- Г-н Найденов, България остава с най-високи цени на електроенергията и отново ще има компенсации за фирмите. Защо? В същото време в Западна Европа токът се търгуваше на стабилни нива през цялото лято. Защо? Защо цената на тока в Украйна и Франция е по-ниска, отколкото в България?
- Проблемът с цените на електроенергията, започнал в началото на юли, е общ за страните от Югоизточна Европа – България, Румъния, Унгария и Гърция. Той се дължи на повишена консумация, включително подпомогната от износа на електроенергия към Украйна, както и от липсата на воден ресурс в Западните Балкани, което е определящо за регионалния пазар.
Причината за големите разлики в цените на електрическата енергия между Югоизточна и Централна и Западна Европа са недостатъчните електропроводни връзки между Унгария, Словакия и Австрия. Това пречи на енергийните потоци и създава огромни ценови разлики в различните региони на Европа. Цената на електроенергията в Украйна е по-ниска, защото на тамошната борса има ценови таван от 9000 гривни за мегаватчас (около 197 EUR/MWh). По този начин се отрязват най-високите цени и получената средна цена е по-ниска от тази у нас.
Във Франция борсовите цени са по-ниски не само поради високия дял на изплатени ядрени централи, но и поради добрата електрическа свързаност на западноевропейските пазари, което позволява оптимален обмен на енергия и сближаване на цените.
Компенсациите влязoха в сила след одобрение от Европейската комисия. Важно е да се знае, че те са за всички небитови потребители, не само за бизнеса.
Компенсациите се въвеждат, защото пазарните обстоятелства, които доведоха до повишаване на цените, са извън контрола на потребителите. Управлението на риска при покупките също е затруднено, доколкото у нас над 80% от електроенергията се търгува краткосрочно на спотовия пазар. Същевременно България бележи 18 поредни месеца спад на промишленото производство, а забавянето на европейската икономика, особено на немската, води до намалени поръчки за българския бизнес.
- Кои са най-спешните мерки, действия в българската енергетика, в електроенергийната ни система за успокояване на цените? Възможно ли е балансирането на електроенергийната ни система при увеличаващите се слънчеви паркове?
- Доколкото понастоящем електроенергийният пазар работи в т. нар. пазарно свързване, основните мерки, които следва да се предприемат, са на европейско равнище. Следва да се ускори изграждането на електропроводните връзки между Югоизточна и Централна Европа, както и на Западните Балкани, чиято липса хронично задържа по-високи цени в нашия регион.
В краткосрочен план, докато се изгради нужната свързаност, следва да се работи с Еврокомисията за предприемане на мерки за ограничаване на екстремните цени в региона, защото това поставя българската, гръцката, румънската и унгарската промишленост в неравностойно положение на единния пазар спрямо централно и западноевропейската.
Това, което може да се направи у нас, е структурна реформа с разширяване на възможностите за дългосрочно договаряне, за да се създаде инструмент за управление на риска.
Възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира“ също ще окаже благоприятно въздействие, тъй като виждаме, че екстремните цени се получават във вечерните часове.
Възстановяването на „Чаира“ ще допринесе и за балансирането на фотоволтаичното производство, но според мен ще се наложи инсталирането не само на батерии, но и на гъвкави газови мощности. Следва да се знае, че свръхпроизводството от фотоволтаични централи също не е положително явление, защото затруднява управлението на мрежата, изисква поддържане на по-голям резерв, може да доведе освен до ограничаване на производството на самите централи, както и до отрицателни цени на пазара, което декапитализира всички производители. Електроенергийната система и пазар винаги следва да се стремят към баланс, оптимален за потребителите и производителите.
- А големите енергийни консуматори имат ли печеливш ход?
- Понастоящем основният ход, който предприятията могат да предприемат самостоятелно, е да изграждат собствени електроцентрали и системи за съхранение. Тези, чиито технологични процеси позволяват, могат да изместват производството си в часове с по-ниски цени на електроенергията, но това е невъзможно за непрекъснатите производства.
- Панацея ли са дългосрочните договори за продажба, доставка на електроенергия?
- Няма панацея на пазара на електроенергия. Дългосрочните договори ще дадат допълнителна възможност за управление на риска при покупките на електроенергия и ще позволят на всеки потребител, производител и търговец да създаде оптимален за себе си баланс между дългосрочна и краткосрочна покупка/продажба на електроенергия. По този начин ще намалее зависимостта от спотовия пазар, но неговата роля на определящ референтната пазарна цена няма да изчезне.
- Как да се подготви Българската независима енергийна борса за излизането на битовите потребители на свободния пазар? Как доставчиците и търговците? Как самите битови потребители?
- За борсата нищо няма да се промени освен повишаването на търгуваните количества. Доставчиците и търговците в голяма степен също са готови. Битовите потребители трябва да са наясно как работи пазарът, какво могат да очакват от търговците и т.н. При свободния пазар потребителят следва да е много по-информиран. Доколкото либерализацията е държавна политика, следва съответните институции да разгърнат мащабна информационна кампания – нещо, което не виждаме.
- Депутатите отхвърлиха отделянето на парогенераторите от оборудването на „Белене“ за продажба на Украйна, докато не се анализира възможността за използването му в АЕЦ „Козлодуй“? Парогенераторите от „Белене“ шанс ли са за 6-и блок на „Козлодуй”?
