- Имаше ли елемент на изненада в т.нар. супервторник и как да тълкуваме резултатите?
- Не, нямаше изненада, защото всички социологически проучвания месеци наред сочеха като устойчива тенденция, че Доналд Тръмп ще е катеторичният победител в първичните избори на Републиканската партия на САЩ, а настоящият президент Джо Байдън въпреки силно ерозираните му позиции ще получи номинацията на Демократическата партия. По отношение на Тръмп това, че той няма да се откаже от политиката и ще се кандидатира за изборите през 2024 г., се очакваше още от мига, в който напусна Белия дом през януари 2021 г. Още тогава, през 2021 г., писах в печата, че стратегията на Тръмп с оглед на следващите избори включва три неща. Тогава у нас никой не вярваше, че това е възможно, но последвалите събития показаха, че Тръмп поне до настоящия момент осъществява блестящо своята стратегия. Първо, тогава изтъкнах, че предстои да станем свидетели на нещо, което не е характерно за традициите на американската политика. Обикновено президентът, който не спечели следващ мандат, се оттегля от активната политика и се отдава на мемоари, лекции и публична дипломация. На Тръмп обаче му предстоеше да наруши тази традиция и остана на политическия терен като лидер на опозиционните настроения в американското общество и политическа алтернатива на демократите. Това се случи и всички сме свидетели на неговия успех в това отношение. Вторият ключов елемент в политическата стратегия на Тръмп беше пълното овладяване на Републиканската партия и изтласкване на остатъчното неоконсервативно крило в периферията. Това също се случи – днес Тръмп е безапелационният лидер на Голямата стара партия, а последните неоконсерватори на важни позиции, като например Лиз Чейни, са отстранени и маргинализирани за връщането на мнозинството в Конгреса догодина. Това се реализира частично – републиканците получиха контрола само върху долната камара. При всички положения Доналд Тръмп показа, че като политическо явление е нещо много по-мащабно от всичко, което се е случвало в американската, а и в световната политика след падането на Берлинската стена. Евентуалното му завръщане в Белия дом ще бъде историческа и безпрецедентна победа.
- Каква е интригата около предстоящия вот в САЩ и има ли данни какъв процент от американците макар и с отвращение ще гласуват за единия от двамата кандидати, дори да не му симпатизират?
- Голямата интрига е по-скоро в Демократическата партия. Това е така, защото неписаните правила на американската политика повеляват президентската партия да не оспорва желанието на действащия президент за втори мандат. Затова и няма сериозни претенденти за номинацията, защото се смята, че тя „служебно“ принадлежи на президента. Но извън незадоволителната политика в редица направления президентът Байдън демонстрира редица тревожни белези на здравословна и физическа непригодност да носи тежките отговорности на президентския пост на най-могъщата държава в света. Да ти изневерява паметта и да създаваш впечатление за неадекватност не се връзва особено с образа на „лидер на свободния свят“. Това предизвиква много недоволства под повърхността в Демократическата партия, но очевидно Байдън твърдо е решил да не се оттегля, а да участва в изборите през ноември. Що се отнася до избирателите – те са поляризирани до крайност и победителят ще бъде определен не от лоялните партийни електорати, които са почти паритетни, а от независимите избиратели. Засега за разлика от кампанията през 2020 г. проучванията сочат осезателна преднина на Тръмп с 4-5 пункта. Но до изборите има още много политическо време и никой не е застрахован от неочаквани развития.
- Неодобрението към Байдън от страна на хора, които са гласували за него преди, има ли връзка с политиката в Ивицата Газа?
- Има такъв сегмент сред избирателите на Демократическата партия – крайноляв, етнически и емоционално свързан с палестинската кауза, и това дава своето отражение. Но това не бива да се надценява.
- В САЩ наблюдава ли се процесът „в гората за гъби“ по време на избори и какви поуки можем да си извадим ние?
- Американците в мнозинството си са много активни и, бих казал, дори надъхани избиратели. Виждаме опашките, които се извиват пред избирателните секции дори и в първичните избори, дори и при минусови температури. На последните президентски избори гласуваха 66% от имащите право на глас. Разбира се, в американското общество има електорален сегмент от традиционно негласуващи, който се движи между 30 и 40 процента. Но те нямат особено значение за изборите, а и за политиката. Спомням си как през 2004 г. по покана на Държавния департамент на САЩ бях наблюдател в президентските избори. Пред последната седмица на кампанията посетих щата Айова и се включих в кампанията „от врата на врата“ на Републиканската партия – агитация да се гласува, листовки и пр. Те са много добре организирани в този тип кампанийни дейности. Всяка къща и адрес са картотекирани от активистите на партията – на номер 1 живеят твърди републиканци, които винаги гласуват, на номер 2 са демократи – подминаваме, и т.н. Но видях, че подминават няколко адреса и попитах защо. Отговориха ми, че живеещите там традиционно не гласуват и затова няма смисъл да се губи време и енергия в агитация. Колко по-различно е това от вечната българска мантра как трябвало да бъдат спечелени негласуващите, нали? В САЩ не си губят времето с тях, защото се смята, че участието в излъчването на властта е лична отговорност и граждански дълг в името на интересите и ценностите, които човек има.
