- Г-н Цеков, президентът наложи вето върху промени в Закона за съдебната власт. Как смятате, ще я бъде ли конституционната реформа?
- Проектът за промени в конституцията в съдържателно отношение е доста семпъл на фона на бомбастичните заявки. Има какво да се желае и от правно-техническо гледище. С малки изключения предлаганите промени нямат потенциал да подобрят нещо съществено във функционирането на държавата. Намаляването на президентската дискреция при назначаването на служебно правителство е необходимо заради девиациите от последните години, когато служебните правителства бяха превърнати в гумен печат за фактическо президентско управление, каквото конституцията не предвижда.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова, Надежда Йорданова от ДБ и Ертен Анисова от ДПС внесоха общ проект за промени в Конституцията
Нищо няма да се промени обаче с преструктуриране на ВСС и скъсяване на мандатите на "тримата големи" от гледище на качеството на правораздаването. Идеята за два отделни съвета - съдебен и прокурорски - изисква ВНС. Вредоносно е предложението депутати, министри, президент и вицепрезидент да могат да са и български граждани, които имат и чуждо гражданство. В САЩ се изисква президентът и вицепрезидентът да имат само американско гражданство. В Австралия лица, които имат и чуждо гражданство, не могат да са депутати и министри. И това са държави, създадени от емигранти. Защо за тях е важно да не поверяват висшите етажи на властта на двойни граждани, а за България да не е важно? Защото сме туземен бантустан ли?
Напрежението в съдебната власт се подклажда заради опити за кадровото й овладяване от политически и олигархични кръгове
- Смяната на ВСС се отлага малко във времето, а съответно и изборът на нов главен прокурор. Защо беше толкова важно да се смени Гешев с неговия заместник Сарафов? Промени ли се с това моделът?
- Очевидно се беше натрупало напрежение в съдебната власт, подклаждано и от непрекъснатите опити за кадровото й овладяване от политически и олигархични кръгове. В такива случаи кадровите промени са логично следствие. Друг е въпросът дали ще доведат до положителна промяна. Струва ми се, че новото ръководство на прокуратурата си дава сметка за отговорността, с която е натоварено.
- Ясно беше, че не може да фабрикуваме избори след избори при мижав интерес. Сега имаме кабинет на ротация. Свикна ли обществото с тази форма на управление и прие ли я?
- Обществото има нужда от спокойна среда за работа и бизнес. Ако тази правителствена коалиция ги осигури, може да изкара и 4-годишен мандат.
Правителствената коалиция има шанс да изкара пълния си мандат
- Много хора смятат, че местните избори са дори по-важни от парламентарните. Осъзнават ли го достатъчно партиите? Какъв ресурс ще хвърлят за местния вот?
- Местните избори са важни, но не определят националната политика, колкото и разни коментатори да ги фетишизират. Съвсем различна е мотивацията на избирателите при местен вот.
- Две десни кандидатури ще се конкурират на кметските избори в София. До какво ще доведе това според вас?
- До победа на „здравите сили“. Целият въпрос е кои ще се окажат тези здрави сили – дали левичарите, хунвейбините и политическите тийнейджъри от либерал-прогресисткия сектор, които не са сложили камък върху камък в България и са инструмент за завръщане на старите фамилии на тоталитарния режим чрез техните внуци, или пък ще бъдат хората с реални десни и демократични ценности, благодарение на които се изгради демокрацията и влязохме в ЕС и НАТО.
- Кой ще понесе отговорност при евентуален неуспех на кандидата на ПП, ДБ и „Спаси София” и може ли това да предизвика трусове и в коалицията в парламента?
- Тази коалиция е нов партиен етикет на стари структури. Не трябва да се търси политическа логика в поведението им. Каквото им разпоредят, това ще направят. Според мен разпореждането ще бъде да си налягат въглеродния отпечатък и да не клатят властта, защото е ясно, че не се очертава друга конструкция освен сегашната им правителствена коалиция с ГЕРБ и ДПС, която да им позволи да консумират власт.
- Нарекохте Васил Терзиев „Тик-Ток кандидат“. Какво лошо виждате в това? Има тиктокъри с огромен брой последователи.
- Да, има. Но техните активности и популярност нямат и не могат да имат нищо общо със сериозната политика и с управлението, които изискват не маймунджилъци и глуповати шеги, а сериозни познания, опит и разбиране на обществените процеси. Тик-Ток е символ на повърхностност, която е вредоносна, ако се пренесе в държавното управление.
