- Г-н Манолов, как толкова години след присъединяването ни към ЕС се озовахме насред дебат за/против еврото?
- Видимо е, че не става въпрос за някакъв строго експертен дебат, защото ако това беше така, той трябваше да бъде само с икономически аргументи и да се случва в контекста на вече подписаните международни ангажименти на нашата държава. Вместо това наблюдаваме абсолютно неадекватен политически дебат, зад който има някакъв нездрав, чужд интерес тази тема в момента да се разисква и хората да се чувстват все по-объркани и притеснени.
- Има ли шанс България да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г.?
- Теоретично шанс има, но той става все по-минимален. Присъединяване е възможно, но за да се случи то, трябва да се подпишат доста документи, за което пък е нужен работещ парламент. Има редица закони, които трябва да се приемат, като най-пресният пример е този с Кодекса на застраховането и висящия проблем между България и Европейската система „Зелена карта”. Има още редица актове, които трябва да се хармонизират със законодателната рамка на държавите от еврозоната. Ако това не се случи, няма как да се присъединим на 1 януари 2024 г.
- Еврозоната готова ли е да ни приеме?
- Да. В момента е отворен т.нар. политически прозорец. Иначе казано, България не отговаря на техническите критерии за присъединяване, т.нар. Маастрихтски критерии, най-вече в областта на равнището на инфлацията. Страните от еврозоната обаче са склонни на компромис. И сега върви една легенда как те отчаяно ни искат в еврозоната. Това е несериозно. Размерът на икономиката на България е колкото на един голям германски град. Прекалено малки сме, за да сме им ключово важни. Присъединяването е важно за нас и е лично наше решение.
- Защо е важно това да се случи?
- Основният ни търговски партньор е Европа и няма нищо по-добро от това да имаме една и съща валута. В момента българската икономика губи годишно над 160 млн. евро заради превалутиране, тъй като макар и малък маржът „купува-продава“ е налице и можем да го видим пред всяка банка и всяко валутно бюро. Отделно над 40% от глобалните международни разплащания са в евро. Миналата година в един момент еврото дори бе изпреварило долара, който сега отново се върна на първо място с 45% от разплащанията. Това е авторитетна световна валута и България само може да спечели от нея.
- А как ще се отрази на инвестиционния климат?
- Положително, разбира се. Еврото ще даде повече сигурност и ще намали риска за чуждестранните инвеститори. Само преди няколко години големи международни компании у нас, финансови институции бяха принудени от техните централи да си застраховат валутния риск „евро-лев“.
- Но защо? Нали имаме валутен борд?
- Защото имаха колебания за стабилността на този борд. Това се знаеше неформално от всички във финансовия сектор. Значи нещо ги е смущавало. А какво може да ги смути? Състоянието на нашите публични финанси, разбира се. Преди 4-5 години то изглеждаше сравнително добро, но от няколко години страната е в бюджетни дефицити и по пътя към дългова спирала. Това означава, че държавата не може да покрие разходите си с приходите си. Това в дългосрочен план прави системата нестабилна, тъй като валутният борд освен всичко друго като финансова дисциплина иска и балансирани бюджети.
- Еврото как ще ни помогне срещу това?
- С възприемането на еврото този риск се изнася към цялата еврозона. В момента дефицитите се покриват с емитирането на държавен дълг, но този дълг след приемането ни в еврозоната вече ще е приемлив от страна на Европейската централна банка и срещу него ще можем да получим ликвидност, или казано просто - пари. Това е от фатална важност за функционирането на нашата финансова система. Всички останали държави от т.нар. група BELL (България, Естония, Литва и Латвия), с които някога бяхме групирани поради сходната ни постсъветска финансово-икономическа система и които в даден момент минаха през валутен борд, отдавна са част от еврозоната.
- Отказ от суверенитет ли е еврото? Отказ от държавност ли е?
- Не, разбира се. Напротив. Защото отказването от българския лев означава отказване от една от исторически най-нестабилните валути в Европа. В рамките на последните 70 години България е фалирала 4 пъти, и то много тежко. Не само няма да загубим суверенитет, а ще станем част от една много по-стабилна финансова система. България от Освобождението насам не е доказала, че може да води добра парична политика. Българската народна банка води относително „самостоятелна“ парична политика в периода 1990-1997 г. Слагам го в кавички, защото по закон БНБ е независима от правителството, но де факто в онзи период решенията на БНБ бяха подвластни на политически силните на деня. В този период България фалира два пъти – 1990 г. и 1997 г. В този период България е с перманентно свиваща се икономика. Брутният вътрешен продукт намалява непрекъснато и това на всичкото отгоре е съпътствано от екстремално високи нива на инфлацията. Иначе казано, през седемте си свободни години с паричната си политика БНБ не само не е обирала този инфлационен натиск, като ограничи паричната маса, а напротив – рушила е българската икономика.
- Сега, като сме в борд, не е ли все едно дали ще приемем еврото?
- Не. В момента нашата финансова система не е предпазена от политическо влияние. Първо, бордът е нещо, което може с политическо решение да се отмени за един ден. Но дори и без това, дори и при действащ борд в момента няма нищо, което да пречи на който и да било популист, взел властта, да емитира дълг в размери, способни накрая да сринат цялата финансова система. Влизането в еврозоната ще ни даде допълнителен дългов надзор, който към настоящия момент е консултативен, но тогава ще бъде задължителен. Този надзор означава повече финансова дисциплина. Колкото повече Европа във фигуративния смисъл на думата внесем в нашата финансова система, толкова по-устойчива ще бъде тя.
