- Г-н Манолов, сега текат дебатите в парламента по Бюджет 2023. Появиха се още 400 млн. допълнителни разходи. Според вас няма ли да прескочим дефицит от 3%?
- Те ще го нагласят, в това няма проблем. В тяхната си матрица могат да направят всякакви неща. Чисто технически аз нямам никакви притеснения, апропо, и политически притеснения нямам. Бюджет, който се приема в края на месец юли до края на годината, не може да реши никакви задачи. Освен това той е и продължение на два удължителни бюджета. В бюджет като този са възможни всякакви магии. Още когато беше първото обсъждане на трите бюджета в парламентарните комисии – социална, здравна и по икономика, аз им казах, че сега имат шанса да свършат някакви неща, които са се натрупали в годините. Някои от тях са били проспани, някои подценени, някои забравени, както често се случва, и сега депутатите могат да ползват повода, за да ги поправят. От това, което чух в разговорите, които водихме с отделните партии, имаше такива идеи. Гласуването на големия бюджет ще бъде другата седмица. Сигурно има логика да се започне от малките бюджети на държавното обществено осигуряване и на здравната каса, но много от нещата за малките бюджети се отнасят към големия. И най-вече се отнасят към трансферите от големия бюджет към малките. Логично би било да се постъпва обратно.
- Дали ще стигнат до някакво съгласие? След дебатите финансовият министър Асен Василев каза, че този бюджет вече не е неговият.
- Доколкото разбрах, в сглобката е имало някакъв катарзис. Проблемът е бил във включването на очакваните постъпления от изземването на дивидентите на държавните предприятия. Там е избухнала бомбата. Ще разберем тези дни как се развиват нещата. По разходната част, изглежда, че бюджетът е натъкмен. Не свършиха всичката работа, която можеха да свършат, но кой пък се е надявал да го направят. Увеличиха средствата на заплати в някои от системите, което за нас е важно, но оставиха настрани някои много леко решими въпроси като този за средствата за Националния статистически институт. Става дума за някакви 3 млн. лева, които не кантар, ами аптекарска везна не ги хваща, но не се реши въпросът и остана да виси.
- Вие от „Подкрепа“ настоявахте за вдигане на заплатите в НОИ, това случи ли се?
- Там са отпуснати пари, малко повече от половината от тези, които настоявахме да се отпуснат.
- Според вас имаше ли ефект от протестите за вдигане на заплатите в някои администрации, които синдикатите организираха?
- Да, надяваме се, че е така. Но нека да кажем, че отпускането на средства за заплати в системата е само едната страна на нещата. Другата обаче, не по-малко важна, е тези средства, как ще бъдат разпределени. Ако те бъдат пуснати по общия ред, през недобрите правила, по които се определят възнагражденията в администрацията, ефектът няма да бъде постигнат. Би могъл да се случи, ако тези средства бъдат разпределени по по-различен начин. И това ще е следващата стъпка, в която ние ще се включим с настоявания. Тези неща им ги казахме на депутатите още когато говорихме с всички парламентарни групи и не чухме сериозни възражения. Имаше възражения средствата да бъдат разпределени по равно между работещите, което освен че ще помогне на тези с най-ниските заплати, ще омекоти несправедливостите, трупани над десет години в бюджетните системи. Това обаче е преди да е започнал сериозният разговор за начина, по който се формират възнагражденията в администрацията. Това е изключително трудна тема.
- Ако се увеличат на всички процентно, няма ли високите заплати да се увеличат повече, а ниските да станат малко по-високи, но пак да си останат ниски?
- Да, ако се увеличава процентно, тези с големите заплати ще получат голямо увеличение, а тези, които действително опъват каиша, ще останат ощетени. Казвам това не защото мразя служителите с големите заплати, а защото в администрацията нещата наистина са тежко объркани. Изводът, до който ние сме стигнали, е, че немалка част от несправедливите упреци към администрацията идват точно заради тази прослойка. И това е така, защото прослойката с високите заплати е примамлива среда за политически назначения на хора без качества, дето ги наричат калинки. Тези хора създават негативния имидж на администрацията. И това е само един от аспектите, върху които трябва да се работи. Надявам се да започне и този разговор.
