П роф. Яна Симова е кардиолог, научен експерт и преподавател, ръководи Клиниката по кардиология в МБАЛ ,Сърце и Мозък’ в Плевен. Завършва Медицинския университет в София и защитава докторска степен по медицина в УМБАЛ „Александровска“, София. Специализира кардиология в Национална кардиологична болница, София и в Италия, под ръководството на водещи специалисти по ехокардиография. Хабилитира се като доцент през 2015 година, а като професор – през 2021 година.
Проф. Симова е водещ научен изследовател и специалист по ехокардиография в България. Тя е председател на тематичен панел Кръвоносна система към Експертния съвет за медицински изделия на ЕМА (European Medicines Agency). Заема ръководни позиции в Европейската медицинска агенция (ЕМА), Европейското кардиологично дружество и Европейската асоциация по сърдечносъдово изобразяване.
Проф. Симова е отличена с многобройни награди за научни постижения, включително престижната награда за Високи научни постижения на Съюза на учените в България. Търсен лектор и преподавател в национални и международни конгреси и обучителни модули. Редактор на шест списания, с над 400 научни публикации и над 1000 цитирания.
Проф. Яна Симова е Изпълнителен директор на Българския Кардиологичен Институт (БКИ). Вече 17 години БКИ работи за подобряване на достъпността до високоспециализирано кардиологично лечение, намаляване на смъртността от сърдечносъдови заболявания, подобряване качеството и удължаване на живота на пациентите. С високотехнологична апаратура, отлично подготвени екипи, множество специализанти и спечелени награди от световни конгреси, лекарите прилагат мултидисциплинарни подходи в решаването на сложни медицински казуси. Множество инициативи съпътстват работата на медицинските специалисти – най-новата от които е екипът за кардиотоксичност – специалисти кардиолози и онколози работят заедно в полза на пациентите – повишават качеството и надграждат предлаганите здравни услуги.
- Проф. Симова, може ли да се каже, че високият холестерол е един от „тихите убийци“ на нашето време?
Сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат водещ причинител на смъртност по света и са едно от най-сериозните здравни предизвикателства, с които се сблъскваме днес. Всяка година те отнемат приблизително 17.9 млн. човешки живота.
Въпросът относно „тихите убийци“ е изключително подходящо зададен в множествено число. Често говорим за високото кръвно и рисковете, които носи, но високият холестерол е също толкова опасен, а за съжаление е пренебрегван. Така че отговорът тук категорично е „да“.
- Какви могат да бъдат рисковете, свързани с високите нива на LDL-холестерола?
Всяка година високият холестерол причинява смъртта на 2.6 млн. души по света. Той е сред основните рискови фактори за животозастрашаващите сърдечносъдови инциденти, като инсулт и инфаркт.
Причината е атеросклероза на съдовете. Холестеролът е един от основните фактори, които инициират (отключват) и водят до прогресия във времето на образуването на плаки в кръвоносните съдове и тяхното последващо стеснение и запушване.
Когато говорим за холестерол, трябва да се обърне внимание на това, че има различни видове холестерол (или различни фракции). „Виновникът“ за атеросклерозата е т.нар. лош холестерол, или LDL холестерол – тази фракция пренася липидните частици към стените на кръвоносните съдове. Има и „добър“ холестерол, или HDL, който има обратният ефект – транспортира обратно липидните частици към черния дроб за преработка. Общият холестерол отразява сборния ефект на добрия и лошия холестерол, както и на триглицеридите, които пък от своя страна са липидните частици, влияещи се най-силно от типа на храненето.
- Има ли наследствена обремененост при високия холестерол?
Трябва да спомена, че генетично сме програмирани за много по-ниски стойности на холестерол. Преди раждането стойностите на общия холестерол (ОХ) и LDL холестерола (LDL-C) са съответно под 1.3 и 0.8 mmol/l. Със започването на кърменето, поради високото съдържание на холестерол в майчиното мляко, нивата на LDL-C в кръвта достигат 4 mmol/l. Когато бозайниците животни отраснат и преминат на обичайна, бедна на холестерол храна LDL-C, спада почти двойно. Но при хората, за съжаление, това не се случва, вероятно поради ефектите на съвременния начин на хранене.
Подобни (както преди раждането) ниски стойности на LDL-C са установени и в изолираните съвременни човешки популации на ловци събирачи (мексикански индианци, пигмеи и др.), чиято диета в голяма степен е подобна на менюто на праисторическите ни предци. Тя е бедна на мазнини и напълно лишена от захар. При тях се отчита и много ниско ниво на сърдечносъдови заболявания и метаболитни отклонения, дори и в седмото и осмото десетилетие от живота.
