- Какъв е краткият ви прочит на предсрочните избори и какво да очакваме след тях?
- Това, което предстои да видим, са позиционни действия. Всеки ще се стреми да сложи акцент върху това, което ще му даде най-много предимства на следващите избори. Това ще има най-силно влияние в следващите месеци. Много малко е да видим опит за съставяне на смислен кабинет и устойчиво управление. По-лошото е, че още по-малко вероятно е да видим смислен разговор за проблемите, пред които ще се изправим в следващите няколко месеца, както и за същността на възможните решения. Това всъщност е големият дефицит на ситуацията - такава, каквато беше създадена.
- Не бяхте от феновете на коалицията в предишния парламент. Как стоят нещата с тази, която в момента се сформира?
- Моят проблем с предишната коалиция беше подходът към създаването й. Нямаше обща споделена оценка на същността на проблемите и те сякаш бяха оставени встрани, което не можеше да доведе до трайно усещане за едно устойчиво мнозинство. Това, което трябва да се неправи сега, е да се обърне този подход. И поне на три нива трябва да има сработване на това как политическите формации си представят не само проблемите, техните решения, но и бъдещето на тази управленска коалиция. Без да имат споделено усещане за обща оценка на тези три елемента, отново няма да видим устойчиво управление. И всъщност, ако се случи такъв разговор, ако видим достатъчно мотивирани определения и споделени оценки, за възможните решения на този проблем и съответно за бъдещото състояние на българската държава, аз бих подкрепил такъв кабинет. Опасявам се обаче, че първо, този разговор е невъзможен на фона на радикализацията, която се случи в рамките на предизборната кампания. Второ, аз не виждам такива споделени оценки. Дори да виждаме заявка за съдебна реформа между ГЕРБ и „Демократична България“, когато влезем в детайлите какво съдържа тази съдебна реформа и какво всяка от тези формации смята за проблем, ние виждаме, че има много сериозни разминавания между двете. Тоест, дори сега да имаме хвърлено клише в празното пространство как всички искат съдебна реформа, в момента, в който тръгнем да я правим, ще се окаже, че нищо от това не е споделено. И в този смисъл дори това, което наблюдаваме сега като заявка за широк формат, всъщност е лишено от основания, то няма стабилна почва под краката на политиците, които го правят, и няма ясен и стабилен хоризонт, за съжаление.
- Съдебната реформа, позицията за войната в Украйна – наистина ли това са темите, които са на дневен ред за хората? Това ли трябва да е водещото при сформирането на една управляваща коалиция?
- Със сигурност е войната в Украйна. Със сигурност е начинът, по който публичният ресурс се разходва, тоест потъва в джобовете – нещо, което всъщност е съдържанието на корупцията. Войната в Украйна представя много сериозна опасност за българската национална сигурност и ни дава много сериозен шанс за преосмисляне на концепцията за тази национална сигурност, начина, по който структурираме отбраната си и специфично въоръжените сили, начина, по който ние се интегрираме в организацията, която в най-голяма степен осигурява нашата защита – НАТО и най-вече начина, по който се включваме в общия разговор как изглежда сигурността след края на войната в Украйна.
- Какво имате предвид?
- Дали ще бъдем част от бъдещата система за сигурност или за пореден път ще се окажем потърпевши от решенията, които взимат по-големите от нас партньори. Да не говорим за страничните ефекти на тази война, свързани с газ, икономическо развитие, внос-износ на определени продукти от Украйна и отражението на този конфликт върху цяла Европа. Това са директно свързани въпроси с войната, а съдебната реформа е важна именно поради тази причина. Когато сведем битката за реформата до едно име, това на Иван Гешев, до една комисия – тази на КПКОНПИ, в крайна сметка е изгубен разговорът как основаваме българските институции, така че тези практики да отпаднат изцяло. Тук не е въпросът само за възмездието – как наказваме всичко, което се е случвало до този момент. Големият въпрос е как правим невъзможно в бъдеще това да се случва, без значение кой управлява. Това са двата истински сериозни въпроса, които стоят на дневен ред пред българското общество и те трябва да са фокусът на каквото и да е управление.
- Обществото показва умора от този цикъл на непрестанни избори и иска кабинет, който да го изведе от кризата. Експертен или широк коалиционен кабинет е за предпочитане?
- Кабинет, който има ясен дневен ред и ясни приоритети – това е единствената работеща формула. Няма по-добър или по-лош вариант. А и ситуацията, за добро или лошо, не е такава, в която да можем да избираме. Имаме нужда от кабинет, който да има ясен дневен ред. Имаме нужда този дневен ред да бъде изговорен от българските граждани. Имаме нужда там, където липсва политическа подкрепа от парламента, тя да бъде намерена с българското общество. Това изисква, разбира се, съвсем различно ниво на политическо лидерство и на въображение, каквото, опасявам се, няма да намерим в българската политика в момента.
