- Г-жо Спасова, има ли връзка между глобалното затопляне и затлъстяването и каква е тя?
- Когато говорим за изменение на климата и връзката му със здравето, винаги се изтъква проблемът с компрометиране на реколтите заради зачестяващите метеорологични бедствия като горещи вълни, градушки, суша, наводнения и т.н. Тоест една от най-сериозните последици от климатичните промени ще бъде свързана с недохранването. Ако не съумеем да ограничим глобалното затопляне в безопасни граници и се стигне до необратимо изменение на климата, това е много вероятно да се случи. На този етап, когато не съществува масов глад, е открита една на пръв поглед парадоксална връзка – че климатичните промени имат връзка със затлъстяването, като тази връзка е двупосочна.
- Как влияе по-топлата атмосфера на затлъстяването?
- Около 10% от енергийните ни запаси се изразходват за адаптивна термогенеза – тоест да поддържаме постоянна температура на тялото. Логично е, че при по-високи температури ще се изразходва по-малко енергия. При еднаква консумация на калории човек е по-слаб в места със студен климат, отколкото при топъл.
На второ място, изследователи от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина твърдят, че хората с наднормено тегло отделят повече емисии въглероден диоксид, отколкото слабите хора. Те изчисляват, че всеки човек с наднормено тегло генерира приблизително около 1 тон въглероден диоксид на година повече от някого с тегло в норма. По-тежките хора се нуждаят от повече храна. Разходът на енергия се увеличава с повишаване на индекса на телесната маса (ИТМ). По-тежкото население изисква 19% повече хранителна енергия за дневните си енергийни нужди. Колкото по-голям е броят на хората със затлъстяване, толкова повече храна трябва да се произвежда, което може да увеличи емисиите от селскостопанския сектор, който вече допринася за 1/3 от глобалното затопляне.
Затлъстяването също така увеличава емисиите на въглероден диоксид чрез допълнително натоварване на транспорта. Населението с наднормено тегло се нуждае от повече гориво за придвижване на по-тежки тела, което води до увеличение на годишните емисии на парникови газове с между 0,4 и 1,0 гигатона годишно. Някои авиокомпании вече заявяват намерение да въведат допълнителна такса за пътници с по-големи размери заради това, че ползват повече място, но и поради по-голямото им тегло, изискващо повече гориво за транспортирането им.
Мръсният въздух, големите жеги, по-опасните бури, наводнения и други екстремни метеорологични явления допринасят за затлъстяването поради намаляване на физическата активност. Интензивната физическа активност и спортуването на открито са противопоказни при такова време – това обаче предразполага към заседнал начин на живот, който води до натрупване на излишни килограми.
- Хората със затлъстяване по-уязвими ли са на климатичните промени?
- Възрастните хора с наднормено тегло са изложени на по-голям риск от заболявания или наранявания, свързани с топлината. При тях смъртността по време на горещата вълна в Европа през 2003 г. е била двойно по-висока. Топлинният удар се появява много по-често при хора с излишни килограми в сравнение с тези с нормално тегло поради намалената способност за разсейване на топлината.
С нарастването на екстремните метеорологични явления плодовете и зеленчуците ще поскъпнат, което ще затрудни поддържането на здравословна диета. Повишената цена може да тласне хората към консумация на повече преработени храни и напитки, които се основават на евтини съставки като захар и масла и често включват множество консерванти, оцветители и овкусители. Въпреки че не всички преработени храни са нездравословни, високият прием на тези хранителни продукти е свързан с лошо качество на диетата, затлъстяване и развитие на хронични неинфекциозни заболявания.
- Има ли връзка между консумацията на месо и затлъстяването?
- С увеличаване на благосъстоянието нараства и глобалната консумация на месо. Картата на световната консумация на месо съвпада с картата на затлъстяването. Изчислено е, че диетите с по-малко месо, като средиземноморската диета, намаляват емисиите на парникови газове със 72%, използването на земя с 58% и потреблението на енергия с 52%. Продоволствената несигурност, предизвикана от изменението на климата, също е свързана с разпространение на затлъстяването.
Освен че промените в климата влияят върху затлъстяването, последното от своя страна също влияе на климата. Наднормените килограми са свързани с повече от 200 заболявания, чието лечение натоварва здравната система. Установено е, че хората с наднормено тегло използват по-често здравни услуги, подлагат се на повече операции и им се изписват 2 пъти повече рецепти в сравнение с хората със здравословно тегло. Здравната система произвежда около 5% от глобалните парникови газове, затова увеличаването на дела на затлъстелите, освен че ще я натовари допълнително, ще допринесе и за промяната на климата.
- Обяснете по какъв начин научно проучване свързва притежаването на микровълнова печка с увеличение на индекса на телесна маса и затлъстяването?
- Ендотермите – топлокръвните организми, каквито сме и ние – изразходват повече енергия, когато приемат по-студена храна. Скорошно проучване показва, че притежаването на микровълнова печка е свързано с леко увеличение на индекса на телесна маса (ИТМ) и затлъстяването (2,1 кг повече), докато притежаването на друг кухненски уред не влияе по този начин. Същата логика важи и за други вещества, които ендотермите въвеждат в телата си, като въздуха. При равни други условия хората са по-затлъстели в по-топъл, отколкото в по-студен климат. Установено е, че температурата на въздуха има толкова голям ефект върху ИТМ, колкото възрастта и правенето на леки физически упражнения.
