- Г-н Панчугов, изненада ли ви в крайна сметка решението на двете големи коалиции в парламента, или очаквахте, че ще се стигне дотук?
- Според мен те самите са изненадани от решението, до което са стигнали. Тук има два въпроса. Първият е как ще бъде посрещнато това от самите политически партии, тоест каква подкрепа ще видим в рамките на парламентарните групи и формациите, които са част от подобна договорка. Вторият е какви са механизмите за взаимен контрол, които ще бъдат създадени. Опасявам се, че едно нещо стана очевидно през изминалите месеци и то е липсата на каквото и да е доверие между двете основни политически формации. А това, което се предлага в момента, изисква огромно доверие. Не става дума само за ротационното председателство, но въобще за ангажиментите, които ще се поемат за осъществяването на определени политически реформи. Това изисква политическото доверие. И вместо от самото начало да видим яснота по всеки един параметър, ние виждаме неяснота по всеки един и допълнителна нестабилност с механизма за ротационно премиерстване. Не съм проверявал, но според мен това е единственият такъв случай в политическата история по света.
- Някои твърдят, че се доближаваме до румънския модел, но тук няма същинско коалиционно споразумение. Или би трябвало да приемем тази Декларация за национално отговорно управление, че по същество е такова?
- Това да се доближаваме до някакъв модел, не е като да е същото. Имаме липса на доверие, следствие на което това доверие бива надграждано с нестабилност. При ангажимент за сериозни политически реформи основният въпрос в политиката е кой носи отговорност, кой ще се нагърби с това да претвори добрите намерения в конкретни политически резултати. В този смисъл имаме двама души, които ще се ротират на девет месеца. Те може да са достатъчни за приемане на законодателни актове, но със сигурност не са достатъчни за прилагане на конкретни политики и резултати. А единственото, за което ще следят българските граждани, е да има резултати. Но това трябва да се каже ясно. За да се обясни на избирателите тази сложна коалиция, трябва да се намерят основания за нейното съществуване. А те са конкретни политически резултати. Ако такива не бъдат намерени скоро, още местните избори ще са тест за тази коалиция. Не само заради това, че се очаква тези политическите сили да са конкурентни навсякъде в страната. Но също така и заради напрежението, до което ще доведе управлението вътре в самите политически структури. Предполагам, че около местните избори ще видим разказ, който ще покаже такъв тест и ако резултатът не е задоволителен, няма смисъл тези формации да продължават да управляват заедно. Големият въпрос е как точно ще бъде тествано това. Всеки може да ползва това както намери за добре и оттам идва допълнителната нестабилност, която се влага в подобна схема.
- Реално коалиция ли е това? Вие използвате този термин, но няма подписано коалиционно споразумение.
- Няма как да бъде наречено по друг начин. Имаме политическо споразумение за управление. Ще бъде търсен всякакъв начин случващото се да бъде оправдано. Излизам от факта, че вече има решение правителство на ГЕРБ да не бъде подкрепяно от страна на „Продължаваме промяната“. Те очевидно ще приемат такъв кабинет, защото в състава ще има личности от ГЕРБ. Много неща бяха изговорени през последния месец, а може би трябваше да бъдат премълчани. Та сега ще видим доста сериозни усилия да се оправдаят тези политически действия. Но истината е много проста - това е политическа коалиция, в нея липсва доверие и към този момент изглежда липсва и ясен политически план.
- Въпреки приоритетите, които акад. Денков и Мария Габриел очертаха?
- Те са достатъчно общи, за да съдържат в себе си доста възможни конкретни политически действия. Дали ще видим съгласие по тях, беше важен въпрос, преди да се започне това, но явно ще го оставим за по-късно. В този смисъл и потенциалът във всеки един момент да видим политически шантаж не е изчезнал напълно. От шантаж за това какви са конкретно политиките до заплахите на един или друг премиер да хвърли оставка и да напусне правителството. Видяхме как се извъртя позицията на Слави Трифонов само за един ден. Всичко това не е останало назад в българската политика, за да приемем с огромна доза оптимизъм случващото се.
- Не мислите ли, че Слави Трифонов може да е разбрал всъщност за разговорите между двете големи коалиции и това да продиктува решението му, за да не изглежда изигран пред обществото?
- Ако това е причината, тя е доста жалка и показва липса на каквото и да било политическо самочувствие и цели. Ако единственият двигател на българските политици е желанието да изглеждат добре в лицето на своите избиратели, то нищо добро няма да произлезе от каквато и да е политическа сглобка. Надявам се да видим нещо по-различно, има достатъчно причини да има управление. Въпросът е дали това управление може да намери основание за своето съществуване през реални решения, на казуси, пред които е изправено обществото много отдавна, или ще имаме поредното самоцелно управление в името на властта и на това да се отложат поредните избори. Тези въпроси ще висят поне първите няколко месеца на това обединение.
- Наистина такъв съюз е нещо ново за политическата ни история. Не мислите ли, че обаче може да е начин двете големи коалиции да се контролират повече една друга?
