- Професор Киров, как ще коментирате приемането на първо четене на промените в конституцията?
- Беше ясно, че ще се събере мнозинство, за да бъде подкрепен на първо четене внесеният в парламента законопроект преди три месеца. Нищо неочаквано. Единственото неочаквано нещо беше, че пленарната зала беше буквално празна. Народните представители очевидно не си дават сметка какво вършат, защото когато се изменя основният закон на страната, залата трябва да е пълна и трябва да се включат в дебатите. А включително и основните вносители на законопроекта отсъстваха, беше само Христо Иванов. Останалите си бяха намерили някаква работа и отсъстваха. Това е неуважение – на първо място към парламента, на второ място към конституцията, и това е неуважение към българския народ, който те управляват.
- Защо го правят според вас?
- Защото са безконтролни. Те са над нещата. Те са недосегаеми и може да си позволят всичко. Както виждаме, то се случва.
- Може би депутатите разчитат на промените между първо и второ четене?
- Точно така. Всъщност те знаят много добре, че основната работа ще бъде свършена между първото и второто четене. Аз нямам никакво съмнение и всички хора, които са изкушени в тази материя, нямат никакво съмнение, че вече са подготвени и обсъдени в тесен кръг, зад погледите на медиите и обществото, предложения между първо и второ четене, които ще променят съществено първоначалните текстове на законопроекта.
- Какви ще бъдат промените, имате ли някаква информация?
- Нямам никаква информация, не ми е съдено да знам, защото никой не ги е споделил с нас. Това се прави сред много тесен кръг хора. Прави се анонимно, защото това не е материя, от която всеки разбира. Най-вероятно ползват някаква експертна помощ, но тези експерти са дълбоко пазени в тайна.
- В каква насока биха били промените?
- Във всякаква насока могат да бъдат. Очертаха се някои неща – че 3 март няма да го пипат засега, може би няма да пипат двойното гражданство за висшите чиновници, макар че се чуха различни гласове, включително лидерът на най-голямата партия в парламента, който каза – какво толкова лошо има министрите да бъдат с двойно гражданство. Но то не може само министрите да бъдат с двойно гражданство. Защото един кандидат за народен представител ще има ограничение да има само българско гражданство и като влезе в Народното събрание, след това може да бъде избран за министър. А някой друг отвън ще дойде с двойно гражданство и тогава какво равенство има? Неравно третиране, което е безумие.
- Има коментари, че между първо и второ четене вероятно ще бъде разширен кръгът от лица, които президентът може да назначава за служебен премиер. Сега в този списък са председателят на НС, председателят на Конституционния съд и управителят на БНБ. Смятате ли, че ще бъде направено това?
- Най-вероятно така ще стане. Например може да бъде и председателят на агенцията за безопасност на храните, също могат да го включат в списъка. Може и генералният директор на БНТ и този на БНР също да бъдат в списъка. Аз питам, а ако всички от този списък се откажат и никой от тях не иска да бъде назначен за служебен министър-председател, колкото и широк да бъде списъкът, какво ще направи президентът? Да отговорят тези, които внасят такива идеи. Това е замисъл, който не кореспондира на самата процедура и на смисъла на служебното правителство.
- Това начин за ограничаване на президента ли е?
- Толкова могат, толкова правят. Оскъдица на идеи и на възможности.
- В Прокурорския съвет се предвижда да има само двама пряко избрани от прокурорите в страната и един от следователите, а шестима ще са избрани от Народното събрание. Това не е ли политически контрол върху Прокурорския съвет?
- Разбира се, разбира се. Това е и целта. Тези, които ще бъдат назначени след три месеца, ще бъдат от тази политическа сглобка, която, както се вижда, вече има мнозинство от две трети.
- Как ще коментирате идеята при предсрочни парламентарни избори Народното събрание да не се разпуска, а да спре да заседава само по време на предизборната кампания?
- Искам да предупредя, че тогава може да се появи и ситуация, в която да има два парламента, които да бъдат с мандат. Няма да коментирам повече, нека да помислят. Няма да ги улеснявам. Тази идея е екзотика. И пак казвам, това е липса на идеи. Не си дават сметка, че като пипнат на едно място, отварят проблем на друго място. Но, както казах, толкова могат – толкова правят, не бива да им се сърдим.
