Т рябва да си слуга на лозето, за да станеш бог на виното. Защото нито едно признание не идва даром, а след много труд и усилия.
Това знаят добре опитните винари в село Илинденци, край което са се ширнали хиляди декари с лозя на западния склон на Пирин. Тук е едно от най-благословените места в страната, защото вирее прочутият сорт „Керацуда”. Местните се гордеят с него, защото се ражда само в този район. Около 1000 дка от този най-стар сорт бяло грозде са оцелели в община Струмяни. От него вино са пили някога траките. Край река Струма гроздето е най-сладко, а виното - най-хубаво, категорични са местните.
Мерак
„Лозето е като малко дете. Изисква ежедневни грижи. Но няма как да се получи, ако не го правиш с любов и мерак. Точно като при любовта на родителите към детето. Лозар се раждаш, лозар оставаш за цял живот, то е като глътка въздух, не може да се откажеш”, твърдят лозарите в Илинденци. Много от тях са по лозята още от деца. Помагали на своите бащи и се запалили по лозарството. Сега не могат да си представят живота, без да се грижат за своето лозе. Всеки ден наглеждат масивите с гроздовите насаждения. Местните майстори на течния еликсир не крият, че в началото на своята лозарска и винарска дейност често търсели съвети на специалисти. Научили много от бившите главни агрономи и технолози на някогашното АПК. Знанията си пък днес разкриват на младите лозари. Търсят ги много хора за съвети. Често се налага да ходят в домовете и на чужденците, които живеят в Илинденци, а сред тях са руснаци и англичани. Помагат им да контролират процеса на превръщането на гроздето в прекрасно вино, което биха опитали дори боговете, които всяка първа събота на февруари слизат в селището, за да зарежат лозята и да пожелаят берекет на лозарите. Не им тежи, защото по този начин са полезни на другите.
Сладост
Гроздето е хубаво да се бере, когато има захарност от 23-25 градуса. Съдовете задължително трябва да са измити перфектно. Някои от тях имат пластмасови бидони от по тон и половина. Само те си ги мият и лъскат до блясък, на друг не могат да се доверят. Целта е да не остане никакъв мирис в тях, никакви остатъци от стара реколта. Млякото и гроздето искат хигиена на 100%. Затова се отказали от дървените бъчви, тъй като не могат да се измият толкова добре като бидоните.
Претакане
Много важно е течният еликсир да се претака, желателно е това да става дори два пъти на ден. Само тогава напитката на боговете се освобождава от въглеродния двуокис и поглъща чист кислород, по този начин се развива правилно. За отец Георги от Илинденци виното е кръвта на Исус Христос, то сближава хората, прави ги по-добри, по-позитивни, по-усмихнати. „Но не бива човек да прекалява с мярката и да се напива. Умереното пийване на еликсира прави живота по-хубав”, категоричен е лозарят. Той от дете знае поговорката „Ахмак лозе копае, юнак вино пие”. Но е научил и друга - „Лозето не ще молитва, а иска мотика”. Без труд няма как да има добър и качествен плод.
Лозето понякога се оре по 4-5 пъти, част от стопаните нямат техника, а плащат надница на тракторист. Лозарите сами си го копаят, слагат тор, подрязват, поливат. В последните години торовете доста поскъпнали, но нищо не може да ги откаже от тяхната любов към лозето. Всяко лозе иска много вода. Както ние, хората, пием често вода, тока и то иска живителна течност. Оставиш ли сухи насажденията, не чакай много и добра реколта.
Надежди
Надяват се тази година виното да е превъзходно, а гроздето да е с много добра захарност. Защото почти всички винари си пийват ежедневно от напитката на боговете. Стопаните си оставят достатъчно вино за лична консумация и за почерпка на роднини и приятели. Останалото продават, защото имат редовни клиенти, които знаят, че са майстори на течния еликсир. Повечето си купуват по 1-2 туби, други вземат по-големи количества. Цената не е толкова важна. Продавали са 1 литър еликсир за по 1-2 лева. И без пари са давали на хора, на които им трябва по конкретен повод, а нямат пари. Подаряват за здраве на семействата си, за берекет на лозовите си масиви.
Доживот
Лозарите в Илинденци са категорични, че до края на живота си ще се грижат за лозята си. Никога не са си помисляли да се откажат от лозарството и винарството. „Защото виното е любов, любовта е вино. С пийването на течния еликсир прогонваме грижите на ежедневието, става ни по-леко и се зареждаме с позитивна енергия. Ако във виното се търси истината, то ние сме я намерили. Глътката хубаво вино е като целувката на обичана жена”, уверяват майсторите на божествената напитка в село Илинденци.
Празник
Уникален празник води много гости в село Илинденци. Не кой да е, а боговете на течния еликсир на различни народи, населявали тези земи, идват на крака и се черпят с прекрасната напитка. После божества и обикновени хора се хващат заедно на кръшно хоро край огъня в местността Масовец. Празникът на боговете на виното е винаги в първата събота на февруари. В уникалното тържество участват боговете Сабазий, Загрей, Дионисий, Бакхус, Свети Трифон и Ярило - божества на фригийците, траките, гърците, римляните, християните и славяните.
Мома дала името на прочутия сорт
В свитата на празника, в която има доста вакханки, върви и момата Кераца, която дала някога името на прочутия бял сорт грозде - „Керацуда”. Боговете имат главна роля и в ритуала „Розалии” - те преливат вино върху огъня, а от височината на пламъка зависи колко ще е плодородна годината. Виното е емблемата на село Илинденци. Затова тук на крака слизат боговете на течния еликсир, за да зарежат лозовите масиви и да изберат цар на божествената напитка.
Владимир Симеонов
