- Г-н Стойчев, балотажът на местните избори свърши. Някъде битките бяха доста оспорвани. Какъв е вашият анализ на резултатите?
- Като цяло нищо изненадващо не случи, дори и след втория тур. По места някои резултати могат да бъдат тълкувани като изненадващи, особено там, където водещият кандидат от първия тур е загубил с много на балотажа. При всички останали случаи нещата бяха ясни. Очакваше се „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) да вземат кметските места в София и Варна. Това се и случи. Ниската избирателна активност също не е изненадваща. Нормално беше да имаме по-ниска активност на втория тур. Ако може да се направи някакъв извод, то е, че отишлите да гласуват на балотажите са се разделили на 50:50 или 70:30. Там, където има разделение 50:50, означава, че на практика няма ясно изразено обществено мнение. Това е показателно, че има някакъв вид поляризация в обществото. Едните отричат напълно другите, лагерите са два и отблъскват всички по-умерени от участие в политическия процес.
- Казахте, че в София и Варна е очаквана смяната на властта, но обратът в Пазарджик и Кюстендил не беше ли изненада? В тези два града дългогодишни кметове бяха сменени с нови.
- Не знаем какво точно се е случило с тях. При всички положения е имало някаква локална динамика, която ние наблюдаваме от София. Кметовете на двете места са силни като личности не защото са подкрепени от една или друга партия. И в Пазарджик, и в Кюстендил това бяха кметове, изградили свои мрежи на влияние. Какво е довело до тяхното разпадане и до смяната им, не може да кажем от разстояние.
- Какво не достигна на Ваня Григорова да обърне резултата в София и какво на Васил Терзиев да има по-убедителна победа?
- При всички положения беше ясно, че ниската избирателна активност ще работи в полза на Васил Терзиев, защото неговият вот е партиен и силно мобилизиран. Каквато и допълнителна активност да е имало, тя би донесла гласове за Ваня Григорова. Ниската активност на втори тур и невъзможността на щаба на Григорова да мобилизира повече хора доведе до този резултат.
- А откъде дойдоха допълнителните гласове за Ваня Григорова?
- От всички посоки. Тя събираше буквално от леви, от десни, антивот, анти-Терзиев вот, на разочаровани хора. Вот от подкрепящи ГЕРБ също се мобилизира за нея.
- Трудно или лесно Васил Терзиев ще работи с това шарено мнозинство в Общинския съвет?
- Зависи от това как ще подходи. Ако го направи рационално и потърси подкрепата на ГЕРБ за едно стабилно управление следващите 4 г., няма да му е трудно. На национално равнище има такъв прецедент. То е логично. Ако реши да сглобява различни мнозинства за всяко свое решение, тогава би било трудно. Осен ако не се изгради някакъв клиентелистки модел, както по времето на Стефан Софиянски. Тогава шарени общински съветници гласуваха предложенията на кмета. Зависи и от подхода на ПП-ДБ вътре в Общинския съвет. Ако те искат да изграждат трайни партньорства с близка група като тази на ГЕРБ, биха могли да направят нещо предсказуемо и стабилно.
- Каква е тежестта на една победа, както е в Благоевград с 806 гласа, в Казанлък с 504 или пък в Панагюрище с 28 гласа например?
- Мажоритарните избори са такива – първият преди всички. Независимо с колко бие взима 100% мандатите, а той е само един. Разликата няма голямо значение. Кметът за следващите 4 години е ясен и обикновено не може да се смени. Неговата легитимност няма да бъде оспорена. И с такава разлика кметът ще си упражнява правомощията законно. Ако някого го притеснява тази ниска разлика, отговорът е в участието на изборите в конкретното населено място. Не може от позицията на такова слабо участие да се сърдим за малките разлики и за малкия брой гласове.
- Как гледате на обвиненията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов срещу партньорите му във властта. Той от няколко седмици говори, че има нова сглобка, а като че ли в неделя е посочил в прав текст – коалиция между ПП-ДБ, „Възраждане“ и БСП?