- Как ще коментирате намаляването на мандата на главния прокурор от 7 г. на 5 г., като мандатите на председателите на ВКС и ВАС остават 7-годишни?
- По принцип би трябвало да има юридическа симетрия. Но може пък картината на мандатите да бъде едно сюрреалистично платно. Може и това да направят. Възможността за втори мандат при главния прокурор става като при президента. Очевидно главният прокурор се измерва с президента на републиката. Идеята е неразбираема, което не означава, че е неосъществима.
- Подкрепяте ли въвеждането на индивидуалната конституционна жалба? Кои граждани ще имат право да подават такава?
- Не е ясно, защото в проекта за изменение на конституцията се казва, че условията и редът ще бъдат определени със закон. Тоест всяко мнозинство в Народното събрание като изменя този закон, ще променя и кръга от лицата, които могат да отправят индивидуална жалба до Конституционния съд. Това не би трябвало да е така в една правова държава, в държава, в която има върховенство на конституцията.
- Какво очаквате да се случи на второто и третото гласуване на промените?
- Досега не е имало трето гласуване, защото всички конституционни промени, които са минавали, са били с мнозинство от три четвърти. Има висящ спор за процедурата, по която се извършват конституционните промени, когато трябва да се падне на по-ниското квалифицирано мнозинство от две трети. Конституционният съд не се е произнесъл още дори по допустимостта на искането на „Има такъв народ” и на „Възраждане”, та камо ли да разсъждава по същество.
Затова ще се върви както разбират процедурата, пък после, ако възникне спор, ще решават какво да правят при вече минало гласуване.
- Колко гласа са необходими за второто и третото четене?
- За второто и третото четене също са необходими 160 гласа и нагоре – мнозинство от две трети.
- Между второ и трето четене отново ли се минава през правна комисия?
- Най-вероятно ще се мине. Не е задължително, но тъй като ще има предложения и те ще бъдат смислово гласувани, ако се наложи редакция на текстове с оглед на юридическия език, на точността на текста, между второто и третото четене може да се извършат отделни редакции, но не могат да се правят нови предложения, не могат да се обсъждат, не могат да се гласуват. Тоест може да се правят само някакви редакционни поправки между второ и трето четене. Единствено и само редакционно.
- Какво всъщност свършиха депутатите с гласуването на първо четене на изменения в Конституцията, след като се очакват значителни промени на някои текстове и оттегляне на други?
- Стана това, което се очакваше – да се събере мнозинство за първото четене с по-ниско мнозинство – не със 180, а със 160 гласа. Тепърва предстои същинската работа да се чистят текстовете, да се правят предложения между първо и второ четене, да се оттеглят някои текстове.
- Общественото недоволство против смяната на националния празник ли изигра роля да се направи крачка назад и да остане 3 март или беше тест как ще реагират хората?
- Струва ми се, че дадоха заден ход просто заради изразеното обществено недоволство. Било е идея да бъде сменен националният празник. Управляващите имат неистова омраза към датата 3 март.
- Защо?
- Питайте ги тях.
- Не знаят ли какви са нагласите на немалка част от обществото?
- Те никога не са давали пет пари за нагласите на обществото.
- Дори за националния празник?
- Разбира се.
- Само за служебното правителство, двойното гражданство и националния празник ли се очаква да има промени между първо и второ четене?
- Не, ще има сериозна промяна и в главата за съдебната власт.
- В каква насока предполагате, че ще бъде промяната?
- Не мога да гадая. Никой не е споделил какви предложения ще има, поне насоките между първо и второ четене предвид на проведените безсмислени обществени дискусии, които бяха една жива загуба на време за участниците в тях.
- Никой ли не послуша конституционалистите след тези обществени дискусии?
- Естествено.
Това е той:
- Проф. Пламен Киров е доктор по конституционно право
- Ръководител на катедрата по конституционноправни науки в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“
- Бивш член на Комисията за защита на конкуренцията
- Бивш представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на СЕ (Венецианска комисия)
- Бивш конституционен съдия
- Бивш председател на Правния съвет на президента
Мария Кадийска
