П роект на европейски акт за свободата на медиите ще гарантира защитата на журналистите, редакционната независимост и плурализма на медиите. Това бе темата на международната конференция в Брюксел, посветена на свободата на медиите и организирана от българския евродепутат Елена Йончева.
„Историята ще покаже дали този закон ще е положителен. Надявам се някой ден журналистите да не плюят на гроба ми“, пошегува се еврокомисарят по ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Тя посочи, че желанието за промяна е продиктувано от това да се знае финансирането на всички медии в страните членки на ЕС. Подчерта, че трябва да се създадат механизми за защита на журналистите от следене - например компютрите и телефоните им трябва да се пазят от шпионски софтуер.
Идеята е регламентът, който предстои да бъде приет, да стане задължителен за всички държави членки. Проектът вече се разглежда от Европейския парламент (ЕП) и по него вървят конкретни предложения и обсъждания. Това според Йоурова ще подобри регулацията на национално и европейско ниво.
Осветляване
Една от целите на законопроекта за Европейския акт за свободата на медиите също така е да осветли спонсорите и рекламодателите на медиите, които според панелистите във форума са чест източник на политически натиск.
Йоурова поясни, че регламентът предвижда и създаването на европейски медиен борд, който да помага на журналистите, когато става дума за ограничаване на свободата им, и да наблюдава състоянието на медийния пазар за концентрация на собствеността и други изкривявания. Издателят на Euractiv.bg Георги Готев подчерта, че не става дума за закриване на медии при борбата с пропагандата и езика на омразата. Йоурова допълни, че е важно медийните платформи внимателно и професионално да се преглеждат, преди да се вземе решение да бъде премахнато дадено съдържание. "Има много опоненти на този законопроект, които искат да владеят медиите и твърдят, че Европейската комисия (ЕК) на свой ред иска такава власт. Но едно е ясно - настоящото състояние не е вариант, защото медиите са централен рупор на демокрацията и се нуждаят от специфичен инструмент, който да ги пази", заяви Вера Йоурова.
Според Елена Йончева трябва да се създаде медийна среда, която покрива критериите за независима журналистика. „Трябва да има редакторска независимост на медиите и те да имат свободата и ресурсите да провеждат разследвания в обществения интерес“, допълни Йончева.
Най-бедният, но в същото най-прозрачно работещ медиен регулатор – така определи Съвета за електронни медии (СЕМ) неговият председател Соня Момчилова. Тя подчерта, че приказките за гаранции на свободата на медиите имат обратен ефект и водят до това журналистите да стават все по-изплашени. „Когато прекалено много защитаваме една свобода, рискуваме да я направим крайно беззащитна и слаба“, смята Момчилова.
Опозиция
По време на форума стана ясно, че някои държави не са ентусиазирани от идеята, защото смятат, че работата на медиите при тях е достатъчно добре уредена и не виждат с какво задължителното европейско законодателство ще им помогне. Но според евродепутата Елена Йончева за държави като България, в които липсва политическа воля, за да се гарантира свободата на журналистите, европейската рамка е необходима. България е сред страните в ЕС с най-голям риск от политическа намеса в медиите – риск, оценен на 73% от Европейския център за медиен плурализъм. Йончева подчерта, че този акт няма да е своеобразен цензор, но припомни, че европейската журналистика в момента работи във военновременна ситуация. „Истинската битка с фалшивите новини е в истинската журналистика“, обобщи Йончева. Самата тя е била военен репортер в Ирак, Сирия, Афганистан, Чечня, Косово и др. Журналистиката трябва да дава контекст, да показва причините за даден конфликт, подчерта Йончева.
Кристи Петрова
