- Г-н Иванов, как ще определите състоянието на ВиК сектора у нас?
- Със сигурност ВиК секторът е в много тежко състояние. По-голямата част от операторите оцеляват финансово с това, което имат като приходи и е трудно в такава ситуация да мислят за мащабни инвестиции, каквито трябва да има. Не трябва да забравяме, че по-голямата част от тях оцеляват финансово благодарение на помощта, която предоставя държавата за покриване на разходите за електроенергия. Дори и с нея някои ВиК оператори изнемогват и не могат да си покрият разходите. Това не е ситуация, която е възникнала изненадващо и отскоро. Тя е стигнала дотук с натрупване, десетилетия се гледа с леко пренебрежение на проблемите на отрасъла. Стара инфраструктура, липса на пари за инвестиции, на кадри и т.н.
- Говори се непрекъснато за тези проблеми, но малко се инвестира във ВиК сектора.
- Проблем има навсякъде, тъй като водоснабдяването и отводняването са тежки за инвестиции отрасли и се изисква наистина много системна работа, големи средства, които нямат бърза възвращаемост. Респективно – няма интерес от инвеститорите. Отделно голяма част са предимно държавни предприятия, а те са по-инертни, по-предпазливи в инвестиционния си подход.
В национален мащаб нашият отрасъл е подценяван през годините. Цените са задържани изкуствено ниски, за да няма проблеми с населението, за сметка на инвестициите. Когато нямаш приходи, първото нещо, което спираш, са инвестициите. В края на краищата се стига до това, че ВиК операторите не инвестират достатъчно и не предлагат атрактивни условия за служителите си, които не са мотивирани да работят активно. Това е един затворен кръг, който трябва някак да се промени.
- Две стратегии има - едната е на МОСВ и една на ВиК сектора, какво се случи с тях?
- Точно така. Имаме Национална стратегия за водния сектор и отделно имаме 10-годишна стратегия за ВиК отрасъла, в която акцент беше консолидацията на ВиК операторите, която не се случи докрай. Тази стратегия не ни доведе до кой знае колко по-добри резултати. Сега се нуждаем от нова реформа в отрасъла, за да можем да излезем от критичната ситуация. Трябва да се правят по-смели стъпки, практически решения.
- Какво имате предвид под по-смели стъпки?
- Първо да не се задържат излишно цените. Трябва най-накрая да влязат водните помощи и да се подпомагат хората, които няма как да покрият по-високи разходи за водоснабдяване и канализация. Или ако приемем, че ще се задържат цените на ВиК услугите, за да могат всички да си позволяват да ги ползват, трябва да се субсидират ВиК операторите. Ние вече десетилетия си говорим за водните помощи, но те не се случват. Второ – трябва да се промени в някаква степен регулаторният модел, защото в момента той не е работещ. Бизнес плановете тук се приемат със закъснение, което не се отчита и съответно не могат да се изпълнят в срок. Ние трябва всичко да правим за ползата на потребителите и всичките действия трябва да са продиктувани от този подход. Дори санкциите, когато се налагат от регулатора или друг контролен орган, трябва да са така направени, че да са в полза на потребителите. Защото, ако един ВиК оператор няма средства да постигне по-качествени услуги, ако регулаторът го санкционира и му вземе и наличните средства, той ще постигне ли по-качествени услуги? Няма да ги постигне. Необходимите средства ги няма.
- Как ще ускорите промяната във ВиК сектора?
- Българската асоциация по водите като цяло работи добре с институциите, но неустойчивата политическа обстановка допринася за това да е труден диалогът, понеже не се вижда дългосрочен хоризонт. Дори нещо да успеем да получим като съгласие и разбиране от сегашното временно правителство, няма как да разчитаме, че ще може да изпълни дългосрочните цели. Инвестициите и дейностите в отрасъла са тежки и дългосрочни. Не може днес решаваме нещо и да го изпълним след два дни. Иначе задачата за ускоряване на промяната, беше мотото на Деня на водата в световен аспект и тук идеята е с нови технологии да постигнем по-бързо това, което целим. В световен мащаб има много хора, които не получават достъп до питейна вода. ООН си е поставила за цел този брой да намалее драстично през следващите години, като се прилагат иновативни технологии за водоснабдяване. При нас можем да перифразираме нещата - да вкараме по-бързо новите технологии, дистанционното отчитане, дигитализацията, което е фокус на Европейската комисия. Например да се намалят загубите на вода по водоснабдителните системи, които са плашещо големи – 60 процента. Да изградим по-бързо някои съоръжения, които към момента липсват. Пречиствателните станции да работят по-сигурно и т.н. Тоест трябва да се обърнем към новите технологии, дигитализацията, за да ускорим промяната.