Освен ефектите на съвременния начин на живот, има, макар и не толкова често, наследствени заболявания, при които генетичното програмиране е за значително по-високи стойности на LDL холестерола. Такова заболяване е Фамилната хиперхолестеролемия (ФХ).
- Рядко заболяване ли е Фамилната хиперхолестеролемия (ФХ) и среща ли се в България?
Оказва се, че Фамилната хиперхолестеролемия не е чак толкова рядко заболяване, включително и в България. Дори има Световен ден на Фамилната хиперхолестеролемия, а именно – 24-и септември.
Заболяването засяга приблизително 1 на всеки 250 души или около 30 млн. души по света, като едва 30% от тях са диагностицирани. Хората с Фамилна хиперхолестеролемия са изложени на висок риск от сърдечносъдов инцидент (инфаркт на миокарда или инсулт), като при мъжете съществува 50% по-голяма вероятност да получат инфаркт преди да навършат 50-годишна възраст, а при жените опасността е с 30% по-висока до 60-годишна възраст. Статистиката сочи, че 1 от всеки 5 инфаркта на хора под 45-годишна възраст се дължи на Фамилна хиперхолестеролемия.
Милиони хора по света не знаят, че те и техните семейства са изложени на сериозен риск от ранно сърдечно заболяване, инфаркт и дори смърт. Седем от десет души, родени с фамилна хиперхолестеролемия, не са диагностицирани в момента. И все пак, с ранна диагноза и лечение, лицата с това заболяване могат да намалят риска си от сърдечни заболявания със 70%.
Както в световен мащаб, така и в България, заболяването се открива прекалено късно. Една от причините е, че в повечето случаи то може да протече безсимптомно. Признаците, които издават високи нива на „лошия холестерол“, включват подутини около пръстите, лактите и коленете, наречени „ксантоми“. Те се образуват, когато излишният холестерол се отлага по сухожилия или под кожата. Жълтеникави белези около очите или бяла дъга близо до оцветената част на окото, както и болка в гърдите или други признаци на заболяване на коронарните артерии, също са част от симптомите на болестта. Могат да се появят и преходни нарушения на мозъчното кръвообращение – например проблеми в говора, слабост на ръка или крак, загуба на равновесие.
Заболяването се диагностицира с помощта на кръвни тестове, с които се установяват нивата на общия холестерол, LDL холестерола и триглицеридите.
- Колко често трябва да се изследват липидните показатели и при какви стойности задължително трябва да се направи консултация със специалист?
Изследването на липидните показатели влиза в системната оценка на общия сърдечносъдов риск. Такава оценка се препоръчва при всеки човек, независимо от възрастта, който има дори един основен съдов рисков фактор, като например тютюнопушене, артериална хипертония, диабет, затлъстяване, фамилна история за инфаркти и инсулти на ранна възраст.
За всички останали – хората без рискови фактори – изследване на липидните показатели се препоръчва при мъже над 40-годишна възраст и при жени над 50-годишна възраст или в менопауза.
- Казвате, че Фамилната хиперхолестеролемия се предава в семейството. Споделете Вашия опит - какво трябва да се направи, за да проверим дали близките ни носят този риск?
Фамилната хиперхолестеролемия се предава по наследство и ако единият родител е диагностициран, опасността децата му да са болни е 50%. Ето защо фамилната анамнеза е особено важна. Препоръчваме да се правят кръвни изследвания за заболяването на всички деца между 9 и 11-годишна възраст, за да се определи нивото на холестерол в кръвта им. Дори докато детето е на 2 години.
Фамилната хиперхолестеролемия е едно от малкото генетични заболявания, които отговарят на критериите на Световната здравна организация за популационни програми за скрининг, насочени към ранно откриване и лечение на заболяването.
Така че - да, при съмнение за Фамилна хиперхолестеролемия е важно да се проследят липидните показатели на членовете на семейството на пациента, за да се вземат мерки и да се намали максимално техния риск навреме, преди настъпването на евентуален сърдечносъдов инцидент!
Ние във високотехнологичните болнични комплекси на БКИ провеждаме пациентски програми за ранно диагностициране на Фамилна хиперхолестеролемия – скринингови програми, като интегрираме и приложение на изкуствен интелект. Имаме изключително голям успех при диагностицирането и ранното лечение на много пациенти, с което предотвратяваме много нежелани сърдечносъдови събития, като инфаркти и инсулти, и спасяваме човешки животи.