- Какви са хипотезите, ако победи Байдън, и какви, ако големият победител е Тръмп?
- Ако победи Джо Байдън, което към днешна дата е по-малко вероятно, американската политика според мен ще преживее период на „движение по инерция“. Очевидно е, че Джо Байдън няма нито енергията, нито визията как да действат САЩ в усложнената и поради безсилието на неговата администрация международна обстановка. Ако спечели Тръмп, което отново към днешна дата изглежда по-вероятно, то в Белия дом отново ще настъпи дълбок идеологически обрат, както през 2016 г. Този път обаче Тръмп ще управлява с още по-твърда ръка, защо успя да овладее Републиканската партия. Извлечени са поуки от първия мандат, когато либерал-прогресиситите, които у нас често наричаме с пейоративното „соросоиди“, останаха почти непокътнати по стълбицата на управленската йерархия и саботираха активно политиката на Тръмп. Както ми каза миналата година Доналд Тръмп-младши, този път те са решени да режат из корен. Това се отнася включително и за мрежите, които обслужват либерал-прогресистките кръгове в чужбина.
- Кои са предимствата и недостатъците на двамата?
- Тръмп е енергия и всяване на респект сред противниците и опонентите на Америка – Русия, Иран, Китай. Помните ли, че те не смееха да шукнат по времето на Тръмп. Дори когато по лично указание на Тръмп беше отстранен иранският главорез ген. Касам Сюлеймани. Или когато Тръмп въоръжи Украйна с джавелините, които Обама и демократите отказваха да им дадат. Колко важно беше това видяхме, когато започна руската агресия и нашествениците стигнаха до Киев, но бяха отблъснати, защото Тръмп беше дал тези оръжия. Не е имало по-твърд американски президент спрямо Русия след Рейгън от Доналд Тръмп. Помните ли, че той упражняваше сериозен натиск върху Германия и Европа да спрат „Северен поток“ и да скъсат с енергийната зависимост от Русия. Призоваваше ги към това дори от трибуната на Общото събрание на ООН. Тогава дипломатите на Меркел се подхилкваха иронично. Интересно дали се подхилкват днес, когато това, за което Тръмп ги предупреждаваше, се случи.
- Какво реално ще произтече след американските избори у нас? Кое е това, което пряко ни касае, за да е оправдан интересът към тях?
- Светкавична и пряка последица няма да има. Но ще има постепенни размествания под повърхността на българската политика. Тези, които днес са си присвоили правото да говорят едва ли не от името на нашите евроатлантически партньори, ще изгубят много от своите позиции и инструменти за влияние.
- Колко българи гласуват в САЩ и колко от тях са наясно със ситуацията у нас или пък са в тежка заблуда относно българската политическа реалност? На коя формация преимуществено са избиратели българите в Америка?
- Българските емигранти в САЩ не са някаква организирана и влиятелна в политическо отношение общност като поляците, ирландците, евреите или арменците. Доколкото може да се обобщава, впечатлението ми е, че и те са разделени почти паритетно между двата лагера – на Тръмп и на Байдън, както е разделено цялото американско общество.
- Защо призивът на папата за бяло знаме в Украйна се възприе толкова враждебно? Какво лошо има в това да се иска мирно разрешаване на конфликта? Трябва ли постоянно да се налива масло в огъня?
- Представете си, че пред вас убиец убива човек. Жертвата се съпротивлява, вика, търси помощ. И се появява някой на балкона и призовава жертвата да спре да се съпротивлява, да „развее бяло знаме“, защото вдига много шум. Тоест казва – така или иначе убиецът ви е започнал, нека да ви довърши на спокойствие. Това е върховен цинизъм. Който наистина иска мир, трябва да призове не Украйна да спре да защитава държавата и народа си, а агресорите, които са нахлули в Украйна – Русия, да спрат войната и да се оттеглят. Призивите за мир трябва да се отправят към Путин, а не към Зеленски.
- Каква ще е съдбата на паметници от типа на този на Съветската армия, които бяха пожертвани под предлог, че това се прави заради руската агресия, ако войната бъде преустановена?
- Скъсването с пропагандните митологеми на тоталитарния режим за „братския СССР“ е необратим процес. Този процес беше ускорен от руската агресия срещу Украйна, която показа уродливото лице на руския империализъм и самодържавие.
- Трябва ли да се реагира по същия и начин и срещу други „агресори“, които имат паметници у нас?
- Не ми е известно да има такива. Но въпросът с паметниците е въпрос на национална политика.
