З абелязвам, че напоследък се прокрадват различни коментари в публичното пространство, свързани с бъдещото ни членство в еврозоната по отношение изпълнението на инфлационния критерий.
Популярни имена от медийното пространство, които коментират финансово-икономически теми, намекват, че Европейската комисия е склонна на определени компромиси, ако страната ни не покрие на 100% маастрихтските критерии. Това категорично няма как да стане, изключвам го на 100%. Вече е сигурно, че 1 януари 2025 г. е нереалистична дата за членство. В края на годината ще бъде направено второ измерване на инфлацията от страна на европейските органи, което само по себе си не е типично, но нека да го приемем като някакъв бонус за усилията ни. Като относително по-реалистичен срок се споменава средата на 2025 г.
Защо ЕК няма да направи каквито и да е било компромиси?
Фалит
Спомняте ли си, че само допреди 10 г. в Европа вилнееше опустошителна дългова криза с произход държавите от Южна Европа – Гърция, Италия, Испания и Португалия. Ситуацията в Гърция бе толкова сериозна, че се заговори не само за фалита на държава, но и се оспори бъдещето на общата европейска валута цяло.
Няма да се спирам на различните причини за тази криза, защото те са прекалено специфични за различните държави, макар че общият знаменател и на четирите е изригналите държавни разходи и формираните бюджетни дефицити с размерите на Марианската падина, които в един момент се оказаха неуправляеми.
Още в самото начало на кандидатура на Гърция в еврозоната се знаеше, че тя не изпълнява критериите за държавен дълг към брутен продукт и бюджетен дефицит. Всички в ЕК го знаеха. До ден днешен официалните гръцки статистици се посрещат с неохота на Rue Alphonse Weicker в Люксембург, където се намира централата на Евростат. Прословути са фразите на гръцките статистици: „ не можем да потвърдим данните“ и „не сме получили още въпросите ви“, които изправяха на нокти хората от централата на Евростат в процеса на проверка да метриките по бюджета.
Истината е, че Гърция никога не е имала само 60% държавен дълг към БВП, който е заложен като част от критериите за членство.
Какво стана и как се стигна до „най-голямата статистическа манипулация в Европа“?
Консултанти
Във финансовия свят се знае, че най-много пари се правят от най-големите длъжници, само, че ги правят консултантите по реструктуриране на дълговете им.
Е, точно с такъв консултант – Goldman Sachs (най-голямата инвестиционна банка в САЩ), гърците успяха да направят феноменална финансова врътка, чрез която така завъртяха главите на спецовете от ЕК, че те почти изключиха мисловния си процес.
Чрез така наречения cross-currency swap (най-просто казано заменяш валутата, в която си емитирал дълга си с друга валута, с даден контрагент, като поемаш неотменим ангажимент след определен период от време да се върнеш в основната си валута). В този случай гърците избраха японската йена и по този начин, в периода на измерване на бюджетния дефицит от страна на ЕК, те успяха да „скрият“ от евро-бюрократите около 10 млрд. долара.
Другата „врътка“, която направиха бе с разходите по поддържането държавните железници, които бяха раздули бюджетния дефицит до небесата. Известен е вицът от това време, че в гръцките влакове имало по-малко пътници от машинистите в локомотива. Та, гърците просто увеличиха капитала на държавните железници, а не субсидираха директно загубата, което фактически изкриви реалната картина на бюджетния дефицит.
И по втората „врътка“ ЕК остана с широко затворени очи.
Разклащане
Тези „компромиси“ с изпълнението на критериите за членство от страна на Гърция за малко не разклатиха с разрушителна сила основите на еврозоната, защото южните ни съседи просто решиха, че винаги ще може и „по другия начин“. Цената на компромиса бе стотици милиарди евро, платени най-вече от германците.
Европейската комисия си научи прескъпо за „цената на компромиса“. Когато доминират политическите аргументи над чисто финансово-икономическите принципи винаги се обръща колата на един по-късен етап. В периода 2010-2020 г. България изпълняваше няколко години всички критерии за пълноправно членство, но в този период не достигна политическа зрялост за действие. Даже бих казал, че се зароди и глуповата арогантност по темата за членството ни в този период : „само да им плащаме на гърците дълговете“. И както винаги вятърът се обърна – Гърция в момента е пример за управление на публичните си финанси, а ние кършим ръце с наведени глави и се молим да падне инфлацията.
Изкуство
Политиката е изкуството да вземеш не най-доброто решение в даден момент, а най-стратегически правилното в дългосрочен план.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф”!
Бисер Манолов, финансист
