- Г-жо Буруджиева, какво ни показват данните от местните избори?
- Данните от тях показват, че тенденцията от отказа от гласуване се превръща в опасно явление. Виждаме как местните избори и общинските съвети дават възможност за една огромна пъстрота. С изключително малко гласове могат да се вкарат общински съветници. На места тези други партии и листи дори са над 50% от съветниците в даден местен парламент. Това говори не само за трудните мнозинства, които ще са нужни за управлението в града, но и за изкривяване на отношението граждани-политици.
- Докато в София и Варна тези резултати бяха очаквани, не беше ли изненада случилото се в Пазарджик и Кюстендил например?
- Логично е, дългогодишните кметове също имат край на управлението. Има умора, има натрупани проблеми в някои общини. Въпросът е дали ще се появи мажоритарна фигура, която да обедини вота на хора и да се получи промяната. Най-знаковите места, където се получи такава промяна, са именно Пазарджик и Варна. Пазарджик е показателен за това, което олицетворяваше „Продължаваме промяната“ (ПП) след протестите от 2020 г. Т.е. дошли са да започнат промяна и да обединят всички около себе си, за да я извършат. Само в Пазарджик кандидатът им направи това. Това не е най-чистият партиен вот, но направиха кампания, която вдигна вълната – „всички срещу местния феодал“. Във Варна пък е най-чистата победа на „Продължаваме промяната-Демократична България“ срещу ГЕРБ. На тези местни избори лидерите на ПП заявяваха, че София ще е тази символична победа. Фактически това е Варна. В София ГЕРБ отпаднаха още на първия тур. Колкото Ваня Григорова е победила ГЕРБ, толкова и ПП-ДБ са ги победили в столицата. Битката между ГЕРБ и ПП-ДБ се състоя във Варна и тя беше много категорично спечелена от ПП-ДБ. София за мен е срам за политиците. Да е честито на Васил Терзиев, който спечели. Но той загуби собствени гласове между първия и втория тур. Хората, които гласуваха на първи тур за него, не излязоха на балотажа. За каква победа става дума, когато има минимални разлика, и то при ниска активност. Тази ниска активност трябва да бъде сериозен сигнал за партиите. Тя не е просто резултат от кризата в партиите, а от системната загуба на взаимоотношения между партиите и гражданите. Софиянци демонстрираха липса на всякакво доверие и го показаха чрез дистанциране.
- Какво не достигна на Васил Терзиев да спечели по-убедително, а на свой ред Ваня Григорова да обърне резултата на балотажа?
- На Терзиев му попречи цялостната кампания и агресивното поведение между 1-ви и 2-ри тур. При Григорова имаме повишение на подкрепата на балотажа. На нея не й достигна обединението, с което започна, и трябваше да го разшири още повече. Терзиев трябва да е благодарен на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадин, който не обяви подкрепа за Григорова. Ако той беше направил това, Терзиев никога няма да бъде кмет на София. ПП трябва да са дълбоко благодарни на „Възраждане“, че им подариха София.
- Откъде дойдоха гласовете за Григорова – отляво, отдясно?
- От всякъде. При нея виждаме, че голяма част от избирателите й не са просто партийни избиратели вляво. Виждаме нетипична картина на избирателното тяло. Григорова направи единствената мажоритарна кампания. Успя да привлече хора около тезите и посланията си, а не около партийни пристрастия. Това е професионален подход. Като погледнем изборите няколко години назад, десните в София са много по-организирани. И когато са монолитни и не воюват един срещу друг, винаги успяват да спечелят столицата. Сега го направиха, но с мъчителна ниска подкрепа като брой гласове. Вижте и разликата в подкрепата към листата на ПП-ДБ и тази към кмета. Листата води убедително. Това е индикатор за слаба кандидатура или за слаба кампания.
- Казахте, че в София разликата е малка, но има и много други градове, където тези разлики са още по-малки. В Благоевград тя е 806 гласа, в Казанлък е 504, в Панагюрище е 28 гласа. Каква е тежестта на такива победи и пример ли е, че всеки глас е важен?