- Кой е паметникът, който може да символизира най-добре България – някой национален герой, Бай Ганьо, Андрешко, кой?
- Паметникът на „Майка България“ във Велико Търново.
- Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че Украйна ще получи първия транш от програмата за подпомагане на страната в размер на 4,5 млрд. евро през март, а вторият транш на стойност 1,5 млрд. евро ще бъде отпуснат през април. В същото време САЩ дадоха заден за финансовата подкрепа за Украйна. Защо?
- САЩ не са дали заден, а двете партии превърнаха въпроса с помощта за Украйна в заложник на предизборната кампания. Но скоро това ще бъде преодоляно.
- Основателни ли бяха протестите на зърнопроизводителите и земеделците у нас срещу безмитния внос от Украйна? Как тези хора, а също и потребителите да бъдат убедени, че това е правилна мярка?
– Няма как да бъдат приети подобни протести от хора, които цялото общество изхранва със своите данъци, от които се формират многомилиардните им субсидии. Как да вярваме на протести на собственици на последни модели „Бентли“ и „Мазерати“? В същото време те искат да ни продават не особено качествена продукция на много по-високи цени, а ние трябвало да им се радваме, защото това било „родна“ продукция. За нас като потребители е важно не къде е произведена една продукция, а дали е качествена и по-евтина.
- Как ще коментирате възможността българи с чужди паспорти да стават министри? Двойното гражданство е правна възможност за всеки човек. Защо не го одобрявате, когато става дума за висшите етажи на властта?
- Това беше удар върху националната държава. Вече министри ще могат да стават и чужденци, които имат и българско гражданство. Също и българи, които са се клели във вярност на други държави. Това не са никак безобидни неща и не е случайно, че сериозните държави не го позволяват.
- Не е ли малко наивно да говорим за суверенитет и силни институции? Кога точно в най-новата ни история се е случвало това?
- Не е наивно, а е въпрос на обществена и политическа позиция. У нас винаги е имало компрадори независимо коя е външната сила, на която служат. Но и винаги е имало достатъчно сили и среди, които защитават българския интерес. В това не сме уникални. Всяка малка и неособено богата държава се люшка между двете крайности.
- Каква беше логиката на поправките в конституцията и наистина ли Законът за съдебната власт е най-важното, на което да се стъпи в името на т.нар. сглобка?
- Промените в конституцията в частта за съдебната власт са безсмислени, защото няма да доведат до промяна в качеството и интегритета на правораздаването. Положително могат да се оценят само промени, които ограничиха възможностите на президента да се намесва пряко в изпълнителната власт чрез контролирани еднолично от него служебни правителства. Представеният нов законопроект за съдебната власт има някои добри моменти, свързани с атестацията, командироването на магистрати и конкурсите. Но е направо скандален в частта, в която искат да превърнат Народното събрание в гумен печат за номинации, които се правят от частни организации.
– Преди време коментирахте, че конституционните промени няма да дадат желания ефект и предвидихте разочарование, когато „черната кутия на парламентарната коалиция“ се отвори. Какво има в тази кутия?
– В тази „черна кутия“ има политико-икономически интереси за овладяване и политизиране на съдебната власт.
– Каква е прогнозата ви за очакваната ротация? Ще я бъде ли или не?
– Нямам основания да смятам поне на този етап, че ще има предсрочни избори. Предстои да се състави ново правителство в рамките на този парламент. Целият въпрос е дали неговата формула ще бъде подчинена на правилата на демокрацията, т.е. ще отчита изборните резултати и ще се основава на публично коалиционно споразумение, или ще продължи узурпацията на власт от едно политическо малцинство, което лови риба в мътни води без такова коалиционно споразумение.
– Ще удържи ли мандата си този парламент или в крайна сметка ще се стигне до нови предсрочни избори? Каква е цената на компромиса?
– На този етап по-вероятната хипотеза е това Народно събрание да има пълен 4-годишен мандат. Това се налага, на първо място, от ключовите приоритети за българската икономика и за държавата – преодоляване на инфлацията и въвеждане на еврото, влизане в Шенген, т.е. всестранна интерграция в ЕС. На второ място, геополитическите сътресения също обуславят стабилен парламент и стабилно правителство. Свидетели сме на изграждането на нова „желязна завеса“. Слава Богу, този път България е от добрата страна на тази завеса – от страната на свободния свят.
Това е той:
Роден е през 1972 г.
Доктор (2016) и хабилитиран преподавател, доцент (2023) по конституционно право
Бил е старши съветник в Правната дирекция на Народното събрание (1996-2001)
Депутат в 39-ото НС (2001-2005)
Главен секретар на Омбудсмана на Република България (2005-2010).
Президент (1999-2015) за България на Световната асоциация на юристите
Основател на Института за модерна политика
Автор на монографии и научни публикации в областта на конституционното право и политическите науки
Кристи Петрова