- Затворена страница ли е принадлежността към Държавна сигурност?
- За Тик-Ток поколението, което не чете и няма познания за държавата и политиката, освен каквото е щипнало от Уикипедия, няма никакво значение. Те са продукт на политическа лоботомия. Затова и в демократичния свят хората и партиите се стараят да не ги допускат до реалната власт от ранна възраст.
- Никой вече като че ли не се вълнува от съдбата на агентите на бившата Държавна сигурност. Много от тях получиха възможност да изперат биографиите си. Сбъркахме ли, че не доведохме този процес докрай? Зададох ви преди време този въпрос. Интересно ми е да чуя как ще отговорите сега.
- Разломната дата е 24 февруари 2022 г. – началото на руската агресия срещу свободна Украйна. След тази дата всичко е различно и се налагат много преоценки. Свидетели сме как почти без изключение всички, които са имали нещо общо с ДС, под една или друга форма защитават политиката на Кремъл и войната, разпалена от Русия. Някои зоват за мир, но го адресират към Свободния свят и жертвата на агресията – Украйна, а не към Русия, която разпали тази варварска война и нахлу в чужда държава. Тоест ние имаме една мрежа, действаща под пряка или косвена диктовка в подкрепа на политиката на една държава, обявена от международните организации за „държава-спонсор на тероризма“, чийто лидер е с издадена заповед за арест от Международния съд в Хага за военни престъпления. От тази гледна точка е видно, че онези, които настояваха за радикална лустрация на свързаните с ДС, са били прави. Целият въпрос е за правния инструментариум, с който можеше да се направи това в контекста на Европейската конвенция за правата на човека.
- Съгласен ли сте, че трябва да има закон за лустрацията, за да спре шантажът към определени хора?
- Легитимно право на гражданите е да знаят кой посяга на властта, как е забогатял, чии връзки и влияние са му постлали червения килим. Особено ако става дума за деца и внуци не просто на някакви фатмаци от ДС, а на ключови, опорни хора на тоталитарния режим, които са били предани до кръв на Тодор Живков, на Сталин и комунизма. Те са тероризирали хиляди. Въпросът е в мярата и приличието. В морала. Никъде в демократичния свят отрочетата на ключовите фамилии на стария потиснически режим не се допускат до властта. И това има сериозни причини, а не е въпрос само на родова памет. Но явно в България отново ще трябва да научаваме нещата по най-трудния начин.
- Трябва ли децата да отговарят за действията на родителите си? Не трябва ли да им се даде шанс да се докажат, да имат свой път?
- Не отговарят, разбира се. И имат право на своя живот, кариера, достижения, но - забележете! – това се отнася до частната сфера. Когато става дума за публичната власт, тази фамилна обремененост има определящо значение и неслучайно никъде в демократичните държави не допускат децата и внуците на нацисти, на диктатори и техния репресивен апарат до властта. Как си представяте отрочетата на Химлер или Рудолф Хес, или на Франко и Салазар, и на шефовете на техните тайни служби да бъдат на власт днес в Германия, Испания или Португалия? Абсурд.
- Трябва ли да се криминализира появяването на информация от досиета, която я няма в архива?
- Не. Щом е достоверна, хората имат право да знаят.
- Ако се направи музей на комунизма у нас с истории и експозиции на пострадали от режима, не трябва ли да има и музей на демокрацията – с всички приватизационни сделки за един лев, жертвите на криминалния преход, далаверите с европроекти?
- Несъпоставими величини. В единия случай става дума за режим, който отрича свободата, тероризира и унищожава несъгласните с него. Тоест – за фундаментално зло. А във втория – за проблеми в едно демократично общество, свързани с лошо управление. Ако искате, може да се направи и музей на некадърните държавни чиновници или на корумпираните съдии. Такива проблеми са девиации, които обаче не променят фундаментите на обществото, които са свобода и демокрация. Имаме свободата да се борим с тях. В тоталитарния режим имаш само „свободата“ да се подчиняваш на партийния гаулайтер.
- По време на соца беше лесно – служиш на партията. Какво е оправданието за доносничеството в наши дни? Това е повсеместно явление – непрекъснато се докладват профили и постове във Фейсбук, при това с комсомолски ентусиазъм.
- И двете явления паразитират и експлоатират едни и същи човешки слабости – подлост, мерзост, завист и пр.
