- Г-жо Лафчийска, как се зароди идеята да станете учител?
- Тя сама си ме намери. Винаги съм се разбирала доста добре с децата. Още от много малка съм гледала съседските деца, опитвала съм се да им помогна по всякакъв начин. Лесната комуникация с децата ме предразположи да се запиша да уча за тази професия. Любовта ми продължава и се разраства все повече. Това ми е за първи път, първа работа.
- Винаги ли сте мечтали да станете учител, или това се породи през последните години в училище?
- Винаги съм знаела, че искам да съм свързана с децата по някакъв начин. В един момент имах леко отклонение в пътеката и имах друга мечта - да стана актриса, но дълбоко в себе винаги съм знаела, че ще се занимавам с деца. Работила съм и като аниматор на детски рождени дни. Знаех, че децата са моето нещо.
- Учителството - професия или призвание?
- За мен това не е професия, това е призвание. Мен лично не са ме вълнували фактори като заплащане, за мен е важно да научиш децата да бъдат хора, да развият своя ум и потенциал и по този начин чрез забавление те да научат нещата, които им трябват, за да могат да се справят в живота.
- На 15 септември ще поемете 4-ти клас. С каква нагласа ще пристъпите прага на класната стая?
- Вълнувам се страшно много. За първи път ще ми бъде това да вляза в класната стая не като ученик, а като учител. Представям си, че ще бъде един незабравим ден както за мен, така и за учениците и се надявам от пръв поглед да се харесаме. Ако не от пръв, от втори. За мен няма по-голямо щастие от това, че успях да стана учител. Мисля, че ще ми бъде трудно в началото. Трябва много подготовка още отпреди часовете, за да мога да се справя с материала, който трябва да преподам. Вълнувам се и знам, че щом го искам, ще го направя по начина, по който аз искам.
Откриването на учебната година винаги е тържествено и вълнуващо.
- Какво искате да предадете на учениците?
- Да бъдат хора, да са човечни, когато видят някой да се затруднява с нещо, да отидат, да му помогнат, да се отзоват по всякакъв начин, по който те могат. Оттам насетне да са безгрижни, да учим чрез забавление, не искам да се притесняват дали днес са добре подготвени. Искам всичко да върви с лекота. Искам да са мои приятели, както и аз да им бъда техен, да могат да ми споделят.
- Как ще успеете да се справите с особеностите на всяко едно дете?
- Както има някои ученици, които се справят по-бавно със задачите по някой предмет, така има и такива, които ги решават много бързо. Първите също ще ми бъдат предизвикателство. Ще намеря начин спрямо конкретния ученик - зависи от неговите интереси, и ще го стимулирам спрямо това от какво той се вълнува.
- Как ще потушавате неразбирателствата и несъгласието между децата?
- С говорене. Ще чуя първо тяхната гледна точка - дали ще е конфликт между двама ученици, или те не са съгласни с моето мнение. Искам те да ме оборват и да си изказват мнението. Смятам, че щом не са съгласни дали с мен или с друг ученик, трябва да докажат, да имат конкретни доказателства за това, че те са прави, а другият е сгрешил. Ако другият е сгрешил, приема се, обсъжда се, коментира се кой какво смята, защо смята така. Искам да ги науча да приемат и другата гледна точка, да не казват, това е правилно и точка, няма друг верен отговор. Защото 2+2 е равно на 4, но и 3+1 пак е 4. Има различни начини, по които може да стигнеш до верния отговор.
- Трябва ли учениците да имат критично мислене и да са индивидуалисти?
- И да, и не. Трябва да бъдат критични, но не и прекалено. Не трябва да търсят само негативното, трябва винаги да търсят позитивните неща в живота. Дори да има 100 негативни, те трябва да намерят позитивното и на него да се уповават. Трябва да има баланс. Ще се опитам с времето, в което преподавам, да ги балансирам - да има от всичко по малко, но най-вече да има разбирателство и любов и да бъдат хора.
- Във времето на дигиталните технологии - повече към тях ли ще се обръщате, или към това, което могат да пипнат, да направят?
- Това е интересен въпрос. Аз самата като учител през четирите години, през които учих, две от тях ми бяха в онлайн среда. Видях и тази гледна точка - да преподаваш на ученици онлайн, но смятам, че това да го видят на живо, да могат да го пипнат с ръце много повече се запомня и остава в съзнанието им, отколкото, че съм им представила една презентация. Когато имам уроци по предмет, който мога да го преподам в двора на училището или навън, ще бъде навън, за да могат учениците да имат пряк досег до природата и до това, за което ще си говорим.
- Теорията или практиката предпочитате?
- Ще намеря баланса между практиката и теорията. Не можем без теория, но когато може и практика, ще се уповавам и на двете.
-Учител до края на живота или за известен период от време?
- Целият ми живот е тази професия. Не си представям, че мога да работя нещо друго, което всъщност за мен е удоволствие. Малкото време, в което бях на стаж от университета в различни училища, ми показа категорично, че това е моето нещо. Това да давам знания на учениците, искам да го правя цял живот.