- Какво мислите за рекордния разход за пенсии от 19,2 млрд. лева?
- Няма как да не е рекорден разходът за пенсии.
- Но това разклаща още повече пенсионната система, защото дупката в НОИ се пълни от хазната, тоест от данъци. Какъв е изходът?
- Изходите са два. Първият е да спрат да се правят глупости в осигурителната система. Вторият е да се помисли за нейната приходна част. Говоря за собствените приходи на системата, а не за парите, които идват от държавния бюджет. Това отдавна можеше да бъде направено, но не се прави. Трябва да се разгледа цялата структура на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и по професии. Работодателите десетина години вече отказват да участват в преговорите по тази тема. Тогава остава таблицата да бъде попълнена служебно от правителството. Сега става така, че минималните осигурителни прагове, дори за длъжности и професии, които не са от най-ниско платените, се сливат с минималната работна заплата. Минималните осигурителни доходи остават в матрицата, която работодателите отказаха да запълват, и тя си остана такава, каквато е вече десетина години. Няма как това да не повлияе на собствените приходи на пенсионната система. А за това непременно трябва да се говори. Трябва да се преосмисли системата и с максималните осигурителни доходи. В момента имаме един парадокс, който едва ли някъде по света съществува, и той е, че максималната пенсия е равна на максималния осигурителен доход. Това е истински абсурд!
- Да, но ако това се промени, не трябва ли да падне таванът на пенсиите?
- Защо да трябва да падне таванът на пенсиите? Тези, които се осигуряват на повече пари, и сега вземат максималната пенсия. Двете неща са в пряка функция. Сега става обратното, могат да се получават пенсии по-големи от осигурителния принос, което е абсурд. Ако се върнем към обратната схема, максималната пенсия е в корелация с максималния осигурителен доход. Определянето на този размер на максималната пенсия е направено, за да се угоди на някакви хора, за които връзката между осигурителен принос и пенсия не е чак толкова пряка. Помним, че това касае хора, които имаха възможност да получават пенсия, базирана на трите най-добри години от целия осигурителен стаж, което не е от най-справедливите подходи.
- Ще стане ли минималната работна заплата 850 лева?
- Минималната работна заплата така или иначе ще стане 850 лева. Този разговор ми е един от най-безсмислените впрочем. За добро или зло законът се промени така, че минималната работна заплата става функция от средната работна заплата. Разговорът сега е откога да стане. Първо беше да се повиши от 1 юли, това стана невъзможно. Сега май и за 1 август няма да е възможно. От друга страна, понеже си говорихме за осигурителната система, върху минималната работна заплата се плащат и осигурителни вноски. За съжаление. Но колкото е по-голяма минималната работна заплата, толкова ще е по-голям и приходът от осигурителни вноски. Тези неща пак са базирани на някакъв тип политически решения, защото пък и държавата е платец на минимални работни заплати. И тя е един от големите платци на минимални работни заплати.
- А не трябва ли държавните служители сами да си плащат осигурителните вноски?
- Този разговор е спорен. Ние от „Подкрепа“ сме за това държавните служители да си плащат осигурителните вноски. Обаче нека осигурителните вноски, които плащат, да им бъдат включени в заплатите. Защото сегашната ситуация ги ощетява тогава, когато те получават осигурителни плащания. Това е така, защото ги получават върху по-ниска база. А реалните им възнаграждения включват тези осигурителни вноски. Така че ние нямаме нищо против, въпреки че има една европейска и световна практика държавните служители в този смисъл да бъдат в привилегировано положение, но пък те в България никога не са били в такова положение. Нека да припомним, че когато държавата започна да им плаща осигурителните вноски, тя им намали заплатите с размера на осигурителните вноски. Нека да ги върнат осигурителните вноски в размера на възнагражденията и тогава ще се плаща лична осигурителна вноска.