- Но ние не знаем какво е точно споразумението. Има просто поет ангажимент премиерите да се сменят след известно време. А и в предишното управление имаше участници от трите формации, които превърнаха различните министерства във феодализъм. Министър-председателят нямаше контрол върху нито едно от тези, които бяха поверени на други партии. Механизмите за контрол минават през ясно поети ангажименти, през деклариране на това какво са готови да направят политиците и ясната заявка, че управлението спира да бъде такова в момента, в който някой от ангажиментите не бъде изпълнен. Всичко друго е пожелателно. Разбира се, че има значение кой ще бъде премиер, на него ще се падне сложната задача да гради доверие там, където го няма. И точно по тази причина на мен ми се струва, че ротационното председателство е най-лошият възможен избор. Тъкмо ще видим един стил на градене на мнозинства и той ще трябва да се смени. Разбирам, че това е опит да се излезе от капана на това кой ще бъде по-силен в сблъсъка на политически формации, но това не показва постигане на съгласие, а още повече съревнование между двете политически сили.
- Кое според вас накара ГЕРБ да се откаже от план Б?
- От една страна, е очевидно желанието на обществото да види стабилна ситуацията. Второ - да проличи, че ГЕРБ се стреми да състави стабилно управление, а третата - фронтът, който беше отворен с главния прокурор Иван Гешев. Всичко това имаше отношение към решението да се подкрепи „Продължаваме промяната“. И отново да обърна внимание, че към този момент това е решение на ръководството на ГЕРБ. Дали ще бъде подкрепено, е друг въпрос.
- Мислите ли, че ГЕРБ се притесни от прегръдката с ДПС?
- Не мисля. Според мен решението се смени в последния момент заради липсата на мнозинство. Най-логично е двете големи формации на фона на споделените политически цели да направят правителство. Всичко друго щеше да е сериозен компромис. Това обаче не означава, че е разбираема тази странна промяна в нагласите на двете големи коалиции след един месец отказ да правят управление, изглежда доста странна. И това ще има своята политическа цена.
- В момента обаче има голямо разочарование сред избирателите на ГЕРБ, но най-вече сред тези на „Продължаваме промяната“. Това ли е цената, която ще платят формациите?
- Затова казах, че някои неща не биваше да бъдат казвани през изминалите седмици, но вече е късно. Въпросът е дали са готови да платят цената. Затова казах, че единственото, което може да направи това управление в известна степен сполучливо, е история на успехите. Партиите трябва да намерят основание да обяснят на своите избиратели за какво са го направили и това да е през реални резултати. Нужен е план за това как изглеждат реализирани целите им.
- Предстои ли разрив между „Продължаваме промяната - Демократична България“? Особено за местните избори.
- Трудно е да се предвиди, тъй като още не съм видял плана, който предстои да бъде изпълняван. Мисля, че голямата тема, която ги обединява в момента, не е само фронтът, който се отвори с Иван Гешев, но и желанието за съдебна реформа. В този смисъл това е повече обединяващо, отколкото разделящо. И ако видим управление, което се фокусира много ясно в тази цел, шансът за вътрешнопартийни сблъсъци между ПП и ДБ е сравнително малък. Но всяка потенциална криза ще води до това, до което водеше и предишното управление - тежки сътресения, шантажи и извиване на ръце.
- Да разбирам ли, че успехът на това обединение минава през успешна и довършена правосъдна реформа?
-Това е единственият шанс, който това управление има, и начинът ПП и ДБ да разкажат защо са заедно с ГЕРБ. Ако се породи изобщо някакво съмнение, подкрепата за тях рязко ще падне.
- Трябваше ли лидерите да избират между по-малкото зло - да влязат в коалиция, или да отидем на нови избори, които няма да доведат до нищо ново?
- Никой не искаше избори и това е категорично. Но когато си неспособен да генерираш политическа визия, тогава си в ситуацията да отиграваш картите. Опасявам се, че нямаше план в нито една от политическите партии доста дълго време и че е много трудно да бъде постигнат консенсус поне по две неща, които трябва да бъдат направени в едно краткосрочно бъдещо управление, и оттам идват всички съмнения, с които се сблъскваме в момента.
- Ще понесат ли тези формации щети на местния вот?
- Зависи от управлението. Но местните избори ще поставят пред изключително голямо изпитание коалиционните отношения, колкото и местната политика да е особена и да не се влияе толкова от национални теми. Все пак основната заявка в големите градове е ГЕРБ срещу „Продължаваме промяната“. Няма как да не се отрази на националната политика, особено като предстои да се смени премиерският пост. Ще наблюдавам с интерес този експеримент, защото в съвременната политология рядко ни се удава възможност да наблюдаваме такива неща.
- Смятате ли, че оттеглянето на изборите във времето ще доведе до промяна в резултатите, или всичко ще зависи от управлението?
- Винаги ситуацията може да се промени - да препотвърди съществуващи нагласи или да ги разбие. Големият въпрос е как ще реагират хората на това извън гласуващите, ако за тях се намери смислен разказ за съществуващото, това управление може да е доста трайно. Ако не се намери такъв, може да се промени радикално ситуацията на следващите избори.
Това е той:
Христо Панчугов е роден на 13 септември 1981 г. в Габрово
Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща
Изпълнителен директор на Фондация „Демократичен институт”
Преподавател в Нов български университет
Бил е лидер на младежкия СДС и зам. главен секретар на „Раковски“ 134
Яна Йорданова