- В плана за възстановяване са предвидени минимални средства за ВиК отрасъла, а проблемът с пречистването на отпадните води е толкова голям. Какво би могло да е решението? От 200 селища с между 2000 и 10 000 жители 187 са без пречиствателни станции и канализация.
- Хубаво е, че поставяте този въпрос. Всички хора трябва да знаят, че ние като държава сме поели ангажимент, според който до края на 2014 година трябваше да сме направили канализация и пречиствателни станции във всички населени места с над 2000 жители. А ние имаме над 200 селища, за които не е изпълнено условието, което означава, че рано или късно ще бъдем санкционирани от Европейската комисия и ще плащаме глоби. Вместо да инвестираме тези пари, ще ги даваме на ЕК. Надявам се европейските институции да бъдат по-снизходителни и част от тези средства да ги върнат, но да ни задължат да си довършим работата. По-лошата новина е, че в момента се договаря нова промяна в директивата за пречистване на градските отпадъчни води, които поставят още по-високи изисквания и нови вещества.
- Какви нови вещества?
- Нови вещества, които са свързани с производството на пластмаса, на лекарства и други, все по-широко разпространявани и по-замърсяващи околната среда. В западните държави усилено се стараят да бъдат предотвратени тези замърсявания, защото те са доста устойчиви. Малки са като мащаб, но са трудни за отстраняване и се натрупват. Влезе и нова промяна в Директивата за пречистване на питейните води, което също постави допълнителни изисквания към пречиствателните станции на ВиК операторите, които са свързани с инвестиции. Ние не успяваме да покрием текущите инвестиционни нужди, а се добавят нови, и то не пожелателни, а задължителни. Ако действително държавата не припознае като приоритетен нашия отрасъл, нещата ще излязат извън контрол и тогава наистина ще говорим за колапс.
- Частен или публичен да бъде ВиК секторът?
- Аз смятам, че трябва да има и публично участие във ВиК сектора, но под каква форма е друг въпрос. Преди време популярни бяха дългосрочните концесии за по 25 години. Във Франция и в други западни държави тази форма не е предпочитана, защото е прекалено тежка. Но това не значи, че не се обръщат държавните и общинските дружества към частния бизнес за подпомагане на експертните дейности. Не трябва да зачеркваме категорично частните инвестиции в отрасъла. Трябва да се намери подходяща форма, която да гарантира публичния интерес. Например има т.нар. договори с гарантиран резултат - примерно някоя частна компания, която има експертиза, предлага да подмени помпите на един ВиК оператор и от икономиите, които ще бъдат постигнати, да си възстанови инвестицията и да има печалба. Това трябва да се поощрява, защото така ще дойдат пари в отрасъла. Не можем да разчитаме само държавата да налива пари. Трябва да има и частна инициатива. На фона на липсващите кадри и експертиза мисля, че само чрез частната инициатива, но направена така, че да защити публичния интерес, ще можем да излезем от ситуацията. Иначе по принцип се връща управлението на дружествата да е в ръцете на държавата и общините. Вече всяка държава си избира сама кое е по-подходящо за нея.
- Докъде стигна законът за ВиК услугите, който трябваше да промени много неща?
- Проектът седи и чака нов парламент, който да го разгледа и приеме. Последният проект, който видяхме, не променя много неща, като цяло запазва статуквото. Може би това е направено с цел да мине по-бързо, защото този закон е едно от критичните условия за предоставяне на евросредства по Плана за възстановяване и устойчивост. Може би се разчита, че голяма част от промените ще бъдат направени чрез подзаконови нормативни уредби, тоест чрез наредби. Ние като асоциация имахме критичен поглед върху проектозакона. Дали сме си бележките и мисля, че в МРРБ в момента се работи по тях. Най-големият казус е желанието чрез този проект да бъде наложено окрупняването на общините, които не искат да предоставят своята територия да бъде оперирана от държавния ВиК оператор, и това може да бъде голям препъникамък за преминаване на закона през Народното събрание. Смятам, че по този въпрос трябва да се направи широк дебат, и то възможно най-скоро. И да намерим компромисния вариант, който да се случи.