- Имаше ли разум в предложението на Бойко Борисов политическите лидери да се отдръпнат? Смятате ли, че обществото ще припознае ГЕРБ без Бойко Борисов или „Промяната“ без Кирил Петков и Асен Василев?
- То би ги припознало, но въпросът е кой ще движи процеса тогава, защото този разговор трябва да се води от някого. Този разговор е между политиците и българското общество и някой трябва да е във фокуса на този разговор. Ако това не са лидерите, каквато е заявката в това, което бе предложено, кои ще ги заместят и как те ще говорят на българските граждани?
- Има ли такъв отгледан втори ешелон от хора, които да са зад лидерите и да могат да ги заместят при необходимост, без това да доведе до обезличаване на партиите?
- За една част от тях ние знаем твърде малко в този смисъл. Ние не ги познаваме, за да мога да отговоря на този въпрос. Но лидерството се ражда в периоди на криза. И това до голяма степен трябва да бъде поискано от хората. Ако за пореден път обаче видим просто хора, които се съобразяват със силните на деня и с по-лесните решения, появата на такова лидерство ще се отложи във времето.
- Познахте, че Стефан Янев може да изиграе козовете си след отстраняването му от кабинета на Кирил Петков. Какъв знак ще е, ако се съгласи да работи отново с ПП, но вече от друга позиция?
- Той показа, че е готов да работи с всеки в рамките на този парламент по една проста причина – нови предсрочни избори само след няколко месеца не гарантират влизането на неговата формация в парламента. Ние видяхме едно доста скромно надвишаване на прага за влизане в парламента. По всяка вероятност този резултат може да не бъде повторен, особено при една по-висока избирателна активност. Затова за Стефан Янев е толкова важно да влезе в някаква управленска договорка. Друг е въпросът, че неговото поведение до момента е издигнало много сериозни разделителни линии – както по отношение на неговата позиция за войната в Украйна, така и по отношение на ключови за българското общество въпроси. Тази идея за морален борд ни пренася във времена, в които някой някъде решаваше кое е добро и кое лошо. А в това най-висша форма е вредно за демокрацията и за българската политика. В този смисъл въпреки неговото желание да се включи в каквато и да е управленска формула, аз не мисля, че той има истински шанс да участва в такава. Единственият му шанс е БСП. И съответно, ако БСП са партньори на „Продължаваме промяната“, съответно и с тях.
- БСП за пореден път отчете слабите резултати на изборите като постижение. В ролята на щрауси ли са хората около Корнелия Нинова?
- Тези процеси са продукт на съзнателното решение на Корнелия Нинова да води партията в тази посока. В посока, свързана с носталгия по комунистическия режим. Посока, която изчерпва политическото съдържание на партията до изпълняване и прокарване на руските национални интереси в България. Стратегия, която всъщност затвори всички пътища на това БСП да се превърне в модерна лява партия. Това я затвори в този класически мотивиран вот, който сме виждали около изказа и идеята за това колко добър е бил предишният политически режим и колко лош е настоящият. За това колко много ни е отнела демокрацията и колко много е счупил преходът политиката в България. Това съзнателно решение на Корнелия Нинова, естествено, затвори партията до подкрепата, която ние виждаме. В рамките на лидерството на Корнелия Нинова БСП загуби около 800 000 гласа. Това е тенденция, която е вече необратима според мен. И рано или късно БСП ще се превърне в маргинална част от българската политика.
- Защо вътрешнопартийната битка в БСП удря на камък?
- Заради управленския ресурс, който вървеше. Корнелия Нинова сравнително рано успя да отстрани почти всякаква вътрешна съпротива в партията по едни или други причини и впоследствие това беше свързано с участието на БСП във властта, което генерира допълнителен ресурс за подкрепа и клиентелизъм, който прави възможна тази подкрепа. Дали ще намерят сили вътре в БСП да се преборят с тази тенденция и да излъчат ново лидерство, което да обърне посоката на партията в бъдеще, е въпрос, който ние тепърва ще задаваме. Но аз по-скоро мисля, че вече е късно за това. Възобновяването на БСП минава през появата на нов, по-либерален, по-модерен политически проект, който да обедини тези нови леви модерни нагласи в българското общество.
- Чуват се слухове, че ключова фигура от „Продължаваме промяната“ ще разцепи формацията и ще направи ново крило в нея. Реално ли е това?
