П реди 17 години Илина Керина държи за ръка Стефани Кънева, която тогава постъпва в първи клас в СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново. Тази учебна година началният учител с над 30 години опит ще поеме последния си випуск. Следващите четири години тя ще работи в екип със своята бивша ученичка – Стефани, която ще поеме своя първи випуск. Младата учителка ще води следобедните занимания на децата.
- За вас този 15 септември е по-специален. Разкажете на какво се дължи това.
Ил. К.: Винаги могат да ти сложат млад колега, за да се учи от теб или ти от него, но и в най-смелите си мечти не съм си мислила, че той ще бъде мой бивш ученик. Това по-скоро се случва в горен курс, докато в начален се изисква повече време, за да премине през всички етапи на обучение. Минали са 17 години, откакто съм й била учителка. Помня Стефани, винаги беше усмихната. Пада, удря си коляното, става, но пак е усмихната. Много е позитивна – това е качеството, което би трябва да притежават всички педагози. Трябва да имат и чувство за хумор, иначе не стават за учители. Те ще работят тази професия, но ще идват за часовете и ще си отиват точно като чиновници. Даскалуването, без това да е обидна форма, го разбирам по този начин – трябва да си отдаден на професията на 100%, да гориш и да заобичаш децата още като им видиш очите, иначе изтърваш емоцията и не те приемат. Ако помниш това от своето детство, ще го направиш по този начин. В началото Стефани беше притеснена, че ще работи с мен, защото имам 30-годишен опит и знам повече от нея, но това е нормално. Тя обаче знае неща, които аз знам по-малко и й казах: „Искам да работя с теб, защото те познавам като характер“. Тя се е променила за 17 години, но знам, че с нея може да се забавляваме и в същото време взаимно да учим.
Ст. К.: За мен този 15 септември е също толкова вълнуващ, колкото е бил преди 17 години, именно защото ще работя с госпожа Керина. Четири години ме е водила плътно за ръка в процеса на моето обучение. Сега ще сме пак ръка за ръка, но аз ще се опитам да издърпам всичко възможно от нея, за да мога да бъда също толкова добър учител.
Ил. К.: Ще стане даже и по-добър. В повечето екипи има съпротивление между старото поколение и новото и всеки иска да прави нещата по определен начин, но аз съм търпелив човек. Стефани има много хубави идеи.
Ст. К.: Различните поколения не са проблем. Ние взаимно можем да си бъдем полезни и да е добре за децата. И аз като представител на по-младото поколение мога да дам достатъчно, за да се стиковат така нещата, че четири години да бъдем най-добрия клас.
Ил. К.: Работила съм с много колеги като втори учител, но си мисля, че ще бъде незабравимо. За мен ще бъде последен випуск, а за нея първи.
- Госпожице Кънева, как се насочихте към бившето си училище?
Ст. К.: Аз съм в училището от подготвителна група до 12-и клас. Когато завършвах училище, си говорих с нашия директор госпожа Коларска и й казах, че искам да се върна. Още в началото на пандемията тя ми се обади и даде възможност да замествам колеги. Тогава си казах, че няма да работя на друго място и ще си остана тук. Миналата година бях подготвителна група и през този период завърших магистъра си.
Ил. К.: Нашата директорка вдъхновява и млади, и стари да се учат и да пробват нови методи. Когато трябваше да се сформира екипът, ни попита искаме ли да работим заедно. Ние й благодарим за това отношение.
Ст. К.: Важно е, че подава ръка на младите учители. Ние излизаме от университета, но е важно да знаеш кого да попиташ, на кого да се опреш, когато виждаш пречки и спънки в първите си стъпки от другата страна.
- Госпожо Керина, кой випуск поемате?
Ил. К.: Това ми е осми випуск в това училище. Преди това съм била 4 години в две села. 34 години имам опит. Все същите ентусиасти сме, вълнението е едно и също. Накрая казвам на децата, че няма да плача, защото това не е краят, макар че вътрешно ти се раздира душата. С всеки випуск си имаме любима песен и когато зазвучи по радиото, си казвам „това е на първия ми випуск песента“. Имала съм и трудни випуски. На Стефани например, в рамките на тези четири години дойдоха 8 деца от различни училища и е трудно, когато тъкмо си организирал семейството, трябва да го представиш, трябва да го приобщиш. Няма да забравя как на един Илинден ме изненадаха и дойдоха вкъщи. Добре че бях направила две торти, за да стигнат за почерпка. Стефани е невероятна майсторка на сладкиши. Сега ще направи специални бисквитки за класа. Чувствам, че ще се допълваме и ще ни бъде хубаво на всички.
- Госпожице Кънева, какъв учител бе госпожа Керина, какви спомени имате?
Ст. К.: Госпожа Керина е интересен учител. Има изключително чувство за хумор. Дори в едни по-особени моменти през чувството си за хумор може да те накара да се замислиш за някоя беля или че нещо не е правилно, а ти си го направил. Може да бъде доста строга и бързо се сменят настроенията й. Само с поглед можеш да разбереш, че нещо не е както трябва. Само хубави спомени имам, въпреки че бях палаво дете. Тя е прекрасен учител.