Голяма част от общините не искат да го направят, защото те по някакъв начин са задържали цените при тях много ниски и едно сливане би ги вдигнало с 3-4 пъти. От друга страна, голяма част от общините непрекъснато се обръщат към държавата за съдействие, за инвестиции, за покриване дори на оперативни разходи, което също не е добре, при положение че искаш да управляваш собствено ВиК дружество. Аз мисля, че в диалогов режим това може да бъде решено, но до момента не съм участвал във форум, в който да седнат общини, държава, неправителственият сектор, ВиК оператори и да потърсят заедно компромисното решение. Призовавам това да се случи.
- Кажете за проблема на Омуртаг...
- Проблемът е емблематичен и показа, че липсва фокус в решаването на казусите в отрасъла. Населението на Омуртаг е подложено на воден режим от десетилетия. Преди повече от 10 години са намерени средства и е направен водопровод, който водоснабдява Омуртаг, но се оказва, че той е с некачествени тръби и не може да служи по предназначение. Тоест едни пари са хвърлени на вятъра. Хората продължават да страдат от безводие и си търсят правата и искат решение. Моята гледна точка е, че ние като държава не може да оставим този казус още 10 години да се решава, защото това е обидно. Това е показателно колко небрежно се отнасяме към водоснабдяването на градовете, а европейската директива ни задължава да осигурим водоснабдяване навсякъде.
Много надежда възлагаме на Българския ВиК холдинг, защото той е централизирана ВиК структура, която има фокус в решаването на тези проблеми, има и финансов капацитет.
- Защо изградени пречиствателни станции не работят и мръсната вода се вкарва в реките?
- Лично съм бил свидетел на промишлени пречиствателни станции, които не работят качествено. След тях водата е мръсна. Надявам се, че ВиК операторите не си позволяват подобно нещо. Как се получава? От липса на достатъчно надежден контрол. Ние като граждани трябва също да подаваме сигнали, ако имаме информация.
- Имаше предложение за такса „замърсяване” , която да влиза във фонд, който да осигурява средства за финансиране на ВиК проекти. Това не може ли да е решение?
- Всъщност това се случва в момента. Парите от такса „заустване“ , такса „водоползване“ отиват в Предприятието за управление на дейности по околна среда. Оттам може да се взимат пари както за пречиствателни станции, така и за построяване и подмяна на водопроводи. Но много малко кметове кандидатстват. Трябва да се помисли как да се активира тази дейност. В бъдеще предлагаме със закона да се въведе двукомпонентна тарифа. Това го има във всички комунални услуги. Само във ВиК го няма. Ако погледнете сметката си за топлоснабдяване, за електроснабдяване, за телефон, навсякъде има елемент за поддръжка на мрежата. Ако се въведе такава ценова компонента, може да има един централен фонд, в който да се добавят средства и от държавата и чрез него да се решават големите инфраструктурни проблеми – каквито има в Омуртаг, каскада Въча.
- Защо не въведем двустъпална тарифа – 2,8 кубика на човек от домакинство да бъде на ниска цена, а при по-високо потребление да е по-скъпо? Така няма да има нужда от водни помощи.
- Това е алтернативата на водните помощи - задържане на цената за едното стъпало, така че всички да могат да ползват вода. Това, което ме притеснява в тази идея, е, че трябва да има много добра отчетност на ползваните количества вода. А за тази цел трябва да има водомери с дистанционен отчет.
Това е той:
Роден е през 1973 г.
Завършил е Химико-технологичен и металургичен университет
Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт за администрация и управление в София, от Американския университет в БългарияСпециализирал е във Висшия национален институт за химични технологии в Тулуза, Франция
От 1999 г. работи във ВиК сектора
В "Софийска вода" е от юни 2000 г., където заема длъжностите главен секретар и прокурист
Председател на Български ВиК холдинг от създаването му през януари 2020 г. до лятото на 2021 г.
Председател е на Българската асоциация по водите от 2012 до 2020 г. и в момента
Таня Киркова
