–Г-н Дацов, правилно ли постъпи Министерството на финансите, като се отказа от промените, с които се въвежда данък свръхпечалба и се отнемат някои данъчни облекчения? Благодарение на тези мерки бюджетът щеше да се вмести в дефицит до 3%.
– Няма правилно или неправилно в случая. Това е политическа целесъобразност. При политическата целесъобразност правилно или неправилно е въпрос, който обикновено не се задава. В случая какъвто и да е отговорът, той е политически. Министерството на финансите е разработило пълнокръвен бюджет. Бюджет, който отговаря на всички стандарти и изисквания, с проведени преговори с министерствата, с обозначения на политиките.
Единственото, което е по-различно, че ги няма допълнителните, новите политики, които влияят върху увеличаване и намаляване на приходите и разходите. Това нещо Министерството на финансите го е оставило на партиите в парламента.
– Как очаквате да се развият нещата в парламента?
– Там има два сценария. Или се прави правителство и то стъпва на тази база, която е 80% от цялата работа, която трябва да се свърши. Налага своите политики в бърз срок и внася бюджета наново.Вторият вариант е: политическите партии не постигат съгласие и действа т.нар. коалиция за бюджетно благоразумие. Тоест отговорност носят всичките партии в парламента и взимат колективно решение за намаляване на настоящия дефицит под 3% към края на годината. Министерството на финансите е направило и оценило инструментариума, както можем да видим във внесения документ. Оценена е цената на всяка една мярка. Няма ограничения, ако политическите партии в парламента измислят допълнителни мерки. Така че в края на краищата да бъде постигнато намаляване на дефицита под 3 процента на консолидирана основа.
– Какви са вашите прогнози – кои мерки от оценените ще се използват?
– Въпрос на комбинации. Нека да кажем, че сигналите от парламента не бяха еднопосочни. Още от самото начало всеки излезе и започна да казва бъдещата си позиция. Това са политически позиции. Извън политическите изявления бюджетарската работа е: взимаш молива и почваш да изчисляваш всяка една мярка какъв ефект ще даде, за да стопиш тази разлика, каквато ти трябва. В случая трябва да бъдат намерени приблизително 6 милиарда и половина, било като приходна, било като разходна част или някаква друга стратегия, за да се намали дефицитът под 5,5 милиарда, което е 3% от брутния вътрешен продукт. Всичко е въпрос на идеология, политическо виждане и комбинация от тези мерки. Да спекулираме кой как би го направил...ами спечели изборите, отиди в парламента и тогава го направи!
– Вие като финансист и човек, който умее да чете бюджета, каква комбинация бихте направили?
– Всичко е въпрос на политика. Аз съм си заявил пристрастията. Въпросът е как разглеждаш текущата ситуация и какви приоритети имаш. Разсъждаваме чисто икономически в момента, защото, от една страна, проблемът е с прекалено високото ниво на дефицита, а от друга – че има политически последици. Това са отдалечаване от еврозоната и фактът, че Европейската комисия вече одобри насоките за бюджетна политика за 2024 г.,като много ясно е казано, че бюджетите, които не финишират тази година под 3%, срещу тях ще започне процедура за свръхдефицит. Тоест ние ще влезем в наказателна процедура. Тя води до това, че първо трябва да се изготви план за преструктуриране на разходите или да се увеличат приходите. Другото е, че има възможност, ако не изпълняваме нещата, да ни спрат еврофондовете и парите, които са по различните европейски източници. Така че по-добре е от самото начало да дадеш сигнал, че разбираш какво правиш. Що се отнася до големия проблем в момента – инфлацията, тук е въпрос вече на баланса. Тук вече не е въпрос на експертно мнение, а на политическа целесъобразност. Дали спираш бързо инфлацията и след това продължаваш относително на чисто. Защото нито една от мерките не може да бъде достатъчно сигурна, тъй като е комбинация от много фактори, някои от които зависят от решения извън държавата ни.
– Каква е добрата политика?
– Добрата политика е, когато правиш структурни реформи. Но за това нещо трябва да има правителство. Независимо какво говорят, никой в парламента в момента няма да започне да прави структурни реформи, свързани със загуба на определени придобивки от определени слоеве. Никой няма да експериментира.
Затова чисто повърхностно някой може да се опита да направи някакви мерки в разходната част, най-много да се изместват срокове и да се забавят плащания. Подходящо би било 70% от сумата, която се търси от мерките, да бъдат в разходната част и около 30% да бъдат в приходната. Най-добре е, ако може всичко да бъде от разходната част, но това не е реалистично. Така че търсенето на една такава пропорция би било добре.
Оттук нататък вече идва въпросът как да се бори инфлацията. Инфлация се бори по два начина. Първият е да ограничиш потреблението, за да намалиш търсенето. От друга страна - да правиш мерки, насочени към по-добро и ефективно производство.
– Ограничаването на потреблението не идва ли по естествен път с по-високите цени?
– Но не се получава така в България. Поради спецификата на пазара на труда в момента доходите растат изпреварващо спрямо инфлацията.
– Вие застъпвате тезата, че ДДС трябва да се увеличи от 20 на 22%. Как бихте я защитили?