Ил. К.: Но Стефани оцеля (смее се). В живота не може само весело. За да оцениш веселото, трябва да има и тъжни моменти. С предишния випуск, с последните ми музиканти, може би с това ще ги запомня. С тях преодоляхме ковида, загуба на родители в класа, аз трябваше да изляза в болничен за цяла учебна година, но те ме подкрепиха. Това най-вече ми даде сили – че съм обещала на някого да се върна здрава и още по-усмихната. Първото нещо, което им казвам – Я да видя обичате ли да се усмихвате и да се веселите. Щом обичат, значи са здрави деца. Важното е да сме здрави, за да може да се усмихваме. Това казвам и на родителите на родителската среща – Не плашете децата с нас. Ние не искаме да правят от страх някое домашно, а с обич, с уважение. Това искаме да възпитават в децата си. Каквато е нашата роля в училище, още по-важна и отговорна е ролята на родителя, но не всички го осъзнават за съжаление. Едно време към тази професия е имало и страхопочитание, но после нещата се променят. Аз не съм се учила само от добрите учители в моя живот. Даже повечето съм се учила от лошите и как не бива да бъде. А добрите са ме вдъхновявали. И едните, и другите са необходими. Затова обичам нещата, които сме заложили, да се изпълняват. Учителят трябва да бъде и изискващ, но и забавен.
Ст. К.: Трябва да има баланс между моментите на забавление и моментите, в които трябва да сме сериозни. Може би ще има 2-3 седмици, в които ще се опознаваме с децата и ще трупаме граници, за да знаят кога какво може. Имаме междучасието, в което да изразходваме по-голяма част от енергията си, за да може в часа да сме сериозни и да внимаваме. В процеса на работа, когато взаимно се опознаем с децата, ние ставаме едно семейство и като зъбни колелета се наместваме и се завъртаме. Изисква се кратък период на адаптация. После всичко се нарежа и става от само себе си.
- Как ще посрещнете вашите първокласници?
Ил. К.: Когато посрещнем дребосъците, мислим да им разкажем нашата история, а на 16-и те ще разказват за себе си и своите приятелства, ще донесат любимата си играчка, за да се поопознаем. „Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа какъв си“. Поканила съм и бивши мои ученици от музикална паралелка. Ние започваме с кратка театрална постановка – „Случка между Знайко и Незнайко“, за да видят, че дори незнаещите, ако ги изслушаме, просто са имали друга гледна точка при решаване на задачата. Ние им даваме една задача 2+4+1. При решението на Знайко отговорът е 7. На Незнайко обаче е единица. Затова всички му се смеят и питат как може да е отговорил едно, след като събира три цифри. Тук се намесваме ние и предлагаме да изслушаме Незнайко, защото може да е имал нещо друго предвид. И той плахо отговаря: „Две ушенца, плюс четири лапички и една опашка не дават ли едно зайче?“ Така ще дадем малко време на децата да осмислят и да им обясним, че тук ще грешим, и то много, но е важно да се учим от грешките си, защото те са затова. Това, което вече го знаем, няма защо да се повтаря. Децата идват на училище, за да научат нещо ново. С тази минитеатрална постановка им показваме, че нищо страшно няма да се случва, когато грешат, просто трябва да се изслушва.
Ст. К.: Трябва да чуят и гледната точка на другия човек.
- Как ще протичат заниманията ви следващата седмица, след като се опознаете?
Ил. К.: Преди да сме видели децата, не можем да кажем какво ще ни се случи. Трябва да видим как те ще ни вдъхновят. Всеки випуск е различен. Ако присъстват първите седем години и не се занимаваме с превъзпитание, тогава ще се случват красиви и незабравими неща. До края на 4-и клас ставаме приятели, почти роднини, помним се после през годините. От 8-9 години в обучението включвам и специална музика. Например, когато се изписват букви, за да не изпадат децата в нервност, че не могат, ще се успокояват с релаксираща музика. Междучасието ще бъде тонизираща. Имаме музикално килимче, за да подскачат. Аз свиря малко на китара, а Стефани на хармоника. Споделих и с ръководството, че тези деца са имали спорове, но нямаше агресия. Никой не е ударил и дори не му е минало през мозъчето да удари някого. Отдавам това на музиката, не го правя аз. Не обичам да стоя в коридора и да бъбря, а си стоя при децата. Ще науча и Стефани по този начин. Ще ми се да си имам един последовател в нейно лице.
Ст. К.: Следобед имаме време за почивка и игра преди часовете за самоподготовка, когато пишем домашните. След това също има време да отдъхнем. Има достатъчно време както за почивка, така и за структуриране на домашните за следващия ден.
Ил. К.: Привърженици сме на малките домашни, но да са качествено изработени. Те се уморяват. Ако караш едно дете 100 пъти да изпише едно ченгелче, и аз да съм, и аз няма да го напиша. 3 реда да е домашното, но като е прекрасно, е достатъчно.
Кои са те:
Илина Керина
Родена е през 1965 г. в Горна Оряховица
Завършва един от първите випуски по начална педагогика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Има 34 години педагогически опит, от които 3 десетилетия работи в СУ „Емилиян Станев“
Стефани Кънева
Родена е през 1998 г. във Велико Търново
Завършва подготвителна група, основното и средното си образование в СУ „Емилиян Станев“
След това взима бакалавърска степен предучилищна педагогика и логопедия и магистърска предучилищна и училищна педагогика във ВТУ
Стела Маринова
