Има сериозен проблем с липсата на подслони за защита на жертви, пострадали от домашно насилие. Това обясни пред „Телеграф“ Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт във Фондация "Асоциация Анимус".
„Подслоните или така наречените кризисни центрове са много важни в онези ситуации, в които нямаме постановена незабавна защита с не доближаване след инцидент с домашно насилие. По принцип незабавната защита с не доближаване гарантира безопасност на жертвите, но в онези ситуации, в които по една или друга причина това е невъзможно да се случи или няма такова решение, кризисният център е опцията, в която се създава безопасност и сигурност на жертвата. Вече при тежки инциденти нощно време това е много важна възможност. За съжаление обаче не във всички региони на страната тази социална услуга е достъпна", обяснява тя.
- В кои области на България тези подслони са немислима опция – дали заради назадничаво мнение или пък поради липса на средства за изграждането им?
- Това е много специфично нещо, не винаги е заради липса на пари и не винаги е заради назадничаво мислене. Просто е трудно да се управлява такава социална услуга, затова тя не е припозната много от общинските съвети като цел. Това, което ние в „Анимус“ направихме тази година бе проучване за ситуацията в страната. Имаме налице 12 административни области, в които към момента няма подслони за жертви на домашно насилие. Това са Благоевград, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Сливен, Смолян и Софийска област. Ето защо се надяваме тази услуга в тези области да се включи в Националната карта за социални услуги. Така във всяка административна област, която няма подслон за такава защита, ще бъде разписан и по-късно създаден такъв.
- По-силна ли е криминогенната обстановка на тези места, отколкото в София град, примерно?
- Доста тежко е положението в тези области за жертвите да търсят помощ, но не знаем дали е по-тежка криминогенната обстановка. Трябва да кажем, че на някои места се решават въпросите с отсъствието на подслон за жени и деца, жертви на домашно насилие, по всякакви възможни алтернативни начини. Така например в Ловеч отскоро стартира една услуга, наречена Спешен прием към Центъра за обществена подкрепа, която услуга по принцип е за деца в риск и деца, жертви на насилие, но от немай-къде на това място се настаняват и майки с деца, жертви на домашно насилие, просто защото няма нищо друго на тази територия. В Монтана и Благоевградско също има кризисни центрове за деца, жертви на насилие и в краен случай те подслоняват и майки с деца, макар че не е съвсем така по правилник. В Кърджали отскоро разкриха спешен прием към Центъра за обществена подкрепа, който също е само с 6 места, но и там настаняват майки с деца, жертви на домашно насилие, така че на конкретно ниво се справят областите, но има места, на които нямаме нищо, какъвто е случая със Смолян, Добрич, Габрово и Враца. Там няма услуга, която да може да свърши тази работа, макар че отскоро във Враца също има нов спешен прием, който може би ще приема и майки с деца, жертви на домашно насилие. Но това не е трайно решение, защото спешни приеми към Центъра за обществена подкрепа приемат до един месец, а понякога, както е и в Закона за социалните услуги, престоят в подслоните е до 6 месеца, което е много сериозна разлика. За един месец трудно може да се реши житейската ситуация на родител, жертва на домашно насилие и неговото дете, така че да претърпи някакъв стабилен обрат.
- Какво имате предвид под обрат?
- Освен ограничителна заповед трябва психологическа, социална помощ, намиране на работа – има си много задачи.
- Не трябва ли да се предвидят общински жилища за жертви, които са принудени да са под един покрив с насилника?
- За съжаление няма такава политика в общините в страната. Ние сме правили такива проучвания. На отделни места има изключения, добри практики, но това по-скоро е специална политическа воля на конкретна малка община, която е успяла да реши някой казус на домашно насилие, намирайки едно общинско жилище. Но това не е трайна практика в Стратегия на общините за справяне с домашното насилие.
- Къде трябва да се заложи промяна, за да има такива общински жилища, защото е наистина важно да се предприеме нещо в тази посока?
- Не мисля, че се налага някаква мащабна законодателна промяна, по-скоро би трябвало в наредбите за общинския жилищен фонд да се направи определена категоризация на потребителите, които са извън постоянните групи на хора в социална нужда. Жертви на домашно насилие могат да бъдат специална група, която да получава такава възможност за настаняване.
- Вероятно звучи малко екстравагантно, но няма ли вариант като при защитените свидетели, жертвите на домашно насилие да си сменят местожителството, ако трябва и имената, за да не бъдат намирани толкова лесно от насилника?
- Нека не наказваме изцяло жертвите за това, че са такива, докато в същото време живота на извършителя не се променя. Това прилича на ситуацията, в която децата, жертви на сексуално насилие в семейството се изпращат в кризисни центрове, а извършителят на сексуално насилие продължава да си спи в собственото жилище. Горе-долу е същата ситуация. Тук трябва да имаме много ефективно правораздаване от страна на районните съдилища и издаване на ограничителни заповеди с достатъчна съвкупност от мерки за защита, които да включват не само не доближаване, а и извършителят да отиде на програма за справяне с агресията и гнева, да се установи пълен контрол на достъпа на извършителя върху жертвата, за да не наказваме жертвите на домашно насилие да кръстосват страната. Практиката в момента показва, че действително при тежки случаи на домашно насилие жертвата се изпраща от единия край на страната в другия, за да може поне в началото до издаване на ограничителната заповед да се радва на конфиденциалност и да се отпусне, за да може поне да спи, защото много голям брой от жертвите на домашно насилие живеят нащрек и не могат дори да спят. Да, примерно жертва на тежко домашно насилие, за която Софийският районен съд не е издал ограничителна заповед за не доближаване, заминава за Силистра, където има голямо ниво на сигурност, далече е и може да започне да се възстановява и, както казах, поне да може да спи.