– Идеята е да се направи отрицателен фискален стимул. Тоест да се намали дефицита. Как се структурират инструментите е важно, но те са вече на второ ниво. Най-добрият, най-неутрален спрямо икономиката и най-малко болезнен начин е именно чрез ДДС – първо отмяна на изключенията и след това вдигане на ставката. Повтарям, това е най-ефективно, най-лесно и най-неутрално спрямо икономиката.
– Колко е реалистично това нещо да се приеме на фона на несигурната политическа обстановка, задаващите се местни избори и евентуално още едни парламентарни?
– Питате ме за моето експертно мнение. Аз не съм политик. Всички останали варианти имат сериозно икономическо отражение. В края на краищата едно от нещата, ако искаме да имаме икономически растеж, е да генерираме инвестиции. Между другото огромният проблем е ниското ниво на инвестиции в България. Всяко едно правителство, което дойде оттук нататък, ще се срещне с предизвикателството на инвестициите.
Първо, от гледна точка на количество и, второ, от гледна точка на качество. Защото, ако ще го караме както досега, е безсмислено да го водим този разговор.
– Дошъл ли е моментът да се води разговор за промяна на данъчната политика и връщане под някаква форма на прогресивното подоходно облагане?
– Този момент ще дойде, когато България изравни доходите с Швейцария и Люксембург. Тогава имаш едно богато общество и няма нужда да развиваш икономиката, може да преструктурираш цялата данъчна система, за да може да стимулираш колкото се може повече потреблението. Хипотезата е, че понеже има достатъчно богатства, няма нужда да привличаш инвестиции, да стимулираш икономическия растеж. Може да си караш бавничко. Тогава можеш да си позволиш да преструктурираш данъчната система. В момента смятам, че приоритетите на България са, първо, заетост, и второ – растеж. България има най-добрата данъчна система като модел. Не че няма недостатъци в нея, но те са основно административни. Но този модел е най-добрият от гледна точка на постигане на тези цели – растеж и заетост. Ако някой смята, че сме достигнали другото ниво – добре, да промени системата. Но по време на криза да почнеш да променяш една работеща система, при положение че макар тя да е прозрачна, добре структурирана и относително проста, пак има проблеми. Ако се върнем към една достатъчно сложна система, нито ще имаме допълнителни приходи, нито ще имаме добър ефект върху икономиката.
Точно обратното. Инвестициите ще намалеят, производителността на труда ще падне. Изобщо всички стимули за развитието на икономиката допълнително ще бъдат затруднени спрямо и без това вътрешните проблеми, които имаме. Да, става това нещо за политическо дрънкане и употреба. Но хората имат достатъчно разум и знаят, че не трябва да се пипа там. Сходна е ситуацията с измамите с антиевро настроенията. Ако си достатъчно глупав да вярваш на всички тези неща и ако това се гласува, ще плащаш в продължение на десетилетия ти и децата ти тези грешки, които ще направиш. Но данъчната система е нещо по-непосредствено, докато при еврото нещата изглеждат като нещо имагинерно, като една чужда система, независимо че това е нашата валута в момента. Но както и да е. За мен тази дискусия нито е на дневен ред, нито скоро ще бъде. И не бих препоръчал някой да го прави.
– С такъв огромен дефицит от 6,4%, който се очертава, ако не се предприемат мерки, с колко още ще се отдалечим от еврото?
– Мисля, че в Европейската комисия има разбиране. Не съм сигурен къде е повече доверието – в служебното правителство или в парламента. Защото разочарованието от това, което се случи с последния парламент, е огромно. Имаше много надежда и политическа подкрепа заради това, че като цяло Народното събрание гласува декларацията за присъединяване към еврозоната. И огромно разочарование, че като свършиха приказките и трябваше да има действия, не бе гласуван нито един закон, а лобистките интереси взеха връх в много области.
– Какви ще са последствията, ако не успеем да вместим бюджетния дефицит в рамките на 3%?
– Най-малкото забравяме за еврозоната и то не до 2025 г., а поне до 2027-2028 г. Защото и без това вече имаме дефицити, които са прекалено големи. За да върнем системата в нормална ситуация, не трябва да говорим за 3% дефицит. Бюджетът не трябва да бъде на 3% дефицит. Той трябва да бъде на между 0,5% излишък до минус 0,5% недостиг. Това показват сметките в момента. Тоест сега имаме 6% отклонение. Това няма как да бъде оправено само за една година, защото е огромно нещо. Вижда се колко лесно се чупи едно нещо и колко трудно се оправя след това. Който и да бъде на власт следващите три години, той трябва постоянно да се придържа към една и съща политика, за да постигне някакъв резултат. Измествайки нещата във времето, отклоненията стават по-големи и негативите също стават още по-големи.
Дори да оставим еврото настрана, още следващата година страната ни ще влезе в процедура по свръхдефицит и тогава ще се задействат всички онези клаузи по международните ни договори. Но не е въпросът някой друг да ти каже, че правиш глупости. Ние трябва да бъдем достатъчно разумни, за да осъзнаваме какво вършим.
ТОВА Е ТОЙ:
Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца
Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС.
Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите
Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”
В момента е член на Фискалния съвет към парламента
София Симеонова
