- Г-жо Даскалова, как ще коментирате последните събития около преговорите между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ)?
- Цялата тази постановка в момента е крайно ненужна, излишно ангажира обществото и като цяло в това нажежаване на напрежението в този момент няма никакъв смисъл. Достатъчно време е имало да се изгладят тези неразбирателства между страните и ми се струва малко политическо безотговорно ние като граждани да ставаме и да лягаме с мисълта ще има ли правителство или няма да има. Ако 9 месеца не е намерен адекватният тон за диалог, не е много ясно защо точно сега тепърва ще се търси.
ОТВРЪЩА НА УДАРА: Денков също обиждан от Бойко Борисов
Борисов с нов ултиматум: Дават още малко време на ПП-ДБ да мислят
- Възможно ли е изобщо да се прогнозира краен изход според фактите, с които разполагаме?
- Повечето хора са на мнение, че разбирателство ще има, тъй като всичко друго противоречи на логиката. За мен не е важно как, къде и за какво преговарят, а е важен крайният резултат. Той трябва да бъде ясна визия какво ще се прави оттук-нататък. Да, идеята на всяка политическа сила е в крайна сметка да участва във властта, но участието във властта не трябва да е самоцел. Тоест каквото и да се договори, аз искам да видя конкретна визия и конкретен ангажимент за развитие по определени теми и политики, каквито са съдебната реформа, реформата в службите, мерките за борба с корупцията, демографската политика... Могат да се прибавят и други важни теми като културата и образованието, но да речем, че има едни четири теми, които поне за мен са изключително приоритетни. И нека не забравяме, че един от участниците в тази колаборация дойде със заявката, че за тези месеци ще положи основите на тези реформи. Все пак основната платформа, върху която те стъпват на политическия терен, е съдебната реформа и ясната визия за това какви мерки ще се предприемат срещу корупцията. Ако няма разбирателство за това и ако отново тези теми потънат някъде, то може основателно да се постави въпросът какъв е смисълът да се продължава. Действително в момента няма нужда от предсрочни избори, няма и смисъл от тях. По-всяка вероятност те ще повторят горе-долу същия резултат. Но, от друга страна, властта не е на всяка цена и тя трябва да почива на някаква принципна основа. Ако тази основа се пропука, добре, да вървим към предсрочни избори. Това не е нещо, което трябва да ни плаши или обезсърчава. Достатъчно често ни се случваха през последните години. Важното е на първо място да има ясна визия в политиката, оттам-нататък е и всичко друго.
- Какво може да представлява чаканото от ГЕРБ-СДС извинение?
- За мен да се говори за извинение в политиката е, меко казано, нелепо. В крайна сметка политическите представители са избрани от хората не за да се харесват, да си стискат ръцете или да се прегръщат. Те трябва да работят. Кой на кого е сърдит за нас като граждани няма абсолютно никакво значение. Важното е да си свършат работата, за която са избрани, и ако искат да не се харесват, да не си говорят, каквото преценят да правят, но когато трябва да работят, нека работят. Личностните им взаимоотношения крайно малко ни интересуват.
- Какви противоречия трябва да се преодолеят, за да се осъществи все пак ротацията?
- Хората, които не участват пряко в тези процеси, нямат особени възможности да дадат правилен отговор, остава гадаенето, което аз избягвам да правя. От думите на ГЕРБ стана ясно, че няма проблем с подписването на споразумение, което бе важно за ПП-ДБ. От думите на вторите пък стана ясно, че няма проблем с предложения персонален състав на Министерски съвет, в това число да се запази в същия вид. Впоследствие се появиха усложнения. Трудно ми е да повярвам, че причината за това покачване на градусите в 5 без 5 се е дължало на нарушена комуникация – това би било присъщо за политици лаици. Искрено се надявам фокусът на разговорите между двете сили да не пада върху договорки за постове в изпълнителната власт или разделяне на регулаторните органи на „наши“ и „ваши“.
- Кои ще са „червените линии“, които биха продължили да поддържат напрежение, ако сглобката оцелее?