- Защо БСП не успя да се намести във формулата на властта? В предишни години сме виждали, че са готови на много компромиси, за да са част от управлението.
- БСП е напълно изчерпана в идейно и кадрово отношение. Към днешна дата това е една малка клика, водена от лични интереси.
- Незаменим лидер ли е Корнелия Нинова? Дясното пространство по някакъв начин успя да се консолидира, докато левите още се цепят. Защо диалогът между отделните формации там не върви?
- Лидерството на Нинова приключва догодина, ако спази правилата за мандатност, които сама въведе. Безславно лидерство. Новата левица всъщност е ПП.
- „Има такъв народ” си създадоха образ на бунтари. Успяват ли да го поддържат сега? Стана ли политик Слави Трифонов или шоуменът у него е по-силен?
- Тази партия е изкуствено създадена от задкулисни кръгове. Казвал съм го и преди – нейната роля беше да затлачи и изтощи напора на либералните хунвейбини, хукнали след юмрука на президента. Сториха го успешно. Оттам насетне съществуването им в политиката е на доизживяване.
„Възраждане“ са капсулирани в традиционната ниша от петнайсетина процента, нямат перспектива
- „Възраждане” като че ли са единствените печеливши от сегашната ситуация, защото не им се наложи да изневеряват на електората си. Измамно ли е усещането, че само те действат последователно?
- И как точно са печеливши? Това е заблуда. Те са капсулирани в традиционната ниша от петнайсетина процента, където се побира целокупният националистически, патриотичен вот, проруските сантименти, любителите на конспиративни теории. Нямат перспектива за развитие, особено с открито проруските си позиции.
- Ясно е, че обществото е крайно разделено по редица теми. Има ли нещо, което да ни обединява?
- В политически план трябваше да е президентът. Но той стана основен фактор на разединение и насъскване на политическа вражда. Струва ми се, че все повече хора осъзнават, че руската агресия промени всичко и че има сили и среди у нас, които искат да извадят България от Свободния свят и да я превърнат в буфер на прашасалите евразийски тирании. Защитата на свободата и европейския избор на България ще става все по-мощен обединителен фактор за хора с разнородни идеологии и от различни поколения, които няма да позволим да се краде от бъдещето ни. Спуска се нова желязна завеса и, слава на Бога, България този път ще от страната на Свободния свят. Който не си дава сметка какво означава това, просто не е в час.
- Неведнъж сме разговаряли и вашата теза е, че парламентаризмът не е изчерпал функциите си. На това мнение ли сте, когато депутатите се карат и обиждат в НС и се налага да ги озаптяват?
- Естествено. Това, че някой свири фалшиво, не означава да забраним музиката, нали? Трябва да търсим добри „музиканти“.
България никога не е имала правилна политика спрямо Македония, катализаторите на омраза са ситуирани в Белград и Москва, при това не от днес
- Какво толкова има да делим със Северна Македония? Защо омразата избуя до такава степен?
- България никога не е имала правилна политика спрямо Македония. А катализаторите на омраза към България са ситуирани в Белград и Москва, при това не от днес.
- Като общество продължаваме да търсим и чакаме Месията. Ще го намерим ли?
- Мисля, че моделът „Месия“ се изчерпи след г-н Сакскобургготски. После се изчерпи и моделът „Силна ръка“ при г-н Борисов. Сега се сгромолясва заблудата, че „младите от чужбина“ щели да ни оправят. Ще вървим към мъчителна нормализация и постепенно осъзнаване, че политиката и управлението са като медицината – търсите най-опитните и способни лекари, а не симпатични стажанти.
Той е:
Роден е на 19 януари 1972 г
След промените на 10 ноември 1989 г. става член на Федерацията на клубовете за демокрация - една от организациите учредителки на СДС
Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1994 г.
Помага на обществени начала на „Дондуков“ 2 в администрацията на президента Желю Желев
Специализира политически науки, предизборни кампании, човешки права, европейско право и антикорупционни политики в САЩ, Белгия, Япония, Италия и Португалия (1993).
През 2001 г. е най-младият народен представител от НДСВ в 39-ото народно събрание
От 2005 до 2010 г. е главен секретар на първия омбудсман на Република България Гиньо Ганев и съветник на президента Румен Радев
През 2016 г. става доктор по Конституционно право от Института за държавата и правото при БАН
Основател и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика.
Кристи Петрова
