Р езултатите за образователната система в България при 15-годишните ученици, по международните стандарти PISA, са пълна катастрофа. Без оправдания, моля!
В основата на всяка една трансформация в обществото – политическа, икономическа, здравна, културна и т.н. стои образованието. Как стоят нещата при нас, ще го кажа директно - образованието, в по-голямата си част, се е превърнало в поредната схема за правене на далавери от най-долнопробен характер - като започнем от покупката на професорски титли, „бизнесът“ с учебниците и тетрадките и стигнем до „велика“ стратегия - „Във всеки 20-хиляден град – университет“. И точно тази „гениална далавера“ ни докара този резултат, от който всички се срамуваме – тотално неграмотно поколение. Лошото образование е по-опасно от онкологичното заболяване за обществото, защото е силно заразно и с голяма продължителност. „Добри“ сме, а?
Има ли връзка между образованието и икономиката?
Отговорът на този въпрос е очевиден – да, разбира се.
Образованието
Според Global Partnership for Education образованието е най-мощният агент на промяната, подобрява здравето и качеството на живот, осигурява социална стабилност и води до дългосрочен икономически растеж. В техен аналитичен доклад от началото на тази година са публикувани следните данни за развиващите се държави:
420 милиона човека ще бъдат извадени от пълната бедност, ако завършат средното си образование. Новородено дете, майката на което може да чете, има с 50% по-голям шанс да доживее до 5 г. Всяка допълнителна година в училище увеличава възможността жената да реализира с 20% по-голям годишен доход.
Данни
Според изследване на UNESCO всеки долар изразходван в образованието в дългосрочен план води до 15 долара икономически растеж.
Според Националното бюро за икономически изследвания на САЩ:
По-добрите математически познания могат да доведат до ръст в годишното възнаграждение с 21х. долара.
По-добрите умения за писане и четене могат да увеличат годишното възнаграждение с 11х. долара.
Годишният ефект от по-високо ниво на образование на САЩ се изчислява над 200 млрд. долара. (https://the-learning-agency.com/insights/education-and-income-how-learning-leads-to-better-salaries/.
Струва ми се, че горецитираните данни са абсолютно достатъчни да наведем глава и гузно да си признаем за причината това, да сме най-бедната нация – масово сме неграмотни. Ако стъпим и върху обективната ситуация по отношение на образователния ценз на ромските ни братя и сестри ми се струва, че краските са още по-черни (ако изобщо могат да бъдат по-черни).
Неадекватни
Според проведените тестове на PISA повече от половината български ученици са тотално неадекватни по отношение взимане на решения за ежедневните си проблеми в личния си и обществен живот. Нали се досещате с такова ниво на познания какво правят децата ни за „решаване на тези проблеми“ – посягат към наркотиците и хaзарта. Това е! Лошото ниво на образовани екстраполира най-тежките обществени проблеми. Най-необразованите са най-лесно податливи на опасни зависимости и същевременно са изложени на риск от криминално поведение.
Почти половината от българските ученици не могат да извличат основната идея от прочетен текст със средна големина, а така също да формират изводи и разсъждават върху него. Не знам дали хората от Министерството на образованието ще си отдъхнат, че по този показател Кипър е след нас. Впрочем, нелепо е да говорим за състезание. Коментираме образователната ни система, която формира функционално безпомощни хора за нормален път на живот и кариерно развитие.
Нали разбирате, защо големите технологични гиганти като Microsoft и Google ни заобикалят и избират съседни държави. Само си представете, как бордовете на тези компании заседават по отношение на това, къде да бъде изграден научно-изследователски център и коментират качествата на работната сила и ползват изследването на PISA. Точно такъв тип инвестиции водят до създаване на най-голяма добавена стойност в една икономика и това е единственият устойчив начин за постигане на европейско ниво на работните заплати.
Катастрофа
Не мога да си спомня, преди приемането на всеки един държавен бюджет, където основните дебати да не се въртят около реформите в образованието. Да, точно така – само се говори. В интерес на истината обаче, трябва да признаем, че трудовите възнаграждения в сектора се увеличиха съществено през последните години, но качествени ефекти видимо няма. Явно става въпрос на дълбоко системна грешка по отношение на методологията, по която се обучават бъдещите учители, които в последствие обучават децата ни.
Всички политически партии акцентират в програмите си, че образованието и културата са приоритетни сектори , а доколко това е така виждаме от последните резултати на PISA. Няма как политическата класа да не е реплика на качеството на образованието, а то е катастрофа. PISA e само огледало пред нас.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