- Разбира се, че е пример. Малката разлика при висока активност е едно. Проблемът е, че има малки разлики при много ниска активност. Това ни връща към дебата националните избори също да са мажоритарни. Партиите са толкова немощни, че всеки, който успее да организира минимална подкрепа, може да победи. Включително и кметове на малки градове. При тази ниска активност аз очаквам обжалвания в съда. Всяка бюлетина вече е ключово важна.
- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отиде в Пловдив, за да отчете победата, а оттам обяви нова сглобка – ПП-ДБ, „Възраждане“ и БСП. Как гледате на тези негови критики към партньорите му във властта?
- Тези послания са свързани с емоциите около изборите. По-скоро са резултат от това, че ПП искаха и очакваха да получат подкрепа за кандидата си в София. А в същото време отказаха въобще да говорят и дадат подкрепа за кандидати на ГЕРБ, където от ПП са останали на 3-то или 4-то място. Това само по себе си не е нормално политическо поведение. След като управляваш с някой в сглобка или некоалиция, е логично да има взаимна подкрепа и за местната власт. Тези послания на Борисов ме връщат на въпроса доколко можем да очакваме от нашите политици едно логично политическо поведение. Приемам посланията му като заявка, че трябва да се седне и да се реши наистина ли ще си партнират или са врагове. Иначе наблюдаваме постоянни разриви.
- В тази връзка има ли реална опасност за управлението?
- Надявам се партньорите да седнат и да изчистят параметрите на комуникацията помежду си и поведението си един към друг. Само така могат да се успокоят не само избирателите, но въобще гражданите, и да има една по-прогнозируема среда. Инатлъкът е това, което може да разклати управлението. Трябва да започнат да си комуникират по по-рационални параметри.
- Липсата на коалиционно споразумение не дълбае ли повече в тази посока? Борисов постоянно напомня, че това не е истинска коалиция и нямат правила, по които работят.
- ПП не иска да има такова споразумение, за да няма чисто публичен факт, че те наистина управляват с ГЕРБ. Имат само най-общи параметри на разбирателство – ще има съдебна реформа, конституционна реформа. Но те да се реализират си има път и трябва взаимодействие. То може да стане само чрез параметри на споразумение – кой какво поема като власт и отговорност. Дори споразумения, които имаха повече детайли като това при Тройната коалиция, пак доведоха до негативи и сриване на партиите в мнозинството. Не можем да стигнем до ефективно управление, което да дръпне развитието на държавата напред, докато така се разглежда властта – като окупация на постове и терени.
- Промени ли се тежестта на партиите след тези местни избори, предвид представянето на „Възраждане“ и факта, че в Пловдив и Варна ПП-ДБ и ГЕРБ си поделят районните кметове?
- Не се е променила. Районните кметове също са мажоритарен вот. Той винаги е свързан с личността на кандидатите и не е чист индикатор. Чист индикатор за партийна тежест е броят на общинските съветници. Там нещата са ясни. ГЕРБ остава първа сила. Факт е, че ПП участват за първи път на местни избори, но това не подобри драстично положението им.
- Как разчитате представянето на БСП, лидерът Корнелия Нинова се похвали с добри резултати из страната?
- Ще дам пример за Разград. Там кметът е човек от БСП, но е издигнат от Инициативен комитет. Това е единственият начин да се събере мажоритарна подкрепа и да се съберат за него гласове от хора, които никога не биха дали вота си за БСП. Нинова си го отчете като кмет на БСП. Истината е, че този човек е избран с пъти повече гласове, отколкото тези за листата на червената партия. Само в Русе има една по-сериозно представяне на листата за съветници. В София има едно сериозно вдигане. Ако Григорова беше кандидат само на БСП, а не на ляво обединение, също нямаше да привлече тази подкрепа и резултати. Разбирам желанието на ръководството на БСП като много силни позиции, но това е повече желание, отколкото реалност.
Това е тя:
Доцент по политически комуникации и доктор по социология
Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“
Специализира политически комуникации във Франция и Белгия
Тихомира Михайлова