- Понеже говорим за бюджет, в проекта не се видяха конкретни мерки за борба с лошата демография у нас. Как трябва да се решава този проблем?
- Проблемът с демографията съществува в целия свят, в този негов цивилизационен сегмент. В други държави, според мен късогледо, компенсират лошата демография с внос на работници от страни с по-младо население. Виждаме обаче, че този подход създава други проблеми. Виждаме проблемите във Франция. Това изобщо е бомба със закъснител, която цъка под целия ни цивилизационен сегмент и трябва да ни накара да мислим за някакъв друг тип решения. Нещата с демографията не се решават само с инвестиции. Имаме сериозен проблем. Ако питате мен, една немалка част от проблема се съдържа и в системата на образованието.
- Може ли да се реформира образователната система, така че да отговаря на пазара на труда, а и да решава демографския проблем?
- За можене, може. Въпросът е дали е възможно. Иначе, не може, а трябва. Въпросът обаче е дали вече е възможно. Научихме децата да учат специалности, които не са от най-приложимите, да го кажем така, за сметка на такива, от които има вопиюща нужда. Налага се да им обясняваме, че не получават елитно образование, за каквото родителите им настояват. Това е доста интересна ситуация. Трябва да си сменим главите, или както казваше навремето царят, да си сменим чипа. Аз не вярвам, че това е възможно. Пак се връщам към този цивилизационен сегмент, към който принадлежим, който е съсипал системата със страшна сила и продължава да я мачка усилено.
- Какво мислите за предложените промени в конституцията? А за смяната на датата на националния ни празник от 3 март на 24 май?
- Аз намирам целия този дебат за напълно безсмислен. Мисля, че той умишлено се води, за да не си говорим за някои по-сериозни неща. Да сменяме националния празник е пълна безсмислица. Тотална глупост. Друг е въпросът, че по тази тема никога не можем да стигнем до консенсус. Националният празник е такъв, какъвто е и точка. Ако си сменяме през три дни националните празници, каква е тази държава?
- Но на 3 март винаги има ожесточени спорове. Това не ни ли насочва към промяна?
- Споровете около националния ни празник са измислени. Ние няма как да си променим историята, тя е такава, каквато е. Така е и с другите държави, историята не може да се променя, тя се е случила и е такава, каквато е. И всеки си е избрал своя подход. Като обявим за национален празник 22 септември, Деня на независимостта, няма как да прескочим Манифеста, който половината е възхвала на руския цар. Ще се промени ли с нещо историята и националния ни празник? Ако приемем, че идеята е да ни накарат да мразим руснаците, в нашата история има прекалено много руснаци, които няма как да бъдат изкарани оттам. Говоря за положителни руснаци. Има и не толкова положителни.
- Според вас ще издържи ли сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?
- Откъде да знам? Зависи каква й е целта на сглобката и какъв е механизмът, по който е постигната. Така или иначе се опозориха всички, които участват в нея. Това е оценка, която няма как да бъде заобиколена. Моят предшественик, когото страшно много обичам, д-р Константин Тренчев, от него съм чувал една приказка, която твърди, че била със старозагорски произход – пачавра леке не хваща. Да уточним, че под пачавра в този край се разбира кухненската кърпа, с която домакинята чисти и бърше. Всички се бутат към подобни оценки, с малки изключения, разбира се, но изключенията са дотолкова, доколкото някой в момента не участва в сглобката. А на някои предходни етапи и те са участвали в подобни сглобки, просто в момента не се отнася за тях.
Това е той:
Димитър Манолов е роден през 1958 г. в София
Завършва средното си образование в 35-а гимназия с преподаване на руски език в София
Магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения
Членува в КТ „Подкрепа“ от 1989 г.
Избран е втори мандат за президент на КТ „Подкрепа“
Сияна Севова