- Каква е логиката една валута да е достатъчно добра и силна, за да си 25 години вързан с нея, но не е достатъчно добра и силна, за да е национална?
- Уникален мит е, че валутният борд може да реши в дългосрочен план проблемите пред финансовата система на една държава. Аржентина е във валутен борд от много време насам и фалира два пъти за три години. Там стана някакво безумно разпищолване с публичните финанси и най-вече с тези на общините. Те започнаха да трупат дълг след дълг, да рефинансират... и накрая всичко това се прехвърли към държавата като консолидиран дълг. В резултат от това до днес Аржентина е черно петно на световната инвестиционна сцена и до ден днешен не може да възстанови доверието на инвеститорите. По същия начин аз категорично изявявам опасение, че ако ние не станем член на еврозоната, ние нямаме никаква защита срещу разклащане на финансовата стабилност у нас.
- Ще стане ли по-скъпо по магазините след приемането на еврото?
- Това съвсем наскоро бе показано, че няма да се случи. Видяхме го в Хърватия. 0.2% ръст на цените след въвеждането на еврото. Та това е по-малко от ежегодните флуктуации в цената на плодове и зеленчуци. Несъстоятелна е тезата, че самата смяна на валутата ще надуе цените. Цените се определят от търсенето и предлагането и от покупателната способност на местните граждани и фирми. Как един хляб да стане 5 евро, ако хората имат 300-400 евро доход? Но нека видим по принцип цените у нас, особено през последната година. Инфлацията ни е драстично по-голяма от тази в еврозоната. Т.е. очевидно няма връзка.
- Казвате, че някакъв нездрав външен интерес надига този дебат у нас в момента. И все пак изключвате ли напълно това да е чист предизборен трик на партия „Възраждане“ с цел да си набавят електорални ползи, привличайки всички тези по-уязвими слоеве от нашето общество?
- Партия, която не може да изкара истински политики, винаги се спуска по плоскостта на псевдопатриотизма. Защото истинският български патриот има интерес от финансова стабилност. А еврозоната ще ни даде именно това. Влизането в еврозоната е част от нашата стратегия за национална сигурност. И въпреки това аз все пак смятам, че това не е просто предизборна димка. Зад всичко това стои външен фактор. Това е един нездравословен политически дебат, внесен ни от Москва. Крайната цел е разклащане на националната ни сигурност.
- Как точно може да се разклати националната ни сигурност отвън и каква е връзката с еврото?
- То не е много сложно. Целият дебат около присъединяването на Литва, Латвия и Естония към еврозоната се въртеше около това, че по този начин те се откъсват от влиянието на Русия във финансовата си система. Чрез влизането в еврозоната те отнемат на Русия един от лостовете, с които тя може да се меси във вътрешните им работи чрез финансови манипулации. С местната си малка слаба валута България остава уязвима срещу едно потенциално силно външно влияние. Малки финансови системи от отворен тип като нашата лесно могат да бъдат атакувани. Има си методи чрез средствата на пропагандата, на паниката. Точно в тази посока руснаците са много добри. Възможно е да се направи опит България да махне валутния борд, да има девалвация на лева, да се влезе в дългови спирали, да има масова обществена паника, да възникнат сблъсъци и протести, да падат правителства. Ние не можем да си позволим да сме толкова уязвими. А ще сме, ако не сме част от еврозоната. Защото ние само с нашия лев нямаме ресурс да се защитим от една истинска сериозна атака по дестабилизиране на финансите ни. Еврозоната ни дава осигурителна мрежа.
- Дебатът за и против еврото де факто е дебат за и против ЕС. Имаме ли път извън ЕС? Къде е този път, ако не сме в ЕС?
- Евентуален път извън ЕС за България би имал някакви много нездрави, много мъгливи перспективи. Европа е най-големият импортен пазар в света. Всички компании, които произвеждат нещо, искат предимно да се класират на европейския пазар. Това е пазарът с най-голяма покупателна способност. Еврото е доказана световна валута, която се ползва навсякъде. Не виждам защо си ритаме столчето, на което седим. Имаме уникален исторически шанс да вкарваме повече Европа в България – политически, икономически, културно. Колкото повече Европа в България, толкова повече възможности да живеем по-добре. Казвам възможности, защото просперитетът не идва наготово. Той не идва автоматично. Но Европа е мястото, където пред България се отварят най-много шансове да имаме по-добър живот, да работим по-успешно, да правим бизнес по-успешно.
- Много са шумни противниците на еврото. Много активни. Защо гласовете „за“ се чуват толкова слабо? Къде са проевропейските политици? Къде са институциите?
- Нямам обяснение, но на мен тази пасивност никак не ми харесва. Много нездрави сили вилнеят, а срещу тях няма звучна и видима реакция. Видимо е, че са наливат пари в тази кампания, а отсреща държавата изглежда, че не се вълнува от случващото се. Не само държавата. Къде е българският бизнес с всичките му браншови организации? Имаме огромни експортно-ориентирани сектори. Имаме сектори, силно заинтересовани от по-дълбока финансова интеграция с ЕС. Пасуват и това е много притеснително. Вярвам, че причината е, че смятат, че целият този дебат е ненужен и България така или иначе няма друг път напред. Надявам се обаче тази пасивност да не доведе до това „да се обърне колата“. Защото тогава всички ще започнат да говорят, но ще е късно.
Това е той:
Водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина
Завършил е икономика в УНСС, има специализации в реномирани чуждестранни институции
Бил е главен дилър на Уникредит Булбанк
Два мандата е председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете
През 2015 година бе кандидат за шеф на БНБ
Деян Дянков