- По време на избори каквото и да се каже, то винаги е във фокуса на кампанията. Сега след изборите има достатъчно време, в което от ГЕРБ и останалите сили в управляващото мнозинство могат да седнат и да направят равносметка. Или да излязат с някаква декларация, ако изобщо е необходима. Към момента аз не виждам да има предпоставки за преосмисляне на управленската формула или за промяна на мнозинството. Но ако партиите в него имат възражения, могат да ги направят сега. Това ще бъде много по-адекватна оценка, отколкото каквито и да било други по време на кампанията.
- В тази връзка има ли реална опасност за кабинета и за мнозинството в Народното събрание?
- Аз не мисля, че има такава опасност поне до европейските избори. Мога да бъда опроверган от политическите лидери по всяко време, защото те са непредсказуеми. Но ако погледнем факторите, които влияят на политическата стабилност в страната, такива предпоставки не съществуват към момента.
- Кое може да разклати тогава управлението?
- Управлението може да бъде разклатено при наличие на скандали, свързани със самото управление. Местните избори няма как да бъдат функция. Независимо кой какво е говорил по време на кампанията, важното е какви са отношенията. Ясно е, че ще има загубил и победил. Никой не може да е 100% победил или губещ. Партиите в управляващото мнозинство си взеха това, което беше тяхно. Няма база да се сърдят едни на други и да ползват резултата от местните избори като аргумент за разваляне на отношенията си. Ако те се развалят, това ще бъде на базата на самото управление или друг вид сблъсък за законодателство, реформи.
- Като че ли Борисов наистина е сърдит на ПП-ДБ за това, че са играли на места с всички останали, но не заедно с ГЕРБ? Той на няколко пъти ги призоваваше за общ блок.
- Когато са сформирали това управляващо мнозинство, не е имало уговорка да участва заедно като блок и на местните избори. Не виждам основание, за което Борисов да се хване и да развали коалицията. Всичко останало е в рамките на риториката, която така или иначе ГЕРБ и ПП-ДБ водят.
- Плюс или минус е липсата на никакво коалиционно споразумение, което да регулира тези взаимоотношения в мнозинството, че да не се стига до тези постоянни заплахи от едната и другата страна?
- Такова формално няма, но реално коалиционното споразумение, по което това мнозинство управлява, са законопроектите, които се внасят с подписите на Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Делян Пеевски. Тези закони изразяват волята на партиите в мнозинството да правят една или друга политика. Един законопроект, който е подписан от лидерите на всички тези партии, ясно показва, че имат обща визия. Когато престанат да внасят такива общи закони, мандатът на това мнозинство ще се е изчерпал.
- Промени ли се тежестта на партиите след тези местни избори?
- Това може да стане едва след европейските избори, защото местните имат друга цел и характер. Както и да се интерпретират резултатите от местния вот, всички са победители. Единият победил, като взел всички общински съветници, другият, като им взел София и Варна. Местните избори никога не са били реална и сериозна основа, която да преформатира отношения в парламента.
- Как може да се подобри отчитането на резултатите, така че избирателите да нямат съмнения в него и това да доведе до по-висока активност?
- Като спре да се пипа Изборният кодекс (ИК). Достатъчно го пипаха. За да се върне доверието в една система, тя трябва да бъде оставена да работи дълго време. Няма как да имате доверие в нещо, което винаги се преправя според ситуацията, и то в последния момент. Единствената рецепта за възстановяване на доверието на избирателите е да се спре промяната на ИК поне за 4-5-6 години. Така лека-полека акцентът в изборите да са посланията, а не технологията на гласуване.
- Но сега пак има заявки за отваряне на ИК, особено след казуса с машините?
- Значи ще има още по-ниско доверие към изборния процес при следващия вот през пролетта на следващата година.
- А скандалите с машините в чия полза играха повече? Кой успя да спечели от тези проблеми?
- В ничия. Проработиха в това, че гарантираха отново ниска избирателна активност. Който се е опитвал да прави инженеринг чрез машините, според мен не е успял.
Това е той:
Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии
Преподавател по анализ на политическия риск в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“
Тихомира Михайлова
