- Г-н Гълъбинов, как ще изглежда икономическата 2024 година?
- Ние можем да открием някои тенденции в световен мащаб, които ще повлияят и на българската икономика. На първо място, това е несигурността, свързана с военните конфликти. Имаме военен конфликт в Близкия изток, имаме войната в Украйна, има напрежение в Азиатско-Тихоокеанския регион. Тази обща несигурност се пренася във външната търговия, във веригите на доставки отново, които са под риск, така както бяха по време на Ковид пандемията. Но сега пандемията не е толкова на дневен ред. Другият такъв глобален риск е от рецесия в световната икономика. Повишената инфлация вследствие на пандемията се бори все още с по-високи лихви. Тук съществена е политиката на големите централни банки - Федералният резерв в САЩ, които две години вече увеличават лихвите и по този начин се борят с инфлацията. В Европа Европейската централна банка вече повече от година и половина продължава политиката си за увеличени лихви.
- Според анализатори има индикации, че тази година от страна на ЕЦБ няма да има ново повишаване на лихвите. Вие как смятате?
- Председателят на ЕЦБ г-жа Лагард каза, че докато не видят изпълнение на целта за инфлация от 2% в еврозоната, то няма основание да се променя политиката. Аз го разбирам така: лихвените проценти в следващите от три до шест месеца няма да се променят, но не изключвам на някои от следващите заседания на Съвета на ЕЦБ да бъде взето решение за още малко увеличаване на основните лихви. Целта за два процента инфлация не е изпълнена все още в еврозоната. Към края на миналата година, към декември, на годишна база инфлацията в еврозоната е на ниво 2,9%. Това е близко до целта, но целта все още не е изпълнена. На фона на това българската инфлация, отчетена към декември, е 4,7%.
- Тук възниква големият въпрос - ще покрием ли критериите за еврозоната?
- Много важни са първите три месеца на тази година - каква инфлация ще отчитаме тогава. Това първо тримесечие се взима предвид, когато ни оценяват по конвергентния доклад, който го очакваме през юни. Ако ние съумеем да свалим още по-ускорено инфлацията и да демонстрираме воля и държавна политика в това отношение, тогава ми се струва, че и Европейската комисия, и Европейската централна банка биха погледнали по-благосклонно на нас. Биха направили необходимия политически компромис, дори да не отговаряме на макроикономическите показатели, в случая инфлацията, и биха ни поканили от 1 януари 2025 г. да влезем в еврозоната. Така че от юли месец нататък да имаме време да проведем всички технически, административни, организационни мероприятия по същинското въвеждане на еврото.
- Каква е причината да не можем все още да обуздаем инфлацията? Тя е под 5%, но остава много по-висока от еврозоната. Има ли отношение фактът, че политиката по повишаване на лихвите не се отрази чувствително в България?
- Политиката на повишаване на лихвите от ЕЦБ се отразява в България със закъснение. Българските лихви по левове остават все още по-ниски, отколкото са лихвите по евро в еврозоната. От тази гледна точка ние все още поддържаме ниски лихвени нива, което не позволява и по-ускорено намаление на инфлацията. Докога ще продължи този процес, не бих могъл да кажа. Но вероятно и тук, в България, ще се усети, а то вече се усеща, едно плавно, макар и бавно повишение на лихвите и по кредити, и по депозити.
- Защо се получи така, че българските ипотечни кредити са може би най-евтините в ЕС? Свръхликвидност на банките ли е обяснението, или има и други фактори?
- Това, че има много спестявания и банките се чудят какво да ги правят и ги дават за кредити, не е единственото обяснение. БНБ като централна банка на България в условията на валутен борд не може да има тази активна политика спрямо лихвите, каквато има ЕЦБ или имат други централни банки в страни, които нямат борд и нямат ограничение за фиксиране на курса. Те могат да провеждат типични мероприятия на централни банки по увеличение на лихвите. У нас не е така, тази роля на нашата централна банка е ограничена законодателно. Затова у нас по-бавно и със закъснение се виждат тези процеси, най-вече продиктувани от политиката на ЕЦБ. Но това не е толкова лошо. Това е една необходима подготовка, за да свикнем, че когато ни приемат в еврозоната, водеща роля по отношение и на българската банкова система ще има Европейската централна банка, разбира се, със съдействие на БНБ.
- От думите ви разбирам, че ако ни приемат в еврозоната, това ще бъде едва ли не компромис?
- Винаги приемането на която и да е страна в еврозоната е ставало с голяма доза и политическо решение. Да, макроикономическите показатели са минимумът, те са това, към което трябва да се стреми всеки един от кандидатите. Но дори при приемането на Хърватия миналата година имаше такъв компромис спрямо тяхното съответствие с Маастрихските критерии. В годините имаше такива толеранси и спрямо други държави, когато са били приемани. Ако ние имаме затруднения с инфлацията например, то пък други държави, които дори в момента са членове на еврозоната, имат други макроикономически показатели, които са по-лоши от нашите. Например съотношението на дълга към БВП. При нас то е много ниско. Дори с новите заеми, които са планирани да се вземат през тази година, а и през следващите три, ще се разпростираме в съотношение между 25 и 30% дълг на държавно управление към брутен вътрешен продукт. А Маастрихските критерии са за съотношение до 60%. Тоест ние сме наполовина по-ниско ниво от критерия. А има и в момента държави в еврозоната, които превишават този критерий от 60%. Например Италия - тяхното съотношение е над 100%, а са страна, която отдавна е член на еврозоната. Така че, когато се постигат такива толеранси по отношение на новите страни членки, трябва да се има предвид, че някои от старите не винаги изпълняват стриктно всички критерии, които се поставят като изискване за членство.
