Т радиционно в края на всяка година се правят различни анализи от страна на всевъзможни експерти – икономисти, финансисти, политолози, социолози и диетолози (шегувам се). Целта им е да ни убедят доколко тя е успешна (неуспешна) от гледна точка на експертизата им и, разбира се, да се опитат да ни убедят (болшинството от тях), че политиците са взели единствено правилното решение (винаги съм се питал „за тях“ или „за нас“) с оглед съответната ситуация.
От друга страна обаче, повечето от хората, свеждат годината единствено и само до нивото на собствените им постижения и разочарования. Със сигурност, те са в абсолютното си право, макар че всичко в многополярния ни свят е свързано на принципа на „Ефектът на пеперудата“ (нали си спомняте за теорията как пеперуда в Амазон, чрез размахване на крилата си, може да причини буря в Азия).
Ще се опитам да ви представя моя поглед върху най-важните глобални събитията.
Да си представим, че трябва да направим коктейл от „най-важните събития“, но само с три от тях, от 30 възможни. Кои са те?
Събитие номер 1
Считам, че без абсолютно никакво съмнение за 2023 година в света, за най-голям срам на политиците, доминиращата глобална тема бе тази за войната – продължаващата руска агресия в Украйна и нападението на Хамас срещу Израел. Никога досега, след Втората световна война, светът не е бил толкова разделен геополитически – никога. Считам, че за последните 20 г. процесът на глобализация е основната причина за намаляването на броя на гладуващите и може да се каже, че това бяха най-добрите, с известни условности, за световния мир през последното столетие. Двата военни конфликта рязко поляризираха глобалната ситуацията и към настоящия момент сме във фазата на тоталния тупик. В този ред на мисли ми се ще да цитирам една от иконите на международните отношения, който ни напусна през тази година – Хенри Кисинджър. Той казва: „Всъщност глобален „световен ред“ никога не е съществувал. Това, което минава за ред в наши дни, е обмисляно в Западна Европа преди четири столетия на мирната конференция в германския район Вестфалия. Вестфалският мир отразява реалното приспособяване към действителността, а не някакъв изключителен морален импулс. Той свързва в система независими държави, въздържащи се от намеса във вътрешните работи една на друга и взаимно контролиращи амбициите си, чрез общо равновесие на силите“.
Страшно много ни липсва мъдростта ти, Хенри!
Събитие номер 2
Битката с глобалната инфлация е почти без конкуренция за тази позиция. Ще се опитам да припомня съвсем накратко какво стана. Нямам съмнение, че всички си спомняте какво направиха централните банки съвместно с правителствата по време на ковид пандемията – наляха огромни количества ново напечатани пари под формата на програми за подпомагане и социални компенсации. През първата година тази политика изглеждаше единствено възможната и може да се каже, че това бе правилното решение, за да прескочим пропастта. Трябва да припомня обаче, че тази разхлабена парична политика бе предхождана и от петгодишен период на отрицателните лихви, от който се възползваха най-вече правителствата, финансирайки се на отрицателна лихва, което доведе и до безпрецедентен финансов разврат. Връхлетялата ни инфлация бе функция на точно това безотговорно поведение на централните банки със силен политически оттенък, като всичко започна с началото на руската агресия в Украйна, но дебело искам да подчертая, че това бе единствено запалената клечка кибрит, хвърлена в петролния кладенец.
Разбира се, че хвърчащите цени доведоха и до началото на сериозни социални вълнения. Централните банки се втурнаха в агресивно покачване на лихвените проценти, което видимо охлади глобалната икономика и към настоящия момент инфлацията изглежда укротена. И както винаги обаче има едно голямо „НО“, и то е заключено в моделите за измерване на инфлацията, които използват централните банкери и респективно правителствата. Това е много сложна и комплексна тема, която ще пропусна в този материал. Бих желал да споделя единствено следно – справедлив модел за отчитане на инфлацията няма и никога няма да има - първо, защото потребителската кошница за различните хора е различна (без значение дали говорим за „малка“ или „голяма“ потребителска кошница) и второ, защото при определянето на официалната инфлация винаги има силен политически натиск, но затова ще говоря друг път.
Събитие номер 3
Изкуственият интелект навлезе със силата на цунами в живота ни. Знаете ли, не винаги това е видимо за нас потребителите, но той вече е почти навсякъде. Най-потърпевши обаче от тази тенденция са хората, които го създадоха – IT специалистите. Само допреди година имаше все още недостиг на хора, които „пишат кодове“, казано най-жаргонно. Компаниите, които набираха IT специалисти се бореха неистово за всеки един на пазара, а не както при останалите професии, т.е. за всяка отворена позиция да има по няколко конкуренти. Практически вече е абсолютно невъзможно човешкият капацитет да покрие ефективността и на най-лошия AI. Първоначалният, почти наивно изглеждащ вариант на Chat GPT отдавна е минало. Разбирате ли, че в тази индустрия за „минало време“, вече възприемаме период от няколко месеца. Абсолютно основателни са опасенията на хората, че става въпрос за „разрушителна технология“, ефектите от която ще има значими социални последствия. Между другото това е една много важна причина и когато избираме политическите си лидери, в смисъл да знаем как те ще реагират на това ново предизвикателство, което касае всеки един от нас, тъй като това ще бъде и основната тема през следващото десетилетие: „Как да подготвим обществото в период на доминация на AI за да имаме най-малко социални щети.“.
Какви ви се струва „коктейла“? Определено нагарча, нали? Да, несигурността е горчива.
*Анализът е написан специално за "Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
