- Г-н Христов, обявихте, че сте в протестна готовност заради безконтролен внос на украинско зърно. Имате ли данни за това какви количества от това зърно остават в страната?
- Официални данни няма. Това трябва да се знае от държавните институции, които обаче не желаеха да го направят, поне предходния кабинет. Факт, че влиза украинско зърно, като нито цените му са ясни, нито качеството, което би трябвало да бъде притеснително, и то не само за нашите власти, но и за властите в Европейския съюз. Причината е, че в ЕС има регламенти, които са общи за всички държави членки. Притеснения има по отношение на качеството, тъй като в последните години има доста рестриктивни мерки срещу препаратите за растителна защита, като много са забранени за употреба в ЕС, в същото време Украйна не е член на съюза и няма ограничение за ползването им. Вероятно там има много препарати, които се използват, но в ЕС са забранени. Не на последно място няма никакъв контрол по отношение на проследимостта на продукцията, която влиза в страната, тъй като един от документите, който беше цитиран от предходния министър, в който той съобщава, че ЕС е разрешил безмитен внос, не е верен. Няма такова нещо, което той цитира. Всъщност е едно намерение на ЕС с цел подпомагане на украинските фермери, като се организират транспортни коридори за преминаване на украинско зърно. Не мога да скрия и факта, че действително има украинско зърно, което влиза в България и излиза, но има голяма част, която остава на територията на страната и отива за преработка и за вътрешния пазар. Смятам, че държавните институции трябва да се самосезират и да проверят каква част от украинското зърно излиза от страната и какво остава и дали трябва да го слагаме на трапезата си или не.
- Какво е вътрешното потребление на слънчоглед и има ли недостиг на суровината в страната?
- В последните няколко години производството се движи между 1,5 и 1,9 млн. тона. Вътрешното потребление не надхвърля 400-500 хил. тона, или по-малко от една трета от това, което произвеждаме. Разбира се, в това няма нищо лошо. Една част от това, което се произвежда, се преработва, другото се преработва и се изнася, третото остава на вътрешния пазар като суровина. По данни на държавните институции от април досега в страната са влезли малко над 700 000 тона слънчоглед. Това създава няколко проблема. Първо, невъзможност да продадем нашия слънчоглед, тъй като украинският е доста по-евтин от родното производство.
- Може ли да посочите пример за това на какви цени се продават българският и вносният?
- Пазарът на слънчоглед е много динамичен, има постоянно движение на цените. Ако трябва да посоча хронологично от февруари досега, цената му през зимата беше около 1200 лева за тон, а след като започна войната, цената ескалира и стигна до 2000 лева за тон. Тогава станахме и свидетели на рекордно високи цени на олиото в търговската мрежа, опашки по магазините. След като започна да влиза украинският слънчоглед, търсенето на българския буквално спря поради факта, че той е по-скъп като себестойност. В момента се говори, че украинският слънчоглед влиза на цени от 800 до 1000 лева за тон. При сегашната ситуация с цените на торове и препарати и горива ние трудно може да формираме себестойност в зависимост от различните региони около 1 – 1,20 лева за килограм слънчоглед. Ако изхождаме от пазарната логика, за да има баланс между отделните култури и продукти, тъй като те са свързани в хранителната индустрия, когато едното поскъпва, се вдига цената и на другото. Например ечемик, пшеница и царевица са много тясно свързани като цени. Тръгне ли пшеницата нагоре, поскъпват и ечемикът и царевицата и обратно. При сегашните нива на световните и европейските борси слънчогледът в България трябва да се продава на цена от 1500-1600 лева за тон. Това е балансирана средна нормална пазарна цена, изхождайки от разходите, които правим, от петкратното увеличение при азотните торове и другото, което не е на последно място. Не само цената, а и затруднените доставки, тъй като Русия и Украйна са едни от основните производители на азотни торове и не само, а в момента там нещата са доста сложни, като визирам и ембаргото, което се налага на Русия. Но като говорим за ограничения на търговията с Русия, то май е само за някои, тъй като Америка разреши безмитен внос на руски торове, което е много интересно.
- Обявихте, че сте в протестна готовност, планирате ли блокади, кога и къде?