- Не е ли по-добре да преподавате само по една дисциплина, а не по всички, както е в начален курс?
- Смятам, че да преподаваш по различни предмети е много по-интересно, отколкото само по един. Никога не съм се замисляла да бъда учител само по един предмет, защото за мен учениците от 1-ви до 4-ти клас са моето нещо. Усещам, че с тях мога много по-добре да работя, отколкото с тези от 8-и до 12-и клас.
Важно е малките ученици да се забавляват, за да възприемат материала по-лесно.
- Смятате ли, че родителите ще ви имат доверие, тъй като сте много млада?
- Бих се притеснила, ако всички казват, че това младо момиче е учител и съм спокойна с моето дете, че ще я научи. Смятам, че те трябва да бъдат критични към мен, както аз самата съм критична към себе си. Първите години ще ми е трудно да се докажа пред родителите, пред колектива, но всеки си има подход и аз го имам и мисля, че родителите след първите един-два месеца ще знаят, че децата им са в сигурни ръце. Зная, че ще бъдат критични към мен, но с течение на времето аз ще докажа, че това е моето нещо и ще преподавам на учениците всички най-важни неща, които трябва да знаят.
- Според директори част от недостига на учители се дължи на лошото отношение на родителите, това притеснява ли ви?
- Аз съм чувствителен човек и със сигурност би ми повлияло това някой родител да ме обижда по някакъв начин за това как си върша работата. Това не би ме демотивирало, напротив, това ще ме мотивира да му покажа колко е трудна тази професия, колко добре ще се справям в нея и само това ще ме кара да се доказвам все повече и повече. В днешно време родителите са с по-голямо самочувствие, с нереална представа децата им колко знаят и със сигурност това е фактор за това много хора да не избират тази професия.
- Познавайки вече системата, мислите ли, че тя ви дава свобода на действие?
- В университета ни учеха, че трябва плътно да спазваме програмата, да си преподаваме уроците по начина, по който ни е показано. Това работи за един човек, за друг може би трябва да се работи по по-различен начин. Аз смятам, че трябва да се уповавам на програмата, но трябва да дам и нещо от себе си, дори и да е минимално.
- Ще има ли правила в класната стая?
- Няма как без правила. Когато се учи, се учи, когато е междучасие, може да си говорим по всякакви теми. Така си го представям за момента.
- Споделихте, че има наплив на желаещи да бъдат учители. На какво се дължи това?
- За мен е призвание, за другите - професия с хубава заплата. За тях водещо е заплатата и това, че все повече се възвръща авторитетът на учителите. Те стават много по-важни, значими в обществото. От обучението ми в СУ мога да кажа, че по-голямата част от курса ми беше там заради заплатите, за съжаление. Има огромен наплив. Дори и в родния ми град (Ихтиман) не може да си намериш работа като учител, защото има прекалено много желаещи, а места няма.
- Достатъчно мотивираща ли е за вас заплатата за стартиращ учител?
- Със сигурност не е много, но ще се справя с тези пари. Мисля, че ще са ми достатъчно. Не съм избрала да съм учител заради парите. За мен по-голяма удовлетвореност ще имам, ако учениците знаят, ако съм ги научила, ако ме запомнят така, както аз помня моята първа учителка. Това за мен е най-голямото щастие, друго не ме вълнува.
- Успява ли днешното училище да подготви адекватно децата за тяхното бъдеще?
- Затова споменах, че искам да ги науча да бъдат хора, да бъдат отговорни и човечни и смятам, че до някаква степен предметите подготвят учениците, но има още накъде да се развие образованието.
- По към дигиталното или към изкуствения интелект?
- По към дигиталното образование.
- Вие поемате четвърти клас, на който му предстои НВО. Резултатите показват, че доста от учениците са функционално неграмотни, това може ли да се пребори?
- Да, може, но ще трябва време. Това няма да стане за един месец, за два, за три. Трябва повече време, да се наблегне върху учениците, за да могат да се справят по-добре и да дават по-добри резултати.
- Как ще се борите с агресията в училище?
- С говорене, с общуване, с коментиране. Има доста видеа на тази тема с други деца. Когато друг ученик им го показва, може би ще го разберат по-добре. Знам, че правилният път със сигурност е говоренето, не викането, не наказване, а говорене.
- Наказанието няма да го използвате като част от възпитателно-учебния процес, така ли?
- Не, категорично. На едно дете, като му кажеш - не прави това, то прави точно това. Наказанието не е мой метод.
- В момента се обсъжда връщането на оценката за поведение. Според вас трябва ли да я има?
- Не мисля, че е правилно да има оценка за поведение. Характеристика на ученика ми звучи по-добре и тя да се изкоментира само и единствено с родителя. Тя не бива да е обществено достояние.
Това е тя:
Родена е в град Ихтиман
Завършила е средно образование в училище „Христо Ботев“, Ихтиман
Завършила предучилищна и начална училищна педагогика във Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ
Преподавател в 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“
Владимир Христовски
