- Г-н Димитров, какво се случи с водите на България и с ВиК сектора? Как изпаднахме в тази безпрецедентна водна криза стотици хиляди българи да страдат от воден режим, питейните води да изтичат от водопроводите, загубите да бъдат 60, 70, 80 процента? Преди години български специалисти решаваха водните проблеми на Африка...
- Не само на Африка. Нашите специалисти, българската инфраструктура, водни хидромелиоративни системи, учените и инженерите ни са били на световно ниво. От нас са се учили не само Северна Африка и Близкия изток. Там директно български специалисти правехме тези съоръжения. От нашето ноу-хау и разработки се е учил целият свят. Имайте предвид, че по темп на строителство на хидротехнически съоръжения ние сме били на трето място в света след САЩ и Япония. През 1986 година България е имала 17 милиона декара поливни площи с изградена инфраструктура, канали, помпени станции. Част от тези съоръжения са работили автоматично, широко се е използвал капацитетът на река Дунав, особено в Северна България.
В момента поливната инфраструктура е 370 000 декара. Това е 1,7% от това, което сме ползвали в миналото. 75% от българската почва са трайно засушени. В миналото нашите специалисти, нашите деди инженери не са изградили тази система самоцелно. България е много бедна на водни ресурси.
- Как бедна? Твърди се обратното, че като се добави река Дунав – сме богати на води.
- Това не е вярно. Противно на общото схващане България е изключително бедна на водни ресурси. В миналото и сега. Може би сме по-добре единствено от Кипър и Малта и някои райони на Южна Гърция. Голяма част от този оскъден воден ресурс са водите на река Дунав. Те представляват 83 процента от водния ресурс, който има нашата държава.
В днешно време този ресурс не се ползва. А в миналото сме имали много добре изградена инфраструктура за водовземане от река Дунав – имали сме 6 помпени станции по цялото протежение на реката. Те са били съсредоточени в най-сухите части. Примерно помпена станция Голотарци. Последната е при Силистра - Малък Преславец, която е с огромна мощност. 60-мегаватовата помпена станция с огромна хидромелиоративна система е напоявала 1 милиона декара в най-сухата част на България, близо до Разград и Черно море. За съжаление отдавна помпени станции не съществуват, съоръженията са разграбени. Но инфраструктурата съществува.
- Как да излезем от тази ситуация?
- Бъдещето на България в сферата на напояването и на питейно-битовото водоснабдяване е заключено в миналото. Ние имаме инфраструктурата, трябва да си я възстановим.
- Имаме ли специалистите?
- За съжаление имаме една шепа специалисти. Проблемът е, че не се вземат мерки, защото знайни и незнайни експерти по нещо се изявяват и дават мнение по въпроси, които меко казано не разбират. Това е изключително тревожно.
Поредна авария на ВиК мрежата в Бургас
- Все пак какво е сега състоянието на системата?
- Ние сме бедни на ресурси, нашите деди инженери са осъзнавали това нещо. Затова има изградена такава система. Язовирите в България са изключително много. Доколкото помня - по информация на ДАМТН водните съоръжения, които са в различно техническо състояние, са 6848. Те са направени точно с такава цел. Поради липсата на воден ресурс. Проблемът на ползването на тия води не е липсата на ресурс. Колкото и оскъден да е той, е наличен и ако се ползва рационално, ще е достатъчен. Съвсем отговорно го казвам.
Ще дам пример – две трети от водата в Плевен се губи. Същевременно две трети в денонощието Плевен беше на режим. Това е елементарна математическа сметка. Ние не ползваме ефективно ресурса, с който разполагаме. Повече от 60 години в сферата на водоснабдяването и канализацията не е имало преки големи инвестиции, а от 35 години - никакви.
- Какво стана с напояването?
- Същите са нещата и с напояването. По някакви странни причини се установи, че у нас в близкото миналото - след 2000 г., не ни е нужно напояване.
Много от изключително ценните съоръжения и инфраструктура бяха унищожени. Включително голямата напоителна система, която е пряко свързана с водоснабдяването на град Плевен.
Резервното водоснабдяване за питейни нужди на града се осъществяваше чрез водоснабдителна група при село Биволаре. Тя взимаше вода от язовир „Вълчовец“, който отдавна е продаден като земеделска земя. Огромната напоителна система е прекъсната до Горни Дъбник. В нашите градове ресурсът за питейно-битово водоснабдяване също се губи. Не поради липсата на пари, а заради липсата на визия за развитие. Когато Плевен изпадна във водна криза, попитах къде се губят тези водни количества. Никой не можа да ми отговори. Но това е политика, пряко свързана с МРРБ. На обща оперативка, на която събрахме ВиК дружествата на Плевен и Ловеч заедно с кметовете и областните управители на Плевен и Ловеч, се постави задача на директора на ВиК Плевен да направи такъв анализ. Помолих „Софийска вода“ да помогнат с ноу-хауто, което притежават.
Ситуацията в столицата е била идентична с тази в повечето големи градове в страната. Загубите са били огромни, доближаващи се до 80%. Сега водните загуби в София са паднали под 40%, и то с не толкова скъпи мерки. Изключително ефективен подход имат „Софийска вода“ към решаването на конкретния проблем, който имат повечето градове. Те не тръгнаха направо към инвестиции за подмяна на водопроводната и канализационна мрежа. Направиха сериозен анализ на състоянието на инфраструктурата, за да се разбере къде се губят конкретни водни количества и къде трябва да се смени мрежата.
- Има ли пари в държавата за такива проекти?