- В края на юни в асоциацията взехме решение за протести, но не излязохме поради две причини. Първо, защото това щеше да създаде хаос и неудобство за обществото и другата причина беше, че ние реално нямаше срещу кой да протестираме, тъй като правителството почти си беше тръгнало и реално нямаше с кой да разговаряме. Искам само да вметна, че протестът всъщност е форма на диалог и се използва в случаи, в които си се опитал да преговаряш с управляващите и те или не са те чули, или не са те разбрали и се налага да се излезе на протест, за да може да се възстанови отново диалогът. Това е основното нещо, заради което протестираме, поне такава е практиката в Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Днес министърът на земеделието трябва да обяви своя кабинет и заместници, ще бъде поискана среща, въпреки че министърът е информиран вече от предходния колега, че ще се наложи среща на тема украинско зърно. Искам да ви кажа, че старата реколта не е реализирана, продължава да се внася слънчоглед, продължават украинските фермери да продават на каквито и да е цени, от което печелят основно търговците. След не повече от 5-10 дни в Южна България започва да се прибира реколтата. Една част от нея трябва да бъде реализирана, а другата да бъде складирана. Когато започна кампанията по слънчогледа, голяма част от производителите директно го продават на преработвателите, но в момента те не желаят и това ще доведе до много фалити на зърнопроизводители. Дано да не съм прав, но това е картината.
- Какви са исканията ви, които ще поставите пред служебния министър и какви действия ще предприемете, ако не бъдете чути?
- В момента най-големият проблем, с който се сблъскваме, е реализацията на зърното, искането не ще бъде тези коридори, които са определени на базата на европейско решение, да ги има, но трябва тотален контрол върху зърното, което влиза и накъде отива. Освен това, ако има зърно, което остава тук, то нека бъде на базата на митнически режим, който България е длъжна да спазва. Трябва да разполага с необходимите документи, защото аз съм убеден, че украинският слънчоглед не отговаря на изискванията за качество поради факта, че е третиран с препарати, които са забранени за употреба в ЕС. Освен ако ЕС под някаква форма не реши да се внасят и такива суровини, които са третирани със забранени препарати, но до момента официално такъв документ няма и аз съм убеден, че такъв няма да има. Защото за разлика от нашите управляващи европейците мислят за това какво се потребява, с какво качество и какви документи трябва да има.
- В какво ще се изразяват протестите ви, ако не бъдете чути?
- Нямаме конкретна организация за действията ни, но имаме набелязани някои действия. Едното е, че ще бъдат блокирани пунктовете, откъдето влиза украинско зърно. Също така ще има протести в страната, за които медиите ще бъдат информирани, за да научи обществото, както и управляващите защо сме принудени да излезем на улицата.
- Как се реализира украинското зърно у нас? Под формата на суровина или като готов продукт?
- Една част от слънчогледа се преработва в българските фабрики, а друга част излиза под формата на суровина слънчоглед.
- Какви са очакванията за реколтата от слънчоглед?
- От опита, който имам, съм се научил да нямам големи очаквания, за да няма впоследствие големи разочарования. Очаква се произведеното зърно да е по-малко от миналогодишното, но на фона на цялата страна то няма да е драстично по-малко. Има обаче колеги, които са в районите с голямо засушаване и те ще имат значително намаление на добивите. Със слънчогледа картината е сходна. И пак в определени райони добивите ще са по-ниски от миналогодишните, но ще има места, където те ще са по-високи. Очаква се да се доближим до миналогодишната реколта. Площите със слънчоглед са с няколко процента повече, това ще компенсира по-ниския добив.
- Очаква ли се спад на цените заради пренасищане на пазара със слънчоглед?
- Намаление има, защото от 2 лева за килограм слънчоглед цената падна на лев, което е 100% спад. Сега за олиото не мога да твърдя същото и не е моя тема да го коментирам, но не съм видял бутилката от 6 лева да падне на 3 лева в магазините. При пшеницата няма някакви сътресения на пазара.
- Какви са очакванията ви към новия служебен министър на земеделието? Имате ли му доверие?
- Аз пак ще повторя, че обикновено не тръгвам с големи очаквания, защото след това разочарованието ще е по-голямо. Познаваме се с министъра от много години, бил е и преди в правителството, имали сме диалог. Аз лично му гласувам доверие. Смятам, че ще се опита в рамките на тези два месеца, в които ще е начело на Министерството на земеделието, да създаде достатъчно възможности за решение на проблемите в целия сектор.
Това е той:
Земеделски производител е от 22 години
От 2008 до 2011 година е бил председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)
От миналата година е председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите от област Стара Загора
В агробизнеса работи в семейна фирма, в която участват брат му, баща му и негов племенник. Заедно отглеждат 8000 дка зърнено-житни култури в района на община Раднево
Елена Иванова