- Чух и аз за това. И изглежда много логично. Очевидно има конфликт в „Продължаваме промяната“. Очевидно те са далеч от това да бъде изградена политическа формация към този момент с обща идеология. В този смисъл противоречията по отношение на посоката или на това, което се случва, са твърде разминаващи се. Няма политическа партия, която да поеме такава степен на разминаване, така че в много отношения един сценарий, в който „Продължаваме промяната“ се разцепва, ми изглежда вероятен.
- Реална ли е офертата на Костадин Костадинов да направи свое правителство с третия мандат? Каква е заигравката?
- Това е димна завеса според мен. Първо, никак не вярвам, че Румен Радев би връчил третия мандат на „Възраждане“. Това би потвърдило всички съмнения в българското общество по отношение на неговата фигура, свързани с ролята, която играе по прокарването на руски интереси в България. Той е суетен човек и не смятам, че ще допусне това. А втората причина е, че това за пореден път би означавало бламиране на някакъв смислен опит за съставяне на правителство. Такова нещо видяхме с връчването на мандата на БСП миналата година. Това ще засили усещането за неговата деструктивна роля в българската политика и в много голяма част ще намали възможностите му в бъдеще да бъде част от нея.
- Новата „Атака“ ли е „Възраждане“?
- Не, в никакъв случай. „Възраждане“ със сигурност говорят на сегмент от българските избиратели, които са част от избирателите на „Атака“, ВМРО, „България без цензура“, „Обединените патриоти“. „Възраждане“ обаче успяват да напипат начина за обединение на поне три групи в българското общество – на русофилите, на хората, които се съпротивляват на процеса на глобализация или са изпаднали от него, от икономическите процеси, свързани с него или на хората, които са решили, че светът им се разпада откъм ценностна система и откъм идеите за традициите на българското общество заради приноса на външно влияние. Това не са непременно еднакви групи. Те са различни в много отношения, както и в способността си да бъдат мобилизирани и мотивирани да гласуват. Засега Костадин Костадинов успява да намери най-малкото общо кратно – да говори на тези три групи. Дали това ще продължи и в бъдеще, ще видим. Освен това няма нищо страшно в този вот – към този момент максимумът, който сме виждали, е около 400 000 избиратели. Самият факт, че в момента говорим за едни гласове от порядъка на 200 000, е също в някаква степен показателен за горната граница на това, което може да направи „Възраждане“. Разбира се, притеснителна е първо тенденцията на увеличаване на тези гласове. И второ, очевидният вакуум, в който говори г-н Костадин Костадинов. Никой не му се противопоставя, никой не води битка срещу нещата, за които той говори – за лагерите в Белене, идеята за това, че определени групи от хора нямат място на българска територия само защото той не харесва как те мислят. Самият факт, че ние толкова спокойно приемаме тази риторика в настоящето, е притеснителен.
- Каква ще е съдбата на партиите, които се решат да участват в управлението на страната през януари или февруари, когато дойдат високите сметки за парно и ток?
- Зависи. Първо да напомня, че не очаквам да има правителство, което да се заеме с тази задача. Но дори да се състави такова правителство, ако то успее да обясни на българските граждани, че ще се мине през такава обективна и независеща от тях цена, че ще се мине през някакъв тип трудности, но има яснота за бъдещите решения, българските граждани ще го понесат. Но ако към тях бъдат хвърляни празни обещания, каквато тенденция виждаме в последните месеци, както и опит да се задоволят всички искания на всички групи в българското общество в опит тези политически формации да продължат да бъдат харесвани, това ще катастрофира неизменно. Дали в огромно социално недоволство, което ще свали правителството преждевременно. Или в изключително радикализиран вот на следващите избори, които според мен са неизбежни, дори да се състави такова правителство.
- Някои хора казват, че избори не трябва да има поне до местния вот, защото тогава избирателната активност ще е по-висока. Възможно ли е това?
- Абсолютно невъзможно е да се задържи това до октомври следващата година. Най-вероятният сценарий е за избори още в края на януари – началото на февруари.
- Имат ли шанс „Има такъв народ“ да се завърнат на политическата сцена. Ето, Слави Трифонов става от диванчето, завръща се на екран...
- Популизмът на Слави Трифонов беше разгадан от българското общество и такъв шанс няма. Избирателите се прехвърлиха на други популистки проекти или просто се отказаха от гласуване. Не мисля, че тази тенденция може да бъде обърната.
Кой е той:
Христо Панчугов е роден на 13 септември 1981 г. в Габрово
Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща
Изпълнителен директор на Фондация „Демократичен институт”
Преподавател в Нов български университет
Бил е лидер на младежкия СДС и зам. главен секретар на „Раковски“ 134
Председател на политическа партия „Синьо единство“ от януари 2013 г.
Кристи Петрова
