки.
Кристи Петрова