- Мина една година от приемането на Хърватия? Какво научихме от нейния опит от гледна точка на страховете, които витаят у нас?
- Мисля, че опитът с Хърватия показа, че няма опасност за увеличаване на инфлацията при приемането на една държава в еврозоната. Защото това беше един от тиражираните страхове у нас. Инфлацията в Хърватия не е висока, тя е около средната за еврозоната. Най-високата инфлация в ЕС в момента е в Унгария. Тя е два пъти по-висока, отколкото е в България. Другите страхове за Хърватия бяха, че ще има проблеми с превалутирането на хърватските куни към еврото, че ще има някакви технически неудобства за фирмите и гражданите. Ами няма такова нещо. Много е важна тази първоначална поне 6-месечна подготовка, в която цените са и в предишната валута, и в евро. А също и подготовката за обмяна на банкноти и монети, за превалутиране по сметки и в брой. След това няма проблеми. Лично моето мнение е, че България не би следвало да се опасява от по-висока инфлация, нито за проблеми с новата валута. А тя не е нова за нас. Ние сме валутен борд с фиксиран курс към еврото. Ние сме свикнали с еврото. Сделките на имотния пазар, за жилища, офиси, парцели в по-голямата си част са в евро. Една голяма част от ипотечните кредити също са в евро. За по-скъпите автомобили нещата стоят по същия начин - дава се опция и за евро, и за лева. Единствено трябва да свикнем да си пазаруваме в евро по-оборотните стоки.
- Миналата година беше актуален въпросът дали е оптимистична прогнозата за ръст на БВП от 3,2%, какъвто е заложен в бюджета. Кои са рисковете тази прогноза да не се осъществи?
- Рисковете да не се осъществи тази прогноза са както външни, така и вътрешни. Външните са свързани с глобалния риск от рецесия, и то влизане в рецесия на държави от еврозоната, големи икономики, които са наши основни външнотърговски партньори и поради това и ние да почувстваме ефекта на общоикономическото охлаждане и забавянето на икономическия растеж. Вътрешните рискове пък са свързани основно с дерогацията за руския петрол, дали отпадането й ще повлияе на цените на горивата след март. Към момента няма влияние, но да видим, след като мине срокът на дерогацията, дали тогава ще има някаква промяна. Това е важно, защото горивата имат отношение към общото формиране на ценовите нива на всички останали стоки. Струва ми се, че по-скоро изменение няма да има. А дори да има някакво повишение в цените на горивата, то ще е малко. То няма да повлияе фатално на нашето икономическо развитие. Друг един вътрешен би бил, евентуално ако не успеем до края на годината да финализираме нашето пълноправно членство в Шенген по сухопътни граници. Защото влизането ни в Шенген по суша със сигурност допринася за развитието на българската икономика, за сектори като търговия и туризъм. Това веднага ще се усети не само тази година, но и в годините напред. Засега това присъединяване по въздух и вода очевидно не е достатъчно. Ние като естествен сухопътен кръстопът на Балканите имаме значително повече изгода от това да влезем в Шенген и по суша.
Парите по Националния план за възстановяване и устойчивост също са вътрешен риск - дали тази година ще получим най-после транша, който го чакахме миналата година, а той не дойде. Получавайки го тази година, ще можем да стартираме големите важни национални проекти, да инвестираме, да се открият нови работни места, да се плащат заплати, данъци и осигуровки.
- Какво прогнозирате за ръста на доходите тази година на фона на очакванията на МФ за 11%?
- Доходите в България трябва да продължат да се увеличават. Така както трябва да влезем в еврозоната, така трябва да догонваме както ценовите нива, така и доходите там. Затова и минималната заплата, и минималната пенсия, и социалните плащания трябва ежегодно, малко по малко да се актуализират и да се увеличават. Докато стигнем до средните нива на държавите в еврозоната. Това е един процес, който е заложен и планиран и той ще продължи не само тази година, но и в следващите години, а и по-нататък с изготвянето на следващите бюджети. В заключение ще кажа, че в България доходите е добре да не ги увеличава само държавата посредством решение, по което се вдигат минималните заплати и пенсии. Добре е увеличението на доходите да дойде от повече производителност, от повече инвестиции в икономиката. Това, което наблюдаваме към момента, е основно държавата да е инициатор на непрекъснато увеличение на тези доходи, с което да се съобразява съответно и реалната икономика. Не е добре увеличаване на доходите в държавната администрация да изпреварва, и то драстично, вдигането на доходите в реалната икономика.
Това е той:
- Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор
- Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет „Сейнт Джон“, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси)
- Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия
- Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании
София Симеонова
