- Офицер Чорлев, преди няколко дни полицай стреля по грабител, докато бяга, а впоследствие той почина. Как действате в САЩ в такава ситуация, какви са правата ви за употреба на оръжие?
- При нас законите са по-различни от тези в България. Нямаме право да стреляме по някого, който просто се опитва да избяга. Можем да раним или убием някого само когато той е заплаха за нас или за някой друг. През другото време нямаме право.
- Ако някой не се подчини на ваша заповед, както е в случая у нас? Убитият е бил предупреден 3 или 4 пъти с командата „Спри, полиция“, а после и с два предупредителни изстрела във въздуха, но не спрял.
- При нас е забранено да се стреля предупредително във въздуха. Използваме оръжието единствено когато трябва да спрем престъпник да нарани друг човек или самите нас. Може да не е с пистолет, а с бокс или с нож, но ако не е заплаха, нямаме право да използваме пистолет.
- Твърди се, че е имало сигнал, според който грабителят е имал оръжие и е представлявал заплаха. При идентична ситуация щатският полицай има ли право да стреля?
- Да, имаме пълно право да използваме оръжие. При това положение после случаят се разследва. На полицая се правят проверки, за да се докаже дали е действал правомерно и според всички правилници и закони, по които работим. Законите са на градско, щатско и федерално ниво. При всички случаи, ако се стигне до раняване или смърт на някого, ни разследват.
- В България също е така, в момента прокуратурата води разследване. Ако се прецени, че полицаят е превишил правата си, ще му повдигнат обвинение.
- Превишаването на правата е интересен въпрос. Някои закони в САЩ не са толкова рестриктивни за полицаите, колкото правилниците. Ако сме ги спазили, няма проблеми. Установи ли се, че полицаят е направил нещо в разрез с правилниците обаче, ще го съдят. Ако само си е превишил правата, без да нарушава въпросните разпоредби, ще го накажат или уволнят, не е задължително да му повдигат криминални обвинения.
- Всички в България дават пример с правата на полицаите в САЩ и как могат да стрелят почти безконтролно?
- Това е абсолютно невярно. Всичко е преувеличено и раздуто от социалните мрежи и медиите. Ако престъпникът просто иска да избяга от нас, единственото, което можем да направим, е да го преследваме. Трябва физически да го спрем. Ние ползваме определена екипировка, в която влиза и оръжието, и тя е класифицирана според степента на сила. Пистолетът е най-високото - 4-то ниво. Най-ниското е 1-во – това са ми ръцете, белезниците. След това са електрошокът, палката, парализиращ и лютив спрей. В зависимост от това престъпникът каква степен на сила използва срещу нас ние трябва да приложим малко по-висока, за да го спрем.
- Ако предполагате, че престъпникът е въоръжен, може ли да го застреляте?
- В Америка нямаме право да предполагаме. Ако имаме сигнал, ако сме видели нещо, ако човек е казал, че има оръжие и смята да го използва, можем да използваме пистолета. Така следваме правилника и законите и няма проблем да извадим оръжието.
- Как така да извадите оръжието?
- Виждали сте по реални клипове как става. От източното до западното крайбрежие правилата са еднакви - ако човекът държи пистолет, но е насочен надолу, нямаме право да използваме оръжие. Можем да го насочим, но не и да натиснем спусъка. В момента, когато направи някакво движение и неговият пистолет е насочен към нас или към други хора, имаме право да стреляме.
- Как доказвате действията си после? Само със свидетели и бодикамери (камери, закачени на реверите)?
- Бодикамерите са във всяка структура. Аз моята я ползвам вече 3 г. Много е качествена, технологията е много напред. Знае се всяка секунда къде съм бил, какво се случва в реално време, дори изкарва и транскрипция на разговора между мен и престъпника например.
- Ако престъпникът има нож или бокс и тръгне към вас, може ли да стреляте?
- Да, на 100%.
- Имали ли сте такива ситуации в работата си до момента?
- Имаме шега между нас - „Всички искаме оръжие, но никой не иска да го ползва“. Един нормален полицай никога не иска да си изкарва пистолета от кобура. През цялото време използваме други тактики, за да не се стигне дотам. Лично на мен ми се е случвало 2 пъти да си вадя оръжието. Първия път беше за защита. Имахме сигнал за престрелка между гангстери, трябваше да отидем подготвени. Заварихме един ранен, имаше 4 куршума в тялото, но оцеля. Втория път беше, когато успях да заловя на място мъж с оръжие. Добре, че не го извади пред мен, а беше на кръста му, защото трябваше да го застрелям.
- Какво се случи?
- Получихме сигнал, че на улицата има човек с пистолет. Отидохме на място, видях пешеходеца, който беше подал сигнала. Казах му да не комуникира по никакъв начин с него, а да ми намигне, за да покаже кой е той. В момента, в който го видяхме, нямаше нищо в ръцете. Тъй като имахме свидетел, който го е видял, аз имам пълното право да арестувам лицето и да го претърся. Тогава бях с пистолета в ръка. Неговият беше на кръста, но се оказа, че е със сачми.
- Ако някой извади срещу вас пластмасов пистолет например, какви са правата ви?
- Ние не можем да знаем дали е истински или не в първите минути. В САЩ има закони, според които, ако човек използва пластмасово оръжие или дори играчка за грабеж или да заплаши някого, може да получи над 1 г. затвор.
