- Капитан Папукчиев, колко време според вас един кораб може да бъде държан в плен, както е „Галакси лидър“, с капитан и помощник-капитан българин на борда? Ето и вчера излезе новина, че на екипажа са разрешени „частични“ контакти с близките.
- Може да стои до около 6 месеца, но всичко зависи от застрахователните привилегии за корабособственика и за компанията, която осъществява управлението.
Специално „Галакси лидър“ не е натоварен със стока, но е застрахован. Похитителите няма как да експлоатират кораба, без да се стигне до споразумение или фиктивна смяна на собствеността. Всеки кораб си има уникален номер по Международната морска организация, който няма как да бъде фалшифициран.
Ако го продадат на трета страна без съгласието на корабособственика, в първото пристанище извън района контролиран от похитителите, този кораб ще бъде арестуван и върнат на истинските собственици.
Кап. Папукчиев на кораба с въоръжена охрана срещу нападения от сомалийски пирати
- Какво се случва с хората на борда, ако предположим, че те ще бъдат задържани 6 месеца? За колко време ще имат храна и провизии?
- Предполагам, че на кораба има запаси за 4 месеца, без малотрайни зеленчуци и плодове. След като хутите гарантираха, че ще имат добронамерено отношение към екипажа, по някакъв начин те би следвало да се ангажират да осигурят пленените моряци с нужните храни, включително с пресни плодове и зеленчуци, необходими за здравословното им хранене. Това се отнася и за специфични храни за членове на екипажа със специални нужди.
- Позволяват ли според вас на моряците ни да се движат на кораба или ги държат под ключ?
- Те са задържани на кораба и нямат право да излизат, тъй като нещата могат да се усложнят. До каква степен те са ограничени в движението си по кораба нямам информация. Има три възможности – или целият екипаж да бъде ограничен в едно помещение, или да имат право да се движат по кораба с ограничение до жилищните помещения, или без ограничение по целия кораб, нещо, което ме съмнява.
- Защото някой може да опита да избяга?
- Да, може да опита, но едва ли някой може да избяга. Човешката психика обаче по някой път се разклаща и хората започват да правят неща, които не са най-добри за самите тях и за екипажа като цяло. Затова предполагам, че нямат право на свободен достъп до всички палуби и работни помещения.
Вие сте капитан далечно плаване, минали сте през какви ли не опасности, включително и пирати в Сомалия. Колко време според вас може да издържи психиката на един моряк – без значение дали е капитан или не, да стои похитен?
Различно е и много зависи от самия човек. Примерите показват, че някои момчета изпитват психическа нестабилност още на първата седмица, някои има на втората, на първия месец. Зависи как ги третират и каква перспектива им внушават похитителите.
От значение е дали им дават някаква надежда, че ще бъдат освободени. Ако са в безнадеждно състояние, разбира се, че могат да настъпят какви ли не проблеми от психическо естество. Най-неприятното е, когато няма светлина в края на тунела. Тогава отвлеченият от невъзможност да задоволи най-обикновените човешки потребности може да стигне до крайности. Липсата на контакт със семейството и приятелите също е много важна и по някой път задълбочава проблемите.
- Защо? Ето от вчера стана ясно, че са разрешили „частични контакти“ и телефонни разговори. Какво означава това според вас?
- Ще ви дам пример. Ето даден моряк се обажда на семейството, но ако в него има проблем, болен родител или близък, или пък стихия е съборила къщата му в България или Филипините? Ракета е разрушила дома в Украйна?! Какво става тогава? Тогава започват драмите и те не са само при пленените моряци, а и при нормално съществуване на кораба.
- Имали ли сте такава ситуация на борда?
- Имал съм и затова моряците трябва да се държат под око. Трябва да се внимава дали има елементи на усамотяване, самоизолация, липса на комуникация с колегите.
Трябва да се приобщават, да се говори с тях, търси се проблемът и ако може по някакъв начин да се разреши. Имал съм случаи, когато на определени места в океана няма възможност за комуникация по интернет по 2-3 дена и започва напрежение.
Аз самият съм им давал възможност на моя глава да говорят с близките си чрез служебните системи за комуникация само и само да се успокоят. От доста време в компанията, за която плавам, интернетът за екипажа е безплатен, неограничен, но не е достатъчен, за да задоволи понякога потребностите на всеки.
Има места в океана, където сателитите не покриват и сме по няколко дни и дори по една седмица, без покритие.
- Вие лично как издържате, когато попаднете в такава ситуация?
- Аз плавам от 30 години и не съм фейсбук-поколение. По времето, когато започвах, нямаше интернет, а 1 минута по сателитния телефон беше около 8 щатски долара, едно обаждане ни костваше сериозна част от заплатата.
- Научили сте се да говорите бързо?
- Да (смее се). Имаше случаи, когато сме в другия край на света, да ни правят връзка по радиостанциите. Целият екипаж се нареждаше на опашка пред радиста, но липсваше интимността в разговора, защото всички слушат по веригата.
- Кой според Вас е лошият сценарий за похитените ни моряци?