- Пари в държавата има. Примерно програмата на МРРБ за финансиране на общинските проекти на стойност 7,1 млрд. лева е пряко насочена към общински проекти. Но факт е, че точно общините, които се оплакват от липса на питейни води, нямат нито един проект, свързан с водопреносната мрежа. Лично помолих кметовете на тези общини да преосмислят участието си по тази програма.
- Има ли вече такива?
- Има. В Плевен 31 млн. лева по тази програма за тази година са насочени към изграждането на нова ВиК инфраструктура. Това представлява около две трети от ресурса, предвиден за община Плевен. За пръв път местната власт в Плевен започва да мисли, да инвестира и да управлява ресурса, с който разполага във водопреносната мрежа в интерес на гражданите. За пръв път насочват целевите инвестиции във ВиК инфраструктура. В Плевен водопроводната мрежа не е пипана повече от 35 години. Ако не се вземат мерки, свързани със загубите, ние наливаме от пусто в празно, наливаме в една кофа без дъно.
- Как в кофа без дъно, дайте пример?
- Типичният пример е Перник. Преди 5 години имаха изключително сериозен воден режим. Имаха вода веднъж на два дни. Загубите на ВиК Перник бяха 75%. Сега са 83%. Тоест за година загубите са нараснали с 9%. А 83 процента загуби в момента означават, че се губят по почти 50 куб. метра вода на линеен километър на ден. Мрежата им е около 200 км. Ако не се вземат мерки, ние наливаме от пусто в празно, наливаме в една кофа без дъно.
Плевен гони Перник. Там загубите са 71 процента, тоест 20 куб. м на линеен километър на ден. И там водопроводната мрежа е около 200 км. Загубите са колосални. Сами разбирате, че колкото и водоизточници да търсиш, ако загубите са толкова сериозни, ще стигнем до състоянието на Кочериново, където водата е в изобилие, но не може да стигне до хората. Защото водопроводната система е компрометирана и не работи.
- За колко време могат да се намалят загубите?
- Имайки предвид опита на „Софийска вода“, това не е процес, който трае чак толкова дълго и да изисква прекалено много средства. Напротив, пак повтарям – средства има достатъчно, просто трябва да се харчат ефективно. Категоричен съм, че ресурсът се разхищава.
- Какво е състоянието на водите за питейни нужди в страната?
- Министърът на околната среда и водите управлява единствено ресурса в 52 комплексни и значими обекта. 12 от тях са определени за питейно битово водоснабдяване. В момента в нито едно от населените места, което се снабдява с питейна вода от тези 12 язовира, нямаме воден режим. Въпреки сухите последни четири години, а особено суха е 2024 г., защото тотално нямаше пролетно пълноводие. Намалението на количествата на оттока през юни беше 72 процента по-ниско, отколкото през сушавата 2023 година. В сравнение с миналата сушава година оттокът през юни 2024 г. беше 72% по-нисък. Това намаление е най-ясно изразено в Дунавската равнина, където е 82%.
- Многото министерства, които управляват водите, ли са причина за проблемите?
- Управлението на водите наистина е разпределено в много структури и институции. Категорично то трябва да бъде събрано на едно място. Но се изисква политическа воля, консенсус и стабилно правителство, което да вземе решението след подробен анализ на състоянието на инфраструктурата, на водите в национален мащаб. Вече се обръща внимание на сектор „Води“.
- Къде другаде в България е опасно състоянието на безводие?
- Опасно състояние няма. Има тревожно състояние, за което сме взели мерки и призоваваме Министерството на регионалното развитие и ВиК операторите във Варна, Бургас и Сливен да предприемат мерки за намирането на алтернативни водоизточници и намаляване на загубите във водопреносната мрежа. Защото състоянието и нивото в язовир „Камчия“ е тревожно. Запълването му е около 44 процента. Такива събития са се случвали и в миналото. В язовир „Искър“ се случи преди години същото... Където има пречиствателна станция, това не е никакъв проблем.
Протест срещу безводието в Плевен
Но въпросът с наличния воден ресурс в язовир „Камчия“ е изключително тревожен. През последните 4 години нивото на 12-те питейни язовира спада и ако тази зима е мека, без сняг, без валежи и липсва пролетно пълноводие, това поставя под сериозен риск Бургас. Сливен и Варна имат алтернативни съоръжения. При Бургас липсват такива съоръжения. Не са поддържани старите съоръжения и те трябва да се възстановят.
- Казахте, че в напояването нещата са по-драматични, отколкото във водоснабдяването за питейни нужди.
- Там загубите са колосални. Това лято от 103 млн. куб. метра, пуснати от язовир „Жребчево“ за напояване към напоителни системи до крайния земеделски потребител, са стигнали 4,86 млн. куб. метра. На яз. „Тича“ от 14,5 млн. куб. м до крайния потребител стигат 2,5 млн. куб. м. Аз наричам загубите на вода - разхищение на вода. Загубите във ВиК по абсолютен размер са колкото цялото годишно количество вода, разрешено от комплексните язовири за питейни и промишлени нужди. Пак стигаме до извода, че анализът е много важен за мерките, които ще предприемем. Не можеш да взимаш и само да ползваш.
Това е той:
Роден е през 1973 г.
Магистър е по хидромелиоративно строителство, със специализации в България, Япония, Германия и Италия
В продължение на 20 години работи в Басейнова дирекция – Дунавски район, над 5 години е бил директор на Басейновата дирекция.
От август 2022 до юни 2023 г. е служебен заместник-министър на околната среда и водите.
От юни 2023 г. - април 2024 г. е заместник-министър в МОСВ
Участвал е в разработването на стратегически и нормативни документи в областта на управлението на водите на национално и европейско ниво
Таня Киркова