- Преди седмица се навършиха 22 г. от атентатите на кулите близнаци в Ню Йорк. Как се промениха мерките за сигурност към момента и има ли много полиция по улиците?
- Мога да дам пример, с който ще разберете как са се завишили мерките. Във вторник в Ню Йорк пристигна президентът на Украйна Володимир Зеленски, който разговаря с американския държавен глава Джо Байдън преди общото събрание на ООН. Дипломатическите лица започнаха да пристигат седмица по-рано и ще останат още няколко седмици тук. Представители на над 190 държави има в Ню Йорк в момента. Не можете да си представите за какъв вид организация и охрана става въпрос. Хиляди служители от абсолютно всички служби за сигурност са на улицата. Има блокирани десетки улици и не можеш да пресечеш дори. Отделно се ползват дронове, постоянно се гледат камери, патрулира се, летят хеликоптери.
- Вие участвате ли в патрулите?
- Да, разбира се. Главният офис на Транспортна полиция е точно до мястото, където паднаха кулите близнаци. Още от 1 септември имаме засилена охрана там. Това е само за нашата сграда, отделно нашата организация е една от най-добрите по линия на кучета K9. Ние обучаваме четириноги от цялата страна да откриват оръжия и експлозиви. В момента имаме над 45 кучета, с които покриваме около 100 кв. км. А заради срещата на ООН абсолютно всички сме навън. Интересен факт е, че заедно с нюйоркската полиция (NYPD), ФБР и с други организации преместваме абсолютно всички улични кошчета като превантивна мярка срещу бомби. Няма къде да си хвърлите боклука буквално. Тъй като Манхатън е остров, се патрулира и с лодки.
- По колко часа е едно ваше дежурство?
- По 12 часа три дни в седмицата. Можеш да даваш и извънредни смени срещу допълнително заплащане. Научих едно нещо в моята работа – всеки си има точка на кипене. Примерно аз имам чувството, че дори да стрелят по мен, няма да ми пука. Това съм аз. Но ми пука, когато двама бездомни притесняват момиче на гарата и няма кой да им каже нещо. При нас колкото по-сериозно е престъплението, толкова по-малко имаме право на размисъл. Има правила и закони, които следваме. Но ако примерно се появите вие и някой ви дръпне чантата от рамото, е грабеж. Ако хвана извършителя, той ви върне чантата и се държи добре, нещата приключват.
- Как така?
- Взимаме му отпечатъци, снимаме го, наказваме го според закона и го пращаме на прокурор. Има обаче много дребни случаи, при които някой е откраднал 2 долара например, без да е докосвал притежателя на парите. Тогава стават доста скандали, крадците дори се бият с нас.
- Вие били ли сте се?
- Да, доста пъти. Предимно с дребни престъпници, които не отговарят на команди. През територията ни минават по над 2 млрд. души годишно, особено с влакове. Нормално е да има проблеми.
- От колко време сте полицай?
- Вече карам 6-а година. Знаете, че работя за Градската транспортна полиция (MTA) в щата Ню Йорк. Под наша юрисдикция са влаковете и всички жп връзки не само в Ню Йорк, но и Харлем, Манхатън, част от Кънектикът, където работех първата година като полицай. Обучаваме се в същите академии като колегите от NYPD (нюйоркската полиция), която е най-големият департамент в света.
- Защо избрахте точно тази професия?
- Това е малко лично. Аз пристигнах в САЩ на 22 г. Две години след мен дойдоха и родителите ми. Тогава се наложи майка ми да шофира, а тя беше скарана с тази дейност. Попадна на полицай, който се държа много грубо с нея. Беше я прибрал дори в патрулката, а тя не говореше английски добре. Това ме провокира да стана полицай и да докажа, че има по-добър начин да се държиш с хората. Преди да дойда в Америка, живеех в родния ми град Пазарджик и бях студент в Югозападния университет. Учех за компютърен инженер. В ЮЗУ се запознах с едно момче, станахме приятели и той първи замина. Каза ми: „Искаш ли да дойдеш в Америка?“. Реших да отида и да видя какви са възможностите. Така си и останах. Завърших колеж, а след това Университета по криминалистика в Ню Йорк, специалност „Криминално право“. Изкарах късмет, защото точно на 35-ия ми рожден ден получих две предложения за работа – от NYPD и сегашното ми място MТА. Това е пределната възраст за постъпване в полицията в Америка. Бях най-щастливият човек на света в този ден.
- Не съжалявате нито ден, че сте емигрирали?
- Не. Аз обичам това, което правя. Сега кандидатствах за детектив и се надявам до края на октомври да се разбере резултатът. Отивам на работа с желание. И в личен план нещата ми се подредиха добре, срещнах една българка (смее се), оженихме се и сега имаме две малки българчета. Мога да ви кажа, че ние наистина изживяваме американската мечта. Жена ми също работи, но е във финансова институция. Идваме си в България, за да могат и роднините да видят нас и децата. Това лято цял месец си бяхме в страната.
Това е той:
Роден е в Пазарджик
Заминава за САЩ, когато е на 22 г.
Завършва университета в Ню Йорк, специалност „Криминално право“
Работи 1 година в Транспортна полиция (МТА) в Кънектикът, а от 5 години е в щата Ню Йорк
Член на Българо-Американската полицейска асоциация
Женен, с две деца
Виктория Пенкова
