Н ов скандал гръмна с българско участие във венецианско биенале, този път с архитектурното.
Мотото на проявата е „Лаборатория на бъдещето, вдъхновена от Африка“ и идеята е да бъдат представени водещи проекти, повлияни от африканските традиции, а също и да има предложения за изграждане на бъдещето. На досегашните 17 архитектурни биеналета се предлагат предимно концепции и идеи, които са по-близо до изобразителните изкуства, отколкото са архитектура.
БГ
Страната ни се представя с проект, съдържащ много снимки на разрушени училища от обезлюдени региони, както и на руини от различни части на Европа, като от Припят след гръмването на Чернобилската АЕЦ. „Нито е авангард, нито е изкуство. Това е духовно падение!“, отсече кратко и ясно Вежди Рашидов – който освен настоящ шеф на Народното събрание, е преди всичко изтъкнат скулптор и един от най-успешните ни министри на културата.
Явно руините са в основата на БГ проекта. В мрежата вече се заформиха предположения дали архитектурата в Европа може да бъде по-рухнала, отколкото са руините в Африка. Други пък направо попитаха дали по този начин не обиждаме Черния континент и не казваме директно, че от там единственото вдъхновение е разрухата и мизерията. Тепърва ще става ясно какво са имали предвид от Министерството на културата, които организират участието ни на биеналетата във Венеция, както и от Камарата на архитектите в България.
Колаж от снимки с различни руини и спомени, част от БГ проекта
Твърди се, че много снимки не се приемат добре на подобни изложби. Автор на спечелилия проект е архитект Борис Тикварски, който е 33-годишен.
Проблем
Според БГНЕС: „Спечелилият грозен проект е само едната страна на проблематичното ни участие. Оказва се, че не само той, но и цялата процедура на конкурса повдига много въпроси към неговите организатори. А организатор е държавата в лицето на Министерството на културата, начело на което в момента е проф. Велислав Минеков.“ И още: „Конкурсът е критикуван и заради съмнително краткия срок от 26 календарни дни. Той е обявен на 20 декември следобeд до 16 януари в 12.00 часа на обяд, като тук се включват дългите празници по Коледа и Нова година, които естествено са почивни дни. Поражда съмнение и ниският бюджет от 70 000 лева, което всъщност е горният лимит, с който де факто се заобикаля Законът за обществените поръчки, за да няма обжалване. Конкурсите за Биеналето в другите европейски и съседни страни обикновено са двустепенни, за 2-3 месеца с 200-300 хиляди евро бюджети“.
Контра
Живеещият в Италия кинопродуцент („Мистър и мисис Смит“) и режисьор Красимир Иванов бе от водещите фигури, разбивали преди години предишния грандиозен скандал, когато на биеналето изпратихме няколко чаши от супермаркет и казахме, че това е изкуство. Сега Иванов заяви пред „Телеграф“: „Българската държава плаща, за да я излагат по света. И тъй като по света са достатъчно дипломатични, особено за биенале, където всичко е държавна политика и всичко се плаща от държавите участнички, никой няма да ти каже и да ти откажат проект, който държавата е пратила. Ще вдигнат рамене и ща кажат: „Такова им е нивото, това предлагат, какво да направим. Като искат да се излагат“. Обяснява: „Това са едни псевдоинтелектуалци и никой нищо не може да промени. Керванът си върви, кучетата си лаят, едни хора прибират едни пари. То винаги е едно и също. Ми в Дубай за експото какво беше – същата история. Налепили едни афиши, занесли кисело мляко и лютеница и някой прибрал едни пари. То е много нагло. Не познавам този случай, но той е същият като останалите. Едни псевдоителектуалци. Получава се подмяна на реалността. Защото няма нищо общо това, което се предлага и се представя в България като световна тенденция. Няма такава реалност, а е подмяна, която правят тези псевдоителектуалци, защото иначе ще трябва да ходят и да работят. А това са едни останки от миналото – синът на, дъщерята на, внукът на и т.н. Бутат се да се занимават с биеналета там, където има пари. Няма да се занимават с нещо, където трябва да се работи. Иди после доказвай, че ти си по-добър от другия“. Красимир Иванов пояснява още: „Ще се окаже прав чешкият художник Давид Черни, който ни представи като една тоалетна, че тук сме си останали след Освобождението и оттогава нищо не се е променило. Гледат ни като извънземни навсякъде по света, защото всеки си прави каквото си иска. Тия, които не са успели тоя път да се докопат до средства, завеждат дела в административен съд, проточват се за една-две-три години. И после пак същите дела. Знаят, че ако някъде се прекъсне синджирът, спира кранчето на всички. И са много опасни. Получава се подмяна на реалността. Внушават на българското общество, че това е модерното, че това се търси по света, това са модните тенденции. Не, не са това модните тенденции, не е това начинът, по който се работи. Ходят по командировки, но явно това, което виждат, не им изнася. Знаят, че в техния си гьол им е най-удобно и си искат в него и в тяхната кал“.
Георги П. Димитров
