Н аблюдавам увеличаване на опитите за създаване на фалшиви профили и страници в хода на политически кампании.
Аргументите ми са следните. Първо, големите онлайн платформи дават приоритет на ангажираността на потребителите и широкия обхват на съдържанието. Дезинформацията, особено ако играе върху емоциите и тревогите на потребителите, може да бъде много ангажираща и да се разпространява бързо. Това от своя страна нанася репутационна щета на кандидати в предизборната кампания.
В РАЗГАРА НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ: Чернят политици през фалшиви страници!
Инструменти
Един от инструментите за въздействие е именно когато конкурентите успеят да убедят, че техните политически противници са омаскарени. Второ, не всяка изборна дезинформация е еднаква. Това, което наблюдавам в последно време, особено в предизборните кампании, е, че дезинформацията чрез фалшиви профили води до пряка вреда и цели да попречи на гласуването на избирателите - например когато се споделя невярна информация относно процесите на гласуване (минуси за хартийното или машинното гласуване).
По-трудно предизвикателство е справянето с активното погрешно характеризиране на кандидатите и техните платформи. Някои от онлайн платформите имат политики, които забраняват някои форми на дезинформация, свързана с изборите, но нямат добри и прозрачни резултати за прилагането на тези стандарти.
Германия
През януари тази година специалисти от германското министерство на външните работи идентифицираха близо 50 000 фалшиви потребителски акаунта в социалната мрежа X (бивш Twitter), създадени с цел да нагнетяват политически настроения в Германия. Вече авторитетни личности в политическия живот на Германия започнаха да изразяват опасения за коректността и честността на вота.
През тази година ще се проведат 83 избора в 78 държави, включително Южна Африка, Мексико, Индия, Обединеното кралство и Съединените щати, което обхваща около половината от световното население.
В Европейския съюз през юни ще се проведат избори за нов парламент. Политолози и компютърни специалисти предупреждават за "цунами от дезинформация" през този период. Аз предупреждавам за засилване на дезинформацията и фалшивите новини с участието на изкуствения интелект и новите софтуерни продукти, които могат да създават фалшиви изображения и видеа.
Политически
Политическият живот не е същият, вече навлизаме в новото дигитално поле, в което ще се съревновават за идеологии, платформи, нови модели и концепции за управление.
Анализи показват, че фалшивите новини имат значително влияние върху общественото мнение. Изследванията показват, че не автоматичните ботове, а реалните потребители са основните разпространители на дезинформация.
Една от причините за това е, че фалшивите новини често предизвикват силни емоции и човешката психика реагира по-силно на негативни новини, смятайки ги за по-достоверни. Участието на службите за сигурност и МВР в Република България трябва да бъде насочено в превантивната дейност и защита на обществото ни от дезинформационна вълна.
Всеки един от нас наблюдава тяхната активност и резултати, защото чрез нашите данъци ние плащаме тяхната дейност за защита на националната сигурност.
Проф. дмн Илин Савов
*Илин Савов е юрист, професор, доктор на науките в Академията на МВР и Военна академия „Георги Раковски“. От януари 2024 г. е директор на научноизследователски институт за продоволствана сигурност към Тракийския университет. Коментарът му е специално за „Телеграф“.