- Трудно ми е да отговоря, тъй като не разбирам какво представлява червена линия за едните и за другите. Очевидно червени линии не бяха местните избори, връщането на хартиения вот, гласуването на Закона за държавния бюджет, конституционните промени или изборът на конституционни съдии. Тоест след като някои от най-важните въпроси през изминалите 9 месеца намериха своето съгласувано решение, то ми е трудно да посоча кое би се превърнало в ябълка на раздора. Логиката и някои изказвания на политическия терен водят до темите, които вече коментирахме: мерки за борба с корупцията, избор на ключови за страната еднолични или колективни органи, в т.ч. регулаторни, реформи в съдебната система и реформи в службите. Дали изброеното ще доведе до потенциално напрежение, зависи изцяло от намеренията и визията на управляващите дали, кога и как ще се случат от години чаканите реформи в тези сфери. За мен изброените теми са абсолютен приоритет и с интерес следя тяхното развитие. Също така смятам, че точно по тях не трябва да се отстъпва нито крачка. Те са ключови за вътрешнополитическия облик за нашата страна и играят съществена роля за изграждането на България като справедлива и правова държава, какъвто имидж на този етап тя няма.
- Евентуалното подписване на споразумение между управляващите ще направи ли по-стабилен кабинета и възможно ли е все още да се говори за пълен управленски мандат?
- Подписването на такъв документ по-скоро има характер на джентълменско споразумение, то няма правопораждащи последици. Ако управляващите партии ще скрепят доверието помежду си с него – нека го подпишат. Така или иначе не вярвам, че това е стопроцентов гарант за изпълнението на всички политики, заложени в него, а това бе изтъкнато като основна цел. В нашата политическа реалност не важи толкова сентенцията „Казаното отлита, написаното остава“, защото политическите обещания отдавна са обезценени, било то и писмени. В този смисъл за мен е важен резултатът, не толкова формата или механизмите за неговото постигане.
- Притежава ли Мария Габриел качества да бъде силен премиер в контекста на политическото говорене от последните месеци?
- Първо трябва да дефинираме какво е „силен премиер“. Струва ми се, че за част от обществото идеята за силен премиер се свързва с авторитарност или с фигурата на човек, който консолидира цялата власт в себе си, вместо да координира общата политика на правителството, което оглавява. Ролята на премиера е да ръководи правителството и да носи отговорност за неговата цялостна политика, но не е да нарежда на министрите си как да управляват поверените им ресори или самостоятелно да взима решения, свързани със съдбата на държавата. Надявам се Мария Габриел да проявява същата диалогичност, както правеше акад. Денков, но в същото време да има волята и твърдостта да взема принципни, а не партийни позиции, когато това е необходимо. Разбира се, това съвсем не е достатъчно, за да бъде някой силен премиер, но е съществен елемент.
- Кой според вас в момента е големият лидер в управлението на страната?
- Промяната в последните 2 години е именно това, че няма една фигура, която да доминира цялото политическо пространство и да е събирателен образ на властта. Искрено се надявам тези времена да не са поставени на пауза, а окончателно да са отминали, защото това ще е признак на демократичен и политически прогрес. Парламентарният ни модел е такъв, че предполага политическо и институционално сътрудничество. От една страна, всяка власт да взаимодейства, но и да възпира друга, а от друга страна – никоя политическа сила (или фигура) да не може да управлява еднолично.
- Ако не са 2 в 1, могат ли изборите за Европейски парламент да повлияят на управлението и какви резултати очаквате от вота през юни?
- Не, не бих казала, че ще повлияят. Този въпрос доста често се задаваше и за местните избори. Очаквам кампанията за европейските избори да се различава от тази за парламентарни и местни у нас - мисля, че ще бъде по-скоро спокойна и без особен драматизъм около съставянето на листи. По отношение на резултатите очаквам всички политически сили в парламента, освен ИТН, да имат свои представители.
- Допускате ли, че основните приоритети за управлението могат да бъдат преформулирани по някакви външнополитически съображения?
- Основните приоритети бяха посочени от самите лидери на политическите сили. По отношение на външната политика са ориентирани към приемане в еврозоната, пълно приемане в шенгенското пространство, продължаване на подкрепата за Украйна и поддържане на проевропейската насока на страната. По тези теми не мисля, че ще има някакво различие в парламента между основните политически сили, дори те да не са в коалиция. Разбира се, вътрешнополитическите въпроси са не по-малко важни, а за мен – дори повече от останалите. Това са антикорупционните мерки, изборът на ключови органи и регулатори, продължаване на съдебната реформа и започване на такава по отношение на службите. Не по-малко важни са темите, свързани с демографията, образованието, здравеопазването, икономическото развитие на страната и регионите. Ясно е, че за 9 месеца или за 4 години не се очакват чудеса и нечуван подем. Важното е обаче бъдещото правителство да не отмести фокуса към други, по-незначителни въпроси, а тези отново да преминат в режим „изчакване“. Ако това се случи, то основателно би се поставил въпросът за смисъла на неговото съществуване.
