М исля, че вече няма човек, който да не осъзнава, че при държавното управление, в повечето случаи политиците не решават дългосрочно проблемите на хората, а по-скоро с техните политически удобни и краткосрочни решения, си купуват най-вече време, както и гласове по време на избори (директно и индиректно), за да управляват максимално дълго.
Ако може да се говори, в кой сектор има най-голямо политическо безхаберие и тотален провал, макар и с много условности, безспорно това е пенсионната ни система.
Защо ли?
Защото реформата в осигурителната ни система от 2000 г. бе направена с цел - постигането на финансова устойчивост на пенсионната система на база увеличаването на личния осигурителен принос и личната отговорност на осигуряващите се лица. Нищо подобно не се случи обаче.
За 2023 г. разходите за пенсии възлизат на близо 19.2 млрд. лева, като от тази сума над половината е трансфер от държавния бюджет. В този ред на мисли идеята „за финансова устойчивост“ е едно политическо клише, лишено от каквото и да е съдържание.
Бих акцентирал върху нещо много по-сериозно. Забелязваме, че стремежът за изплащането на по-високи пенсии (абсолютно необходимо и заслужено) започва все по-видимо да става за сметката на раздуване на бюджетния дефицит (т.е. нови държавни дългове), а не на база извършването на истинска пенсионна реформа, за която бе създаден и така наречения „Сребърен фонд“. Средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (Сребърния фонд) са в размер на 3,73 млрд. лв. Това са блокирани средства без грам смисъл и ефективно използване, но като част от фискалния резерв служат като дъвка, когато един или друг финансов министър се хвалят с „устойчивостта“ на финансовата ни система. Нали знаете, че в този фонд не се прави нищо, но има и управителен съвет със съответните заплати, но това е друга тема.
Истината е, че този фонд можеше реално да бъде в основата на една истинска пенсионна реформа, както примерно е „Сребърния фонд“ в Белгия. Всяка година белгийското правителство гласува сумата, която ще заделят за фонда. Източниците на средствата във Фонда са и излишъците в държавния бюджет, а така също и средствата, реализирани от активното управление на активите му.
Не мога да си представя как ще реагират политиците ни, ако законът ги задължаваше да прехвърлят бюджетните излишъци към Сребърния фонд, а не да ги изразходват без одобрението на Парламента. Между другото това е една доста добра идея, но по-скоро изглежда като чиста илюзия.
Разбира се, че и държавата трябва да спре да осигурява на 100% всички държавни служители. Този „стимул“ отдавна е загубил смисъла си, тъй като средните държавни заплати (със завоалираните бонуси) вече надхвърлят средните работни заплати в частния сектор. Като включим и „държавното спокойстивие и сигурност“ бонуса и с осигуровките определено дискриминира заетите в частния сектор.
Както написах по-горе при увеличаване на пенсиите чрез държавни дългове, типичен подход при правителства с кратък мандат или политически предизборни обещания, които в последствие трябва да се реализират, системата на публични финанси може да бъде изправена пред фундаментално опасни проблеми, включително и разклащане на устоите на Паричния съвет.
Нали си представяте при икономическо забавяне (каквото предстои в този смисъл спад на приходите в бюджета) и при съответно високи нива на лихвените проценти за продължителен период от време (което означава по-високи разходи на държавата за обслужване на дълговете си) за каква стабилност на публичните финанси можем да говорим. Даже, може да се каже, че точно в такъв момент, при определени обстоятелства, правителството ще бъде принудено да извърши необходимата пенсионна реформа.
Каква трябва да бъде тя ли?
Разбира се, че това е свързано с намаляване на натиска върху бюджета на НОИ и акцентиране върху индивидуалното участие. За да бъде финансово устойчив НОИ е необходим максимален трансфер на бюджетни средства до 30%, останалата част идва от индивидуалните осигоровки, а не както е в момента – почти 50 на 50.
Как може да се увеличи размера на осигуровките, без това да доведе до масово недоволство?
Няма съмнение, че част от осигуровките трябва да имат и статута на спестовни влогове. Осъзнавам, че това е доста комплексен механизъм и то по отношение на тежко консервативна система, каквато е НОИ, но бих повторил, че при дадена ситуация обстоятелствата ще го наложат.
Нереформираната пенсионна система е нещо като високото кръвно - представлява тих убиец за устойчивостта на системата на публичните финанси. Бих казал, че и лечението е сходно, но ни липсват истинските и знаещи доктори.
*Анализът е изготвен специално за "Телеграф!
Бисер Манолов, финансист