- Сред жертвите има много домакини, които са прекарали години в отглеждане на деца, нямат стабилна професия и са зависими изцяло от доходите на човека, който ги държи в подчинение.
- Така е, но в кризисните центрове, повярвайте, има и жени с много високо образование и квалификация. Те заминават там, работят онлайн, за да се справят. Кризисните центрове не са само за изцяло зависими жени, които не работят. Да, има голям процент жени, които са отдадени на семейството до степен, в която са станали неспособни да се справят сами. Но това по-скоро е част и от митологията.
- Как гледате на поправките, които се вкараха в Закона за защита от домашно насилие? Трябва ли законите да се преправят от казус на казус?
- Не съм съгласна с твърдението, че се работи от казус на казус. Поправките, които влязоха миналия вторник с обнародването в Държавен вестник са изменения в Закона за защита от домашно насилие, които са работени от 2020 г. Това, което увисна като поправка преди Народното събрание да излезе във ваканция, беше „интимната връзка“. За съжаление, случаят от Стара Загора отново потвърди, че интимната връзка има необходимост в Закона за защита от домашно насилие, защото жертвата няма как да получи защита по друг начин в първите 24 часа освен с ограничителна заповед. Доколко текстът е избистрен и юридически коректен, аз не мога да кажа, тъй като не съм юрист. Но се надявам практиката да покаже къде трябва да се до изчистят текстовете, за да са максимално функционални.
- Нали все пак някой трябва да ги прилага тези текстове, за да не са само на хартия. Видяхме и от случая в Стара Загора крещящ пример на формално правораздаване.
- Говорим единствено и само за наказателното производство, а не за Закона за защита от домашно насилие, защото той към случая в Стара Загора беше неприложим, тъй като към онзи момент тези отношения не попадаха в обхвата на закона.
- Предполагам, че във вашата практика има и много по-брутални случаи на насилие, които просто не са получили медиен отзвук. Как да направим така, че гласът на жертвите да се чува?
- Няма по-брутален случай, за всеки човек неговата лична съдба и скършения му живот са лична трагедия и истински ужас. Не можем кажем, че един случай е по-брутален от друг, защото няма истинска обективна оценка за тези неща. Наистина случаите са ужасно много. Всяка седмица научаваме за най-невероятни ужасии в услугата „Правната клиника“ на Столична община, която ние управляваме. Но те не стават публично известни, ние просто се опитваме да работим в мултидисциплинарен екип с институциите, опитваме се да опазим живота на всяка жертва на насилие, основано на пол и домашно насилие, да помогнем да има безопасност и сигурност, за да може да започне възстановителния процес и работата с психолозите, и разбира се, да има възмездие за причиненото страдание.
- Случаят в Стара Загора събуди гражданското общество. Но паралелно с гневните реакции се появиха и такива, които едва ли не твърдят, че жертвата си го е „търсила“. Не е ли абсурдно да се оправдава насилието?
- Винаги имаме нужда от някакво обяснение, което да облекчи гузната ни съвест, за да се чувстваме малко по-добре, защото е изключително некомфортно да живееш в общество, в което се случват такива ужасии. Ако успеем да вменим „вина“ на жертвите, облекчаваме собствената си съвест, но ставаме съучастници в това, което се случва. В един момент, когато стане много тежко и непоносимо, хората имат потребност да облекчават така психиката си. Не става дума само за жертвите на насилие, а и за жертвите на пътни и други инциденти. По някое време се стига до такова обвиняване на жертвите и това е механизма, с който хората свикват да живеят с тежките теми на живота. Голямото предизвикателство като общество е да можем да понесем отговорността, че участваме в това общество и всеки един от нас е част от него, така че с начина, по който се държи на професионално и лична позиция, вероятно поддържа агресивното отношение сред младите и в обществото като цяло, а това не ни прави цивилизовано общество. Въпросът е да направим обратното – всеки от нас да не толерира насилието и така да помогне то да се изкоренява, това е пътят.
- Ще помогне ли за справянето с проблема с домашното насилие поправката, която бе вкарана по инициатива на БСП за „мъжа и жената физически“? Това, че се правим, че някои интимни връзки не съществуват, не означава, че ги няма, нали?
- Не мисля, че тази поправка ще остане в закона, защото е дискриминативна.
Горещата телефонна линия за пострадали от насилие: 080018676 или +359 2 981 76 86 e-mail: 029817686@animusassociation.org
Това е тя:
Катя Кръстанова е клиничен психолог и психотерапевт в Центъра за консултиране, психотерапия и психоанализа и фондация “Асоциация Анимус”
Магистър по психология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Има 20-годишна консултативна и психотерапевтична практика в работа с хора с травматичен опит, деца и семейства в риск
Супервайзър и обучител на социалните и консултативните центрове и отдели за закрила на детето от цялата страна
Член на Българската асоциация по психотерапия
Кристи Петрова