- Този парламент може ли да предположи алтернатива на така конструираното мнозинство?
- Зависи за каква политика. Идеята за плаващи мнозинства като че ли не се харесва нито на ПП-ДБ, нито на ГЕРБ. Аз смятам, че по разумни и важни теми може да се търси подкрепа и от другите парламентарно представени партии, но си давам сметка, че този модел е по-неустойчив не само у нас, но и в другите държави по света. Традиционно правителството се подкрепя от едно определено мнозинство, а другите партии са в опозиция. В същото време обаче си задавам въпроса, ако по приоритетните за страната теми не се постигне разбирателство между партньорите, до какво ще доведе това? Ще се търси ли подкрепа от другите политически сили, ще се направи ли компромис със заложените политики или пък някои от тях няма да бъдат окончателно изоставени?
- Само технически ли са причините ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да разчитат на подкрепа от ДПС за някои гласувания?
- За ГЕРБ-СДС нито е необичайно, нито странно да търси подкрепа на ДПС. Не само по технически причини, но и поради сходство във възгледите и позициите. Не си спомням през последното десетилетие ГЕРБ-СДС и ДПС да са имали някакви диаметрално противоположни позиции или да не са си оказвали подкрепа в различни гласувания в пленарната зала. Почти цялото управление на ГЕРБ е преминало с явна (и не толкова явна) подкрепа на ДПС, което оставя впечатлението, че двете политически сили са естествени партньори и няма никакви индикации тази тенденция да не продължи. А дали има други фактори, които скрепяват това силно партньорство, освен идеологическото сходство, е отделен въпрос. Не по този начин стои въпросът при ПП-ДБ. Противопоставянето между тях и ДПС през последните 2 години бе публично и силно изострено. Това прави доста трудна задачата на първите да обясни на електората си взаимодействието с ДПС. Да, ясно е, че за определени реформи е необходимо квалифицирано мнозинство. Но не е ясно (поне за мен) защо точно ДПС трябва да го осигури. Познавам добре аргументите, които почиват на тезите за сходна политическа идеология, външнополитическа ориентация и пр. Но за мен най-важно остава следното - политиката преди всичко да почива върху някаква принципна основа. А такава основа значи, че каквито и реформи да се правят, например в сферата на правосъдието, те да бъдат ефективни и качествени, така че да доведат до цялостното подобряване на системата. И най-важното – да не бъдат на парче и да не бъдат избирателно подбрани с цел да се запази спокойствието на определено лице или кръг от хора. Ако подобни реформи могат да се реализират с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, то аз искрено желая успех и ще следя с интерес.
- Променя ли се ролята на президента на политическата сцена?
- Бих отбелязала следното. Много се преекспонира ролята на президента, като често се смесват институционалните му правомощия с политическите му позиции. На този етап няма никакви индикации, че ще настъпи някаква промяна в институционалните функции на президента. Вярвам, че ако реши да оглави политическа партия и да участва в политическия живот под друга форма (например явявайки се на парламентарни или европейски избори), той самият ще го обяви. Всичко друго ми звучи спекулативно. Факт е, че една част от обществото не споделя редица негови позиции и мнения. Вероятно това е причината често да се говори, че той не олицетворява единството на нацията или че не защитава българските национални интереси. Дали позициите му са правилни, грешни, логични, популистки или други – това е едно. Но да се твърди, че той превишава или нарушава институционалните си правомощия, защото ги изразява, е съвсем друго. Съгласно конституцията той има право да отправя обръщения към народа и Народното събрание, като няма ограничение какво да бъде тяхното естество. Това означава, че той има законовото право да изразява политически позиции и не е задължен да бъде партийно неутрален или аполитичен. А дали тези позиции се харесват и споделят или не – роля и право е на гражданското общество да даде оценка за това. След това уточнение бих казала, че очаквам ролята на президента на политическия терен в контекста на настоящата обстановка да бъде такава, каквато е разписана в конституцията. А дали ще има друга роля в политическия живот на страната в бъдеще само времето ще покаже.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е през 1995 година в София
- Завършила е право и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
- Докторант по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Людмил Христов