- Първо, следва да сме наясно дали наистина се налага подмяна на трети парогенератор на шести енергоблок, защото такъв ремонт е изключително сложен и не е с гарантиран успех. Второ, парогенераторите за АЕЦ „Белене“ не са съвсем идентични с тези в АЕЦ „Козлодуй“ – има например разлика в някои геометрични размери. Следва да се извършат анализи дали може да се използва парогенератор за АЕЦ „Белене“ при евентуална подмяна и дали и как това би се отразило на експлоатационните режими. Не смятам обаче, че технологични въпроси следва да се решават от политически институции. Остава въпросът какво ще правим с оставащите три парогенератора за един от блоковете на АЕЦ „Белене“, в случай че един се използва в Козлодуй.
- Председателят на АЯР Цанко Бачийски напомни, че за изграждането и пускането в експлоатация на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще са ни необходими 1000 специалисти. Имаме ли ги? Как ядрените специалности в университетите ни да станат привлекателни за младите хора? Кои са в момента най-търсените специалисти в енергетиката?
- В момента в цялата енергетика има дефицит на кадри, особено на инженери. Хиляда квалифицирани човека по мое мнение трудно ще се намерят понастоящем. Ядрените, както и всички инженерни специалности, ще станат привлекателни, ако още в училище се формира като ценност разбирането, че с учене на математика, физика и химия може да се работи в престижен отрасъл и да се гарантира добър стандарт на живот. Това става и с възстановяването на образа на енергетиката, а и на индустрията, като престижен отрасъл за кариерно развитие.
- По какви нови енергийни технологии работи светът? А българските учени? Използване на телесната топлина от метрото за отопление, както във Франция? Или на отпадната топлина от индустрията?
- Използването на отпадната топлина е вариант за повишаване на ефективността, но тя далеч не е достатъчна да удовлетвори всички енергийни нужди. В световен мащаб дълго време все още ще се разчита на изкопаемите горива. В технологично отношение се работи за усъвършенстване на всички технологии – възобновяеми, ядрени, включително синтез, пренос и съхранение на енергия и т.н.
- Има ли бъдеще зеленият водород?
- Зеленият водород, по мое мнение, има бъдеще в по-локално измерение и в качеството му на суровина и реагент в химическата, торовата, стъкларската и други индустрии. Проникването му ще зависи от това дали използването му ще е по-икономически ефективно от използването на водород, получаван по досегашните начини. Все още има доста пречки пред преноса на водород на дълги разстояния, а инвестициите за електролизьори са изключително мащабни. Поради това навлизането на зеления водород вероятно ще е по-бавно от очакваното.
- Какво да изберем - изгаряне на боклук или на въглища? Едното се подпомага чрез спонсориране на цената на електроенергията, а другото наказва с натоварване на цената?
- Изгарянето на отпадъците трябва да е един от последните етапи от управлението им. Следва да се изгарят отпадъци, които не могат да се преизползват или рециклират. От друга страна, въглищата у нас са единственият мащабен местен енергиен ресурс и се вижда значението им при кризи. Този въпрос е по-скоро политически и се решава на европейско равнище. Нашата страна следва да има ясна визия за енергетиката си и да я отстоява в рамките на ЕС.
- Има ли изкривяване в търговията на въглеродни емисии? Колко печелят от нея финансовите пазари?
- Не мога да определя какви са печалбите на финансовите посредници. Не знам доколко може да се определи за изкривяване, но Европейската комисия има механизми за административна намеса чрез изтегляне или вкарване на квоти на пазара, което има съответните влияния върху цената. Не бива да забравяме обаче, че системата за търговия с емисии е инструмент за намаляване на емисиите парникови газове, с който всички страни членки са се съгласили още през 2005 г. и за предоговарянето му трябва да се следват политическите механизми на ЕС.
- Как да решим проблема с отработеното ядрено гориво? Хранилище за дълбоко съхранение в България?
- Аз не бих казал, че има проблем с отработеното гориво. В един момент ще се наложи да се изгради хранилище за подземно съхранение, но смятам, че този момент е далеч в бъдещето. Смятам, че понастоящем изграждането на приповърхностни хранилища за остъклените отпадъци, които в един момент ще започнат да се връщат от Русия, както и за горивото, което понастоящем няма да бъде преработвано, биха решили казуса. Бих искал да припомня, че сега има две хранилища, едно за мокро и едно за сухо съхранение, на територията на АЕЦ „Козлодуй“, които са изграждани след пуска на централата. Темата е доста специфична и обширна и можем да я дискутираме допълнително.
Това е той:
- Притежава магистърска степен по ядрена енергетика и докторска степен по ядрени енергетични инсталации и уредби от Технически университет – София.
- Работил е в сп. „Ютилитис“ и в областта на търговията с електрическа енергия.
- В периода 2014-2019 г. е последователно асистент и главен асистент в катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“ в Технически университет – София.
- Има краткосрочни специализации в областта на енергийната сигурност в чужбина.
- Печели първо място в конкурса за най-добър млад учен на Българското ядрено дружество през 2017 г.
- От октомври 2019 г. заема позицията изпълнителен директор на БФИЕК (Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори) .
- Хоноруван преподавател е в СУ „Св. Климент Охридски“ и УНСС.
Таня Киркова