- Възможно ли е един и същи човек да бъде с различно тегло, ако пребивава на място с по-топъл или по-студен климат?
- Според едно американско проучване, ако се премести от Финикс, Аризона, в Бароу, Аляска, един средностатистически американец може да намали теглото си с 6,8 кг, ИТМ с 2,52 (половината от разликата между нормалното тегло и затлъстяването) и вероятността от затлъстяване с 54%. Според авторите глобалното затопляне при най-лошия сценарий може да доведе до увеличаване на теглото средно с 1 кг на човек, 0,37 на ИТМ и 12% на риска от затлъстяване от 1961 до 2081 г.
- През отминалото лято станахме свидетели на поредица горещи вълни. През последните години имаше и тропични нощи у нас. Как влияят те на здравето ни?
- Горещите вълни са най-масовият убиец от всички метеорологични бедствия. Много често техният ефект се подценява. Според различни оценки в Европа горещините са причина за между 91 и 99% от всички свързани с времето смъртни случаи. Според СЗО горещите вълни са се оказали 30 пъти по-смъртоносно явление, отколкото е смятано първоначално.
- Има ли данни колко българи загиват в горещите вълни?
- В България годишно загиват около 1100-1500 души заради горещи вълни, което е между 2 и 3 пъти повече от жертвите при пътнотранспортни произшествия. Връзката с горещото време обаче не се прави в статистиката, тези данни се основават на оценки, и то от чужди научни институции, у нас изследванията са малко на брой. Миналата година страната ни беше поставена на второ място в Европа по смъртност при горещо време. Сред причините според мен са по-високата средна възраст на населението, големият процент хора с хронични заболявания, ниската климатизация на жилищата, недостатъчна информационна кампания, недостатъчно адаптационни мерки към големите горещини на ниво индивид и общност. Миналата година имахме рекордно горещо лято, като данните за смъртността все още не са публикувани - вероятно жертвите през миналото лято са били повече. Вече няколко години европейската оценка на смъртността се прави от Barcelona Institute for Global Health (ISGlobal).
- Кои заболявания се увеличават заради климатичните промени?
- На първо място това са заболявания, свързани с топлината. Спектърът на свързаните с топлината заболявания може да включва топлинен синкоп или внезапно замайване, топлинни крампи, топлинен оток или подуване на краката и глезените, топлинно изтощение и топлинен удар, който може да е фатален.
Климатичните промени са свързани с увеличение на векторно-преносимите и пренасяните по вода заболявания като треска денга, чикунгуня, западнонилска треска, лаймска болест, малария, диария, холера, коремен тиф, хепатит и т.н.
Малко се говори за връзката между климатичните промени и т.нар. хронични неинфекциозни болести, които са основна причина за смърт по света. Към групата на хроничните незаразни болести Световната здравна организация включва основно болестите на органите на кръвообращението, злокачествените новообразувания, хроничната обструктивна белодробна болест, диабета, психичните разстройства, болестите на мускулно-скелетната система и травмите. Към всички тези заболявания климатичните промени имат отношение, някъде пряко, а другаде – косвено. Например връзката с рака – ще се увеличи честотата на кожния рак заради изтъняването на озоновия слой. Въпреки че това изтъняване само по себе си не е част от изменението на климата, определени газови емисии допринасят за причинно-следствената връзка между двете явления. Продължаващото отделяне на емисии при изгарянето на изкопаеми горива се очаква да попречи на възстановяването на озоновия слой. Изменението на климата увеличава разпространението на нови вредители, болести и плевели в селското стопанство, което налага използването на повече хербициди и пестициди, като последните имат канцерогенно въздействие. Тъй като климатът се затопля и екстремните явления стават все по-чести, нараства и замърсяването с афлатоксини.
- Как действат те?
- Те са микроскопични гъбички, известни още като плесени, които замърсяват хранителните продукти, основно зърнените култури и попадайки в организма на хората и животните, предизвикват тежки заболявания, в това число и рак на черния дроб. Според доклад на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) от 2012 г. най-застрашени от афлатоксини в Европа са Испания, Италия и Гърция, но сред рисковите държави се нарежда и България. Диабетът също има връзка с изменението на климата. Ще дам само един пример – поради зачестилите екстремни метеорологични явления, които компрометират реколтите и застрашават продоволствената сигурност, местното население става все по-зависимо от нездравословни преработени храни, чиято консумация е свързана с повишен риск от диабет тип 2 и затлъстяване.
Това е тя:
- Главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерството на здравеопазването и автор в платформата за знание "Климатека".
- Има докторска степен по климатология от СУ „Св. Климент Охридски”.
- Занимава се с въздействието на климатичните промени върху здравето на хората от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина.
- Експерт е при изготвянето на План за действие за устойчива енергия и климат на Столичната община '21 – '30 г.
- Със статиите в „Климатека“ става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество за 2023 г.
- От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на COP29 в Баку, Азербайджан.
- Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.
Милена Димитрова