Прилагаме и програми за фамилен скрининг или каскаден скрининг. Това означава, че когато диагностицираме пациент с Фамилна хиперхолестеролемия, предлагаме и насочено търсим за изследване на липидните нива и оценка на риска всички роднини по първа линия, обикновено братя, сестри, синове и дъщери. Това ни позволява да установим много рано и други засегнати членове на семейството, при които иначе заболяването нямаше да се подозира. Така с каскадния скрининг на БКИ осигуряваме нормална продължителност на живота на хора (засегнатите членове на семейството), които дори и не подозират, че са застрашени от ранна атеросклероза с всичките неблагоприятни последици.
- Кога и как трябва да започне лечението на високия холестерол и колко време продължава?
Високият холестерол не бива да се пренебрегва, а трябва да се лекува – колкото по-рано, толкова по-добре. Когато говорим за вероятна или възможна Фамилна хиперхолестеролемия, това важи с още по-голяма сила!
Добрата новина е, че регулирането на нивата на "лошия" холестерол е един от най-лесните начини за намаляване риска от сърдечносъдови инциденти според Световната здравна организация. Това може да стане с промяна на начина на живот – отказ от тютюнопушене, здравословна диетата и повишена физическата активност, както и с холестерол-понижаващи лекарства, които трябва да се започнат при възрастни веднага след поставяне на диагнозата.
Високоинтензивната комбинирана липидопонижаваща терапия е крайъгълният камък на лечението на пациентите с Фамилна хиперхолестеролемия. Лечението трябва да започне веднага след поставяне на диагнозата и трябва да продължи през целия живот.
- Диета, спорт и промяна в начина на живот могат ли да решат напълно проблема с лошия холестерол и до колко можем да разчитаме на хранителните добавки за целта?
Диетата, разбира се, е първа стъпка. Не мазнините като цяло, а основно наситените мазнини, транс-мазнините, мазнините от животински произход (с изключение на рибата). Също така и простите въглехидрати. Промяната към по-здравословен начин на живот – отказ от тютюнопушене и повишена физическата активност, трябва да съпътства диетата. Тази стъпка е изключително важна и неотменна и също важи за цял живот. И тъй като говорим за фамилно заболяване, личната промяна на диетата и начина на живот трябва да стане пример за подражание в цялото семейство.
Диетата и здравословният начин на живот имат съществен, но за съжаление недостатъчен ефект върху LDL холестерола при пациентите с Фамилна хиперхолестеролемия. Хранителните добавки имат незначителен ефект.
Медикаментите – стъпаловиден подход, титриране, добавяне. Проследяване!
- Има ли съвременни терапевтични решения за пациентите с фамилни дислипидемии?
Медикаментозната терапия – високоинтензивна и комбинирана липидопонижаваща терапия, е от основно значение за лечението на болните с Фамилна хиперхолестеролемия и благодарение на съвременните постижения и новите терапевтични възможности, много често успяваме да нормализираме нивата на LDL холестерола и да осигурим нормална продължителност и добро качество на живота на нашите пациенти.
Подходът към всеки случай е индивидуален и обикновено стъпаловиден: включва се определен медикамент, проследява се ефектът, титрира (увеличава) се дозата при възможност и необходимост, добавя се втори медикамент и т.н., до постигане на желаните стойности на LDL холестерола.
- Споменахте, че е важно LDL-холестеролът да се лекува до достигане на таргетни стойности и да се поддържа, но има ли риск, ако тези нива достигнат твърде ниски стойности?
Известно е, че всяко намаление с 1 mmol/L на LDL-C, намалява годишният сърдечносъдов риск с повече от 20%. Дори и при стойности < 1 mmol/L и близки до нула, ползите продължават да се натрупват, а рискове не са доказани.
- Трудно ли е да мотивирате пациентите си да се придържат към терапия, която трябва да се приема цял живот?
Да, трудно е. Много е важно пациентите да се придържат стриктно и отговорно към назначената им медикаментозна терапия, а за това е нужно да има пълно доверие между пациента и неговия лекуващ лекар!
За да се постигне това, е необходим индивидуален подход към всеки пациент, емпатия от страна на лекаря и отделено достатъчно време за подробен разговор на достъпен език. Личният пример на лекуващия лекар за здравословен начин на живот и придържане към терапия е неотменим помощник за спечелване на доверието на пациента.