- Не виждам какво лошо може да се случи. В един момент ще се намери неофициално дипломатическо решение част от екипажа да се прати по родните места. За друга част от моряците може би ще се намерят смени. Дали за местни „професионалисти“ или за други. Дай боже в един момент и корабът да отплава. Възможно е даже политическите искания да се трансформират в икономически категории.
- Международните анализатори не виждат скоро разрешаване на политическия конфликт между палестинците и Израел. В такъв случай, ако се стигне до искане на пари, колко би могла да е сумата според Вас?
- Това не е обсъждано досега. Но се знае, че в Газа имат нужда от помощи. Съществуването на държавите в този район е основано на хуманитарните помощи от ООН. В един момент може да се стигне до искане на жито, брашно, лекарства, медици от „Лекари без граници“ срещу освобождаване на членове на екипажа.
- Допускате, че може да се стигне до размяна на моряци срещу зърно и лекарства?
- Да, може. Това е една от възможностите. Нормално е да се търси логическо и прагматично решение, а по-логично от това няма. Хутите са буйни, неконтролируеми, едва ли ще се подчинят на логиката просто така. Те демонстрират сила, възможности, агресия, но трябва да се действа внимателно и с инструментите и подходите на тихата дипломация.
- Не е ли логично тихата дипломация вече да е в ход?
- Надявам се да е започнала. Въпросът е докъде се е простряла тази гъвкавост на професионалистите. Толкова течения и ветрове играят тук, че не можем да твърдим нещо категорично. В тихата дипломация няма политика в смисъл на това кой е на власт сега, вчера или ще бъде утре. Държавният интерес е над всичко.
- Кой е най-добрият сценарий за моряците ни?
- Нещата ескалират. От страна на хутите се показва желание за ескалация и демонстрация. От друга страна, вече официално съобщиха, че кораби на САЩ ще участват в ескорта на търговски кораби през Червено море. Това означава, че точката на кипене ще бъде достигната.
- Кога ще бъде постигната тази точка на кипене, ако погледнем и факта, че от два дни цялата Газа е в реална война?
- Кипенето е започнало. Опъването на нерви трябва да приключи по някакъв начин, но трябва да има решение. Няма как да се остави този воден път да бъде контролиран от организации, които поставят под въпрос логистичните вериги, които свързват Европа с останалия свят. Тук става въпрос за голямата политика и големите товаропотоци.
През Суецкия канал и Червено море минава най-късият път между Европа и останалия свят. Ако се обикаля през нос Добра надежда, това повишава значително наемите на морски превоз, а съответно и цените до краен потребител се вдигат и т.н. Доколко това ще се отрази на Египет е също много важен въпрос.
- В какъв смисъл на Египет?
- Те най-вероятно ще вземат решението си коя страна да заемат в зависимост от това колко такси ще вземат за преминаване през Суецкия канал. Оттам се оформя БВП на Египет. Ако това нещо намалее, издръжката на самия канал ще стане непосилен за държавата.
- Ще има ли още похитени кораби според Вас?
- Ще има, ако се подценява заплахата и средствата за нейното елиминиране. Сега в момента вече започва да се говори за ескортиране на кервани от кораби. Това всичко струва пари. Корабособствениците и операторите решават дали си струва да се плати за ескорта и дали си струва да има въоръжена охрана на борда.
От друга страна, застрахователният риск и премиите осезаемо ще рефлектират. Това всичко има парично измерение. Кой ще поеме контрола на този воден път – ето това е голямата тема.
Кап. Христо Папукчиев пред „Телеграф“: Ще има още отвлечени кораби!
- Там ли е заровено кучето?
- Да, там е – кой ще контролира водния път. Понякога си мисля, че хутите правят официални декларации, но всъщност целите им са други. Според мен интересите им са користни.
- Кога ситуацията ще започне да се успокоява?
- Едва ли ще започне, защото в един момент някои държави ще проявят ревност кой ще контролира водния път – дали САЩ със съюзниците, дали Китай или други заинтересовани. Това е голямата световна игра на световната дъска на шаха – кой ход каква полза ще реализира. Освен това Международната морска организация все още няма ясна и единна позиция по кризата в Газа и нейното отражение в Червено море и не е дадена индикация как ще се реши този проблем.
- Нека завършим с Вашата прогноза за това какво е възможно да се случи с нашия капитан и помощник-капитан...
- Очаквам да стане размяна на моряци срещу хуманитарна помощ. Но няма как да очакваме официално дипломатическо разрешаване на въпроса. По-скоро са нужни обединени усилия на нашите дипломати с тези дипломатични представителства, които имат отговорност за членове на екипажа от другите националности.
Сътрудничество без ограничение, съвместно с експертите по разрешаване на подобни ситуации на Интерпол в съответствие с най-добрите препоръки за мениджмънт на сигурността на корабите при плаване през високо рисковите райони.
Това е той:
Роден е на 22 септември 1959 г. в Любимец
Завършил е Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров“
Започва да плава още като курсант през 1974 г.
В търговския флот постъпва през 1991 г., а от 2003 г. е капитан
Бил е капитан на повече от 30 кораба
Виктория Пенкова
